РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Ямбол, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242300600410 по описа за 2024 година
Производството е по гл. ХХІ от НПК.
С присъда №155 постановена на 16.09.2024 по НОХД №561/2024 г., Районен съд –
Елхово , признал подсъдимият М. А. /М. А./, ЗА ВИНОВЕН, в това, на **.**.**** година в
района на гранична пирамида №***, находяща се в землището на село *****, община *****,
обл. *****, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание , поради
което и на основание чл.279, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 ии 2 от НК, го осъдил на лишаване
от свобода за срок от пет месеца и глоба в размер на 500 лв.На основание чл.66 ,ал.1 от НК
наказанието лишаване от свобода е отложено от изпълнение за срок от три години.
Недоволен от присъдата останал адв.Д. Д., служебен защитник на подсъдимия А.,
който я обжалва с искане подсъдимият да не бъде наказван.Според защитника са налице
предпоставките за прилагане на чл.279,ал.5 от НК,тъй като подсъдимият е влязъл в
страната за да се ползва от правото си на убежище, съгласно Конституцията.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият призован ,чрез сл.
защитник не се явява.Защитника му адв.Д. подържа жалбата, по изложените в нея доводи.
Моли съда подсъдимият да не бъде наказван, съгласно разпоредбата на чл.279,ал.5 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол счита, че жалбата е неоснователна
и предлага присъдата да се потвърди изцяло.
Ямболският окръжен съд , като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от процесуално легитимирано
1
лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна .
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства правилно е приел за установена фактическата обстановка,
която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият М. А. е ***** гражданин.Преди 6 години той напуснал родината си по
произход заради водените военни действия и е влязъл нелегално в Република Турция, като
от тогава се е установил и пребивавал в гр.Истанбул. Поради това, че в последните месеци
живота в Р. Турция е станал труден икономически, подсъдимият решил да се придвижи до
ФР Германия, с намерението да се устрои там. Тъй като не притежавал необходимите
документи и надлежно разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз,
каквато се явява Р.България, подсъдимият решил да премине по незаконен начин турско -
българската граница.
В изпълнение на намерението си, в гр.Истанбул подсъдимият се присъединил към
група от 18 лица, които се организирали във фейсбук. Подсъдимият и останалите 18 лица от
групата, платили от по 400 евро на човек, за да бъдат извозени до турско-българската
граница, да преминат от Р. Турция в Р. България и за да се снабдят с маршрут, който да
следват след това на територията на Р. България. Целта на всеки един от групата е била да
влезе на територията на Р. България, а впоследствие всеки сам да решава и предприема
действия за къде ще продължи да се придвижва. Парите били предоставени на ръка на
водачафганистанец.
На **.**.****г. в гр.Истанбул била събрана група от 19 лица, между които бил и
подсъдимия М. А.. Лицата от групата, всички ***** граждани, били мъже с изключение на
една жена, която е била сестра на подсъдимия и двете й деца. След като групата била
събрана били качена в микробус, с който била извозена от гр.Истанбул до гориста местност,
находяща се в близост до турско-българската граница. От там групата от 19 лица, следвайки
един водач – афганистанец, продължила пеша. Вървели така около 4 дни и стигнали до
възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между Р. Турция и Р. България.
Пренощували и сутринта на **.**.****г. /четвъртък/ подсъдимият и спътниците му, с
помощта на неустановения им водач-афганистанец, преодолели възпрепятстващото
съоръжение, минавайки през отвор в същото и по този начин подсъдимият и останалите
лице от групата влезли през границата на страната от Република Турция в Република
България, в района на гранична пирамида № ***, находяща се в землището на с.*****,
общ.*****, обл.****. Водачът не преминал през възпрепятстващото съоръжение, като за по-
нататъшното придвижване на лицата от групата им предоставил един телефон и GPS
координати, като им указал да се ориентират по навигацията. След като преминали
границата, подс. М. А. и спътниците му, продължили да се придвижват пеша през гористи
местности, като избягвали да влизат в населените места. Вървели цял ден.
На следващия ден – **.**.****г. около 10.00 часа групата от 19 лица била забелязана
в района на местността „**** ***“ /след разклона за с.Мамарчево в посока с.Малко
Шарково/ от гранични полицаи, между които бил и разпитаният по делото свидетел Д. К. С.
/на длъжност „ст.граничен полицай“ в МГПВ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово/.
Междувременно на същата дата – **.**.****г., свидетелят Д. К. С., застъпил дневна
смяна от 06.00 часа до 14.00 часа като бил старши на раничнополицейски наряд ОИГ №422
заедно с колегата си – мл.инсп.Г. Г.. При застъпване на смяна, св.С. е бил уведомен от ОД
при ГПУ-Болярово, че в района на *** гранична пирамида, находяща се в землището на
с.***** е установено нарушение на държавната граница, което се изразявало в срез във
възпрепятстващото съоръжение, както и следи на повече от едно лице с направление от
съседната Р. Турция към вътрешността на страната ни. Въз основа на така подадената
информация от ОД свидетеля С. с колегата си от наряда, се отправили към указаното им
място на нарушение на държавната граница.
2
Въз основа на проведените оперативно-издирвателни мероприятия около 10.00 часа
св.С. и колегата му в района на местността „**** ***“, находяща се след разклона за
с.Мамарчево в посока с.Малко Шарково установили общо 19 лица – 1 жена, 2 деца и 16
мъже, чужди граждани, които отговаряли на рисковия профил за нелегален мигрант. При
извършената проверка от свидетеля и колегата му, е било констатирано, че установените
лица са без документи за самоличност, самоопределящи се за граждани на ****. За
възприетото св.С. уведомил ОД на ГПУ-Болярово и по негово разпореждане лицата били
задържани и отведени в ПНЗЛ на ГПУ-Болярово, намиращо се в гр.Елхово.
При регистрацията на задържаните лица е било установено, че между тях е и
подсъдимия М. А., гражданин на ****** ***** ****. Тъй като у подсъдимия не е бил
намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от
разследващия орган, по негови данни, вписани и в съставената Евродак дактилоскопна карта
/л.16 от материалите по БП/. Видно от съдържанието на този документ, лицето се
идентифицирало с имената: - М. А. (М. А.), роден на **********г., в гр.*** ****,
**********гражданин на **********с ***** образование, ******, *******, с адрес в гр.***
****, ***** **** ****. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред
разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП.
От приложената по делото справка за съдимост се установява ,че подс. М. А. не е
осъждан в Р.България.
От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при
РПЯмбол писмо с рег.№******-**** от **.**.****г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец ,
се установи, че подс. М. А. на **.**.****г. е бил изведен от СДВНЧ-Любимец поради
подадена молба за международна закрила и предаден на служител на РПЦ-Харманли –
ДАБМС.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда
систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените
обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Въззивният съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно
правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически
констатации.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на практика такива
конкретни оплаквания липсват както в самата жалба, по повод на която се извършва
настоящата въззивна проверка, а така и в с.з. пред въззивния съд не се правят.
Първоинстанционният съд е подложил на преценка събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства. В този смисъл
настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд преценка на
тези доказателствени материали, така и направените въз основа на това доказателствени
изводи.
Правилно първоинстанциянния съд е приел ,че правно значимите обстоятелства ,в т.
ч. начина и причините за влизане на територията на Република България се установяват въз
основа на обясненията на подсъдимия в досъдебната фаза , дадени в присъствието на
защитник и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1,
т.2 от НПК, от показанията на свидетеля С. ,както и от приобщените по делото писмени
доказателства.ЯОС намира, че по отношение на гореизложените факти всички налични по
делото доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен
начин фактите относно авторството, времето, мястото, начина и причините на извършване
на деянието.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
направил законосъобразен извод ,че с деянието си подс .А. е осъществил от обективна и
3
субективна страна ,състава на чл.279,ал.1 от НК, , на **.**.**** година в района на
гранична пирамида №***, находяща се в землището на село *****, община *****, обл.
*****, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
От обективна страна безспорно по делото е установено ,че към инкриминираната
дата подсъдимият не е притежавал виза, удостоверяваща правото му на влизане в страната,
както с оглед на неговото гражданството, така и на държавата, от която влиза - Република
Турция. От друга страна, събраните по делото доказателства категорично и
безпротиворечиво сочат, че същият е осъществил една от формите изпълнителното деяние
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно, „влизане” през границата
на страната, в хипотезата без надлежно разрешение на надлежните органи на властта,
натоварени с гранично - пропускателен контрол. Тази форма на изпълнителното деяние се
свежда до извършване на фактически действия по преминаване през държавната ни граница
в посока към вътрешността на страната и в случая се изразява в преминаването през отвор
във възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата на Република Турция с
Република България, от турска на българска територия. Съгласно действащия в Република
България граничен режим, преминаването през държавната ни граница следва да се
осъществява през определени места – ГКПП, и със знанието и разрешението на граничните
власти.Следователно , след като влизането на подсъдимия в страната е реализирано в разрез
с установения в гранично-пропускателен режим - извън определените за това места и без
знанието и разрешението на граничните власти, Районен съд-Елхово правилно е заключил,
че извършеното покрива всички обективни признаци на престъпния състав на чл.279, ал.1 от
НК.
Законосъобразен е и извода на първата инстанция ,че е деянието е осъществено от
подсъдимия при условията на пряк умисъл.
Въззивният съд споделя и становището , че в случая не са налице предпоставките за
прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, тъй като по делото е безспорно установено,
че подсъдимият е влязъл в Република България по причини, различни от посочените в чл.8,
ал.1 от Закона за убежището и бежанците и в Женевската Конвенция от 1951г., даващи му
право на международна закрила. От обясненията му в досъдебна фаза е видно, че същият
доброволно е напуснал както страната си по произход, така и Република Турция и
преминава през територията на България транзитно ,като крайната му цел е да пристигне и
се установи да живее трайно на територията на друга европейска държава-Германия
.Липсват също така и данни, същият да е бил преследван в **** или в Турция, където е
живял близо 6 години заради свои убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи, както и такива, сочещи за наличие на основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група.
Както правилно е посочил първоинстанционния съд подсъдимият не е направил
изявление ,че желае да се ползва от убежище в Р.България нито при задържането му ,
нито при разпита му в хода на досъдебното производство , като цялостното му поведение
сочи ,че целта му е да достигне до Германия , поради което не са налице предпоставките на
чл.279,ал.5 от НК.
Законосъобразни и справедливи се явяват и определените по отношение на
подсъдимия и съответно наложените му наказания за деянието, за които той е признат за
виновен с атакуваната присъда.
Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия, районният съд е преценил
чистото му съдебно минало ,самопризнанията му, с които е спомогнал за разкриване на
обективната истина по делото , добросъвестното му поведение в хода на полицейската
проверка и възрастта му .
Като отегчаващо вината обстоятелство за подсъдимия, първоинстанционният съд е
отчел високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната.
4
Законосъобразно районният съд е преценил, че на подсъдимия наказанията следва да
се наложат при условията на чл.55 от НК, тъй като действително са налице многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства. В този смисъл определените размера на
наказанията са справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на
деянието и дееца.
Правилно се явява и решението на районния съд да постанови отложено изтърпяване
на наложеното наказание лишаване от свобода за минимален изпитателен срок от три
години, тъй като с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и размера на наложеното
му наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три години, спрямо него не са
налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Наред с това, като
се имат предвид изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани
главно с индивидуалните му особености, които го характеризират като личност с невисока
степен на обществена опасност, с пълно основание е прието, че за неговото поправяне и
превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Първостепенният съд се е произнесъл правилно относно направените разноски по
делото съобразно разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК ,поради което и в тази й част
присъдата следва да се потвърди.
Поради изложените съображения, ЯОС преценява, че авторството и вината на
подсъдимия са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените наказания са
справедливи.Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на
основания за изменение или отмяна на присъдата на ЕРС, следва същата да бъде потвърдена
изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334,т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №155 от 16.09.2024 г., постановена по НОХД № 561/2024 г.
по описа на Районен съд - Елхово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5