РЕШЕНИЕ
№ 260211/ 22.07.2021г. град
П.
В И
М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на шести юли две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Катя
Кентова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
гражданско дело №678 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба предявена
от М.Р.Ж., с ЕГН **********, адрес ***,
със съдебен адрес ***, партер, офис 1,
адв. П.К., срещу В.Д.Д., с
ЕГН **********, с адрес ***, в която са
изложени обстоятелства, че на 10.10.2015г. на кръстовището на ул.„П."
с ул.„Д.Д." в гр. П., при управлението на л.а. О.К.с ДК№ *****, В.Д.Д., с ЕГН **********/деликвент/ бил
отнел предимството на движещия се по път с предимство велосипедист – ищецът М.Ж.,
като удря с предната си лява част велосипеда и става причина за настъпването на
ПТП.
Сочи се, че срещу виновния водач било образувано н.а.х.д.№309/16г. по описа
на PC П., като с решение от 07.03.2016г., ответникът В.Д.Д. бил признат за виновен в
това, че на 10.10.2015г. в гр.П., на кръстовището на ул.„П." с ул. „Д.Д.“ в гр.П., при управление на л.а. О.К.с
ДК № ***** е нарушил правилата за движение по пътищата, като на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС
са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство, като е отнел
предимството на велосипедиста М.Ж., в резултат на което е предизвикал ПТП - удар на велосипеда в предната лява част
на управлявания от него автомобил и по непредпазливост му е причинил средна
телесна повреда - престъпление по чл.343, ал.1, б.„б", във вр. с чл.342,
ал.1 от НК, във вр. с чл.50, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.78а,
ал.1 от НК, го е освободил от
наказателна отговорност за извършеното от него и му е наложил административно наказание „глоба" в
размер на 1000 лв.
Сочи се, че решението не било обжалвано и/или протестирано и е влязло в
законна сила на 23.03.2016 година.
Ищецът твърди, че за механизма на ПТП представя констативен протокол за ПТП
с пострадали лица и скица на местопроизшествието Цитира се разпоредбата на
чл.300 от ГПК.Твърди се, че съдебната практика в тази насока не правела
разграничение между присъдата и съдебното решение, с което на основание чл.78а
от НК, подсъдимият се освобождавал от наказателна отговорност с налагане на
административна санкция - „глоба".
Сочи, че от решение от 07.03.2016 г. по н.а.х.д. №309/2016 г. по описа на PC - П., влязло в законна сила на 23.03.2016г., било безспорно и ненуждаещо се от доказване факта, че процесното ПТП представлявало деликт, по смисъла на чл.45 от ЗЗД и че
вина за настъпването му носел единствено и само ответникът В.Д.Д..
Твърди се,че от медицинската документация, било
видно, чев резултат на
ПТП ищецът е бил приет на 10.10.2015г. в спешното отделението на МБАЛ - П. АД,
а впоследствие преминал за контролни
прегледи и лечение през Хирургично отделение и Отделението по ортопедия и
травматология. От същите медицински документи било видно, че ищецът е претърпял
травматични увреждания: счупване на дясна ключица с наложена имобилизация, бил
получил и допълнителни травматични увреждания - охлузвания, кръвонасядания и
травматични оттоци. А травматичните увреждания били
причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет, чрез удар с/или върху
такъв и добре отговаряли, да са получени
при ПТП - велосипедна травма на пострадал /велосипедист при сблъсък с лек
автомобил и падане на терена/.
В резултата на уврежданията ищецът твърди,че изпитвал сериозни болки за дълъг период от време,
като се налагало да взима болкоуспокоителни. Били ограничени движенията на
десния му горен крайник. Обездвижването (имобилизацията) довело до атрофия и
отслабване на мускулатурата на организма му, което било предпоставка за
по-трудно и по-продължително възстановяване, като и до ден днешен пострадалият
изпитвал болки в областта на гърба, особено при климатични промени и
температурни амплитуди.
Сочи се, че ищецът не можел сам да обслужва ежедневните си нужди - да се
храни сам /тъй като активната му ръка е дясната/, да се къпе сам, да се облича
и съблича сам, като с тези грижи били натоварени близките му.
След свалянето на гипсовата протеза започнала болезнена за ищеца рехабилитация, която била свързана с
раздвижвания и други физически натоварвания. Първоначално движенията на
пострадалия крайник били силно
ограничени и съпроводени с не малки болки, като се твърди, че и към момента същият все още изпитвал болки в
наранения си крайник при по-интензивни физически натоварвания, с каквито била
свързана работата му. Ищецът работел като гробар, а отделно от това полагал
труд и като месар-обезкостител, което налагало извършването на сериозни
физически усилия, а това било невъзможно за един дълъг период след ПТП, а след
завръщането му на работа, постоянните болки му пречели да извършва ежедневните
си служебни задължения.Твърди се, че претърпяното ПТП формирало и значителни
негативни психологически последици. Състоянието на М.Ж. било депресивно.Емоционалните
изживявания симптоматично градирали в дистрес - увреждащо високи за психиката
на човек нива на стрес, с трайно във времето проявление и с негативен ефект
върху физиката, емоциите, умствената концентрация, адаптацията и справянето в
различни ситуации. Налице били категорични данни за посттравматично разстройство.
Преди инцидента ищецът бил контактен и жизнен, докато в момента бил затворен
вътре в себе си. Не говорил за случилото се. Рядко споделял каквото и да е
изобщо. Изпитвал страх да се вози на велосипеда си, с който преди се придвижвал
към работното си място, изпитвал дискомфорт при пресичането на пътни платна,
дори и на обозначените с пешеходни пътеки места.
Сочи се, че съгласно действащото законодателство ищецът имал право да
получи обезщетение за претърпените вследствие на процесното ПТП неимуществени
вреди от виновния причинител на вредите, ведно със законна лихва от датата на
ПТП до окончателното изплащане на сумата. Твърди се също, че до момента ищецът
не бил обезщетяван за претърпените от него болки и страдания, вследствие на
процесното ПТП.
Във връзка с изложеното се моли съда да постанови решение, с което В.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да бъде осъден да заплати на М.Р.Ж., с ЕГН ********** - 25 500 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие
на ПТП от 10.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
процесното събитие - 10.10.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
В законния срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В.Д.Д.
с ЕГН **********,***, като ответник по гр.д. № 678/ 2020 г. на Пазарджишкия
окръжен съд, чрез пълномощника му адв. М.Р.Т. ***, съдебен адрес:***, с който
оспорват иска, като неоснователен и недоказан.
По допустимостта и основателността на
иска, счита, че предявеният от ищеца иск е допустим, но
оспорват същият, както по основание, така и по размер.Оспорват изцяло
обстоятелствата, на които ищецът е основал исковата си претенция.
Сочи се, че действително на 10.10.2015г. в гр. П., управлявайки л.а. “Опел
Корса” с ДКН *****, ответникът по
непредпазливост е предизвикал ПТП с велосипедиста М.Ж., в резултат на
което на ищеца били причинени описаните
в исковата молба увреждания. Срещу него било образувано ДП №1381/2015 г. по
описа на РУП П., в хода на което се е установило, че ответникът е имал редовно
свидетелство за управление на МПС за съответната категория, че същото било
технически изправно, че не бил употребил алкохол и управлявания от него автомобил
имал валидна застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД „ОЛИМПИК” АД.
Твърди се, че в Районен съд П. било образувано н.а.х.д. №309/16 г. и с решение
от 07.03.2016 г. по същото, ответникът
бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лв., като глобата и разноските по делото
били платени своевременно от него. Счита
се, че при наличието на валидна застраховка „ГО”, застрахователят покривал отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, поради което исковата претенция се явявала несъстоятелна и
следвало да се търси такава от застрахователното дружество.
Освен, че оспорват описания механизъм на настъпването на ПТП по посочения от ищеца начин,
заявяват, че оспорват изцяло представения като доказателство към исковата молба
- констативен протокол за ПТП с пострадали лица от дата 10.10.2015 година на ОД
МВР - П..
Твърди се, че приложеният към исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица не съдържал задължителните реквизити по образеца, съставляващ
Приложение №1 по чл.3, ал.1 от Наредба №1з-41/12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд.
Наред с горните възражения, се оспорва въпросния констативен протокол и по
отношение на съдържанието му в раздел „Обстоятелства при възникване на ПТП“,
който бил издаден от дежурния при ОД МВР - П., сектор „Пътна полиция",
който бил официален свидетелстващ документ и имал обвързваща доказателствена
сила, но само относно фактите, осъществени от/или в
присъствието на длъжностното лице.
Твърди се, че ПТП не било реализирано в присъствието на длъжностното лице,
поради което протоколът за ПТП не се ползвал с обвързваща доказателствена сила
за механизма на ПТП.
В тази връзка се сочат съдебни решения на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК
- Решение № 32 от 03 9.02.2016 г. на ВКС
по Гр. д. № 3335/2015 г. на III-то
г.о., ГК и Решение №15 от 25.07.2014 г. на ВКС по ТД №
1506/2013 г. на I-во т.о., ТК.В случая нямало данни и
доказателства процесното ПТП да е станало в присъствието на съставителя на констативния
протокол, от което следвало, че обстоятелствата и причините за ПТП, вписани в
него, не следвало да се зачитат като обективни и като действителни такива, тъй
като в протокола не били вписани лица, които да са били свидетели и въз основа
на обясненията им съставителя да е възпроизвел факти и обстоятелства, при които
било настъпило въпросното ПТП. Протоколът бил подписан само от съставителя, но
не и от водача на МПС, посочен като участник в ПТП, което бил допълнителен
аргумент, че същият не би могъл да се възприеме като годно писмено
доказателство, установяващо механизма на настъпването на въпросното ПТП.
На следващо място се твърди, че от представените с исковата молба документи, не можело да се направи извода,
че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, при наличието на които следвало да
бъде ангажирана отговорността за заплащане на обезщетение - липсвали такива,
които да установят противоправно деяние, поради което се оспорва твърдяното
виновно противоправно поведение и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца неимуществени вреди.
Дори и да се приемело, че вредите били настъпили вследствие на твърдяното
ПТП, ответникът считал, че не може да се установи, че са в резултат на деликт
по смисъла на чл.45 от ЗЗД - виновно, противоправно деяние, в
причинно-следствена връзка, с което била настъпила вредата, при наличието на
който следвало да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Алтернативно, ако се приемело, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД
и бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди, се прави възражение за съпричиняване.Излагат се съображения, че увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, като твърдят, че приложението на това
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия,
с което той обективно бил създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите, или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди, т.е. когато била налице причинна връзка между
негови действия или бездействия, и вредоносния резултат.
Считат, че от фактите и обстоятелствата при които е настъпило ПТП, можело
да се направи обоснован и еднозначен извод, че такова съпричиняване било
налице.
Цитира се разпоредбата на чл.79 и чл.80 от Закона за Движението по Пътищата
във връзка с техническото състояние на велосипеда, а видно от материалите по ДП
№1381/2015 г. по описа на РУП П., същият не отговарял на тези изисквания, както
и че водачът на велосипеда не е бил със светлоотразителна жилетка при движение
през тъмната част от денонощието и при намалена видимост, като неизпълнението
на това задължение обективно е
допринесло за настъпване на вредните последици, поради което считат, че
допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение е в пряка
причинно-следствена връзка за допринасянето на вредоносния резултат.
Твърдят, че описаните обстоятелства осъществявали, както от правна, така и
от фактическа страна състава на съпричиняване на вредоносния резултат.
Прави се и възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди, като
се изтъква,че съдът следва да определи справедливи обезщетения за неимуществени вреди, независимо
от размера на претенциите, с които е сезиран /сочи ППВС № 4/1968 г /, както и
да се обсъди, въз основа на оценката на всички обстоятелства субективни /болките и страданията/ и обективно
съществуващи, да заключи какви "справедливи" обезщетения да присъди. А
претенцията в размер на 25 500 лева била силно завишен и не отговаряла, както
на изискването за справедливост на обезщетенията за неимуществени вреди, така и
на съдебната практика при наличие на подобен вид увреждане.
Окръжният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият
отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е за неимуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне задължението
за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси
обезвреда, следва в съдебното производство да се установят елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане, които са: наличие на деяние,
което да е противоправно, да е извършено виновно, да са причинени вреди в
причинно – следствена връзка с извършеното.
В разглеждания
случай, от една страна е налице решение по н.а.х.д.№309 по описа на районен съд
П. за 2016 година, /влязло в законна сила на 23.03.2016г., по силата на което и
съобразно чл.300 от ГПК е установена противоправността и вината.
С това решение е признат за виновен ответника В.Д.Д., за
това, че на10.10.2015г. в гр.П., на кръстовището на ул.„П." с ул.„Д.Д.",
при управлението на л.а. О.К.с ДК№ *****,
ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата, като на кръстовище, на
което единият от пътищата е бил сигнализиран като път с предимство, водачите от
другите превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС.От
решението се установява, че като е отнел предимството на велосипедиста М. ***,
е предизвикал настъпването на ПТП-удар на велосипеда в предната лява част на
управлявания от него автомобил и по непредпазливост му е причинил средна
телесна повреда,изразяваща се в счупване на тялото на дясната ключица, довело
до трайно затрудняване движението на горен десен крайник- престъпление по
чл.343 ал.1 б.“б“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.50 ал.1 от ЗдвП.
Поради така установено в това решение, което е задължително за гражданският
съд, настоящата инстанция счита, че не следва да обсъжда оспореният от
ответника и представен от ищеца копие на констативен протокол.
Във връзка с точният механизъм на настъпване на ПТП и направеното
възражение за съпричиняване е допусната САвтЕ от която се установява, че няма
данни велосипеда да е имал изправни спирачки и звънец.Категорично е установено
от вещото лице, че велосипеда не е имал устройство за излъчване на бяла или
жълта добре различима светлина/отпред/, фарът му не е работил.Не са събрани
данни да е имал червен свтлоотразител отзад, но от техническа гледна точка,
това обстоятелство нямало отношение с пряката причинно-следствена връзка с
настъпилият иницидент.Няма данни велосипеда, да е имал бели и/или жълти светло
отразители или светло отразяващи елементи отстрани на колелата на велосипеда.В
делото нямало и данни, ищецът да е ползвал светлоотразителна жилетка при движението
си през тъмната част на денонощието и при намалена видимост/установено е
категорично, че е валяло дъжд/.
Според заключението на вещото лице, наличието на светлоотразителна жилетка,
повишавало вероятността, велосипедист облечен в тъмни дрехи, в тъмната част на
денонощието да бъде забелязан по-рано и това да допринесе за ответната реакция
на шофьора, която би довела до предотвратяване на инцидента или ограничаване на
травматичните увреждания.В проведеното о.с.з. на 6.07.2021г., в.л. инж.М. е пояснил,
че велосипедиста се е ударил в л.а. между предното колело и вратата на шофьора.
За степента на травмите от значение според експерта инж.М., можело да бъдат
и други фактори, като напр. скоростите на движение на участниците.
От медицинската документация приета по делото и неоспорената СМЕ, се
установяват и настъпилите вреди за ищеца.
Установява се, че
пострадалият ищец - велосипедист бил откаран за преглед в Спешно отделение на
МБАЛ-П. непосредствено след инцидента, където бил прегледан, консултиран с
хирург и изследван рентгенологично. В резултат на ПТП ищецът е получил счупване
на дясната ключица в средната и трета, без разместване, като по повод
счупването на ключицата била наложена мека имобилизация за 30 дни.
Описаното счупване на дясната
ключица в средната й част имало индиректен характер - получено при удар в
областта на рамото и много добре отговаряло по време и начин да е станало при
пътно-транспортното произшествие. При този тип счупвания се прилагалала мека
имобилизация за срок от 30 дни и раздвижване след това, като вещото лице д-р М.
е отговорил, че оздравителният процес приключвал за период от 2-2,5 месеца. В
посоченият период от време движенията на дясната ръка са били затруднени и
болезнени, тъй като ключицата е анатомично и функционално свързана с ръката.
Работоспособността за
физически труд се възстановявала напълно при този тип счупвания за около 2.5-3
месеца.
Според заключението на вещото лице е
възможно ищецът, при интензивни натоварвания на дясната ръка и при метеорологични
промени да изпитва частична болка.
В о.с.з., проведено на 6.07.2021г., в.л.
д-р М. е отговорил, че няма никакви медицински данни за оздравителния процес,
нито да е протекъл с усложнения, нито данни да са били предписани лекарства.
Съдът счита, че по делото не са спорни обстоятелствата, че
в конкретния казус се дължи обезщетение доколкото се установиха елементите на
фактическият състав на непозволеното увреждане.
Спорни между страните са механизма на настъпване на ПТП и налице ли е съпричиняване от страна на ищеца
Ж..
Съдът кредитира заключението на инж.М. и изцяло възприема неговите
изводи.
Съгласно
съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 15/
25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506 / 2013г. на І т.о., в хипотезата, в която
констативният протокол е издаден от органите на полицията при посещение на
мястото на ПТП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. Доказателствената сила на
протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на
констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС,
участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата
на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола
факт.
В случаят
констативният протокол, събраните материали по ДПи приетата САвтЕ, изцяло и
взаимно се допълват и подкрепят възприетата и описана по-горе обстановка около
механизма на ПТП.
Спорни между страните са въпросите за
размера на справедливото обезщетение дължимо за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, както и за евентуално съпричиняване на вредите от пострадалия.
С цел установяване вида и интензитета
на претърпените от пострадалото лице болки и страдания в резултат от
претърпяното ПТП е допусната СМЕ, която е обсъдена по-горе.
Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само могат да
бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази
заместваща облага следва да се определи от съда във всеки отделен случай в
зависимост от характера и степента на конкретното субективно увреждане.
Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва по
справедливост и вътрешно убеждение. В случая от съществено значение са
характера и продължителността на лечението и възстановяването му около 2-2.5
месеца. Следва да се имат предвид и конкретните икономически условия към датата
на увреждането, получаването от него възнаграждение и мястото на което живее.
Съобразявайки приетите за установени
обстоятелства, изброени по-горе и относими към приложение критерия за справедливост,
въведен с чл.52 ЗЗД, настоящият състав намира, че за адекватен паричен
еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се намират в
пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, следва да бъде приет
размер на обезщетението от 15 000 лева,
тъй като освен данните за мека имобилизация и оздравителен процес от около
2-2.5 месеца, не се събраха други доказателства.
Недоказани останаха изложените в
исковата молба твърдения относно, продължителния период на възстановяване и вземането
на болкоуспокоителни. Твърденията за „атрофия и
отслабване на мускулатурата на организма му, което било предпоставка за
по-трудно и по-продължително възстановяване, като и до ден днешен пострадалият
изпитвал болки в областта на гърба, особено при климатични промени и
температурни амплитуди“ както и за „значителни негативни психологически
последици“.
По отношение своевременно релевираното
от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира следното:
Възражението намира правното си основание
в разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
В съдебната
практика се приема, че принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване
на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. При определянето на
съпричиняването, следва да бъде извършен анализ и съпоставка на поведението и
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки от тях обективно е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат /решение №118 от 27.06.2014г. по т. д.
№3871/2013 г. на ВКС, І т. о./. На първо място основателни са твърденията, че в
тъмната част на денонощието около 20.зо часа, по признание на ищеца пред
разследващите органи, се е движел с велосипеда си.Установи се, че предният фар
на същият не е работил и велосипедиста се е движел без светлоотразителна
жилетка.Приносът е обусловен от това, че
в нарушение на правилата за движение на велосипедисти /чл.25, ал.1 и
чл.37 ал.3 от ЗДвП/ пострадалият,
не се е огледал в двете посоки и е навлязъл в платното за движение внезапно,
което се установява и от обстоятелството,че удара на велосипеда е станал в
средната част на автомобила.Отделно от това, че забелязвайки автомобила, ищецът
е имал възможност да предприеме маневра и да избегне удара.
Скоростта на движение на лекия
автомобил е била в рамките на разрешената, но водача Д. е действал виновно, тъй като е отнел предимство, поради
което неговата отговорност не може да бъде изключена, а само да бъде намалена
съобразно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Същият е нарушил разпоредбата на
чл.50, ал.1 от ЗДвП, съгласно която е бил длъжен
да пропусне
велосипедиста, който се е движел по пътя
с предимство. От друга страна ищецът макар и да се
е движел по път с предимство, видно от собствените му показания, е познавал много
добре пътя и е можел да предвиди появата на опасност за движението, както и да
отклони велосипеда и да избегне страничният удар в лекият автомобил.
Отделно от
това в тъмната част на денонощието, той е бил изцяло невидим за шофьора на
лекият автомобил.Велосипеда е нямал преден фар, нито други светлини, нито е бил
със задължителна светлоотразителна жилетка.Вероятно ако, движението му се е
виждало, било чрез фарове или други светлоотразители, изобщо не би се стигнало
до инцидента.
Предвид действията на двамата водачи съдът счита, че приносът им за настъпване на
ПТП е равен, или определя
съпричиняването на 50%. Поради това обезщетението определено по-горе в
размер на 15 000 лева, следва да се намали наполовина, т.е. да бъде в
размер на 7500 лева.
В случая следва да бъде
уважена претенцията за законна лихва върху главницата от датата на деликта –
10.10.2015 година.
По исканията на страните за
разноски. Искания за присъждане на
съдебно-деловодни разноски са направени в хода на производството от
процесуалните представители.
От ищцовата
страна, която е освободена от внасяне на държавна такса не е представен списък
по чл.80 от ГПК.
С последната молба
вх.№266038/5.07.2021г. е направено единствено възражение за недължимост на
адв.хонорар на ответника, доколкото няма данни същият да е бил заплатен.Поради
така приетото от съда, на ищеца не се дължат разноски, тъй като няма данни да е
бил заплатен адв.хонорар , а и не е представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът е
представил списък по чл.80 от ГПК, за направени разноски в размер на 650 лв.,
от които 500 лева- адв. хонорар и за заплатени - 150 лева за САвтЕ.
Съдът счита
възражението на ищцовата страна за основателно, тъй като действително в представения по делото договор
за правна защита и съдействие №002942 на
адв.М.Т., липсва посочване на начин и срок на плащане, респ. не се установява,
реално да е заплатен адв.хонорар.Следва обаче на ответника да му бъдат присъдени
сторените разноски в размер на 150 лева за заплатената САвтЕ.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на
300 лева и изплатените от бюджета на
съда – 200 лева за СМЕ или общо 500 лева,
както и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.Р.Ж., с ЕГН **********,
адрес ***, със съдебен адрес ***, партер, офис 1, адв. П.К., сумата от 7500 лева представляваща обезщетение за неимуществени
вреди болки и страдания, на основание чл.45 от ЗЗД, настъпили в резултат на ПТП на 10.10.2015г. в гр.П. на кръстовището на
ул.“П.“ с ул.“Д.Д.“, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
10.10.2015 година, КАТО отхвърля
иска за сумата над размера от 7500 лева до претендираният от 25 500 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати по
сметка на Окръжен съд П. на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса и
разноски за СМЕ в размер на 500
лева /като указва, че при своевременното им внасяне, следва да се представи
банков документ/.
ОСЪЖДА М.Р.Ж., с ЕГН
**********, адрес ***, със съдебен адрес ***, партер, офис 1, адв. П.К., да заплати на В.Д.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***, разноски в размер на
150 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: