Р Е Ш
Е Н И Е № 1488
гр. Пловдив 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав
в публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове:
Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при
секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 2391
по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 3135/23.07.2019г. на
Пловдивския районен съд, ІІ-ри бр. с., постановено по гр. д. № 4772/19г. в частта, с
която се ОСЪЖДА Т.М.Б., ЕГН ********** *** да
заплаща на малолетното си дете К.Т.Б., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Д.К.К., ЕГН ********** месечна издръжка над размера от на 250,00 /двеста и петдесет/ лева, считано от
27.03.2019г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл. 143 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното изплащане, както и месечна издръжка
в размер на 200,00 /двеста/ лева за периода от 27.03.2018г. до
27.03.2019г. на основание чл. 149 от СК,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното изплащане, като от тази
сума ПРИСПАДА сумата от по 100,00 /сто/ лева месечно за периода от 27.03.2018г.
до 27.03.2019г.
Жалбоподателят Т.М.Б. моли съда да отмени решението на районния съд и намали
размера на издръжката дължима от подаване на исковата молба да размера на
140лв. месечно, а за минало време – до отхвърли иска изцяло.
Въззиваемата
страна – малолетния К. Т. Б., чрез своята майка и законен представител Д.К. К.
и адв. Г. счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът
установи следното:
Няма спор, а и от представения препис от
удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане № 0797/26.10.2010г.
на Община Пловдив, район „Южен“ се установява, че Д. К. К. и Т. М. Б. са
родители на К. Т. Б., който е роден на ***г.
Бащата не оспорва иска за заплащане на издръжка след
подаването на исковата молба по основание, но счита, че претендираният размер не
е съобразен с възрастта на детето, както и обстоятелството, че от март 2015г.
до настоящия момент то се е грижил за детето, като му е давал и джобни пари., а
относно искът за заплащане на издръжка за минало време е неоснователен, понеже има
задължение за заплащане на издръжка и за дете от друг брак на жалбоподателя – Д.Б..
Относно размерът на процесната издръжка съдът съобрази
възрастта на детето (на девет навършени години), неговите ежедневни нужни от
храна, облекло, учебни пособия и лекарства, както и някои специфични
потребности като например закупуването на ортопедични стелки за обувки и
профилактика и лечение на констатирана астма, а също така и такси за занималня
и извънкласни форми на обучение. Следва да се имат предвид и доходите на
родителите –месечния осигурителен доход майката възлиза на 1227,32 лв., а средномесечния
осигурителен доход за последните 12 месеца на бащата варира от 824,35 лв. до
985,85 лв. От заявеното във въззивната жалба се установява, че от месец март
2015 година до настоящия момент бащата се е грижил за детето, като му е
предоставял 100 лв. месечна издръжка, както и джобни пари, а също така следва
да се вземе предвид, че бащата дължи месечна издръжка и на друго дете Д.Б.,
което следва да завърши образованието си през учебната 2018/2019 година. С
въззивната жалба представя платежни документи за закупени стоки и пособия,
както и договор за продажба на изплащане. Представени са и платежни нареждания
за платена издръжка в размер от по 100 лв. за 6 месеца, а именно от месец юни
до месец ноември 2019 година.
По иска за заплащане на издръжка за минало време:
По делото е безспорно установено, че през целия
процесен период бащата е заплащал месечна издръжка в размер на 100 лв., които следва
да се приспаднат от дължимия размер за минало време. При определяне размера на
дължимата издръжка за минал период съдът съобрази по-ниската възраст на детето
през същия период, доходите на родителите и нуждите на детето. Ето защо съдът
приема, че необходимата и възможна издръжка за периода 27.03.2018 г. –
27.03.2019 г. възлиза на 350 лв.,от които бащата следва да поеме 200 лв., а за
майката ще останат 150 лв., върху която остават и непосредствените рижи по
отглеждането и възпитанието на детето. Като се приспаднат от този размер
платените 100 лв., жалбоподателят следва да заплати само разликата до 200 лв.,
което прави по 100 лв. на месец за посочения период. Върху този извод не влияе обстоятелството, че
за периода 27.03.2018г. – 14.08.2018 г. жалбоподателя е имал задължение за
издръжка на друго дете – Д., тъй като с решение по гр.д. № 15924/2014г. на
ПдРС, ІІ брачен състав Т.Б. е осъден да заплаща на дъщеря си Д. 140 лв.
издръжка, тъй като така определените издръжки за децата могат да бъдат
заплащани от бащата. За останалата част от периода след навършване на
пълнолетие, а именно след 14.08.2018 г. до 27.03.2019 г., когато Д.Б. е
навършила пълнолетие и най-вероятно е продължила образованието си в средно
училище, няма данни същата да е предявила иск за удължаване периода на
издръжката до завършване на образованието ú.
По отношение иска за издръжка за периода от
27.03.2019 г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или
прекратяването й:
За тази период бащата представи пред настоящата
инстанция разписки за платена издръжка в размер на по 100 лв. месечно за
периода юни – ноември 2019 година. Този размер обаче не е достатъчен, за да
покрие изцяло дължимата от бащата издръжка. Въпреки представените доказателства
за закупени вещи и пособия от бащата за детето, същите не изпълват изцяло в
обем и по съдържание дължимата от бащата издръжка. Ето защо така извършените
плащания и закупуване на вещи за детето не освобождават изцяло бащата от
задължението му да заплаща издръжка. Тук следва
да се обсъди
възражението на жалбоподателя
-стр.3 от решение по в. гр. д. № 2391/19г. на ПдОС-
свързано
с разполагаемата част от доходите си във връзка с представения договор за
кредит от 08.06.2016 г., по силата на който е получил заем в размер на
15 000 лв., а месечната вноска за погасяване на заема е 258,15 лв. С
получаването на кредита жалбоподателят сам се е поставил в положение да изплаща
месечна вноска, а от друга страна нейният размер е такъв, че не пречи на Б. да изплаща издръжка на малолетния си син. Както
се посочи по-горе за този период /след 27.03.2017 г./ няма данни Б. да изплаща
издръжка за пълнолетното си дете Д.. Ето защо за месечната издръжка за
малолетния К. са необходими и възможни 450 лв., от които бащата следва да
заплаща 250 лв., а майката 200 лв., върху която остават и непосредствените
грижи за отглеждането и възпитанието му. Предвид извършените частични плащания
на издръжка, съдът намира, че жалбоподателят следва да се осъди да заплати
издръжка в размер на 250 лв. месечно за периода 27.03.2019 г. до 31.05.2019 г.
и от 01.12.2019 г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване
на издръжката, а за периода 01.06.2019 г. до 30.11.2019 г. от дължимата
издръжка в размер на 250 лв. следва да се приспаднат платените 100лв. издръжка
за месец, или Б. следва да заплаща през този период по 150 лв.
С оглед изложеното се налага изводът, че обжалваното
решение следва да се потвърди изцяло в частта, с която жалбоподателят се осъжда
да заплаща издръжка за минало време в размер на 200 лв., като се приспадне
сумата от 100 лв. месечно за целия
период, както и в частите, с които се осъжда да заплаща издръжка за периода
27.03.2019 г. – 31.05.2019 г. и от 01.12.2019 г. до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката в размер
от 250 лв. месечно, а също така и за периода 01.06.2019 г.- - 30.11.2019 г. до
размера от 150 лв. на месец след приспадане на платените по 100 лв. на месец за
същия период.
Решението на районния съд следва да се отмени в
частта, с която се осъжда Б. да заплаща издръжка на малолетния си син за
периода 01.06.2019 г. – 30.11.2019 г. за разликата от 150 лв. до 250 лв. след
приспадане на платената в хода на производството по 100 лв. месечно издръжка.
С оглед изхода на делото разноски следва да се
присъдят единствено в полза на въззиваемия, тъй като макар да има частична
отмяна на решението, то тя е в резултат на платените в хода на производството
части от издръжката, за което въззиваемата страна не следва да понася
отговорност по реда на чл. 78 от ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРДЖАВА
решение № 3135/23.07.2019г. на Пловдивския районен съд, ІІ-ри
бр. с., постановено по гр. д. № 4772/19г. в частта, с която се осъжда
Т.М.Б., ЕГН ********** ***
да заплаща на малолетното си дете
К.Т.Б., ЕГН
********** чрез неговата майка и законен
представител Д.К.К., ЕГН **********
месечна издръжка в размер от 250,00 /двеста и петдесет/ лева, считано от
27.03.2019г. 31.05.2019г.,
а от 01.06.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 150 (сто и петдесет) лева след
приспадане на платените в хода на делото по 100 (сто) лева месечно и от 01.12.2019г.
до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване,
на основание чл. 143 от СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, както и месечна издръжка в размер на 200,00
/двеста/ лева за периода от 27.03.2018г. до 27.03.2019г. на основание чл. 149 от СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане, като от тази сума ПРИСПАДА
сумата от по 100,00 /сто/ лева месечно за периода от 27.03.2018г. до 27.03.2019г.
ОТМЕНЯ решение № 3135/23.07.2019г. на Пловдивския
районен съд, ІІ-ри бр. с., постановено по гр. д. № 4772/19г. в
частта, с която се осъжда Т.М.Б., ЕГН **********
*** да
заплаща на малолетното си дете К.Т.Б., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Д.К.К.,
ЕГН ********** месечна издръжка над
размера от 150 ( сто и петдесет) лева до пълния предявен размер от 250 (двеста
и петдесет) лева за периода 01.06.2019г. до 30.11.2019г. и вместо това
постановява: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от К.Т.Б., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Д.К.К.,
ЕГН ********** против Т.М.Б., ЕГН ********** *** за заплащане на издръжка за разликата от 150 ( сто и петдесет) лева до пълния предявен
размер от 250 (двеста и петдесет) лева за периода 01.06.2019г. до 30.11.2019г.
поради извършено плащане в хода на делото от по 100 (сто) лева месечно за
посочения период.
ОСЪЖДА Т.М.Б.,
ЕГН ********** *** да заплати К.Т.Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Д.К.К., ЕГН ********** с адрес ***, офис 1 – адв. И.Г.-Г.
сумата от 300 /триста/ лева разноски, направени във въззивното разглеждане на
делото.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.