№ 19961
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110170921 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на з срещу ст, с която е предявен иск с
правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
178,12 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на МПС „Опел Астра“ с рег. № ,,
причинени при ПТП, настъпило на 18.12.2021 г. в гр. София по бул. „Александър
Стамболийски“, в района на кръстовището с ул. „Христо Благоев“ с посока на движение от
бул. „Вардар“ към бул. „Константин Величков“, поради попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2022 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 178,12 лева, като в
този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е
възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение. Твърди, че причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, поради което виновен за настъпването на щетите
бил ответникът, чието задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските
пътища. По така изложените съображения предявява разглеждания иск и моли да бъде
уважен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ст, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на процесното МПС.
Оспорва механизма на ПТП, респ. наличието на дупка на пътното платно. Счита, че при
определяне на стойността на обезщетението застрахователното дружество не е съобразило
овехтяването на гумата, както и техническата изправност на автомобила. В условията на
евентуалност навежда възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото
МПС, изразяващо се в несъобразяване на скоростта на движение със състоянието на пътя.
Отделно от това оспорва да е налице твърдяното бездействие на ответника за поддържане на
пътя, тъй като бил сключил договор № СОА19-ДГ-55- 447/27.06.2019 г. с дзз за абонаментна
поддръжка на бул. „Александър Стамболийски“ и кръстовището с ул. „Христо Благоев“.
Сочи, че в изпълнение на договора била извършена месечна инспекция на пътното платно на
1
посочената улица, при която не били установени дупки и пропадания. Предвид датата на
процесното събитие, счита че е обективно невъзможно за такъв кратък период от време на
посочения участък да се е образувала дупка на пътното платно, която да бъде причина за
описаните от ищеца щети.
Поради това прави искане за привличане на съдружниците в дз, а и п като трето лице –
помагач на негова страна и предявява обратен иск срещу тях за заплащане на основание чл.
79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД на сумата в размер на 178,12 лева, представляваща обезщетение за
вреди от неточното изпълнение на Договор № СОА19-ДГ55-447/27.06.2019 г. за поддържане
и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, като от и претендира сумата в
размер на 137,95 лева, от а сумата в размер на 39,99 лева и от п сумата в размер на 0,18 лева,
определени съобразно дяловото участие на ответниците в дзз.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците по
обратния иск и и а, с които оспорват предявените искове. Оспорват настъпването и
механизма на ПТП. Поддържат, че не е налице твърдяното от ст неизпълнение на посочения
договор, тъй като участъкът на бул. „Александър Стамболийски“, в района на кръстовището
с ул. „Христо Благоев“ с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „Константин
Величков“ не попадал в списъка с улици и булеварди, подлежащи на абонаментно
обслужване, а за същия бил приложим режим на възлагане съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от
Договора, каквото в случая не било направено. По така изложените доводи молят
предявените от ст срещу тях искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника п.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото застрахователна полица № 5С107233805 от 06.08.2020 г. се
установява, че към датата на настъпване на ПТП – 18.12.2021 г. между ищеца и собственика
на МПС „Опел Астра“ с рег. № ,, е било налице валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“. Не се спори между страните, а и от
представените доказателства сочат, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за
вредите от процесното ПТП в размер на 178,12 лева, което обстоятелство е и обявено за
безспорно между страните с доклада по делото и на основание чл. 153 ГПК съдът намира
същото за доказано. Отделно от това по делото са представени общи условия на з за
застраховка „Каско Стандарт“, от които е видно, че покритието обхваща материални щети
причинени при пътно-транспортно произшествие.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - декларация за
настъпване на застрахователно събитие, опис на претенция, опис-заключение по щета,
доклад по щета, се установява, че на 18.12.2021 г., в гр. София, при движение по бул.
„Александър Стамболийски“, с посока от бул. „Вардар“ към бул. „Константин Величков“ и
в района на кръстовището с ул. „Христо Благоев“, водачът на МПС „Опел Астра“ с рег. № ,
реализира ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при което са
причинени щети на посоченото МПС. Така описаният механизъм се установява освен от
събраните писмени доказателства, но и от показанията на свидетеля М. Г. Н., управлявал
процесното МПС при настъпване на ПТП, който подробно описва настъпването на
събитието, като изрично посочва, че с процесното МПС е преминало през дупка на пътното
платно. В същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в
неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за
компетентно, пълно и обективно изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „Опел
Астра“ с рег. № ,, за които ищецът изплатил обезщетение, са причинени в резултат на
процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. В случая между страните не се спори, че процесният участък е част от общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал.
2
1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по управлението му е именно ст.
Същата е била задължена съобразно чл. 13 ЗДвП да означи необезопасената шахта с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. При това
положение се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД
на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС
да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на
производството водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, нито че именно това обстоятелство е било причина за настъпването на ПТП. По
делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на
процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на
поведението си като водач с пътните и метеорологични условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на
ремонта на причинените щети възлиза на сумата от 193,52 лева. Регресното вземане
възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на
извършеното плащане /178,12 лева/ - в случая - на извършеното плащане. При това
положение се налага извод за основателност на предявения иск, поради което същият следва
да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на иска /29.12.2022 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение на предявения от ст обратен иск срещу и, а и п съдът намира
следното:
Предвид сбъдването на условието следва да бъде разгледан и предявеният при
условията на евентуалност обратен иск на ответника срещу третите лица – помагачи.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по обратния иск с правно основание чл. 79, ал.
1, вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца ст е да докаже наличието на твърдяното облигационно
правоотношение с ответните дружества, по силата на което е възложил поддържането и
ремонта на процесния участък, причинно-следствена връзка между бездействието на
ответниците по обратния иск /неговите работници/служители/ и нанесени твърдени
3
имуществени вреди на процесния автомобил, размерът на дължимото обезщетение, а в
тежест на ответниците по обратния иск, е да докажат възраженията си, от които черпят
изгодни за себе си правни последици.
Не се спори между страните, че между ст и дзз, съдружници в което са и, а и п, е бил
сключен Договор № СОА19-ДГ55-447/27.06.2019 г. за поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения, поради което и посоченото обстоятелство е отделено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото.
За установяване основателността на предявения иск от ищеца ст е представен
посоченият Договор № СОА19-ДГ55-447/27.06.2019 г., сключен между страните по
обратния иск, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да
извършва на територията на СО – II зона, включващи „Овча купел“, „Красно село“, „Красна
поляна“ и „Банкя“, дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, в съответствие с Техническата спецификация на възложителя, Техническото
предложение и ценово предложение на изпълнителя. Посочено е, че за посочените в списък
Приложение 6 улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели на
изпълнение в зависимост от определеното в Приложение 6 ниво на поддържане,
изпълнителят се задължава да извърши всички дейности, необходими с оглед постигането
на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на
пътя, определени от нивото на поддържане. За цялата останала част от уличната мрежа,
включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение 6, изпълнителят се съгласява
да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания при
необходимост. Не са ангажирани доказателства обаче, установяващи процесният участък да
попада в посочените в списък Приложение 6 улици и булеварди. Посоченото по делото
Приложение 6 не е представено по делото, съответно с оглед изричното оспорване на това
обстоятелство от ответниците, същото не може да се приеме за доказано. Не се установява
от доказателствата по делото и преди процесното ПТП да е било направено възлагане от ст
за извършване на ремонт в конкретния пътен участък, респ. такъв да не е извършен в
определените срокове, за да се приеме, че е налице твърдяното неизпълнение на
задълженията по договора.
При това положение ищецът по обратния иск следва да понесе неблагоприятните
последици от неустановяване на правопораждащия претендираното вземане фактически
състав и предявеният обратен иск - да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца з следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски в общ размер на 810 лева,
от които 50 лева за платена държавна такса, 330 лева за депозит за вещо лице, 70 лева за
депозит за свидетел и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора разноски в полза на ответника ст не се дължат.
Не се дължат и разноски в полза на ответниците по обратния иск поради липсата на
данни и претенция за такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ст, с БУЛСТАТ , и седалище и адрес на управление гр. София, улица
„Московска“ № 33, да заплати на з, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление в гр. София,
пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 178,12 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на МПС „Опел
Астра“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 18.12.2021 г. в гр. София по бул.
„Александър Стамболийски“, в района на кръстовището с ул. „Христо Благоев“ с посока на
движение от бул. „Вардар“ към бул. „Константин Величков“, поради попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва от 29.12.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.
4
1 ГПК сумата в размер на 810 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ст, с БУЛСТАТ , и седалище и адрес на управление гр.
София, улица „Московска“ № 33, срещу и, с ЕИК , и седалище и адрес на управление в гр.
Варна, ул. „Александър Дякович“ № 31, а, с ЕИК , и седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Московска“ № 47, ет. 3 и „Пътища София“ ЕООД, с ЕИК , и седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Алберт Лонг „№ 5-7, ет. 6, ап. ателие С-6, обратен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. 82 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ст, с
БУЛСТАТ ,, разделно следните суми съобразно участието на ответниците по обратния иск в
дзз, БУЛСТАТ ,, както следва: и, с ЕИК , - сумата в размер на 137,95 лева, а, с ЕИК , -
сумата в размер на 39,99 лева и п, с ЕИК , - сумата в размер на 0,18 лева, представляващи
обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнение на задължения по Договор № СОА19-
ДГ55-447/27.06.2019 г., което неизпълнение е станало причина за попадане на МПС „Опел
Астра“ с рег. № , в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно по бул.
„Александър Стамболийски“, в района на кръстовището с ул. „Христо Благоев“ с посока на
движение от бул. „Вардар“ към бул. „Константин Величков“, в гр. София на 18.12.2021 г.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на
ответника ст – и, с ЕИК ,, а, с ЕИК , и п, с ЕИК ,.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5