№ 73
гр. П., 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200789 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.Ш.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „В.“ №*, представлявано от М.Е., с адрес за кореспонденция гр. С., ул. „С.К.“ № *,
против Наказателно постановление №*2-0002188 от 19.07.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. С., с което на дружеството -
жалбоподател, за административно нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. последно от Закона за
автомобилните превози във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, на
основание чл. 96г, ал. 1, предл.2 от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляда/ лева.
В Районен съд - П. делото е образувано, след като с Разпореждане № 1413/30.09.2022 г.,
постановено по НАХД № 1356/2022 г. по описа на Районен съд -Б., е прекратено
производството по делото и изпратено по подсъдност на Районен съд - П..
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
административен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му, изразяващи се в липса на посочване от страна на наказващия орган на
мястото и датата на извършване на нарушението. Твърди се, че посочените процесуални
нарушения представляват и обективен признак от състава на вмененото нарушение, и освен,
че ограничават възможността на нарушителя да разбере в извършването на какво точно е
обвинен, го лишават и от възможността за преценка по отношение правилното приложение
на материалния закон, в частност не посочването на датата на извършване на нарушението
1
касае преценката досежно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Излага се, че така
повдигнатото административно обвинение не е достатъчно обосновано, както и че
описаното нарушение е в противоречие с посочената нарушена разпоредба. Иска се от съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание за дружеството - жалбоподател се явява надлежно упълномощен
процесуален представител – адв. Й., която поддържа жалбата, в депозирани в съдебно
заседание писмени бележки релевира идентични на изложените в жалбата съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт, като моли съда да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Претендира сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща представител, като в
придружителното писмо при изпращане на преписката, застъпва становище за
неоснователност на жалбата и прави възражение на основание чл. 63, ал.4 от ЗАНН за
прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
За РП – Б., ТО – П., призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се
явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че въз основа на Заповед № РД-12-1622/16.05.2022 г. на
Директора на РД „АА“ гр. С., на дружеството-жалбоподател „И.Ш.“ ЕООД е извършена
комплексна проверка с посочен период на проверката от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г., и
продължителност на проверката от 16.05.2022 г. до 27.05.2022 г. С Известие с рег. № 11-36-
39/2/25.03.2022 г., дружеството жалбоподател е уведомено, че на 16.05.2022 г. следва да се
извърши комплексна проверка, свързана с дейността на превозвача за периода 01.04.2020 г. -
28.02.2022 г., за което са необходими и съответните документи, подробно описани в
цитираното известие.
В изпълнение на така издадената заповед, на 16.05.2022 г. в гр. П., ул. „В.“ №*, в офиса на
превозвача, служителите на РД „АА“ гр. С. – В. Й. Д., К.И. М.. и свидетелите К.Б.Р. и Б. С.
Х., извършили комплексна проверка на превозвача „И.Ш.“ ЕООД за визирания в заповедта
период. В хода на проверката, проверяващите установили нарушения от страна на
дружеството-жалбоподател, за което били съставени 100 акта за установяване на
административно нарушение, един от които и актът, въз основа, на който е издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Констатациите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол за
извършена комплексна проверка от 16.05.2022 г. с регистрационен индекс и дата 11-36-
2
39/27/09.06.2022 г., с който протокол е запознат и представителят на проверяваното
дружество, присъствал на проверката.
На 06.06.2022 г. актосъставителят В. Й. Д., в присъствието на свидетеля Б. С. Х., съставил
на дружеството-жалбоподател АУАН № 324429, в който отразили, че на 06.06.2022 г., около
14:40 часа в гр. П., ул. „В.“ №*, в офиса на превозвача, при извършване на комплексна
проверка за периода 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г. и на 28.01.2022 г. на превозвача „И.Ш.“
ЕООД, притежаващ лиценз на ЕО № 2783/25.08.2003 г. за товарни превози в Общността, е
установено, че превозвачът е разпоредил на водача В.А., с ЕГН ********** да извърши
международен превоз на товари на 28.01.2022 г. с МПС влекач с рег. № ** от категория N3,
без водачът А. да отговаря на изискванията за психологическа годност. Нарушението е
установено след извършена справка в Регистър за психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване от информационната система на ИА
„АА“ гр. С. и разпечатка от карта на водача № МК10100002878001, за периода 01.05.2021 г.
до 31.03.2022 г. Отразеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр.
последно от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба №
36/15.05.2006 г. на МТ.
На същата дата – 06.06.2022 г. АУАН е предявен и връчен срещу подпис на В.З.К.-Й., ЕГН
********** – надлежно упълномощена от управителя на дружеството-жалбоподател, която
не е отразила, че има възражения. Писмени възражения по акта не постъпили и в
законоустановения срок за това. Въз основа на така съставения акт, на 19.07.2022 г.
Директорът на РД „АА“ - С. издал и обжалваното НП №*2-0002188, с което за описаното
административно нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. последно от Закон за автомобилните
превози във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, на основание чл. 96г,
ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в
размер на 3000.00 лева.
НП е връчено срещу подпис на представител на дружеството-жалбоподател на 24.08.2022 г.,
в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В проведени открити съдебни заседания, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят В. Й. Д. и свидетелят по акта Б. С. Х., които в кратък разказ излагат факти
относно извършената проверка и резултатите от нея. Същите посочват, че от представено
извлечение от дигиталната карта на водача констатирали, че последният извършва
международни превози, като на база извършена проверка в информационната система на РД
„АА“ за психологическа годност на водачите, установили описаното нарушение, за което, в
присъствие на упълномощен представител на дружеството, в офиса на превозвача,
съставили съответния акт за нарушение.
Към административнонаказателната преписка са приобщени извлечение от Справка в
Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване, извършена на 20.05.2022 г., видно от която лицето В.А., ЕГН: **********, се е
явил на психологическо изследване на 28.04.2017 г., за което му е издадено удостоверение
3
№*26804 (O), валидно до 28.04.2020 г.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
В конкретния случай, дружеството жалбоподател е санкционирано на основание чл. 96г, ал.
1, пр. 2 ЗАвПр за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. последно от Закон за автомобилните
превози във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ. Съгласно разпоредбата на
чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр – „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лева“.
Според разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с Наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон
и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма установява
задължение за превозвача да не допуска осъществяването на превоз за собствена сметка от
водач, който не отговаря на посочените изисквания. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от
ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя
изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на
изпитни комисии. В тази връзка е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС
и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания. Именно нормата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 36 от 15.05.2006г., която е действала към момента на проверката, изисква при
всяко постъпване на работа като водач на таксиметрови автомобили, водач на автомобил,
извършващ пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, водач на
автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, или водач на автомобили за обществен
4
превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата да
представят удостоверение за психологическа годност. Същевременно, поред чл. 12, ал. 2, т.
2, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство за категории С, CE, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE и Т е 5 години. Като условие
за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С,
CI, D, D1 и Ттм е необходимо представянето на копие на удостоверение за психологическа
годност за издаване на свидетелство за управление на МПС. С други думи, щом един водач
притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен.
От друга страна, към настоящия момент, съгласно влязлото в сила на 21.10.2022 г.
изменение в ДВ бр. 84 от 2022 г. на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата,
удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Смисълът на това изменение е за
безсрочност на удостоверението за психологическа годност в рамките на срока на валидност
на свидетелството за правоуправление на МПС и същото е съобразено изцяло с правната
регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕС, съгласно която щом водач на моторно
превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната
категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС
от тази категория.
В казуса НП не съдържа данни за изтичане на срока на валидност на свидетелството за
правоуправление на водача В.А. към датата на деянието, същевременно е установено, че
същият притежава удостоверение за психологическа годност /вж. извлечение от Справка в
Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване, извършена на 20.05.2022 г., видно от която В.А., ЕГН: **********, се е явил на
психологическо изследване на 28.04.2017 г., за което му е издадено удостоверение
№*26804(О)/.
Ето защо в случая е налице основанието за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото
по време на въззивното производство е приета по-благоприятна за нарушителя разпоредба за
безсрочност на удостоверението за психологическа годност. Приложението на по-
благоприятния закон обуславя извод за несъставомерност на визираното в НП
административно нарушение, санкционирано по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, поради което,
с оглед правилното приложение на материалния закон, атакуваното НП е неправилно и
незаконосъобразно.
По изложените мотиви, съдът намира, че с обжалваното наказателно постановление
административно наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка,
съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
5
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер 450 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело, за което е представен списък за
разноски. Искането е направено своевременно, представени са и съответните документи -
договор за поръчка № 220/01.09.2022 г. От друга страна размерът на заплатеното
адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като е съобразен с разпоредбите на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо искането се явява основателно и следва да бъде уважено, като Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за
адвокатско възнаграждение, в размер на 450 лева.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №*2-0002188 от 19.07.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. С., с което на основание чл. 96г, ал.
1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, на „И.Ш.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „В.“ №*, представлявано от М.Е., е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000 /три хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл. 7а, ал. 2,
пр.последно от ЗАвП във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ.
ОСЪЖДА РД „АА“ - С., ул. “В.“ № 1, да заплати на „И.Ш.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. П., ул. „В.“ №*, представлявано от М.Е., сумата от 450
/четиристотин и петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6