№ 38396
гр. София, 27.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110123535 по описа за 2023 година
Ищецът е представил с исковата молба писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
С исковата молба ищецът е направил искание да се изиска от ЧСИ ****************
да предостави заверен препис от изп.д. № 73/2012 г., което искане е относимо, допустимо и
необходимо и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от ЧСИ **************** КЧСИ, в
едноседмичен срок от съобщението да представи заверен препис от изп.д. № 73/2012 г.
УКАЗВА на ответника до първото по делото съдебно заседание с писмена молба с
препис за насрещните страни, да уточни размера и основанието, от което произтича
възражението за прихващане, релевирано с отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА о.с.з за 14.03.2024г. от 10.40 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Ищцата Д. А. А. е предявила иск против „*************” АД, с твърдение, че в нейна
полза по гр.д. № 13030/2012 г. на СРС, 25- ви състав е издаден изпълнителен лист срещу
солидарните длъжници: Н. В. Н., Д. А. А., Р. П. Г. и П. Н. М., като са събрани общо
25 329,98 лв., чрез принудително изпълнение срещу нея и Р. П. Г.. Твърди, че въз основа
изпълнителния лист, сумата, която е била събрана чрез принудително изпълнение срещу нея
е в размер на 15 700 лева, което се установява от издадено от ЧСИ с peг. *****
удостоверение по изпълнителното дело. Сумата е получена от взискателя. Изпълнителният
лист е издаден въз основа заповедно производство, по което поръчител по договор за кредит
е „********** (******)“ ЕАД. Твърди, че срещу заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист е подадено възражение от нейно име, при което е образувано гр.д. № 16331/2012 г. по
описа на СГС, ГО, 1-6, с което решение е отхвърлен предявеният от банката установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за това, че солидарните
1
длъжници Д. А. и Р. П. Г. дължат да банката просрочена главница в размер на 28 763,22 лв.,
както и сумата от 3542,03 лв. - просрочена наказателна лихва, начислена за периода
15.09.2010 г. до 13.03.2012 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението - 14.03.2012 г. до окончателното плащане на главницата, съгласно
издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 13030/2012 г. по описа на СРС, 25- ви състав. Навежда твърдения, че решението е
частично обжалвано от банката, при което е образувано т.д. № 4559/2014г. ТО, 11 с-в по
описа на САС. С подадената въззивна жалба банката желае съдът да отмени частично
първоинстанционният съдебен акт, като постанови ново, с което да установи със силата на
присъдено нещо спрямо Р. Г. и ищцата при условията на солидарност, съществуването и
изискуемостта на вземания за главница и лихви с настъпил падеж преди обявяването на
предсрочната изискуемост, а именно: редовно изискуема главница за падежни дати от
15.09.2010 г. до 15.02.2012 г., вкл., в размер на 8201,00 лв.; редовно изискуема
възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.09.2010 г. до 20.02.2012 г., вкл., в размер
на 4955,08 лв.; изискуема наказателна лихва, начислена за периода 15.09.2010 г. до
13.03.2012 г., вкл., в размер на 3542,03 лв. По подадената въззивна жалба съдът се е
произнесъл с Решение № 93/2015 г., с което е отменено решението от 05.08.2014 г.,
постановено по гр.д. № 16331/12 г. по описа на СГС, ГО, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от банката иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че солидарните длъжници, един от които е ищцата, дължат на банката сумата от
8201,00 лв. - просрочена главница, сумата от 3542,03 лв. - просрочена наказателна лихва,
начислена за периода 15.09.2010 г. - 13.03.2012 г. и сумата от 4 955,08 лв. - просрочена
редовна лихва, начислена за периода 15.09.2010 г. - 20.02.2012 г., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението - 14.03.2012 г. до окончателното
плащане на главницата, съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13030/2012 г. по описа на СРС, 25 с-в и в частта, с
която банката е осъдена да заплати на Д. А. разноски за сумата от 1 059,56 лв. Вместо това
постановява и признава за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, че ищцата и
Р. П. Г., в качеството им на солидарни длъжници, дължат на банката сумата от 8201,00 лв. -
просрочена главница, сумата от 3 542,03 лв. - просрочена наказателна лихва, начислена за
периода 15.09.2010 г. - 13.03.2012 г. и сумата от 4 955,08 лв. - просрочена редовна лихва,
начислена за периода 15.09.2010 г. - 20.02.2012 г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението - 14.03.2012 г. до окончателното плащане на
главницата, съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13030/2012 г. по описа на СРС, 25 с-в. Посочва, че срещу
това решение е подадена касационна жалба и образувано т.д. № 2406/2015 г., второ
търговско отделение, ВКС, като с Определение № 737/03.10.2016 г. по т.д. № 2406/2015 г. на
ВКС е допуснато до касационно обжалване на въззивно решение № 93/15.01.2015 г.,
постановено по т.д. № 4559/2014 г. по описа на САС, ТО, 11 състав. С Решение №
246/31.05.2017 г. , постановено по т.д. № 2406/2015 г. по описа на ВКС, второ търговско
отделение, е обезсилено Решение № 93/15.01.2015 г., постановено по т.д. № 4559/2014 г. по
описа на САС, ТО, 11 състав, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Софийския апелативен съд, при което е образувано т.д. № 2764/2017 г. по описа на САС и с
Решение № 512/01.03.2018 г., ТО, пети състав, постановено по делото, се потвърждава
Решение № 5892/05.08.2014 г., постановено от СРС, 1-6 състав по гр.д. № 16331 по описа на
съда за 2012 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от банката иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено със силата на присъдено нещо,
че Р. П. Г. и ищцата дължат на банката солидарно сумата от 8 201,00 лв. - редовна изискуема
главница за падежни дати от 15.09.2010 г. до 15.02.2012 г., включително, сумата от 4955,08
лв. - редовна изискуема възнаградителна лихва за периода 15.09.2010 г. до 20.02.2012 г. и
сумата от 3542,03 лв. - изискуема наказателна лихва за периода 15.09.2010 г. до 13.03.2012
г., на основание договор за банков кредит № *******/30.11.2007 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
27.03.2012 г. по ч.гр.д. № 13030/2012 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав. Посочва, че
2
Решение № 5892/05.08.2014 г. по гр.д. № 16331/2012 г. по описа на СГС, ГО, 1-6, е влязло в
сила на 28.04.2018 г., като е доказано, че за банката е била налице неизискуемост на
вземанията по договора за кредит, поради което не разполага с право да й бъде издаден
обратен изпълнителен лист по реда на чл. 422, ал. 3 от ГПК. Навежда твърдения, че по
време на производство по изп. д. 73/2012 г. на ЧСИ с peг. № 789, чрез принудително
изпълнение срещу нея е събрана сума в размер на 15 700 лв., получена от банката на
отпаднало основание.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция. Счита иска за неоснователен, като релевира възражение за погасяване
по давност на вземанията на ищцата, събрани повече от пет години преди депозиране на
исковата молба.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищцовата страна по иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, че в нейна тежест е да установи, е да докаже, че е платила процесната сума на
ответника и че основанието за погасяване на задължението е отпаднало, тъй като
съществуването на вземането е отречено с влязло в сила съдебно решение.
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже че не е отпаднало
основанието за получаването ѝ.
УКАЗВА на ответната страна във връзка с предявеното при евентуалност
възражение за прихващане, че негова е доказателствената тежест и следва да докаже
наличието на изискуемо вземане по отношение на ищеца.
С оглед релевираното от ответника твърдение за настъпване на правопогасяващ факт -
давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, обуславящи спиране
или прекъсване на погасителната давност.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3