Р Е Ш Е Н И Е № 13
гр.Кюстендил,
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание,
на седемнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Галина Мухтийска
Членове: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при участието на секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа, докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр.д.№362
по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.49 СК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от
Й.Р.К.,***, действаща чрез пълномощника адв. З.В. от САК, със служебен адрес:
***, насочена срещу решение №356 от
С оспорваният първоинстанционен съдебен акт, ДнРС е допуснал развод и е прекратил гражданския брак на въззивницата с ответника по иска, като е приел, че вената за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е и на двамата съпрузи, както и се е произнесъл по останалите последици от развода. Решението на районния съд се обжалва в частта, с която съдът е прел, че Й.Р.К. има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Решението на районния съд в обжалваната част се приема за неправилно, като постановено при нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се приеме, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изцяло на ответника. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Излага се, че от събраните в производството доказателства се установило, че въззивницата не е имала противобрачно поведение довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Сочи се точно обратното, че същата е положила необходимите усилия, за да заздрави семейната връзка, но поведението на ответника, свързано с негови продължаващи във времето извънбрачни връзки, е било реалната причина за разтрогване на брака помежду им. В тази насока били свидетелските показания на св. Е. И.. Изтъква се, че съда не е извършил задълбочен анализ на същите и затова е достигнал по погрешен извод, че и въззивницата има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака с ответника.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – С.В.К., чрез пълномощника адв. К.Д., чрез който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Сочи се, че между страните винаги е имало спорове и разногласия, продължили и след сключването на брака им, като се излагат доводи в тази насока. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.
КнОС след като прецени доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт, прие за установено следното:
Делото е за развод с предявен иск с правно основание чл. 49 СК. В частта относно прекратяването на брака между страните решението е влязло в сила. Ищцата – въззивница атакува решението единствено в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Счита, че в тази част решението е неправилно, като твърди, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство има само съпругът.
Фактическата обстановка е установена правилно.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Спорни по делото
са въпросите налице чия е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака,, тъй като ищецата Й.К. в исковата молба е поискала съдът да се произнесе и относно вината за разстройството на
брака, като счита, че тя е на ответника.
Разводът представлява способ за прекратяване по
съдебен ред на брака между съпрузите по причини, възникнали след сключването
му, които имат за последица дълбоко и непоправимо разрушаване на брачната
връзка. Според чл. 49, ал. 3 СК, с
решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за
разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искането не
представлява отделен установителен иск и тъй като
законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно да е направено в
исковата молба, какъвто е и процесния случай. Законовата уредба не дефинира
понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". За
да бъде прието, че само единият от съпрузите е предизвикал разрушаването на цялостта на брачната връзка е необходимо да бъде установено
негово трайно и системно поведение в отклонение от изискванията на чл.
Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че вина за разстройството на брака имат и двете страни. За да постанови решението си в обжалваната му част относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака първостепенният съд е взел предвид установените по делото факти: че ищцата напуснала семейното жилище, след като разбрала за поддържана извънбрачна връзка от ответника; пренебрежителното отношение на ответника към ищцата, неразбирането на необходимостта същата да се чувства равноправен партньор в брачната връзка, както и случаите на употреба на насилие.
Безспорно при така установените факти се приема, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, които не са взели мерки за изясняване на отношенията им и преодоляване на възникналата криза, ищцата е напуснала семейното жилище, а ответникът е приел това фактическо състояние.
Затова и в тази част съдът счита решението за правилно и споделяйки изцяло изводите на районния съд, приема, че решението следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд в тази част на обжалвания съдебен акт.
Разпитаният във въззивното производство свидетел П. И. в показанията си сочи, състоянието на брачните отношения в кратковременно съществувалия между страните брак, с които показания не се установяват факти и обстоятелства различни от възприетите и установени по делото, респективно не установяват обстоятелства обуславящи извод, че единствено и само от страна на ответника е проявявано поведение довело до настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В показанията се сочат данни за проблемната връзка между страните, такава каквато е
- 2 -
било очевидно и преди сключване на брака, данни за което са изложени и в исковата молба.
Предвид това както в случа, в така и при произнасяне по въпроса за вината , въпросът следва да се разглежда като преценка на данни за такова противобрачно поведение, довело до разстройство на брачните отношения. В случая безспорно установеното противобрачно поведение на ответника с незачитането и пренебрежтелно отношение към съпругата си сочи на извод, че той има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но не само това негово поведение е причина за настъпилото разстройство в брачните отношения и то такова, което е дълбоко и непоправимо.
Предвид изложеното решението на ДнРС в частта относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройства на брака между страните е правилно и следва да бъде потвърдено.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се дължат разноски за въззивното производство. Въззиваемият не е сторил и не претендирал разноски за тази инстанция.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №356 от
В останалите части, решението като необжалвано, е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.