№ 1204
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100506983 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20010759 от 13.01.2021 г., постановено по гр. д. №
39560/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 168 състав, е признато за установено, че
ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД дължи на „С. – Е.“ ЕООД, на основание чл.422, ал.1
ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 3 844, 11 лв. –
възнаграждение по договор за сервизно обслужване от 11.09.2016 г. за
периода 01.02.2018 г. – 31.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
27.03.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 17593/2019 г. по описа на СРС, 168 състав.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 1 026, 88 лв. – разноски в исковото производство, както и 628, 88
лв. – разноски в заповедното производство.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че в
исковата молба са заявени различни обстоятелства от тези, посочени в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като претендира
изпълнение по 13 фактури при първоначално заявени 12 фактури. Счита, че
изменение на основанието е недопустимо Счита, че по делото не е установено
ищецът да е извършил описаните във фактурите услуги, както и не е доказано
приемането на работата от ответника. С оглед на това не е налице основание
за извършване на претендирното плащане. Представените по делото приемо –
предавателни протоколи са подписани само от ищеца и не могат да му се
1
противопоставят, поради което неправилно решаващият съд е приел, че
протоколите са приети от ответника. Твърди, че представените протоколи са
за извършен оглед при сключване на договори за застраховка и не
обективират конкретни цени. Счита, че ангажираната електронна
кореспонденция съставлява неподписани частни документи и са лишени от
доказателствена стойност. След като по делото не е доказано възлагане на
процесните поръчки, както и пълно и точно изпълнение на поръчките, не е
налице основание за уважаване на предявения иск. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като отхвърли предявения иск. Претендира сторените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на възивната
жалба от ответника „С. – Е.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По делото е доказано
сключването на договор за сервизно обслужване, който не е доказано да е
прекратен. С електронни писма са му възлагани ремонти за конкретни
автомобили, а с приемо – предавалетни протоколи се установява извършената
работа, за което се дължи заплащане на възнаграждение по процесните
фактури. Липсата на осчетоводяване на фактурите не обосновава извод за
липса на престация. Фактурите са подписани от служител на ответника, като
представителната власт на съответните лица не е оспорена. Не е налице и
незабавно противопоставяне по чл.301 ТЗ. По делото е доказано получаването
на фактурите, както и на поканите за плащане, в които фактурите подробно са
описани. Счита, че не е налице изменение на основанието на претендираната
сума, тъй като същата е една и съща и е формирана по договор за сервизно
обслужване от 11.09.2016 г. за периода 01.02.2018 г. – 31.05.2018 г. Моли съда
да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.258, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД. Ищецът твърди, че на 01.09.2016 г. между страните в производството е
сключен договор за сервизно обслужване, изразяващо се в техническо
обслужване и ремонтни дейности на леки и лекотоварни автомобили срещу
заплащане на възнаграждение. В анекс от същата датата са посочени цените,
по които сервизът ще издава фактури за извършените от него услуги. За
периода 01.02.2018 г. – 31.05.2018 г. е предоставял уговорените услуги на
ответника, за което са съставени фактури с посочени в исковата молба номера
и стойност на всяка от тях, като общата им стойност възлиза на 3 844, 11 лв.
Отправил покана до ответника да потвърди сумите по фактурите, с който той
се съгласил. До завеждане на делото ответникът не е погасил задълженията си
към ищеца. За посочената сума е постановена заповед за изпълнение, срещу
която ответникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата от 3
844, 11 лв. – възнаграждение по договор от 01.09.2016 г., дължимо за периода
01.02.2018 г. – 31.05.2018 г. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск. На 11.04.2016 г. е сключен договор за сервизно
2
обслужване със срок на действие от 12 месеца. В чл.2, ал.2 от договора е
предвидено, че същият може да се поднови еднократно за срок от 12 месеца,
при условие, че някоя от страните не изяви желание договорът да се прекрати.
С оглед на това счита, че договорът е прекратен на 11.04.2018 г. С оглед на
това през исковия период между страните не е действал договорът от
11.04.2016 г. Независимо от това по силата на чл.3 от договора ремонтите се
конкретизират за всеки отделен случай въз основа на възлагателно писмо и
опис, подписан от представител на възложителя и застрахования. Твърди, че
на ищеца не са издавани възлагателни писма за извършване на сервизна
дейност. Счита, че представените фактури не са надлежно съставени, както и
не са получени от ответното дружество. Твърди, че представените по делото
фактури не са подписани и приети от ответника. Подписът, положен под
името проф. Т.В., не е на представител на ответното дружество и не може да
подписва фактури в качеството на получател. За посочените услуги не са
издавани възлагателни писма. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Въз основа на заявление от 27.03.2019 г., подадено от „С.-Е.“ ЕООД,
е постановена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК от
05.04.2019 г. по гр. д. № 17593/2019 г. по описа на СРС, ГО, 168 състав,
срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД за сумата от 3 844, 11 лв. - главница по договор
за сервизно обслужване от 11.04.2016 г. за периода 01.02.2018 г. – 31.05.2018
г., за които са издадени 12 броя фактури, ведно със законната лихва, считано
от 27.03.2019 г. до окончателното изплащане,както и сумата от 626, 88 лв. –
разноски по делото, от които: 76, 88 лв. – държавна такса и 550 лв. –
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение
срещу постановената заповед, с което оспорва съществуването на
задълженията, за които е постановена същата.
Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
На 11.04.2016 г. между страните в производството е сключен договор
за сервизно обслужване, по силата на който ответникът – възложител, е
възложил на ищеца – изпълнител, да извършва срещу заплащане на
възнаграждение техническо обслужване и ремонтни дейности на леки и
лекотоварни автомобили, които са застраховани при възложителя. Страните
са се съгласили, че услугите ще се извършват в мрежата на специализирани
сервизи на изпълнителя. В чл.3, ал.1 е предвидено, че договорът се сключва за
срок от 12 месеца, считано от датата на подписването му. Ако в едномесечен
срок преди изтичането на срока на действие на договора никоя не поиска
писмено прекратяването му, същият продължава действието си за още една
година при същите условия. В чл.3 е предвидено, че автомобилите се
предават за ремонт в оторизиран сервиз на изпълнителя след направен оглед
от представители на възложителя. Обемът на обслужването и ремонтите,
които следва да се извършат на постъпилия автомобил, ще се конкретизира за
всеки отделен случай, въз основа на възлагателно писмо, подписано от
представител на възложителя и застрахования. Всяко възлагателно писмо
съдържа: номер на щетата, както е заявена в базата данни на застрахователя;
регистрационен номер на автомобила; срока за извършване на сервизното
обслужване; конкретните повреди по автомобили, които следва да бъдат
3
отстранени; други особени изисквания към автосервизното обслужване.
Възлагателното писмо се подписва от застрахованото лице и от представител
на възложителя. Неразделна част от възлагателното писмо се счита и
протокола от извършения оглед на увредения автомобил. В чл.3, ал.4 то
договора е постигнато съгласие приемането на автомобила за ремонт и
предаването му след ремонт се удостоверява с приемо – предавателен
протокол, който се подписва от застрахования и екземпляр от който се
предава на възложителя. В чл.10 е уговорено, че изпълнителят предоставя на
възложителя за одобрение калкулация с точно описание на стойността и
количеството материали и резервни части за конкретния автомобил. В
калкулацията трябва да бъде записан номер на щета и регистрационния номер
на съответното МПС. За вложените нови резервни части да се представят
насрещни данъчни фактури.
С анекс към договор за сервизно обслужване от 11.04.2016 г.
страните са уговорили начина за определяне на цените на авточастите, труд и
консумативи, материали за боядисване.
Представената по делото фактура № 516/14.05.2018 г. е на стойност
177, 50 лв., без да е начислен ДДС. Същата е подписана от страните, като за
получател е положен подпис от проф. Т.В.. Съставена е за извършен ремонт
на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, по щета № 0201-
000213/2018 г. За същия автомобил е съставен протокол за оглед на МПС,
както и приемо – предавателен протокол във връзка с извършен от ищеца
ремонт, като собственикът на автомобила е удостоверил с подписа си, че
ремонтът е извършен качествено и автомобилът е приет без възражения.
Представено е и възлагателно писмо от ответника до ищеца за извършване на
ремонт на посочения автомобил по разглежданата щета. Положен е подпис от
експерт на застрахователя. Представена е и стокова разписка.
Съставена е фактура № 516/14.05.2018 г. на стойност от 570, 54 лв.
без ДДС, която е двустранно подписана. От името на ответника е положен
подпис от проф. Т.В.. Фактурата е във връзка с ремонт на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ по щета № 0201-000210/2018 г.
Представен е протокол за извършен оглед на МПС, приемо – предавателен
протокол, удостоверяващ изявление от собственика на автомобила, че
ремонтът е извършен качествено и автомобилът е приет без възражения.
Представено е възлагателно писмо от ответника по разглежданата щета, както
и стокова разписка.
Съгласно фактура № 504/16.04.2018 г. стойността на стойността на
извършения ремонт на автомобил Грейт Уол Волекс по щета № 0201-
00109/2018 г. възлиза на 175, 61 лв. с ДДС. Фактурата е подписана от
съставителя. И е изпратена по пощата, съгласно представеното известие за
доставяне, получено на 23.04.2018 г. Във връзка с извършения ремонт е
представен приемо – предавателен протокол от 19.04.2018 г., протокол за
извършен оглед на МПС, както и възлагателно писмо.
С електронно писмо от 12.03.2018 г. ответникът е одобрил проформа
фактура и е признал ремонт на стойност 175, 83 лв. с ДДС по щета № 0201-
000198, ремонт на стойност 175, 61 лв. с ДДС по щета № 0201-000198/218 г.,
както и ремонт на стойност 312, 93 лв. с ДДС по щета № 0201-000110/2018 г.
Видно от фактура № 515/14.05.2018 г. стойността на извършения
ремонт на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ по щета №
4
0201-000211/2018 г. възлиза на 554, 81 лв. без ДДС. Фактурата е двустранно
подписана. Представен е протокол за оглед, приемо – предавателен протокол,
съдържащ изявление на собственика, че ремонтът е извършен качествено и
автомобилът е приет без възражения, възлагателно писмо от ответника, както
и стокова разписка.
С електронно писмо от 24.04.2018 г. ответникът е признал ремонт на
стойност до 177, 50 лв. с ДДС по щета № 0201-000213/2018 г., ремонт на
стойност до 554, 18 с ДДС по щета № 0201-000211/2018 г., ремонт на
стойност до 570, 54 лв. с ДДС по щета № 0201-000210.
Съгласно фактура № 517/21.05.2018 г. стойността на извършения
ремонт на лек автомобил марка „Опел“, модел Омега“, по щета № 0201-
000287/2018 г. възлиза на 606, 41 лв. без ДДС. Фактурата е двустранно
подписана. Представен е протокол за извършен оглед, приемо – предавателен
протокол, че ремонтът е извършен качествено и е приет от собственика без
възражения, възлагателно писмо от ответника, както и стокова разписка.
Видно от фактура № 505/16.04.2018 г. стойността на ремонт на
автомобил Грейт Уол Волекс по щета № 0201-000108/2018 г. възлиза на 175,
83 лв. с ДДС. Фактурата е подписана едностранно от съставителя. Същата е
изпратена по пощата, съгласно известие за доставяне и е получена на
23.04.2018 г. Представен е протокол за извършен оглед, приемо –
предавателен протокол, че ремонтът е извършен качествено и автомобилът е
приет от собственика без възражения, възлагателно писмо от ответника, както
и стокова разписка.
Съгласно фактура № 506/16.04.2018 г. стойността на ремонта на
автомобил марка Грейт Уол Волекс по щета № 0201-000110/2018 г. възлиза на
312, 93 лв. с ДДС. Фактурата е едностранно подписана от съставителя.
Същата е изпратена на ответника по пощата, съгласно представеното известие
за доставяне и е връчена на 23.04.2018 г. Представен е приемо – предавателен
протокол, че ремонтът е извършен качествено и автомобилът е приет без
възражения от собственика, протокол за извършен оглед на МПС,
възлагателно писмо от ответника, както и стокова разписка.
Видно от фактура № 503/02.04.2018 г. стойността на извършения от
ищеца ремонт възлиза на 601, 54 лв. Фактурата е подписана от съставителя и
е изпратена по пощата на ответника, съгласно представеното известие за
доставяне и е получена на 25.04.2018 г. Представен е протокол за извършен
оглед на лек автомобил „Фиат“, модел „Пунто“, приемо – предавателен
протокол, че ремонтът е извършен качествено и автомобилът е приет от
собственика без възражения, възлагателно писмо, както и стокова разписка.
С писмо от 30.03.2018 г. ответникът е признал стойност от 26, 78 лв.
без ДДС и без фактура – втора употреба за капачка на резервоара във връзка с
възлагателно писмо за лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“.
Съгласно фактура № 502/30.03.2018 г. стойността на ремонта на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, по щета № 0201-000214/2018 г.
възлиза на 180, 14 лв. с ДДС. Фактурата е подписана от съставителя, като е
изпратена по пощата, съгласно известие за доставяне, връчена на 25.04.2018 г.
Представен е протокол за оглед на посочения автомобил, приемо –
предавателен протокол, че ремонтът е извършен качествено и автомобилът е
приет без възражения от собственика, възлагателно писмо от ответника, както
и стокова разписка.
5
С електронно писмо от 23.03.2018 г. ответникът е признал по щета №
0201-000214/2018 г. за лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ ремонт на
стойност 180, 14 лв. с ДДС, а по щета № 0201-0002016/2018 г. за същия
автомобил – ремонт на стойност 580, 20 лв. с ДДС.
Видно от фактура № 498/06.03.2018 г. стойността на ремонта на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „Експерт“, по щета № 0201-004004/2017 г.
възлиза на 418, 73 лв. с ДДС. Фактурата е подписана от съставителя и е
изпратена на ответника по пощата, съгласно представеното известие за
одставяне, връчена на 22.03.2018 г. Представен е приемо – предавателен
протокол, че ремонтът е извършен качествено и автомобилът е приет без
възражения от собственика, протокол за оглед на МПС, възлагателно писмо
от ответника, както и стокова разписка.
С електронно писмо от 02.01.2018 г. ответникът е одобрил сумата от
418, 40 лв. с ДДС по щета 4004.
Видно от фактура № 497/06.03.2018 г. стойността на ремонта на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „Експерт“ по щета № 0201-0004005/2017 г.
възлиза на 25, 20 лв. с ДДС, като е съобразена корекция по одобрена
проформа фактура. Съставената фактура е едностранно подписана и е
изпратена по пощата, съгласно представеното известие за доставяне, връчена
на 22.03.02.2018 г.
Представен е протокол за извършен оглед на МПС, приемо –
предавателен протокол, че ремонтът е извършен качествено и автомобилът е
приет без възражения от собственика, възлагателно писмо от ответника, както
и стокова разписка.
Съгласно фактура № 499/06.03.2018 г. стойността на извършения
ремонт на лек автомобил марка „Пежо“, модел „Експерт“, по щета № №201-
004007/2017 г. възлиза на 25, 20 лв. с ДДС. Фактурата е подписана от
съставителя и е изпратена по пощата, съгласно известие за доставяне,
получена на 22.03.2018 г. Представен е приемо – предавателен протокол,
протокол за извършен оглед на МПС, възлагателно писмо, както и стокова
разписка.
С електронно писмо от 02.01.2018 г. по щета № 0201-004007/2017 г.
ответникът е уведомил ищеца, че покрива сумата от 25, 20 лв. с ДДС.
Видно от фактура № 496/27.02.2018 г. стойността на ремонта на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел С 180 по щета № 0201-003613/2017 г.
възлиза на 20 лв. с ДДС. Фактурата е подписана от съставител, като е
изпратена на ответника по пощата, съгласно представеното известие за
доставяне, получена на 22.03.2018 г. Представен е протокол за извършен
оглед на МПС, приемо – предавателен протокол, че ремонтът е извършен
качествено и автомобилът е приет без възражения от собственика, както и
възлагателно писмо от ответника, върху негова бланка, без положен подпис.
С молба вх. № 3311/14.12.2018 г. ищецът е отправил искане до
ответника за потвърждаване на разчети с контрагенти във връзка с извършена
при ищеца инвентаризация на наличните разчети с негови контрагенти на
основание чл.28 ЗСчет. В него са описани номера на фактури, датата на
съставянето им и тяхната стойност, сред които и представените по дело.
С покана за доброволно изпълнение вх. № 255/20.01.2019 г. ищецът е
отправил искане до ответника да заплати сумата от 19 518, 67 лв., - стойност
6
на извършени услуги с издадени от ответника възлагателни писма, във връзка
с молба за потвърждаване на разчети, по която не е получен отговор. Посочен
е номер на банковата сметка, по която да се извърши претендираното
плащане, като е определен срок до 25.01.2019 г.
От заключението на вещото лице В.П. по изслушаната пред СРС
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че фактури с номера
съответно 496/27.02.2018 г.; 497/06.03.2018 г.; 498/06.03.2018 г.;
499/06.03.2018 г.; 502/30.03.2018 г.; 503/02.04.2018 г.; 504/16.04.2018 г.;
505/16.04.2018 г. и 506/16.04.2018 г. са осчетоводени. От извършена проверка
в счетоводството на ищеца вещото лице е установило, че фактури с номера
съответно 514/14.05.2018 г., 515/14.05.2018 г., 516/14.05.2018 г. и
517/21.05.2018 г., са осчетоводени. От извършената проверка в
счетоводството на ответника вещото лице е установило, че фактури с
горепосочените номера не са осчетоводени от ответника. В счетоводството на
ищеца посочените фактури са включени в дневниците за продажба-. Вещото
лице е извършило проверка в счетоводството на ответника и ТД на НАП
София, при която е установило, че разглежданите фактури не са включени в
дневниците за покупки по ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта
на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът е изменил основанието на
иска, като е посочил 13 броя фактури вместо заявените 12 броя фактури в
заповедното производство.
Съдът счита, че е налице пълна идентичност на вземането, за което е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, и
предявеното с исковата молба вземане. Това е така, защото съвпада
основанието на вземането – договор от 11.04.2016 г., периода на претенцията
е идентичен: от 01.02.2018 г. до 31.05.2018 г., както и съвпада размера на
претендираното вземане – 3 844, 11 лв. В т.12 от заявлението за издаване на
заповед за изпълнение са посочени номера на фактури, които формират
размера на претендираното от ищеца вземане. Не е посочена обаче датата на
съставянето им, както и стойността на всяка една от тях. Тази нередовност на
обстоятелствата, на които заявителят основава претенцията си, е преодоляна с
7
депозираната искова молба, която е предявена за напълно идентично като
основание, период и размер вземане, чрез изрично индивидуализиране на
съставените през исковия период фактури, датата и размера на всяка една от
тях. С оглед на това доводите на жалбоподателя за изменение на основанието
на предявения иск се явяват неоснователни. Ето защо, като е разгледал
предявения иск по същество, решаващият съд е постановил допустим съдебен
акт.
Облигационната връзка между страните в производството е
възникнала на основание на договор 11.04.2016 г., по силата на който
ответникът – възложител, е възложил на ищеца – изпълнител, извършването
на техническо обслужване и ремонтни дейности на леки и лекотоварни
автомобили, които са застраховани при възложителя срещу заплащане на
възнаграждение. В договора е предвидена възможност за продължаване срока
му на действие при липса на изрично писмено искане от някоя от страните в
срок от един месец преди изтичане на уговорения срок. В чл.2, ал.2 от
договора страните не са ограничили броя на годините, през които срокът на
действие на договора може да бъде продължен с още 12 месеца, поради което
следва да се приеме, че продължаването на срока е допустимо неограничено
във времето, при осъществяването на предвидените от страните предпоставки
за това. Предвид обстоятелството, че липсват ангажирани по делото
доказателства за отправено писмено волеизявление от някоя от страните за
прекратяване на договора за сервизно обслужване от 11.04.2016 г., а и
липсват твърдения за това, следва да се приеме, че е доказано съществуването
на правоотношение между страните в производството през исковия период. С
оглед взаимните престации на страните по правоотношението, за валидността
и действието му намират приложение правилата за договора за изработка,
регламентирани в нормата на чл.258 ЗЗД и сл.
Жалбоподателят релевира възражение, че по делото не е доказано
възлагането на процесните ремонти, както и извършването им от ответника.
За всяка от процесните фактури е изпратено възлагателно писмо,
подписано от името на застрахователя, с изключение на възлагателно писмо
от 27.07.2017 г. относно щета № 0201-003613/2017 г. Всички възлагателни
писма са във връзка със съставени протоколи за извършени огледи на МПС,
подписани от представител на застрахователи и застрахован по полица
относно застраховани при ответника автомобили, съобразно постигнатите
между страните уговорки по договора за сервизно обслужване от 11.04.2016 г.
За всеки един от възложените ремонти, включително и за този по щета №
0201-003613/2017 г., е съставен приемо – предавателен протокол за
застраховани при ответника МПС, които са предадени ремонтирани на
собствениците им. Последните от своя страна са направили изрични
изявления, че ремонтите са извършени качествено и автомобилите са приети
без възражения, съобразно уговореното между страните в чл.3, ал.4 от
договора за сервизно обслужване от 11.04.2016 г.
Във всяка една от процесните фактури надлежно са описани
вложените материали, техния брой, количество, единична цена и стойност. По
този начин ясно са очертани взаимните престации на страните по
правоотношението по всеки възложен на ищеца ремонт.
Фактури № 516/14.05.2018 г., № 514/14.05.2018 г., № 515/14.05.2018
г. и № 517/21.05.2018 г. са двустранно подписани от страните по
8
правоотношението и удостоверяват както съществуването на
правоотношението, така и извършването на удостоверените в тях ремонтни
дейности и тяхната стойност. Без значение е обстоятелството дали лицето,
подписало съставените фактури, е надлежно упълномощено да представлява
ответното дружество, както и не е необходимо това лице да е служител на
ответника. Правно релевантно е обстоятелството дали е налице
противопоставяне от страна на ответника на извършените действия без
представителна власт, което да е извършено веднага след узнаването, на
основание чл.301 ТЗ. Такова противопоставяне от страна на възложителя не
се установи по делото, а и липсват твърдения в тази насока.
При търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на
мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на
сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на
извършените правни действия в хипотезата на мним представител. За да се
приложи чл.301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал
мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или
намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Следователно при
узнаване на конкретното действие и неговото неоспорване, е налице
потвърждаване на действие без представителна власт. В този смисъл е
трайната и непротиворечива съдебна практика - решение № 60027 от
06.08.2021 г. по т. д. № 2609/2019 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 89 от
12.06.2013 г. по т. д. № 431/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на
чл.290 ГПК и редица други.
Ето защо следва да се приеме, че ответникът е обвързан от
двустранно подписаните фактури и е признал извършените услуги,
удостоверени в тях.
По отношение на останалите, описани по – горе фактури, които са
едностранно подписани от съставителя, следва да се отбележи, че същите са
своевременно изпратени по пощата на ответника и са получени. Ответникът
не се е противопоставил на удостоверените в тях обстоятелства, включително
и на извършените ремонти на застрахованите при него автомобили, както и
тяхната стойност. Също така преди завеждане на делото ищецът е изпратил на
ответника молба за потвърждение на разчети с контрагенти, в която са
описани процесните фактури, както и покана за доброволно изпълнение, по
които ответникът също не е взел отношение, включително не е оспорил
възлагането на ремонтите, тяхното извършване и стойност. Макар, че тези
фактури са осчетоводена само в счетоводството на ищеца, но не и в
счетоводството на ответника, който не е ползвал данъчен кредит по тях,
същите не са лишени от доказателствена стойност. Съставените фактури
съставляват на частни свидетелстващи документи, като съдът е длъжен да
прецени доказателственото им значение за удостоверените факти, с оглед на
всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка,
включително липсата на заявено оспорване от ответника - решение № 211 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 92 от
07.09.2011 г. по т. Д. № 478/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на
чл.290 ГПК и др.
Ето защо липсата на надлежно осчетоводени фактури от страна на
ответника не обосновава категоричен и еднозначен извод за липсата на
9
извършване на удостоверените в тях услуги, а задължава съда да извърши
съвкупна преценка на ангажираните от страните доказателства, като ги
прецени поотделно и в тяхната взаимна връзка.
В разглеждания случай се установи, че отразените в процесните
фактури услуги са свързани с извършени ремонти на застраховани при
ответника автомобили по повод на образувани при последния щети. Към
всяка от процесните фактури са съставени приемо – предавателни протоколи,
съобразно установените от страните в клаузата на чл.3, ал.4 от договора
изисквания – подписан от застрахования. Преди предаване на увредените
автомобили за ремонт застрахователят е извършил оглед и е установил
наличието на щета – обстоятелства, които не са оспорени от ответника.
Налице е и изрично възлагане от страна на ответника. По отношение на
единственото неподписано възлагателно писмо следва да се отбележи, че
същото е съставено на бланка на ответника, носеща неговото лого, както са
съставени подписаните от ответника възлагателни писма. Съставената
фактура е изпратена по пощата, като не е налице своевременно
противопоставяне от страна на ответника до подаване на писмения отговор на
исковата молба.
Жалбоподателят поддържа, че представените преписи на хартиен
носител на електронни документи – електронна кореспонденция, не
съставляват годно доказателство.
Ответникът е оспорил представените по делото преписи на хартиен
носител на изпратени от ответника имейли. На основание чл.184 ГПК
електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен
носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна
да представи документа на електронен носител. В случая ответникът не е
отправил искане към съда за представяне на документа на електронен
носител, поради което липсва произнасяне в тази насока и за ищеца не е
възникнало такова процесуално задължение. С оглед на това представените
имейли следва да се ценят наред с останалите събрани по делото
доказателства. Същите изхождат от подател: „rc1“ ***@********.***, както и
удостовереното в тях изцяло кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства и извънпроцесуалното поведение на ответника. Ето защо, като
е ценил изявленията, съдържащи се в изпратените до ищеца електронни
писма изявления, решаващият съд не е допуснал соченото от ответника
процесуално нарушение. Нужно е да се отбележи също така, че ответникът не
е ангажирал както пред първата, така и пред въззивна съдебни инстанции
доказателства, които да разколебаят доказателствената стойност на
ангажираните от ищеца доказателства относно възложените и извършени
ремонти на застрахованите при ответника автомобили, увредени при
настъпили застрахователни събития, както и тяхната стойност.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е
изпълнил точно поетите договорни задължения към ответника, като е
извършил ремонтите, във връзка с които е съставил процесните фактури.
Доколкото тяхната обща стойност възлиза на 3 844, 11 лв., а ответникът не е
доказал погасяване на задължението си към ищеца, предявеният иск се явява
изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло,
обжалваното решение следва да се потвърди.
10
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи сумата от 550 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на
насрещната страна във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20010759 от 13.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 39560/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 168 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „****, да заплати на „С. –
Е.“ ЕООД, ЕИК ****, със съдебен адрес гр. София, ул. ****, офис 5 – адв.
Т.П., сумата от 550 (петстотин и петдесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване
на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11