Р Е Ш Е Н И Е :
№
260276/12.04.2021 година, гр. Пещера
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
районен съд граждански състав
На 16.03.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ
Секретар
СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА
прокурор…………………………………….………………
като
разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело № 1152
по описа за 2020 година
Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК.
В исковата молба ищецът „Профи Кредит България “ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,бл.53Е,вх.В , чрез юрк. С.-К. против ответника Д. П.П. *** твърди, че на 27.06.2018 година ответницата П. депозирала до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ със зададени параметри. Последната получила разяснения ,които й били дали възможност да прецени доколко предлагания продукт съответства на финансовите й възможности.Същата била декларирала ,че е запозната с ОУ на ищцовото дружество ,за което била подписала декларация неразделна част от искането за отпускане на кредит.Получила била и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр.След като „Профи кредит България“ЕООД одобрил отпускането на заем според исканите параметри на 28.06.2018 година с ответника Д.П.П. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** ,по силата на който ищцовото дружество ,в качеството му на кредитор е приело да предостави на ответника в качество на длъжник в заем сума в размер на 5000 лева за срок от 36 месеца.Уговорено било още от страните заетата сума да бъде издължена на вноски ,всяка в размер на 243.98 лева с дата на погасяване на 22 число на месеца ,при годишен процент на разходи от 49.89%;годишен лихвен процент от 41.17%;лихвен процент на ден от 0.11% или общото задължение по договора възлизало на 8783.28 лева.Сочи се още ,че заемателят по договора закупил и пакет от допълнителни услуги в размер на 4519.80 лева ,който следвало да издължи на вноски, всяка в размер на 125.55 лева.В този случай общото задължение по договора възлизало на 13 303.08 лева ,което следвало да се погасява чрез вноска в размер на 369.53 лева на дата 22-ри ден на месеца.Сочи се още ,че общият размер на договореното възнаграждение по кредита е предварително определен в погасителния план като страните се споразумели същото да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Твърди се още ,че ответницата пожелала с част от сумата по договора да бъде извършено рефинансиране на друго нейно задължение –вътрешно рефинансиране към „Профи кредит България“ по друг неин договор № ********** със сумата от 4451.89 лева.Сочи се още ,че ищцовото дружество изпълнило точно задълженията си по договора и изпълнило поисканото рефинансиране ,а останалата част от сумата по договора в размер на 548.11 лева била преведена по банкова сметка *** Д.П., видно от преводно нареждане с дата 28.06.2018 година. Съгласно поетите задължения ответницата заплатила само сума в размер на 757.60 лева. След като били отразени направените плащания оставало неизплатено задължение в размер на 11 170.22 лева ,от която сума : главница в размер на 4 866.92 лева; договорено възнаграждение в размер на 1695.33 лева; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4268.70 лева;лихва за забава в размер на 339.27 лева. Твърди се още ,че съгласно т.12.3 от ОУ страните уговорили ,че при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпвало автоматично прекратяване на договора за предоставяне на кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост ,без да е необходимо кредиторът да изпраща на кредитополучателя уведомление-покана,предизвестие или други ,като договорът е прекратен от страна на ищцовото дружество ,а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 28.08.2019 година.Сочи се още ,че след прекратяване на договора са били изпратени уведомителни писма до ответника ,получени от лице със съгласие да ги предаде на адресата.Поради неточно изпълнение на задължението от страна на ответника депозирали заявление по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пещера ,по което било образувано гр.дело № 639/2020 година,приключило с издаване на заповед за изпълнение.Молят да се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на ответника ,че ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от 4866.92 лева-неизплатена главница; договорено възнаграждение в размер на 1695.33 лева ,за периода от 22.10.2018 година до 28.08.2019 година; лихва за забава в размер на 339.27 лева ,за периода от 23.08.2018 година до 28.08.2019 година ,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Предявен е и осъдителен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4268.70 лева представляваща закупен пакет от допълнителни услуги по договор № ********** от 28.06.2018 година сключен между страните по делото.В подкрепа на твърденията са ангажирани доказателства.
В указания от съда срок ответницата чрез адв.Ф. е депозирала
писмен отговор ,в който оспорва предявените искове със становището ,че
предявеният установителен иск е недопустим по отношение на установяване на
дължимост на главница в размер на 4866.92 лева.Сочи се ,че в производството по
чл.410 от ГПК развило се по ч.гр.дело № 639/2020 година по описа на ПщРС длъжникът
по реда на чл.414 от ГПК е
признал дължимост на вземане по отношение на заявител в размер на главница от 4242.40 лева.Сочи се
още ,че заповедта е влязла в законна
сила ,поради което е недопустимо
производство по реда на чл.422 от ГПК.Направено е възражение за неравноправност
на клаузите за възнаградитерна лихва и
пакет от допълнителни услуги. Не са ангажирани доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и
доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК
,съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : искане за отпускане на потребителски кредит;декларации;стандартен
европейски формуляр допълнителна предоговорна информация договор за кредит №
********** ;споразумение за допълнителни
услуги от 28.06.2018 година ;Общи условия към договор ;погасителен план;преводно нареждане;извлечение
от сметка се установява ,че на 27.06.2018 година
ответницата П. чрез кредитен експерт –юридическо лице „Ивон-2010-
Гочев“ гр.Пещера е депозирала до „Профи
Кредит България“ЕООД писмено искане за отпускане
на потребителски кредит в размер на 5000 лева,като от същата дата е попълнен
и подписан от ответницата и стандартен
европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити.В последствие на
28.06.2018 година между “Профи Кредит България“ЕООД
в качеството на кредитодател и Д.П.П. е сключен писмен договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави в заем на ответника сума в размер на 5000
лева за срок от 36 месеца.Уговорено било още от страните заета сума да
бъде издължена
на вноски ,всяка в размер на 243.98
лева ,при годишен процент на разходи 49.89%;годишен лихвен процент от
41.17%;лихвен процент на ден от 0.11%
или общото задължение по договора възлизало на 8783.28 лева,като
последният бил обезпечен с поръчителство
от страна на Добринка
Василева Стамболиева.Подписано е и споразумение между
страните за закупуване на пакет от
допълнителни услуги в размер на 4519.80 лева с дата
28.06.2018 година ,който следвало да издължи на вноски, всяка в размер на 125.55 лева.В този
случай общото задължение по договора възлизало на 13 303.08 лева ,което следвало да се погасява чрез
вноска в размер на 369.53 лева като датата на погасяване е 22 ден на месеца.Съгласно двустранно подписаното споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни
услуги,предоставяните услуги се изразявали в следното :1.Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит;2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски;3.Възможност за намаляване на намаляване на определен брой погасителни вноски ;4.възможност за
смяна на дата на падеж;5.улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.Срещу
така описаните и неконкретизирани услуги потребителят е дължал в полза на кредитора възнаграждение ,което според
споразумението е ставало незабавно
изискуемо от момента на подписването
му,при уговорено съгласие да бъде
изплащано разсрочено за срока
на действие на ДПК на равни месечни погасителни вноски и добавено
към месечните вноски за погасяване на
главницата.Подписани са от страните общи условия към договора ; стандартен
европейски формуляр и допълнителна преддоговорена
информация ,представляваща
приложение към стандартен европейски формуляр ,в която ясно е посочена
датата 28.06.2018 година на сключване на договора ; общата сума ,която следва да се върне от
кредитополучателя-13 303.08 лева;общият размер на месечната вноска -369.53
лева като страните са уговорили изрично
,че част от заемната сума ,а именно 4 451.89 лева се предоставят за
рефинансиране на друг кредит.Неразделна част от договора е бил и
погасителен план ,в който ясно са
указани: размерът на месечната
погасителна вноска и падежа на всяка.С платежно
нареждане от 28.06.2018 година разликата
от договорената от страните сума (след
приспадане на сумата за
рефинансиране ) по договор за кредит от 548.11 лева е преведена по
банкова сметка ***-Д. П.П. .Видно от
извлечение по сметка към 19.10.2020
година по ДПК № ********** е внесена
сума в размер на 757.60 лева.
Видно от
останалите доказателства на 16.03.2020
година кредиторът е уведомил писмено ответника по делото ,че
обявява договора за предсрочно изискуем
,считано от 28.08.2019 година.
Като доказателство по делото е приложено ч.
гр. дело № 639/2020
година по описа на ПщРС , от което се установява ,че същото е
образувано по заявление на
„Профи Кредит
България“ЕООД гр.София по реда на чл.410
от ГПК срещу Д.П.П. *** и ДОБРИНКА ВАСИЛЕВА
СТАМБОЛИЕВА от гр.Пещера за
издаване на заповед за изпълнение за
следните суми : главница в размер на 4866.92 лева;непогасено договорно възнаграждение в размер на 1695.33
лева ,за периода от 22.10.2018 година до
28.08.2019 година; непогасено възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги в размер
на 4268.70 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на суми в размер на 30 лева ,за периода от 06.09.2018
година до 28.08.2019 година; лихва в
размер на 339.27 лева ,за периода от 23.08.2018 година до 28.08.2019 година ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от депозиране на заявлението-28.08.2019 година до окончателното й изплащане.Претендирани са и
направените по делото разноски.
Въз
основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед № 130 от
11.06.2020 година ,постановена по ч.гр.дело №639/2020 година по описа на ПщРС
,с което е разпоредено длъжникът Д. П.П.
*** и ДОБРИНКА ВАСИЛЕВА СТАМБОЛИЕВА
от гр.Пещера да заплатят солидарно на заявителя следните суми: главница в размер на
4866.92 лева;непогасено падежирало
възнаграждение в размер на 1695.33 лева ,за периода от 22.10.2018 година до
28.08.2019 година;лихва за забава в
размер на 339.27 лева ,за периода от 23.08.2018 година до 28.08.2019 година,
ведно със законната лихва ,считано от
28.082020 година до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на
224.00 лева за държавна такса и 50 лева
възнаграждение на юрисконсулт. В законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника Д.П.П. ,в което същата признава ,че дължи на кредитора главница в размер на 4242.40 лева и оспорва като недължима разликата до претендирания размер от 4866.92 лева. Оспорва вземането за
договорено възнаграждение в
размер на 1695 .33 лева,както и
дължимостта на частично претендирана лихва в размер на 339.27 лева.
С
разпореждане от № 824 от 11.06.2020 година постановено по ч.гр.дело № 639/2020
година по реда на чл.410 от ГПК съдът е
отхвърлил заявлението на „Профи
кредит България“ ЕООД
гр.София за издаване на заповед
за изпълнение срещу Д. П.П. *** и
Добринка Василева
Стамболиева от гр.Пещера за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за непогасено
възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 4268.70 лева и такса
по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземане в размер на 30 лева за периода от 06.09.2018 година до 28.08.2019 година по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.06.2018 година.
С
Определение № 260049 от 28.09.2020 година по в.ч.гр.дело № 641/2020 година по
описа на ПзОС Разпореждане № 824 от
11.06.2020 година постановено по ч.гр.дело № 639/2020 година по описа на ПщРС е
потвърдено.
Заповедта
е влязла в сила по отношение на длъжника
Добринка Василева Стамболиева,а с оглед депозираното в срок възражение
от страна на длъжника П. със съобщение от 07.10.2020 година съдът е указал на
заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи вземането си в месечен
срок ,като довнесе и дължимата държавна такса.
Такъв
иск е предявен от заявителя на 19.10.2020 година за установяване на вземане за главница в размер на 4866.92
лева;договорено възнаграждение в размер на 1695.33 лева;лихва за забава в размер на 339.27 лева ,за периода от
23.08.2018 година до 28.08.2019 година и
осъдителен иск за сумата от 4268.70 лева
представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № ********** от 28.06.2018 година.
Касае
се за иск по чл.422 от ГПК за
уважаването, на който следва да бъде
установено безспорно ,че искът е допустим и, че претендираното от ищеца вземане
съществува в размера ,който е посочен в исковата молба.
В
настоящият случай предявеният установителен иск
е частично допустим по следните
съображения:
Както се
посочи по-горе длъжникът П. в
производството по чл.410 от ГПК развило
се по ч.гр.дело № 639/2020 година по
описа на ПщРС е признала дължимост на
вземане в размер на главница
от 4242.40 лева и в тази част заповедта е влязла в законна сила ,поради
което производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде прекратено поради
недопустимост.
Предмет на
установяване е дължимост на
главница в размер на 624.52 лева по договор за паричен заем № ********** от 28.06.2018 година (разликата
между претендирания от ищеца размер
4866.92 лева и признатия от ответника
размер 4242.40 лева ,за който е налице влязла в сила заповед за
изпълнение № 130 от 11.06.2020 година по ч.гр.дело № 639/2020 година) 1695.33
лева ,за периода от 22.10.2018 година до 28.08.2019 година;лихва за забава в размер на 339.27 лева ,за периода от
23.08.2018 година до 28.08.2019 година
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че на
28.06.2018 година между
„Профи Кредит България“ЕООД и
ответницата П. са възникнали облигационни правоотношения по правилата
на договор за заем за потребителски
кредит.
Договорът за
потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Установи се ,че договорът е
сключен в писмена форма,която е форма за действителност ,като в него са
уговорени :размерът на заетата сума от 5000 лева ; срок на договора-36 месеца и
начина на погасяване чрез фиксирани месечни вноски. Не се оспорва от страните
,че част от заемната сума ,а именно
4 451.89 лева е била за
рефинансиране на друг заем на ответницата П. към същият кредитодател.В
тежест на кредитополучателя е да
установи изпълнение на своите задължения
по договора,а именно връщане на заема.Към
момента спорна е единствено сумата от
624.52 лева ,представляваща главница по договора ,за която не се представиха нито писмени или
гласни доказателства от страна на
заемателя за връщане на заетата
сума,паради което настоящият състав
счита ,че тази сума е останала дължима.
За да бъде валидно
сключен договорът, е необходимо същият да отговаря на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12
и т.
20 и ал.
2, чл.
12, ал. 1, т. 7-9
от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът
валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях
прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22
от ЗПК.
Съгласно 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя.
Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя"
се съдържа в §
1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Поради това посочването на ГПР в договора за
потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а
неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22
от ЗПК.
В случая в
договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 49.89 %, но в него не са
посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те
са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение №
1 към закона, поради което не може да се приеме, че са спазени особените
изисквания на закона съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По отношение
характера и естеството на пакета допълнителни услуги / на стойност от 4268.70
лева/, това са в същност всички онези дейности, които пряко и непосредствено са
свързвани както със сключването на договора за потребителски кредит, така и с
усвояването и с управлението на кредита, така и с неговото пряко изпълнение. По
начина по който са уговорени услугите и дейностите свързани с тях, същите
поставят потребителя в безизходица и в неравностойно и неравноправно положение
спрямо кредитора. Следователно той /потребителят/ е принуден под натиска на
така поставените от кредитора неопределени, неопределяеми и неясни условия
формално да подпише споразумението за предоставяне на пакета от допълнителни
услуги и незабавно да се задължи с още едно задължение за възнаграждение по
пакета в размер доближаващ размера на неотпуснатия му все още заем, само и само
да бъде разгледан неговия договор приоритетно. Но и при това условие срокът за
превода на заема е неясен, защото не става ясно в какъв срок ще бъде разгледано
искането му за кредит по реда на прокламираното от кредитора приоритетно
разглеждане, в какъв срок след разглеждането кредиторът реално ще преведе
заемната сума, при положение, че на него /на кредитора/ вече му е гарантирана
сумата /възнаграждението за пакета допълнителни услуги/ станала автоматически
изискуема с факта на подписването на споразумението. Както се посочи, в т. 15.
1 от ОУ е предвидено пестеливо от кредитора, че единствен бонус за потребителя
при приоритетно разглеждане на ДПК/договора за потребителски кредит/ с
подписано СППДУ, е това да стане преди другите ДПК без закупен ПДУ. Това са
типичните неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 3 и следващите от ЗЗП, когато клаузата в договора или в ОУ
поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост
от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля ,чрез което в
същност е налице уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това са онези типични
неравноправни клаузи в ДПК, които поставят потребителя в неравностойно
положение спрямо кредитора тъй като
предоставят незабавно права за кредитора
/настъпила незабавна изискуемост на вземането за възнаграждение за пакета/,
считано от момента на сключването му и то в размер, доближаващ размера на все
още неотпуснатия кредит, и без изобщо да е предоставена към този момент дори
една единствена услуга по пакета, а само поради факта на желанието за
потребителя да разполага и да има в наличност този пакет от услуги. Вземането
на кредитора за възнаграждение за пакета услуги е станало незабавно изискуемо
дори и без да се стигне до реално ползване на тези услуги, което в най-чистия
си вид представлява по същество допълнителна скрита печалба за кредитора, с
която той се и обогатява за сметка на потребителя и поради факта, че плащането
й е разсрочено за целия срок на действие на договора и представлява част от
месечната погасителна вноска. Освен това налице е пълна неопределеност и
неопределяемост на характера и вида на отделните услуги, нито пък е конкретизирана по размер тяхната индивидуална
цена като възнаграждение за услугата и в действителност прикрива размера на
таксите или не ги определя ясно за услугите, които кредитора следва да извърши за потребителя, поставяйки
ги единствено под общ знаменател като обща стойност на пакета без никакви
подробности и разбивки за цената на всяка една отделна услуга. Нарушена е и
императивната разпоредбата на чл.
143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП защото в същност клаузите не позволяват на
потребителя реално и точно да прецени икономическите последици от сключването
на договора. Както се посочи, със заплащаното възнаграждение кредитът
фактически се оскъпява почти двойно, което е недопустимо както поради
нарушаване на добрите нрави от една страна, а от друга страна примерно за така
наречената улеснена процедура за отпускане получаване на допълнителни парични
средства, тя остава напълно неясна дори и при тълкуването й за това колко,
какви, при какви условия, на какви изисквания следва да отговаря потребителя за
да може да се възползва, дали условията за кандидатстване за нея са
по-облекчени отколкото за първоначалния заем. Няма абсолютно никаква информация
за тези обстоятелства в резултат на което потребителят е несъмнено потърпевш и
е поставен в крайно неравностойно положение спрямо кредитора като икономически
по-слабата страна в облигационното правоотношение отсроченият срок удължава ли
се срока на действие и изпълнение на договора или не. В този смисъл уговорката за заплащане на
възнаграждение за предоставения пакет от допълнителни услуги е неравноправна и
нищожна, поради което такова възнаграждение не се следва на кредитора.
По въпроса за
дължимостта на договорната лихва, начислена въз основа на фиксиран годишен
лихвен процент от 41. 17%, следва да се отбележи, че нарушението на добрите
нрави чрез посочената клауза в случая е явно. Независимо от прокламираната свобода на договаряне, важен
и основен фактор в отношения търговец-потребител е залегналото основно начало в
ЗЗП, че потребителят е икономически по-слабата и то значително по-слабата в
търговските отношения страна по сключения договор за потребителски кредит.
Затова и законодателят, включително и с транспонираната директива в ЗЗП-
предоставя засилена правна защита на потребителя за сметка на търговеца поради
явната неравнопоставеност в отношенията. В случая ограничението на свободата на
волята на страните са добрите нрави, които са неписани правила, но същевременно
са трайно установили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. Трайната и
последователна съдебна практика приема, че нарушаването на добрите нрави по
смисъла на чл.
26, ал. 1 предл. 3-то от ЗЗД е налице именно тогава, когато се нарушава
правен принцип. Като основен принцип се сочи добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и принципа на
справедливостта е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната
страна за сметка към другата. Налице е явно несправедливо облагодетелстване
на търговеца за сметка на потребителя в хипотеза когато размера на договорната
лихва клони повече към максималния размер на ГПР/50%/, отколкото към размера на
законната лихва, който е 10% или поне до 3пъти законната лихва. Превишението е
в пъти повече от размера на законната лихва, доколкото размера на уговорения
лихвен процент е повече от 4 пъти /41. 17%/ законната лихва, който е приет за
периода на действие на договора от 36месеца, което категорично нарушава добрите
нрави.
Разпоредбата на чл. 23
от Закона за потребителския кредит е императивна материално-правна норма и
същата предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Това означава, че след като съдът е
приел еднозначно, че потребителският кредит страда от толкова съществени
недостатъци, които безусловно да водят до неговата недействителност,
кредитополучателят връща само чистата стойност на кредита, като дори да е
внесъл суми за погасяване на други дължими разходи по кредита или такси, същите
се отнасят само и единствено към погасяване на главницата по кредита-чистата
стойност, или това е стойността на отпуснатия заем /кредит/ -в случая, сумата
от 5000 лева.
Предвид изложеното
и констатираните неравноправни и нищожни клаузи, кредиторът следва да получи
единствено чистата сума по кредита-главницата, доколкото всички други претенции
се явяват неоснователни и не се дължат по-изложените по-горе съображения-възнаграждението
по пакета от допълнителни услуги и договорната лихва, обезщетение за мораторна
лихва за забава, размер и период; такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането, размер и период; неустойка, размер и период и други.
Следователно от изложеното съдът счита ,че следва
да уважи предявения установителен иск
като признае за установено по отнешение на ответника ,че ищецът има
валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на главница в размер на 624.52
лева по договор за паричен заем № ********** от 28.06.2018,ведно със
законната лихва върху тази сума ,считано
от 28.08.2020 година.
Предявеният осъдителен иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните съображения ,Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.П.
с ЕГН-********** *** ,че „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление:гр.София,бул.“България“,бл.53Е,вх.В,чрез пълномощника
юрк.С. –К. има валидно и изискуемо вземане срещу нея в размер на 624.52 лева,представляваща
главница лева по договор за паричен заем № ********** от 28.06.2018 ,ведно със законната лихва върху
нея ,считано от 28.08.2020 година до окончателното
й изплащане.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО
по гр.дело № 1152/2020 година по описа на ПщРС по отношение на иска на „Профи кредит България „ЕООД гр.София за признаване за установено по отношение
на Д.
П.П. *** ,че същата дължи на
„Профи кредит България“ гр.София сумата
от 4242.40 лева –главница по договор паричен заем № ********** от 28.06.2018 ,ведно със законната лихва върху
нея ,считано от 28.08.2020 година до
окончателното й изплащане,за която е издадена Заповед № 130 от 11.06.2020
година по ч.гр.дело № 639/2020 година
като недопустим поради влизане в сила на тази заповед в посочената част.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Профи кредит България „ЕООД гр.София за признаване за установено по отношение
на Д.
П.П. *** ,че същата дължи на
„Профи кредит България“ гр.София сумата от
1695.33 лева-договорено възнаграждение ,за
периода от 22.10.2018 година до
28.08.2019 година; както и иска за сумата от 339.27
лева-лихва ,за
периода от 23.08.2018 година до
28.08.2019 година като неоснователен.
ОХВЪРЛЯ ИСКА на
„Профи кредит България „ЕООД гр.София за
осъждане на Д. П.П. *** да заплати сумата от 4268.70 лева ,представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
договор паричен заем №
********** от 28.06.2018 ,ведно със законната лихва върху нея до окончателното й изплащане като
неоснователен и недоказан.
Решението може да бъде
обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на
страните,а в частта за прекратяването в
едноседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: