Р Е Ш Е Н И Е
723/17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор: Е.Янчева
Като разгледа докладваното от районния съдия
ЧНД №2549 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.24а, ал.1 от ЗБППМН, въз основа на постъпило
предложение от МКБППМН по чл.21, ал.1, т.2 от ЗБППМН за настаняване на малолетното
лице А.И.В., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:*** в
социално-педагогически интернат. В Решението на МКБПМН се посочва, че досега
приложените мерки по ЗБППМН спрямо детето не са довели до положителен резултат
и че е необходимо извеждането му от средата и осигуряване на системна
корекционно-възпитателна работа и контрол.
В открито съдебно
заседание представителят на ШРП счита, че предложението е допустимо и
основателно, тъй като са налице достатъчно доказателства, обосноваващи
необходимостта лицето да бъде настанено във социално – педагогически интернат.
Излага подробни мотиви в тази насока.
Малолетното лице за
настаняване в социално – педагогически интернат се явява лично и с доверен
представител – Кенан Емин И. - социален
работник в отдел “Закрила на детето” към Дирекция “Социално подпомагане”-Шумен.
Лицето дава частични обяснения за извършените от него деяния. Довереният
представител на лицето заявява, че с оглед извеждане от средата на лицата, с
които В. поддържа контакти и с които са били извършени голяма част от деянията
единствената мярка, която би дала положителен резултат върху поведението му е
настаняване в социално – педагогически интернат.
В съдебно заседание се
явява и лицето, упражняващо заместваща грижа спрямо малолетното лице – неговата
баба по майчина линия М.Ж.С.. Същата
заявява, че не е в състояние да коригира поведението на детето и счита, че
единствената възможност за неговото възпиране от извършване на
противообществени прояви е настаняването му в социално – педагогически интернат.
ШРС, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира предложението
за основателно, поради следните съображения:
По делото е установено, че пострадалото лице
Дженгис Салим Исмаил притежавал лек автомобил марка „Фолксваген Каравел Т4“ с
рег.№ Н7425ВТ. На 19.07.2019 год. около 05.00 часа, след като се прибрал от
Германия, паркирал същия на неохраняем
паркинг, намиращ се зад блока, в
който живеел на адрес:***. Заключил автомобила, но не проверил дали всички
врати са се заключили, тъй като автомобилът имал централно заключване и
предположил, че автоматично ще се заключат всички врати. Прибрал се в жилището си и си легнал. В това
време на денонощието малолетният А.И.В. се разхождал с велосипеда си в района,
където Исмаил бил паркирал собствения си автомобил. Междувременно решил да
проникне в него, като в тази връзка проверил дали вратите са заключени.
Предните врати се оказали заключени, но вратата на багажника по някаква причина
била останала незаключена. След като В. я отворил, през нея успял да влезе в
автомобила. Взел 1 брой мобилен телефон марка „Samsung
Galaxy S7 Edge 32GB Cold“, златист на
цвят, с пукнат дисплей и силиконов гръб, без поставена в него СИМ карта, един
пакет чипс и стотинки на обща стойност един лев.
След проведени ОИМ било установено, че извършител
на деянието е именно А.И.В.. След задържането му последният направил пълни
самопризнания, като обяснил начина, по който е извършил деянието. Тъй като
мобилният телефон се намирал у В. същият бил предаден от него с разписка, след което с протокол за доброволно
предаване бил върнат на неговия собственик – пострадалия Дженгис Салим Исмаил.
С Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 12.08.2019 год. прокурор от ШРП е отказал
образуването на наказателното производство срещу малолетния, като счита, че
спрямо него могат да бъдат приложени възпитателни мерки по ЗБППМН.
От материалите по делото се установява, че А.И.В. е
роден на *** год. в гр.Варна. Майката на детето живее и работи в Англия, а
бащата е неизвестен. А. има сестра – Борислава Ивелинова Венкова, на десет
години и брат Иван И.В., на 15 години. И трите деца са от различни бащи, като
към настоящия момент се отглеждат от тяхната баба по майчина линия – М.Ж.С..
Помощ в отглеждането на децата полага и техния вуйчо – Желязко В. Костадинов,
който обитава същото жилище, в което живеят трите деца и тяхната баба. Майката
на децата се връща в Република България само по празниците, но не помага в
издръжката и отглеждането им.
Във връзка с различни противообществени прояви на А.
спрямо него са били прилагани различни
мерки по ЗБППМН , в това число по чл.13, ал.1, т.1, т.3, т.4 и т.5 и по чл.13,
ал.1, т.12 – „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“,
„Задължително участие в програми и консултации за преодоляване отклоненията в
поведението“, “Предупреждение за
настаняване във възпитателно училище – интернат”, „Поставяне под възпитателен
надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, със задължение за
полагане на засилени грижи“. Нито една от посочените мерки обаче не е дала нужния резултат, поради занижения
контрол от страна на родителя и лицето, упражняващо заместваща грижа.
Както става ясно от
обясненията, дадени в съдебно заседание от страна на лицето М.Ж.С., упражняваща
заместваща грижа по отношение на детето, последната не е в състояние да
контролира поведението на детето. Същата обяснява, че А. често излизал от дома им, не се прибирал по цели нощи,
което налагало да обикаля, за да го търси. Дадените от негова страна обещания
не се спазвали.
В същата насока са показанията на присъстващия на
делото доверен представител на детето, който също счита, че най-подходяща мярка
спрямо малолетното дете е настаняването му в социално-педагогичеки интернат.
По делото като свидетел е разпитано и лицето Ирина
Богданова Панова, служител в ДПС при РУ към ОД на МВР – Шумен. Последната
заявява, че има преки впечатления над поведението на лицето и са и известни
множество извършени от негова страна противообществени прояви, в периода след
последната наложена му мярка, за които все още не са били проведени
възпитателни дела и не са му наложени наказания. Счита, че последната наложена
му мярка „Предупреждение за настаняване във ВУИ“ не е изиграла своята възпираща
и превъзпитателна роля над В..
Предвид гореизложеното, съдът счита, че в
конкретния случай, за да настъпи положителна промяна в поведението на малолетния
е необходимо извеждането му от средата на лицата, от чието поведение същия се
влияе. Оказваният от лицата, под чиято грижа се намира, контрол не е в
състояние да даде какъвто и да е положителен възпитателен ефект и да го
мотивира към една положителна социална нагласа. Това мнение се споделя, както
от представителя на ШРП, а така също и от бабата на лицето и представляващия лицето
доверен представител. Ето защо, съдът намира, че с оглед на всичко изложено
по-горе, за да бъде откъснат от негативно влияещата неблагоприятна приятелска
среда, за осигуряване на нормални условия на обучение и развитие, за
осъществяване на системен и ефективен контрол и провеждане на корекционно-възпитателна
работа е необходимо спрямо малолетния А.И.В.
да бъде приложена възпитателната мярка по чл.13, ал.1, т.11 от ЗБППМН
“Настаняване в социално-педагогически интернат”. Съдът намира, че в настоящия случай са
изчерпани възможностите от други възпитателни мерки, които биха могли да
доведат до целения положителен резултат без налагането на по-строгата мярка по
чл.13, ал.1, т.11 от ЗБППМН.
Ето защо, поради всичко изложено по-горе съдът
намира предложението на МКБППМН, с което се иска налагане спрямо малолетния А.И.В.
на възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.11 от ЗБППМН за основателно и на
основание чл.24а, ал.4, т.1 от ЗБППМН
РЕШИ:
НАЛАГА на малолетното лице А.И.В.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес:***,
настоящ адрес:*** възпитателна мярка „Настаняване в социално-педагогически
интернат“ на основание чл.13, ал.1, т.11 от ЗБППМН.
Решението подлежи на
обжалване или протестиране в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено пред Шуменски окръжен съд.
Препис от решението да се
изпрати на малолетното лице, чрез лицето, упражняващо заместваща грижа спрямо
него, на доверения представител на лицето и на ШРП.
След влизане на решението
в сила, препис от същото да се изпрати и на МКБППМН при Община - Шумен за
сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :