№ 24205
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20251110114600 по описа за 2025 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявен е по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск от ищеца „Д....“ АД срещу
„К..“ ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се уважи искането на ищеца за изискване от РС Пловдив на НОХД №
1561/2019 г. по описа на РС Пловдив, 26-ти нак. състав.
Ответникът е направил искане за задължаване на ищеца да представи в цялост: 1/
Присъда № 117 от 10.04.2019 г. по НОХД 1561 описа на ПРС за 2019 г., ведно с мотиви към
нея и 2/ Уведомление до „К..“ ООД с вх. № 12-04-01/15.11.2017 г. В първата част искането
следва да се остави без уважение, доколкото е уважено доказателственото искане на ищеца
за изискване на НОХД № 1561/2019 г. по описа на РС Пловдив. Във втората част искането
следва да бъде уважено, доколкото уведомлението не е представено в цялост.
Ответникът е направил искане за задължаване на ищеца да представи удостоверение
от което да е видно извършено плащане от ищеца в полза на „Б.“ ЕАД, както и плащания от
„Б.“ ЕАД в полза на ищеца. Съдът намира, че следва да уважи искането в първата част,
доколкото ответникът е оспорил платежното нареждане. Във втората част искането е
неотносимо към предмета на спора и следва да се остави без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 66841/2024 г., по описа на СРС, 178-ми
състав.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от РС Пловдив за послужване НОХД № 1561/2019 г. по описа на РС
Пловдив, 26-ти нак. състав.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение да представи по делото: 1/ в цялост Уведомление до „К..“ ООД с
вх. № 12-04-01/15.11.2017 г.; 2/ удостоверение от което да е видно извършено плащане от
ищеца в полза на „Б.“ ЕАД. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да
приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала
пречки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. от
11,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по подадена от „Д....“ АД срещу „К..“ ООД, с
която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11 059,88 лв.,
представляваща главница за възстановяване на част от изплатено застрахователно
обезщетение за вреди, причинени при пожар от 28.09.2017 г. в складова база на „Б.“ ЕАД,
находяща се в гр . Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 5, ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
04.11.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. 66841/2024 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
В исковата молба се твърди, че с полица № **********/11.04.2017 г. със срок на
действие от 01.04.2017 г. до 31.03.2018 г., „Д....” АД, „Е......“ (клон България), ЗАД „А..“ АД и
ЗД „Б..“ АД от една страна, в качеството си на съзастрахователи, са сключили с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и допълнително застраховани дружества, в качеството
2
им на застраховани лица, договор за имуществена застраховка „Всички рискове, електронно
оборудване и тероризъм”. Обект на застраховане се сочи, че е имущество от всякакъв вид,
по специално сгради, корпуси на здания, складови наличности, производствено и офис
оборудване, изцяло или частично собственост на застрахования и/или допълнително
застрахованите дружества, и/или намиращи се под неговата/тяхната грижа, попечителство
или контрол, в това число и „Гаражна складова база“ на Б., находяща се на адрес: гр.
Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 5, както и машините, съоръженията, оборудването и
стоково - материалните запаси, съхранявани в тази сграда. Твърди се, че застраховката
покрива преките материални вреди, нанесени на застрахованите имущества, вследствие
проявлението на един или няколко от уговорените и изрично посочени в полицата рискове,
групирани в покрития и клаузи, съгласно ОУ на застрахователния договор. Твърди, че на
28.09.2017 г. при изпълнение на служебните си задължения като охранител на трудов
договор във фирма „К..“ ООД, Х.Д. е запалил по непредпазливост чужд имот със значителна
стойност - сграда /сладова база/ на „Б.“ ЕАД, находяща се на адрес: гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“ № 5, в резултат на което причинил значителни имуществени вреди на
собственика на посочения имот и на движимото имущество, намиращо се в него. Поддържа,
че причините за настъпване на застрахователното събитие, както и отговорността на Х.Д. за
възникването на пожара и настъпване на вредите от същия, са установени по безспорен
начин с Присъда № 117 от 10.04.2019 г. на Пловдивския районен съд, XXVI нак. състав,
постановена по НОХД № 1561 по описа за 2019 г. Излага, че с посочената присъда Х.Д. е
признат за виновен и осъден на четири месеца лишаване от свобода на основание чл. 331, ал.
3 във вр. ал. 1 вр. чл. 330, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК за запалване по непредпазливост на чужд
имот и причиняване на значителни вреди на стойност 24557,52 лева. Сочи, че след
настъпване на застрахователното събитие, застрахованото лице е подало уведомление до
водещия съзастраховател, вследствие на което при ищеца била заведена преписка №
********* от 29.09.2017 г. Причинените имуществени вреди излага, че са били описани
подробно в Доклад № 021087290917 и приложенията към него, изготвен въз основа на
извършените огледи на увреденото имущество от назначения от съзастрахователите авариен
комисар „О Кю Кю Ес Ей България” ЕООД. Вредите по застрахованото имущество твърди,
че са били оценени на сумата от 173 143,60 лв. Част от определеното от страна на аварийния
комисар застрахователно обезщетение, съответстваща на размера на отговорността на
ищцовото дружество /45 %/, била изплатена в полза на „Българска Телекоманикационна
Компания“ ЕАД, с преводно нареждане от 02.09.2019 г. Аргументира, че следва да се
ангажира отговорността на ответника, доколкото застрахователното събитие настъпило при
изпълнение на служебни задължения от страна на Х.Д., възложени с трудов договор. При
тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва наличието на
застрахователно правоотношение. Твърди, че извършеното деяние от Х.Д. няма връзка с
възложената му работа от ответното дружество, поради което счита, че не следва да се
ангажира отговорността му. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли
3
съда да отхвърли предявения иск.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между
него и собственика на увреденото имущество е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до увреждането
на застрахованото при ищеца имущество, вследствие виновно и противоправно поведение
на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа при или по повод изпълнението на
която, да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и причиненото увреждане на
имуществото на застрахованото при ищеца лице, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования, застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, при
настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай
че твърди такива.
С оглед становището на ответника безспорни и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са следните факти: няма такива.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4