Определение по дело №557/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1265
Дата: 30 март 2022 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Ралица Цанкова Райкова
Дело: 20223100500557
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1265
гр. Варна, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500557 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 6736/02.02.2022 г. от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр София, бул. „Г.М. Димитров“ No 1, представлявано
заедно от изпълнителните директори – Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев
срещу Определение № 542/16.01.2022 г., постановено по гр. дело № 5559/2021 г. на
Варненски районен съд, XX състав, с което е оставена без уважение подадената от
дружеството молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
адвокатският хонорар при цена на иска до 1000 лв. съгласно чл. 7 ал.2, т.1 от Наредба No 1 /
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 300 лв. без
ДДС. Съразмерно с уважената част от исковата претенция на 394,80 лв. , адвокатският
хонорар възлиза на 261,90 лв., от което следвало, че присъденият размер на адвокатския
хонорар следва да бъде в размер на 300 лв., а не както е посочено в решението- 261,90 лв.
Счита, че адвокатския хонорар в размер на 450 лв. е прекомерно завишен, с оглед правната
сложност и извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на
ищеца. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено ново, с
което да бъде изменено решението в частта за разноските.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата сочи, че
жалбата е неоснователна. Именно поведението на ответното дружество станало причина за
предявяването на исковете, което на свой ред довело до въвличането на ищеца в разноски,
които не би сторил при адекватно извънсъдебно и/или съдебно поведение на ответното
1
дружество. Сочи, че ответникът не се бил явил в проведените две заседания, а
процесуалният представител на ищеца бил ангажирал всички необходими средства за
защита и присъствал в с.з. Отделно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
не ограничава страните да договорят размер, а налага само минимален такъв.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Производството пред ВРС се е развило по искова молба, подадена от В. Ж. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ********, срещу ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр София, бул. „Г.М. Димитров“ No 1,
представлявано заедно от изпълнителните директори – Бисер Георгиев Иванов и Живко
Стойков Колев, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 от КЗ, ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 452,24 лв.
С отговора на исковата молба, ответникът оспорва претенцията на ищеца като
неоснователна.
По делото са проведени две открити съдебни заседания, в които ищецът се
представлява от процесуалния си представител адв. Ю.К., а за ответното дружество не се
явява представител. Ответникът депозира молби преди датата на провеждане на о.с.з., в
които сочи, че няма да се яви, моли да се даде ход на делото, прави искания по
доказателствата и изразява становище по съществото на спора. В о.с.з, проведено на
18.10.2021г. адв. К. е представила списък с разноски по делото, а с молба с вх. No 360031 /
11.10.2021г., депозирана от ответника, последният е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
С постановеното по делото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
от общо 394, 80 лв., като искът над този размер до претендирания размер от 452,24 лв. е
отхвърлен. По отношение на разноските, ВРС е приел за частично основателно направеното
от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е приел, че
същото от претендираните 500 лв. следва да се определи на 450 лв. Приел е, че общо на
ищеца му се признават 700 лв., от които 50 лв. –заплатена държавна такса, 200 лв. –
заплатен депозит за САТЕ и 450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, като съобразно
уважената част от исковете следва да му се присъдят 611,10 лв.
Ответникът е депозирал молба по реда на чл. 248 от ГПК с искане ВРС да измени
решението в частта за разноските, като намали адвокатското възнаграждение до 300 лв. и от
този размер съответно изчисли дължимите разноски съобразно уважената част от иска.
Ищецът е изразил становище за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК.
С обжалваното определение ВРС е приел, че не са налице основания за изменение и
се придържа към вече изложеното в мотивите към решението, а именно, че минималните
размери следва да се прилагат за производства, в които са признати спорните факти или за
установяването им не са събирани доказателства, при липса на правна сложност на
съответния казус, или случаи на масови дела срещу потребители, а в настоящата хипотеза са
събирани писмени, гласни доказателства и е изслушано вещо лице, като са проведени и две
2
съдебни заседания.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
В рамките на производството ответникът е заел позиция, с която продължава да
оспорва вземането на ищеца в посочения от последния размер, след като в производството
по предявяване на претенцията пред самия застраховател, страните не са уредили
взаимоотношенията си, а ответникът е отказал да заплати цялата сума и оспорва размера на
вземането. За гарантиране на своите права и законни интереси ищецът е ангажирал
процесуален представител, който активно е защитавал ищцовата страна в съдебното
производство. Предприети за надлежни процесуални действия по събиране на доказателства
за установяване на оспорени от ответника факти и обстоятелства – ангажирани са писмени и
гласни доказателства, както и експертизата на вещо лице. Проведени са две съдебни
заседания, в които процесуалният представител на ищеца е взел активно участие. Всички
тези действия са били наложителни с оглед на процесуалното поведение на ответника и
предприетото от него оспорване, като в резултат на което и съответните разноски за тях се
поемат от ответника съразмерно на уважената част от иска. Действително, че Наредбата No
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя
минимум на възнагражденията, но това не препятства страните да договорят
възнаграждение, което според тях съответства и на обема от извършена работа по делата и
този размер да надвишава определения минимум. При едно възражение за прекомерност
съдът преценява действителната правна и фактическа сложност и може да присъди по-малък
размер от претендирания, но не по-малък от минималния по Наредбата. В процесния
случай, с оглед на извършените процесуални действия от процесуалния представител на
ищеца, които са във връзка именно с неоснователното оспорване на ответника, и техният
обем, съдът намира, че са налице предпоставките за намаляване до размера от 450 лв., но не
и към минималния от 300 лв. Така определеният от първоинстанционния съд размер
съответства на фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл, въззивният състав
споделя и изложените мотиви в обжалваното определение.
С оглед на горното, частната жалба е неоснователна, определението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което и съдът,

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 542/16.01.2022 г., постановено по гр. дело №
5559/2021 г. на Варненски районен съд, XX състав, с което е оставена без уважение молбата
на „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл. 248, ал.
1 ГПК, с искане за изменение на постановеното Решение № 1670 от 15.11.2011г. по гр. дело
№ 5559/2021 г. на Варненски районен съд, XX състав,в частта му за разноските.
3
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4