№ 484
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20222120200109 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Ж. П. П.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, против наказателно постановление № 21-0769-
004628/ 17.11.2021г., издадено от началника на група към сектор “ПП” КАТ
при ОД МВР-гр.Бургас, с което за нарушение чл.20, ал.2 от ЗДвП на
основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 70 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
месец. В жалбата се сочат доводи за необоснованост, като се иска отмяна на
обжалваното постановление.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок от надлежно легитимирана
страна и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намери за установено от правна и фактическа страна следното:
На 22.08.2021г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение, за това, че на същата дата 23.10.2021г., около
08:53 часа в гр.Бургас, бул.“Демокрация“ е управлявал лек автомобил „Нисан
Кашкай“ с рег.№ *****, държава България, в посока ул.“Цар Симеон I“, като
се движи с несъобразена скорост с релефа на пътя в нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП се откланя вляво и допуска пътнотранспортно произшествие с
паркирания лек автомобил “Фолксваген“ с рег.№ *******, след което се удря
в лек автомобил „Тойота“ с рег.№ ******* /Полша/. Жалбоподателят е
напуснал произшествието без да установи последиците от него в нарушение
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
1
Актът е съставен в присъствие на нарушителя и двама свидетели и от
формална страна е в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. При
съставянето на акта жалбоподателят е вписал, че няма възражения. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката е издал
обжалваното постановление.
При разпита в съдебно заседание актосъставителят В.С. е заявил, че на
22.08.2021г. е получен сигнал за настъпило пътнотранспортно произшествие
с три моторни превозни средства в района на „Гъбката“. На място, при
обследване свидетелят е установил, че един от автомобилите е блъснал
другите два автомобила, като водачът е напуснал мястото на произшествието.
По справка с ОДЧ са били установени собствениците, които посочили водача
на процесния автомобил Ж.П.. След известно време жалбоподателят П. се е
върнал на мястото на произшествието. Същият не оспорвал нарушенията,
като обяснил на контролните органи, че бил заспал в автомобила по време на
управлението му.
Показанията на свидетеля Г.К. кореспондират напълно с тези на
свидетеля П.. Според показанията на този свидетел жалбоподателят се е
върнал на местопроизшествието във видимо неадекватно състояние, за което
свидетелят му отправил забележка. Не е оспорвал, че е причинил
обследваното пътнотранспортно произшествие и се е извинил на пострадалия.
Показанията на свидетелите са обективни, логични и последователни,
поради което съдът цени тяхната доказателствена стойност.
По административнонаказателната преписка е приложен протокол за
пътнотранспортно произшествие, който кореспондира с показанията на
разпитаните свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. От събраната доказателствена съвкупност
безспорно се установява, че жалбоподателят, като водач на моторно превозно
средство, в гр.Бургас на 23.10.2022г. е допуснал пътнотранспортно
произшествие с паркирани автомобили, като описаното събитие е възникнало
в процеса на движение и представлява пътнотранспортно произшествие по
смисъла на §30 от ДР на ЗДвП. Разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за лицата, които поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал.1 причинят пътнотранспортно произшествие. Същите се наказват с глоба в
размер 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление. Безспорно е, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна визираното
нарушение, поради което правилно е ангажирана
2
административнонаказателната му отговорност като водач.
Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС преценката за маловажност на случая
по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от
ЗАНН, но същият не е приложен, това е основание за отмяна, поради
издаването на акта в противоречие със закона. В конкретния случай обаче
разпоредбата на чл.28, ал.7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл.28,
ал.1 до ал.6 от ЗАНН са неприложими, когато в закон е предвидено друго.
Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г./ изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения
по ЗДвП. Съобразявайки това, както и разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН,
предвид наличието на по-благоприятен закон, съдът счита, че деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на други такива нарушения, още повече, че жалбоподателят е многократно
наказван и за други нарушения по ЗДвП, поради което деянието не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай.
Наложеното наказание е индивидуализирано в предвидения от
законодателя размер и е достатъчно за постигане на целите на
административните наказания по чл.12 от ЗАНН, поради което обжалваното
постановление се явява законосъобразно и обосновано в частта за това
нарушение и следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие
е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. При така установената
фактическа обстановка стана ясно, че от настъпилото пътнотранспортно
произшествие няма пострадали хора. Касае се за хипотеза, при която са
причинени само имуществени вреди. Описаното в акта деяние съответства на
определената квалификация. За да е осъществено нарушението по чл.123,
ал.1, т.1 ЗДвП е необходимо от субективна страна наличие на съзнание, че е
причинено пътнотранспортно произшествие. Такова субективно отношение
на жалбоподателя е било налице. Предвид заявеното от него пред свидетелите
се установява, че той съзнателно е напуснал мястото на произшествието. Той
е нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие
да остане на място и установи последиците от него, поради което от
обективна и субективна страна е осъществил описаното нарушение по чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г./ изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения
по ЗДвП. Съобразявайки това, както и разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН,
предвид наличието на по-благоприятен закон, съдът счита, че деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на други такива нарушения. Жалбоподателят е многократно наказван за
нарушения по ЗДвП, поради което деянието не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай.
3
Наложените наказания са индивидуализирани в предвидения от
законодателя размер по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и по мнение на съда са
достатъчни за постигане на целите на административните наказания по чл.12
от ЗАНН, поради което обжалваното постановление се явява законосъобразно
и обосновано и в тази му част за това нарушение и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното на основание чл.63, ал.2, ал.5 от ЗАНН
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-004628/
17.11.2021г., издадено от началника на група към сектор “ПП” КАТ при ОД
МВР-гр.Бургас, с което за нарушение чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание
чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП на Ж. П. П., ЕГН: **********, с адрес:
***, е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева и за нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 70 /седемдесет/ лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 /един/ месец.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4