РЕШЕНИЕ
гр.София, 02.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в
открито заседание първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11602 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Н.С.С. от гр.Враца твърди,
че на 28.05.2019 г. в гр. София е претърпял ПТП с лек автомобил м.“Фолксваген голф“, управляван от А.А.А..
Сочи, че е управлявал мотоциклет м.“КТМ“ 390, движел се е по път с предимство,
когато л.а.“Фолксваген голф“ е навлязъл в неговата лента за движение , в
следствие на което двете МПС са се блъскали. Сочи, че в резултат на ПТП е
получил оток в областта на дясната коленна става, болки в областта на главата,
дясната коленна става и дясната гривнена става. Имал охлузвания по ръцете, в
областта на китките и пръстите. От получените увреждания пострадалият е търпял и
все още търпи болки и страдания. ПТП е дало отражение и на психиката на ищеца.
Чувствал се тревожен, изнервен, не можел да спи спокойно, страхувал се да
управлява мотоциклет, като и до сега продължава да мисли за инцидента и за
опасността за неговия живот и здраве. Ищецът сочи, че виновен за настъпилото
ПТП е водачът на л.а. „Фолксваген голф“.
Предявява пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на водача на увреждащия автомобил, като претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 26 000 лв. ведно със законната лихва от датата на отказа на
застрахователя да плати обезщетение 27.08.2019г. до окончателното изплащане. Претендира
разноските по делото.
Ответникът ЗАД „Б.В.и.г.“ АД
оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че водачът на л.а.“Фолксваген
голф“ не е извършил деликт, не е действал противоправно и виновно, като
поведението му не стои в причинна връзка с ПТП. И в тази връзка оспорва
настъпването на застрахователно събитие. Оспорва механизма на ПТП, вида и характера
на твърдените увреждания , както и причинната връзка между деликта и търпените
вреди. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, за който твърди, че е управлявал мотоциклета със скорост над
разрешената. Оспорва претенцията за неимуществени вреди като прекомерна, като
счита, че същата не отговаря на действително претърпените вреди. Моли съда да отхвърли исковете и да му
присъди разноските по делото.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представения по делото протокол за
ПТП № 1704997/18.05.2019г. на СДВР ОПП се установява, че на 28.05.2018г. в
18.10ч. в гр.София, на бул.“България“ – пътен възел с околовръстен път е
настъпило ПТП между л.а. Фолксваген кади , с ДК№ ******, управляван от А.А.А. и
мотоциклет КТМ 390 с ДК № ******, управляван от ищеца Н.С.С.. Вписано е, че има
видими щети и по двете МПС, които са описани в протокола. Не е вписано от ПТП
да има пострадали лица. Съставена е скица на ПТП. Срещу водача А.А.А. е издаден
Акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него е
издадено Наказателно постановление.
Във връзка с установяване на механизма
на ПТП съдът разпита като свидетел водачът А.А.А.. Същият установява, че се движел по Околовръстен път, след което се
спуснал към бул.“България“. Било час пик и се движел бавно. Забелязал водача на
мотоциклета. Той се движел по бул.“България“ в дясната лента по път с
предимство. Свидетелят изчаквал да се включи в лентата, по която се движел моториста.
Когато навлязъл в лентата, по която се движел моториста, настъпил удара между
двете МПС. Свидетелят забелязал моториста преди удара. Първоначално мотористът се
движел в дясната лента, но след това преминал в лявата лента. Свидетелят се движел в дясната лента, но имал
намерение да премине в лявата лента. Тръгнал след няколко други автомобила ,
който също се престроили в лявата лента. Свидетелят не е пострадал от ПТП.
Твърди, че ищецът не е падал от мотора. Казал му, че е стъпил с крак, нямал
видими фрактури, оплаквал се от изтръпване на крака. Спомня си, че на място
дошла линейка, но мотористът отказал бърза помощ.
Назначената по делото автотехническа
експертиза дава следното заключение за механизма на ПТП: Процесното ПТП е
настъпило на бул.“България“ в гр.София при пътния възел с Околовръстен път в
лентата на движение на мотоциклет КТМ 390. Преди ПТП мотоциклетът сее движел по
бул.“България“ с посока на движение Околовръстен път. В същото време по
околовръстен път с посока на движение от бул.Черни връх към кв.Бояна се е
движел л.а. Фолксваген, управляван от св.А.А.. Л.а. е достигнал пътен възел на
околовръстен път с бул.“България“ и при
наличието на пътен знак Б1 /“Пропусни движещите се по пътя с предимство“/ е
навлязъл частично в лентата на движение на мотоциклета, който се е движел по
път с предимство, и е реализирал ПТП. Според вещото лице причините за
настъпването на ПТП са от субективен характер, породени от действията на водача
на л.а. Фолксваген. Според вещото лице няма изходни данни, въз основа на които
да се изчисли скоростта на движение на
мотоциклета. Но преценявайки щетите по двете МПС и уврежданията по моториста,
според експерта скоростта на мотоциклета е била в рамките на 40-50 км/ч.
Във
връзка с установяване на търпените от ищеца телесни увреждания, съдът назначи и
изслуша съдебна медицинска експертиза. Според вещото лице ортопед травматолог
вследствие на ПТП ищецът е получил контузия на дясна коленна става и контузия
на дясна китка. Тези увреждания са му причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Ищецът е търпял болки и страдания с умерен
интензитет за 14-15 дни, като постепенно те са озвучали до края на 30-тия ден.
Според вещото лице няма данни за настъпили усложнения в състоянието му, като
към настоящия момент ищецът се е възстановил напълно. Налице е причинно
следствена връзка между ПТП и получените от ищеца телесни увреждания.
Във връзка с търпени от ищеца психични
травми, съдът назначи и изслуша съдебна психологична експертиза. Вещото лице
психолог, след извършено тестово изследване на ищеца, установява, че в резултат
на ПТП ищецът е имал негативни преживявания в страхово-тревожен регистър, с
интензивност- остър стрес, отшумял в рамките на седмица, като след това ищецът
е имал проблеми свързани със съня, които са отшумели до месец след инцидента. Вещото
лице не е установило психологични травми, които да са довели до психично
разстройство, или т.н. ПТСР. Ищецът е изпитвал предимно тревожна симптоматика,
която не е наложила прием на медикаменти. Вещото лице не е установило към
момента на изследването преживяната ситуация да оказва влияние върху
функционирането на ищеца. Той се е възстановил до ниво нормално функциониране в
рамките на месец след инцидента. Няма данни той да е имал консултации с
психолог или да му е назначено лечение.
Съдът кредитира изцяло заключенията на трите
вещи лица. Същите не са оспорени от страните, обективно и компетентно дават
отговори на поставените въпроси.
За установяване на претърпените във
връзка с процесното ПТП от ищеца болки и страдания, периода на лечение и
възстановяване съдът събра гласни доказателства чрез разпит на един свидетел,
Таня Ангелова, майка на ищеца. От показанията на свидетелката се установява, че
дясната ръка и десния крак на ищеца били много зле, имал отоци и охлузвания.
Ръката му минала бързо, но при крака било много трудно. 2 седмици след ПТП
ищецът започнал да ходи на рехабилитация. Изпитвал много болки, стрес, не можел
да спи, боляла го главата, повръщало му се. Свидетелката ползвала 1 месец
неплатен отпуск, за да се грижи за сина си. Той се хранел с лявата ръка, тъй
като дясната ръка и десния крак били обездвижени. Ищецът бил отишъл на
разходка, след която коляното му отново отекло и се наложило отново да тръгне
на изследвания. Сочи, че година след инцидента кракът му все още не се е
оправил. Сега ходел нормално, но при натоварване коляното му отичало. Ищецът
бил спортист, републикански шампион по борба, но след инцидента се отказал от
спорта. Сега не можал да тренира. Инцидента му се отразил и психически,
затворил се, бил отчаян, изнервен, избягвал контакти, стоял си у дома.
С молба от 12.07.2019 г. ищецът е
предявил пред застрахователното дружество претенцията си за изплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. От писмо
с изх. № п 00803 / 27.08.2019г. е видно, че застрахователното дружество, ответник
по делото, е отказало да изплати обезщетение.
В производството не се
спори между страните, че за управлявания от А.А.А. лек автомобил „Фолксваген“
, с ДК№ ******
е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника към датата на ПТП и това обстоятелство е отделено като безспорно
между страните с определение от 07.07.2020 г.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432
ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените
вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска
отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени
вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП,
5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила
от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият
може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция от 12.07.2019 г. и липса на
възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Събраните по делото доказателства –
гласни доказателства и изслушаните три експертизи, установяват противоправното
и виновно деяние на водача А.А.,
в резултат на което е настъпило ПТП и на ищеца са причинени телесни увреждания
и негативни психични изживявания .
Представеният по делото протокол за ПТП
е оспорен от ответника, който твърди, че протоколът не установява настъпването
на ПТП. Ето защо тук следва да се внесат следните пояснения: В константната си
практика ВКС приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга
на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се полза не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179 ал.1
от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените
от него и пред него действия. В случай когато контролните органи посетят ПТП,
съставителят на протокола удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. Доказателствената сила на
протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на
констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС,
участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата
на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола
факт. Единствено в случай, когато органите за контрол по пътищата на МВР са
възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с
него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно
цялостния механизъм на ПТП, доколкото е визиран в същия документ Когато
протоколът за ПТП не удостоверява релевантните за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава, ищецът като носещ тежестта за установяване на механизма на ПТП,
следва да ангажира и други доказателства – автотехническа експертиза, свидетели
и др. / така Решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., ТК, І ТО;
Решение № 20/ 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г., ГК ІІІ ГО/. АУАН и НП
също нямат обвързваща доказателствена сила за съда- арг. чл.300 от ГПК.
В случая органът на МВР е посетил ПТП и
е съставил на място констативния протокол за ПТП, а възприетото е отразил и в
схема. Въз основа на доказателствената сила на протокола, съдът приема за
установена датата и мястото на ПТП, участниците в него, щетите, наличието на пътни
знаци и маркировка и местоположението на МПС, вкл. и посоката, по която са се
движили. Механизмът на ПТП се установява от свидетелските показанията и от
САТЕ. Показанията на водача А.А. и изводите на вещото лице не са в
противоречие, в какъвто смисъл е твърдението на ответника. От същите се
установява, че водачът А. е нарушил правилото на чл.25 от ЗДвП – преди да
предприеме маневра да премине в друга лента на движение той е бил длъжен да се
убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, а при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, той е бил длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Установи се, че ищецът се е движел по пътна лента с
предимство, че застрахованият при ответника водач е извършил маневра навлизане
в пътната лента на движение на ищеца, че не го е пропуснал , отнел му е
предимството и е реализирал ПТП с него. Дори и да се приеме, че ищецът е маневрирал
с мотоциклета, като преди ПТП е преминавал от дясна в лява пътна лента и/или
обратно, каквото твърдение прави св.А., непосредствено преди ПТП ищецът се е
движел в лента с предимство и това е било възприето на св.А.. Той е следвало да
прецени, че няма право да навлиза в лявата пътна лента, докато не отминат
движещите се по нея ППС, независимо от техния габарит, и че действайки противно
на това правило ще създаде опасност за тези участници в движението.
Не
се установи и противоправно поведение от страна на ищеца с оглед направеното от
ответника възражение за съпричиняване. Липсват доказателства ищецът да е
управлявал със скорост по-висока от разрешената в района на ПТП. Според
автоексперта може да се приеме въз основа на косвени доказателства, че
скоростта на мотоциклета е била около 40-50 км/ч., т.е. в рамките на
разрешената на този път в населено място скорост. Възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответника.
Настъпилите вреди за ищеца, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и от събраните свидетелски
показания. От заключението на вещото лице по СМЕ безспорно се установяват
причинените на ищеца телесни увреждания - контузия на дясна коленна става и
контузия на дясна китка. Съгласно заключението получените увреждания
кореспондират с механизма на настъпване на ПТП. От заключението на вещото лице
по съдебната психологична експертиза се установяват търпените от ищеца
негативни преживявания в страхово-тревожен регистър, които са в резултат на
ПТП. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
водача на увреждащото МПС за претърпените от ищцата вреди, а поради
съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със
застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай
съдът съобрази характера на причинените телесни увреждания – контузия на дясна
коленна става и контузия на дясна китка, които увреждания са причинили на ищеца
временно разстройство на здравето за период от около месец; съобразявайки
възрастта на пострадалия, 19г. и неудобствата, които е търпял във връзка със затрудненията
да се обслужва сам в продължение на месец; имайки предвид продължителността на
възстановителния период и факта, че ищецът се е възстановил напълно, но все още
получава оток при натоварване на крайника, поради което не може да се върне към
предишния си начин на живот, вкл. и към усилени спорни дейности. Съдът взе
предвид и обстоятелството, че ищецът е претърпял негативни емоционални и психически
преживявания, от които се е възстановил до ниво нормално функциониране месец
след произшествието. Гласните доказателства обаче
установяват, че ищецът е променил начина си на живот, преустановил е спорната
си дейност, като преди произшествието е бил републикански шампион по борба,
преустановил е всякакви тренировки и дейности, които водят до натоварване на
крайника. Дори и да „функционира нормално“, този промяна в стереотипа на живот
има негативно въздействие върху психическото състояние на ищеца. Съдът, освен
изброените конкретни обстоятелства, установени по делото, преценява и
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие,
респ. нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само относно
възможния максимален размер на обезщетението и индиция за икономическата
конюнктура. При така изброените релевантни обстоятелства, съдът намира, че
обезщетение в размер на 11 000 лева се явява справедливо да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди.
За разликата до пълния претендиран размер от 26 000 лева искът за неимуществени
вреди следва да се отхвърли .
На уважаване подлежи и акцесорната
претенция за законна лихва за забава върху присъдената главница, която предвид нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ
следва да се присъди считано от 13.10.2019
г. – датата, на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне по претенцията
на ищеца от 12.07.2019 г., до окончателното изплащане. Искът за заплащане на
лихва за забава за периода от датата на отказа на застрахователя да плати,
27.08.2019г. до датата на присъдената лихва по чл.86 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
И двете страни претендират разноски по
списък.
Ищецът е освободен от заплащането на
държавна такса. Съобразно представения списък е платил съдебни разноски в
размер на 750лв. Защитникът му претендира адвокатско възнаграждение на основани
чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 1500лв.
Ответникът претендира разноски в размер
на 150лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв. Оспорва наличието
на предпоставките по чл.38 ал.2 от ЗА за присъждане на адвокатски хонорар на
процесуалния представител на ищеца.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца
се следват направените от него разноски съобразно уважената част от иска му -
317,33 лв.
Съдът намира за основателно искането на
процесуалния представител на ищеца по чл.38 ал.2 от ЗАдв. В договора за правна
защита и съдействие изрично е отбелязано, че процесуалното представителство се
осъществява на материално затруднено лице, което не е заплатило възнаграждение.
За предоставената защита съобразно размера на уважената част от иска на адв. Поля
Демирева се следва адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв. съобразно
минималния размер адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска - 288,50
лв.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 440 лв.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, със седалище *** и адрес на управление р-н
Триадица, пл.”***** да заплати на Н.С.С., ЕГН ********** сумата от 11 000 лв.,
ведно с лихвата за забава от 13.10.2019г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие на 28.05.2019г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания и негативни
психически преживявания, причинени виновно от застрахован при З. „Б.В.И.Г.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач А.А.А., ЕГН **********,
както и 317,33 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално
предявения размер от 26 000лв. ведно с лихвата за забава, както и иска за лихва
за забава върху присъдената сума за периода от 27.08.2019г. до 12.10.2019г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД на основание чл.38 ал.2 от
ЗАдв. да заплати на адв. П.Б.Д., САК, ЕГН ********** сумата от 860лв.
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Н.С.С. да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД разноски по делото в размер на 288,50 лв.
ОСЪЖДА
З. „Б.В.И.Г.“ АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 440
лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: