Р Е
Ш Е Н
И Е
№
14 24.01.2022
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Чл Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор Петя Драганова
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 486 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора, срещу Решение № 277 от 14.11.2021г., постановено по
АНД № 20215530202605/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 002819 от 05.08.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване
на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона -
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с
чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния
съд извод, че не е доказано извършеното от Д.И., в качеството му на
работодател, нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, като основание
за налагане на административна санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Поддържа, че
неправилно и в противоречие с материалния закон съдът е направил извод, че
правоотношението между Д.Т.И. и Г. Г. И. няма характер на трудово такова, а
представлява гражданско правоотношение по договор за поръчка по см. на чл.280 и
сл. от ЗЗД, като твърди, че престирането на работна сила при упражняване на
трудова функция и определено работно време, се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства. Направено е искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24 –
002819 от 05.08.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара
Загора.
Ответникът по касационната жалба – Д.Т.И.,
чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено възражение оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е
отменил наказателното постановление, за което излага подробни съображения.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д.Т.И. ***, срещу Наказателно
постановление № 24 – 002819 от 05.08.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 24 – 002819 от 05.07.2021г., на Д.Т.И., в
качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание – глоба в размер 2 000лв., за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство на 01.07.2021г. в 13.30 часа на обект:
6-то ОУ „Св. Никола“, гр. Стара Загора – строително ремонтни работи и на 05.07.2021г.
по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, е
установено, че Д.И., в качеството си на работодател /физическо лице/, е
допуснал до работа на 01.07.2021г. на обект в 6-то ОУ „Св. Никола“ лицето Г. Г.
И. като общ работник на посочения обект, без преди това да е сключил писмен
трудов договор с него.
Старозагорският районен съд е отменил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност.
Въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа
обстановка въззивният съд е приел, че не е доказано извършването на вмененото
на санкционираното лице нарушение на трудовото законодателство. В мотивите към
решението са изложени съображения, че не се установява съществувало правоотношение
с характеристиките на трудово такова между Д.Т.И., в качеството на работодател
и Г. Г. И., в качеството на работник. Направен
е извод, че доколкото в случая се касае за сключен граждански договор между
страните, не е налице възникнало за Д.И. задължение по чл.61, ал.1 от КТ,
неизпълнението на което задължение да релевира допуснато от лицето нарушение на
трудовото законодателство в качеството му на работодател по см. на §1, т.1 от
ДР на КТ, като основание за налагане на административно наказание по чл.414,
ал.3 от КТ.
Решението на Старозагорския районен
съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Действително един от основните принципи, регламентирани в
Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат
като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. Но не всяко полагане на труд
представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на
възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по см. на
чл.1, ал.2 от КТ. В случая, въз основа на събраните във въззивното съдебно
производство доказателства, обоснован, в съответствие и при правилно приложение
на закона е направения от Старозагорския районен съд извод, че съществувалото на
01.07.2021г. правоотношение между Д.Т.И. и Г. Г. И., не е имало за предмет
предоставяне от лицето Г. И. на работна сила за изпълнение на трудова дейност
като „общ работник“ при определени трудово възнаграждение, работно време,
работно място и спазване на трудова дисциплина. Правилно е прието, че няма доказателства
за престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на Г.
И. при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение т.е не е
доказано, че лицето е осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови
функции като „общ работник“. Трудовият договор така, както е регламентиран в
Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на
работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим,
трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова
дисциплина, а предмет на гражданския договор
/за изработка/ услуга /поръчка и др./, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е
постигане на определен трудов резултат /също свързан с полагането на труд/, за
което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение. В случая,
както обосновано е прието от въззивния съд, събраните по делото доказателства
сочат за съществувало облигационно отношение между страните – договорено
извършване на конкретно определена работа/постигане на определен резултат. Това
се потвърждава и от приложената Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ на Г. Г. И.,
че Д. Г. И. го е наел на 01.07.2021г. за времето от 08.00ч до 11.00ч „да събори
една тухлена стена“. Абсолютно несъстоятелно е твърдяното от касатора, че
посоченото в декларацията от Г. И. в графа „работно време“ - от 08.00ч до
11.00ч, представлява работно време, като елемент на трудовото правоотношение по
см. на КТ. Липсата на доказателства за наличието на престация на труд,
квалифицираща правоотношението като трудово, а не като облигационно, обуславя
извод, че не доказано съществуване на отношения по предоставяне на работна сила
и полагане на труд при изпълнение на определена трайно осъществяваща се работа
и трудови функции на определена длъжност, срещу договорено трудово
възнаграждение, при установено работно време и работно място т.е формално
липсва основание да се приеме че са налице отношения, които следва да бъдат
квалифицирани и уредени като трудови правоотношения със сключването на писмен
трудов договор.
С оглед на което административнонаказателното
обвинение за допуснато нарушение на трудовото законодателство от Д.Т.И., се
явява фактически, правно и доказателствено необосновано. Ето защо правилно Старозагорският районен съд
е приел, че не е доказано по несъмнен начин извършването на вмененото на
санкционираното лице административно нарушение - допуснато в качеството му на работодател
нарушение на императивното изискване на чл.61, ал.1 от КТ, като в съответствие
със закона съдът е постановил отмяна на наказателното постановление.
Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното
касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо
и постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото искането на
ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, гр. София следва да бъде осъдена да заплати на Д.Т.И.
сумата от 450 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в
касационното производство.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 277 от 14.11.2021г., постановено по АНД № 20215530202605/ 2021г.
по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 24 – 002819 от 05.08.2021г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София, да заплати на Д.Т.И., ЕГН **********,***, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща направени разноски в съдебното производство пред касационната
инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.