Р Е Ш Е Н И Е
№…............../04.10.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 200 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Н.П.Г.,
ЕГН **********, в качеството му на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ, с адрес: гр. ******, осъдителен
иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата
от 273 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в издаване
на постановление за разноските по изпълнително дело № 2020***0400320 по описа
на ЧСИ Н.Г., инкорпорирано в ПДИ изх. № 7375/14.08.2020 г., отменено с влязло в
сила решение № 1582/04.12.2020 г. по в.гр.д. № 3376/2020 г. по описа на ВОС в
частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно
установения размер от 246,77 лв. до определения такъв от 472,97 лв., което
обезщетение е формирано като сбор от
следните суми: сумата от 48 лв.,
представляваща такси съгласно т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в
полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на жалба вх. № 5992/07.10.2020 г. по описа
на ВОС, сумата от 25 лв.,
представляваща държавна такса по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, внесена по сметка на ВОС за разглеждане на
жалбата, и сумата от 200 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.10.2020 г., до
окончателно изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба,
по молба на Община Варна на 29.06.2020 г. ЧСИ Н.Г. е образувал изп. д. № 2020***0400320
срещу ищеца за принудително събиране на сумата от 1257,99 лв. въз основа на
влязъл в сила на 13.07.2017 г. акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК с № МД-АУ-3721/06.04.2017 г., като в молбата взискателят
упълномощил съдебния изпълнител да предприема всички изпълнителни действия за
събиране на вземането по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. На 08.09.2020 г. на ищеца била
връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 7375/14.08.2020 г. с посочено
в нея задължение по изпълнителното дело в общ размер на 1730,96 лв., от които
1257,99 лв. нeолихвяеми вземания и 472,97 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ. Тази
обща сума била преведена по сметка на съдебния изпълнител на 04.09.2020 г. от
третото задължено лице – „ЦКБ“ АД, в изпълнение на наложения запор върху
банковата сметка на длъжника, открита в посочената банка. Срещу определения
размер на разноските по изпълнението, посочени в ПДИ, ищецът е депозирал жалба
пред ВОС с вх. № 5992/07.10.2020 г., по която е образувано в.гр.д. № 3376/2020
г., приключило с окончателно решение № 1582/04.12.2020 г., с което било
отменено постановлението в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за
разликата над нормативно установения размер от 246,77 лв. до определения такъв
от 472,97 лв. Във връзка с гражданското дело ищецът е сторил разноски в общ
размер на 273 лв., от които 25 лв. за държавна такса, 48 лв. за такси по т. 5 и
т. 8 от ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата и 200 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Ищецът счита, че тези разноски са сторени в резултат от процесуално
незаконосъобразното принудително изпълнение по изп. д. № 2020***0400320, поради
което ответникът следва да поеме отговорността за същите, на основание чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗКЧСИ. По – конкретно твърди, че чрез извършения на 04.09.2020 г.
паричен превод от третото задължено лице дългът е бил погасен изцяло, поради
което с последващата този превод ПДИ не е следвало да се начисляват такси за
предприетите по инициатива на съдебния изпълнител изпълнителни действия за
изпълнителни способи, които изобщо не са приложени, респ. попадат в
изключението на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, сред които: такси по т. 3 от
ТТРЗЧСИ за справки в НОИ, ТП-Варна, СГКК-Варна и ОД на МВР-Варна, такса по т. 9
от ТТРЗЧСИ за налагане на запор на МПС, такса по т. 10 ТТРЗЧСИ за налагане на
възбрана върху недвижим имот, такси по т. 4 ТТРЗЧСИ за изпратени по пощата
уведомления и такси по т. 5 ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения за наложения
запор на МПС и възбрана. Отделно намира, че наложените обезпечителни мерки и
предприети изпълнителни способи не са съразмерни с размера на задължението по
смисъла на чл. 442а, ал. 1 ГПК, както и че действията по проучване имуществото
на длъжника не са били необходими, тъй като съдебният изпълнител е разполагал с
тази информация по вече образуваните пред него други две изпълнителни дела с №
2020***0400318 и № 2020***0400319 със същите страни.
По изложените съображения ищецът намира, че в негова тежест е следвало да
бъдат възложени само разноските за образуване на изпълнителното дело (24 лв.),
връчване на ПДИ (24 лв.), налагане на три запора върху банкови сметки (54 лв.)
и пропорционална такса (144,77 лв.). Счита, че като е определил разноски по
изпълнението в по-голям размер, ответникът е действал незаконосъобразно, поради
което носи отговорност за претърпените от това негово поведение имуществени
вреди.
По същество моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Р.Д.,
поддържа исковата молба и обективираното в нея искане.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва образуваното
изпълнително дело с посочените негови страни, както и овластяването му от
взискателя по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че въз основа на така възложените му
правомощия е предприел следните действия за проучване имущественото
състояния на длъжника и налагане на мерки за обезпечаване принудителното
събиране на задължението, а именно: ПДИ, справка за актуално състояние на
действащите трудови договори, справка за банкови сметки и сейфове на физическо
лице, справка в Агенция по вписванията за собственост на недвижими имоти,
справка до ОДП Варна – „ПП“ за собственост върху МПС, запорно съобщение до ОДП
Варна за налагане на запор върху МПС, запорно съобщение до „ПИБ“ АД за налагане
на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга, запорно
съобщение до „ЦКБ“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника
до размера на дълга, запорно съобщение до „Тексим Банк“ АД за налагане на запор
върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга, запорно съобщение до
„Юробанк България“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника
до размера на дълга и искане за вписване на възбрана върху собствената на
длъжника ½ ид.ч. от апартамент №**, находящ се в гр. ******. Излага, че тези действия са
извършени на 14.08.2020 г., тоест преди постъпилия на 04.09.2020 г. банков
превод от „ЦКБ“ АД, а след него е изпратил съответните съобщения за вдигане на
наложените запори и възбрани. Затова и счита, че действията му са правомерни, а
изпълнителните способи – приложени. Поддържа, че водените други изпълнителни
дела между същите страни са ирелевантни, тъй като той е задължен да извърши
необходимите действия по всяко отделно дело и няма правомощие да обединява дела
по собствена инициатива. Намира, че претърпените от ищеца вреди са резултат от
собственото му неправомерно поведение, изразяващо се в продължително неплащане
на публични задължения, въпреки финансовата му възможност за това, от което е
недопустимо да черпи права. Изтъква, че в производството по гр.д. № 3376/2020
г. по описа на ВОС сторените от ищеца разноски не са възложени в тежест на
взискателя, тъй като е прието, че същият не е дал повод за завеждане на делото,
както и че преди да сезира съда ищецът е имал възможност да поиска от него
намаляване на разноските по изпълнителното дело, но не е сторил това. Счита, че решението на ВОС за отмяна на
постановлението за разноските няма сила на пресъдено нещо относно процесуалната
незаконосъобразност на действието, като се позовава на съдебна практика.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител
адв. А.К., поддържа отговора и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Конституираното трето
лице помагач на страна на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД депозира писмено становище за неоснователност
на предявения иск. Обосновава същото с аргумент, че не са налице елементите на
правопораждащия отговорността на съдебния изпълнител фактически състав и в
частност липсва причинна връзка между
твърдените негови противоправни действия и претендираните имуществени
вреди. По същество моли за отхвърляне на претенцията.
В открито съдебно
заседание третото лице не изпраща представител.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е, че въз основа на подадена
на 29.06.2020 г. молба от взискателя Община Варна на същата дата е образувано изпълнително дело № 2020***0400320 по описа на ЧСИ Н.П.Г.
(ответник) срещу длъжника В.Г.Г. (ищец) за принудително изпълнение на незаплатени
негови задължения за местни данъци и такси в общ размер на сумата от 1257,99
лв. въз основа на влязъл в сила акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК с № МД-АУ-3721/06.04.2017 г., както и че с молбата от 29.06.2020
г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение. Същото се потвърждава и от
материалите по приобщеното заверено копие от изпълнителното дело.
От последното се изяснява още, че в изпълнение на така възложените му
правомощия от съдебния изпълнител са предприети действия за проучване
имущественото състояния на длъжника и налагане на мерки за обезпечаване
принудителното събиране на задължението, както следва:
- в периода 29.06.2020 г. – 14.08.2020 г. е извършена служебна справка в
НБДН (л. 9), справка в НАП за актуално състояние на действащи трудови договори
(л. 10), справка в БНБ за банкови сметки и сейфове (л. 11), справка в Агенция
по вписванията по персоналната партида на длъжника (л. 12), справка по КК в
СГКК-гр. Варна за конкретен самостоятелен обект (л. 19);
- на 14.08.2020 г. е изискана е справка за МПС от ОДП Варна-Пътна полиция
(л. 22) и е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху собствен на
длъжника лек автомобил (л. 23);
- на 14.08.2020 г. са изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна
банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Тексим банк‘ АД и „Юробанк
България“ АД за наложен запор върху банкови сметки на длъжника до размер на
сумата от 1730,96 лв., от които 1257,99 лв. вземане на взискателя и 472,97 лв.
такси и разноски по ТТРЗЧСИ (л. 24-27);
- на 14.08.2020 г. е изпратено искане за вписване на възбрана върху
собствен на длъжника недвижим имот в гр. Варна (л.28);
- на 14.08.2020 г. е изпратена и покана за доброволно изпълнение до
длъжника (л. 29), с която същият е уведомен за наложения запор на банкови
сметки в посочените банки, запор на МПС и възбрана на недвижим имот. В поканата
е обективирано и постановление на ЧСИ Н.Г. за разноските по изпълнителното
дело, изразяващи се в начислени такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 472,97
лв. Видно от приложената разписка, ПДИ е връчена на длъжника на 08.09.2020 г.
Не е спорно по делото, че във връзка с наложения запор на банковата сметка
на длъжника в „Централна кооперативна
банка“ АД и в изпълнение на задълженията на третото лице по чл. 508, ал. 2 ГПК,
на 04.09.2020 г. посочената банка е превела по сметката на съдебния изпълнител
сумата от 1730,96 лв. От приложеното по изпълнителното дело съобщение (л. 39)
се установява, че банката е изпратила уведомление до съдебния изпълнител за така извършения превод
на 10.09.2020 г. и същото е получено на 16.09.2020 г.
Видно от материалите по изпълнителното дело, междувременно на 08.09.2020 г.
съдебният изпълнител е разпоредил вдигане на наложените запори на банкови
сметки и МПС на длъжника, за което е изпратил съответни запорни съобщения до
третите задължени лица с изх. № от посочената дата (л. 30-34) и на 09.09.2020
г. е разпоредено заличаване на възбраната (л. 36).
Не е спорно, че
на 07.10.2020 г. ищецът е депозирал жалба срещу постановлението за разноските
на съдебния изпълнител, обективирано в ПДИ, че въз основа на жалбата е
образувано в.гр.д. № 3376/2020 г. по описа на ОС-Варна, както и че същото е
приключило с окончателно решение № 1582/04.12.2020 г., с което е отменено
постановлението в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над
нормативно установения размер от 246,77 лв. до определения такъв от 472,97 лв.
Тези обстоятелства се потвърждават и от материалите по изпълнителното дело (л.
42 и сл.), както и от материалите по изисканото за послужване и приобщено към
доказателствения материал в.гр.д. № 3376/2020 г. по описа на ОС-Варна.
От последните се
установява още, че във връзка с воденото пред ОС-Варна дело ищецът е сторил разноски в общ размер на
273 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса (л. 56 от изп.дело),
48 лв. за такси по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата от
съдебния изпълнител (л. 57 от изп. дело) и 200 лв. за адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред ОС-Варна, заплатени в брой според
приложения към жалбата договор за правна защита и съдействие от 21.09.2020 г.
(л. 50 от делото пред ВОС). Тези именно разноски са обективирани в представен
към жалбата списък по чл. 80 ГПК (л. 58 от изп. дело).
След като
решението на ВОС е изпратено на съдебния изпълнител, на 08.01.2021 г. същият е
издал протокол за извършено погасяване (л. 70 от изп.д.), в което са
преизчислени разноските по изпълнението, съобразно съдебното решение, и на
11.01.2021 г. е върнал на длъжника надвнесените разноски (л. 72 от изп.д.). На 15.01.2021 г. е издал и сметка за
разноските по изпълнението (л. 74 от изп.д.)
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане
е осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1
от ЗЧСИ за обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение.
Имуществената отговорност на частния
съдебен изпълнител, чиято реализация се цели чрез иска, е регламентирана в
разпоредбата на чл. 441, ал. 1 ГПК, която пряко препраща към общия деликтен
състав по чл. 45 от ЗЗД. Същата отговорност е предвидена и в специалната норма
на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, според която частният съдебен изпълнител отговаря за
вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Следователно основателността на иска е
обусловена от осъществяването на елементите от фактическия състав на деликта по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно деяние (действие или бездействие) на ответника,
претърпени от ищеца вреди, причинно-следствена връзка между тях и вина на
делинквента, както и от наличието допълнителната предпоставка на приложимата
норма на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, а именно делинквентът (ответник) да е причинил
вредите в качеството му на частен съдебен изпълнител, при, по повод или във
връзка с упражняването на неговите властнически правомощия в хода на
принудителното изпълнение. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти, с
изключение на вината, която се предполага до доказване на противното, съобразно
предвидената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция. В тежест на ищеца да
докаже също и размера на претендираното обезщетение.
В разглеждания
случай ищецът твърди
да е налице противоправно поведение на съдебния изпълнител (ответник),
изразяващо се в издаване на постановление за разноски по изпълнително дело, по
което той е длъжник, с което са възложени в негова тежест недължими такси по
ТТРЗЧСИ, в резултат от което той е претърпял имуществени вреди, съизмерими със
сторените разноски по инициираното от него производство по обжалване
постановлението на съдебния изпълнител, последното отменено частично с влязло в
сила съдебно решение.
Безспорно по делото е, а се установява
и от обсъдените писмени доказателствени средства, че ищецът е длъжник по образувано
на изпълнително дело № 2020***0400320 по описа на ЧСИ Н.П.Г.
(сега ответник) за принудително изпълнение на парично задължение в размер на
1257,99 лв., че взискателят е възложил на съдебния изпълнител на съдебния
изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ, вкл. определяне
начина на изпълнение, както и че в рамките на възлагането съдебният изпълнител
е предприел редица мерки за обезпечаване на изпълнението, вкл. е наложил запор
върху банкови сметки на длъжника в четири банки, запор на МПС и възбрана на
недвижим имот, за които е начислил съответни такси по ТТРЗЧСИ. Няма спор също,
че тези такси са възложени в тежест на длъжника с постановление за разноски на
ЧСИ, обективирано в поканата за доброволно изпълнение от 14.08.2020 г., което постановление
е частично отменено с окончателно решение по в.гр.д. № 3376/2020 г. по описа на ОС-Варна, образувано
по жалба на длъжника, както и че последният е извършил разноски по делото в общ
размер на процесната сума от 273 лв.
Правният спор се съсредоточава върху въпроса за противоправността на
действията на съдебния изпълнител. Ищецът поддържа, че същите са противоправни, тъй като незаконосъобразно
са начислени такси за действия по неприложени изпълнителни способи, които
действия освен това не са били необходими и не са съразмерни с размера на
подлежащото на принудително изпълнение задължение. Ответникът, от друга страна,
счита че поведението му е правомерно, както и че
изпълнителните способи, за които е начислил съответни такси, са приложени. Съдът намира, че следва да бъде даден
положителен отговор на така формулирания въпрос, като съображенията за това са
следните:
Според
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението принципно са
възложени в тежест на длъжника, освен в изрично
предвидените в разпоредбата случаи, сред които и при направени от взискателя
разноски за изпълнителни способи, които не са приложени
(чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК). Под неприложени изпълнителни способи следва да се
разбират онези от тях, които не са довели до удовлетворяване на взискателя.
В случая е безспорно, че
дългът е погасен в пълен размер чрез
изпълнение върху вземане на длъжника по негова банкова сметка, *** „Централна кооперативна банка“ АД, която банка на 04.09.2020 г. е превела по сметката на съдебния изпълнител сумата от
1730,96 лв. по наложения запор. При това положение начислените от съдебния
изпълнител такси за налагане на запор върху МПС, както и за налагане и вписване
на възбрана върху недвижим имот, касаят изпълнителни способи, които не са приложени
по смисъла на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК, респ. възлагането им в тежест на
длъжника от съдебния изпълнител представлява незаконосъобразно негово действие.
Този извод не се опровергава от обстоятелството, че таксите са начислени с
постановление от 14.08.2020 г., а дължимата сума е преведена от банката впоследствие
- на 04.09.2020 г., доколкото от момента на плащането и уведомяването на
съдебния изпълнител за това до 07.10.2020 г., когато е подадена от длъжника
жалба срещу постановлението, е изминал почти едномесечен период от време, в
който съдебният изпълнител е можел да коригира разпределението на авансово
внесените от взискателя разноски, като издаде съответна сметка по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ. Нещо повече – той е имал задължение да стори това по арг. от чл. 81 ГПК,
предвиждащ произнасяне по разноските на компетентния орган във всеки акт, с
който с който приключва делото, и разпоредбите на чл. 433, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
според които изпълнителното производство
се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението и след влизане в сила на постановлението за прекратяване или
разпореждането за приключване съдебният изпълнител служебно и незабавно вдига наложените
възбрани и запори. В разглежданата хипотеза внесената на 04.09.2020 г. от третото
задължено лице сума от 1730,96 лв. покрива както задължението на длъжника
(1257,99 лв.), така и предварително начислените разноски по изпълнението
(472,97 лв.), поради което на 08.09.2020 г. съдебният изпълнител е вдигнал служебно
наложените запори и възбрана, но е пропуснал да разпореди приключване на делото
и да определи окончателна сметка за разноските, съобразявайки приложения
изпълнителен способ. Това е сторил едва след през на м. 01.2021 г., след
уведомяването му за решението на ВОС по
подадената жалба, като тогава е върнал на длъжника и надвнесените разноски. С
оглед вмененото в разпоредбите на чл. 78 и сл. ЗЧСИ задължение на частния
съдебен изпълнител за точно определяне, начисляване и събиране на дължимите
такси за отделните изпълнителни действия, установеното неизпълнение на това
негово задължение представлява несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото, поради което следва да бъде квалифицирано като
противоправно поведение (в този смисъл са и мотивите на т. 11 от ТР № 2/2013 г.
по тълк. дело 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Същото е
въздействало пряко върху патримониума на ищеца – длъжник по изпълнителното
дело, в тежест на когото са възложени такси, надвишаващи дължимите такива. Именно
в защита на така нарушените негови права ищецът е обжалвал действията на
съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и сл. ГПК и с постановеното решение по в.гр.д. № 3376/2020 г. на ОС-Варна е отменено частично оспореното постановление за разноски, като са
приспаднати начислените с него такси за неприложени изпълнителни способи. Макар
според задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. №
7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решението по посоченото дело не се ползва със сила на
пресъдено нещо по въпроса за законосъобразността на процесуалната дейност на
изпълнителния орган, настоящият съдебен състав достига до идентичен извод в
хода на извършената самостоятелна преценка по този въпрос, съобразно
гореизложените мотиви.
В производството пред ОС-Варна ищецът е направил разходи за
държавни такси и адвокатско възнаграждение на ангажирания негов процесуален
представител, които разходи представляват имуществени вреди – претърпени загуби,
намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното определяне
от съдебния изпълнител на разноските по изпълнението. Отговорност за същите носи именно ответникът,
който след възлагане от взискателя по свой почин е предприел обсъдените
действия по налагане на обезпечителни мерки и погрешно е разпределил таксите за
тях.
Следователно в хода на процеса са доказани всички юридически факти,
включени в правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически състав, както
и размерът на това вземане, поради което предявеният иск следва да бъде изцяло
уважен, като се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди в претендирания размер от 273
лв. Върху тази сума следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от датата
на увреждането на 16.10.2020 г. до окончателно изплащане на задължението – арг.
от чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна
такса.
Разноски на
ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.П.Г., ЕГН **********, в качеството му на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ, с
адрес: гр. ******, да заплати на В.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
273 лв. (двеста седемдесет и три лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, изразяващо се в издаване на постановление за разноските по
изпълнително дело № 2020***0400320 по описа на ЧСИ Н.Г., инкорпорирано в ПДИ
изх. № 7375/14.08.2020 г., отменено с влязло в сила решение № 1582/04.12.2020
г. по в.гр.д. № 3376/2020 г. по описа на ВОС в частта относно определените
такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно установения размер от 246,77 лв.
до определения такъв от 472,97 лв., което обезщетение е формирано като сбор от следните суми: сумата от 48 лв., представляваща такси съгласно
т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за
администриране на жалба вх. № 5992/07.10.2020 г. по описа на ВОС, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса
по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, внесена по сметка на ВОС за разглеждане на жалбата, и сумата от 200 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 16.10.2020 г., до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ.
ОСЪЖДА Н.П.Г., ЕГН **********, в качеството му на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ, с
адрес: гр. ******, да заплати на В.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
50 лв. (петдесет лева) за сторените
по делото разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в
полза на ищеца В.Г.Г. може да бъдат заплатени по посочената
в исковата молба негова банкова сметка *** ***.
Решението е постановено при участие на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***
качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника ЧСИ Н.П.Г. с
рег. № *** на КЧСИ.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: