Присъда по дело №94/2025 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към Присъда № 584/25.02.2025г. по НОХД № 94 по описа за 2025 год. на
Варненския районен съд - ХХVІІ наказателен състав
По отношение на подсъдимия Ц. А. Т. - роден на ***г. в гр. Ямбол, българин,
български гражданин, с висше образование, неженен, осъждан, работи, ЕГН
**********, обвинителен акт на Варненска районна прокуратура от 03.01.2025г. е
възведено обвинение по Досъдебно производство № 1177/2024 г. по описа на Второ
РУ в ОД на МВР гр. Варна за престъпление по чл.354а, ал. 3, пр.2 т.1, пр.1 от НК,
затова, че на 07.09.2024 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество-метамфетамин, с нетно тегло 0,40 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент - метамфетамин 22,26%, на
стойност 28,00 лв.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия
за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият,
при условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените от подсъдимия
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,
поради което и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
на подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетелите и експертното заключение, дадено на досъдебното производство, без да
извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло
поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение по чл.354а, ал. 3, пр.2 т.1, пр.1
от НК. Моли подс. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено ефективно
наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца, което да бъде намалено с една
трета съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, позовавайки се на предходната
съдимост на Т..
Защитникът на подсъдимия- адв.Б., счита, че в случая е налице маловажен случай
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. За да обоснове тезата си, защитата акцентира върху
обстоятелството, че деянието се отличава с ниска обществена опасност. Сочи, че се
касае за много малко количество наркотично вещество, което е било предназначено за
лична употреба. Акцентира и върху добрите характеристични данни на подзащитния
му, който като личност се отличавал с ниска обществена опасност. Сочи се, че се касае
за наркотично вещество под половин грам, на ниска. Изразява несъгласие с
прокуратурата и относно това, че предходната съдимост влияе на квалификацията на
деянието. Напротив, счита, че предходната съдимост на подс. по никакъв начин влияе
на квалификацията на деянието и не следва да бъде отчитана. В този смисъл цитира и
съдебна практика- Решение № 25/19.02.2008г. на ВКС по н.д. № 694/2007г. Поради
това моли подс. да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение и да бъде осъден
по привилегирования състав на чл.354а, ал.5 от НК, като му бъде наложено наказание
глоба към предвидения от Закона минимален размер. Счита, че същото наказание би
било достатъчно, за да му окаже поправително влияние.
Подсъдимият Т. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
1

обстоятелствената част на обвинителния акт. В даденото му право на лична защита и
право на последна дума изразява съжаление за извършеното.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ц. А. Т. е родом от гр. Ямбол. Той е на 35г. Т. е с висше
образование. Завършил Техническия университет в гр.Варна, като работи в
пристанище „Поддържане чистотата на морските води“ АД-Варна, на длъжност
заместник-началник по техническата част. Същият не е семеен и няма деца.
Т. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, но е
осъждан за престъпления от общ характер.
Около 21:20ч. на 07.09.2024г. подс.Т. се движел по ул.“Подвис“ в гр.Варна. В себе
си той носел 1 бр. полиетиленово пликче, съдържащо бяло кристалообразно
вещество- метамфетамин.
Междувременно, по същото време свидетелите И.Ц.Н. и Д.Д.Й., двамата
служителите на Второ РУ-ОД-МВР-Варна извършвали обход на района на
ул.“Подвис“ в гр.Варна . Пред бл. 28, до вх. А служителите на реда забелязали
подсъдимият Т.. Направило им впечатление, че когато ги видял Т. се смутил и
променил посоката си на движение, като застанал между два автомобила, паркирани
пред входа. Св. Н. започнал да наблюдава подс., без да го изпуска от поглед, като
следял движенията му. В един момент подс.Т. клекнал между двата автомобила,
бръкнал с дясната си ръка в десния страничен джоб на панталоните си, извадил
пликчето с метамфетамина, пуснал го на земята и продължил движението по ул.
„Подвие“. Св. Й. спрял полицейския автомобил и двамата със св. Н. слезли от него. Св.
Н. пресрещнал подсъдимия, представил му се и му поискал документи за самоличност.
По представения личен документ , органите на реда установили самоличността на
подс. Ц. А. Т.. След това полицейските служители установили, че на земята, където
подс. Т. бил клекнал по-рано се намирало 1 бр. полиетиленово пликче, съдържащо
бяло кристалообразно вещество.
За случая било докладвано на ОДЧ при Второ РУ-Варна и след извършена справка
се установило, че под. Ц. Т. има криминални прояви свързани с наркотични вещества.
На място била изпратена и дежурна оперативна група, като полицейски орган , на
основание чл.194, ал.3 от НПК извършил оглед на местопроизшествие на мястото ,
където подс. изхвърлил пликчето с наркотичното вещество. При това действие по
разследването, било фиксирано, описано, фотографирано и иззето 1 бр.
полиетиленово пликче, съдържащо бяло кристалообразно вещество.
Подс. Т. бил задържан за срок до 24 часа и отведен в районното управление за
изясняване на случая.
Видно от заключението на изготвената по делото физико-химическа експертиза
/ФХЕ/ № 861/20.11.2024 г. на БНТЛ при ОД на МВР гр. Варна /л.21-22 от ДП/ в
иззетото с протокол за оглед на местопроизшествие от 07.09.2024г. на ул.“Подвис“,
гр.Варна 1 /един/ брой прозрачно, самозалепващо полиетиленово пликче е установено
вещество съдържащо наркотична субстанция-метамфетамин, с нетно тегло 0,40 грама
и съдържанието на активен наркотично действащ компонент – метамфетамин - 22, 26
%.
Според заключението на експертизата амфетаминовите производни нямат
легална употреба, пазар и производство и са поставени под контрол в Списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
2

ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Видно от Протокол за оценка на наркотични вещества /л.25 от ДП/, наркотичното
вещество, държано от подсъдимия, е на обща стойност 28, 00 лв.
Видно от изисканата и приобщена по делото актуална справка за съдимост /от
СД/ подс. Т. е осъждан както следва :
1. по НОХД №2749/2023г. по описа на ВРС със Споразумение № 477/03. 07.2023г.
на Районен съд - Варна, в сила от 03.07.2023г. за престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК, извършено на 18.02.2022 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“
в размер на 6 месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от 3 години, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 17 месеца.
2. по НОХД №3069/2023г. по описа на ВРС със Споразумение № 544/26.07.2023г. ,
в сила от 26.07.2023г. за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК, извършено на
10.07.2023г. му е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
По делото е приобщена справка с характеристични данни за подсъдимия /л.32
от ДП/, изготвена от районния инспектор по местоживеене в гр. Варна. Видно от
същата за Т. няма данни да е нарушавал обществения ред по местоживеенето си.
Спрямо него имало заведени заявителски материали –ЗМ за престъпленията , за които
е осъждан, в това число и за настоящото деяние.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия Ц. Т., тъй като същите
кореспондират напълно с останалия събран доказателствен материал. Напълно
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното производство и
излизащи извън фактите описани в ОА, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда писмени
и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Ц.Н. и И.В.Г., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство ФХЕ като компетентно и безпристрастно. Това заключение отговарят на
изискванията за съдържание според чл. 152, ал. 1 НПК, същото и достатъчно пълно,
ясно и обосновано, поради което не се поражда никакво съмнение, че съдържа
отговори с необходимата за наказателния процес степен на достоверност.
Освен съдът това кредитира и всички писмени материали, приобщени към
доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и
съответстват на установената фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на подсъдимия Т., които
изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, показанията на свидетелите И.Ц.Н. и И.В.Г., дадени в хода на досъдебното
производство и кредитирани от съда, ФХЕ, протокола за оглед на местопроизшествие,
протокол за оценка, справка за съдимост ведно с бюлетин, справки с характеристични
данни, трудов договор , длъжностна характеристика, както и от другите писмени
материали по делото.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият Т. доброволно,
съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за
3

подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на
проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената
съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебният акт ако
делото се разглеждаше по общите правила, а само положителна констатация за
подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното производство
доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по
н.д. № 1214/2015 на Трето НО, решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на
Първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е
необходимо и достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които,
заедно с направеното самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно
еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени
факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се
извеждат от показанията на свидетелите И.Ц.Н. и И.В.Г., от протокола за оглед на
местопроизшествие както и на изследванията и заключението на физико-химичната
експертиза по делото относно вида и количеството на държаното наркотично
вещество. Всички факти, съдържащи се в гласните доказателствени източници са
преки доказателства, според отношението им към главния факт на процеса и първични,
според източника им. Оценени по действителното им съдържание, те не пораждат
съмнения за достоверността им.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
С оглед установените фактически положения, съдът прецени, че подсъдимият Ц.
А. Т. - роден на ***г. в гр. Ямбол, българин, български гражданин, с висше
образование, неженен, осъждан, работи, ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 от НК тъй като на на 07.09.2024 г. в гр. Варна, без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество-метамфетамин, с нетно
тегло 0,40 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент -
метамфетамин 22,26%, на стойност 28,00 лв., като случаят е маловажен.
По делото няма спор, че на 07.09.2024 г., в гр. Варна, без надлежно разрешително
по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, подс. Т. е държал
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП,
включени в Списък № 1 - Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 на
Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични –0,40 грама
метамфетамин на обща стойност 28,00 лв. В горния смисъл са гласните
доказателства по делото. Наркотичното вещество е било приобщено по делото
посредством изземването му с протокол за оглед на местопроизшествие, от мястото,
където е било изхвърлено от подсъдимия и е било обект на експертиза, безспорно
установила, че се касае за високорисково наркотично вещество- метамфетамин.
Метамфетаминът като амфетамино производно има наркотично действия, няма
легална употреба, пазар и производство и е поставен под вътрешен и международен
контрол /забрана/ по Списък 1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/
вещества, ратифицирана от Р България като Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите. Съгласно приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични / приета с ПМС№
293 от 27.10.2011 г., в сила от 10.11.2011 г./ метамфетаминът е включен Списък I към
4

чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ т.е.
представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 от НК.
ВРС след преценка на субективното отношение на дееца към деянието и неговите
общественоопасни последици, въз основа на фактите от обективна страна, намира, че
подс. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.
Т. е съзнавал, че веществото, което държи в себе си е наркотично такова, че упражнява
фактическа власт върху него в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и е целял именно този престъпен резултат. Поради това и
безспорно съдът възприе, че на датата посочена в ОА на прокурора, без надлежно
разрешително, изисквано от ЗКНВП, подс. е държал високорисково наркотично
вещество – метамфетамин, в посоченото количество и на посочената стойност.
По отношение на стойността на наркотичното вещество, съдът намира, че същата е
определена съобразно Приложение №1 от ПМС №23/29.01.1998г. (обн. ДВ. бр.15 от 6
Февруари 1998г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2000г., изм. ДВ. бр.68 от 8 Август
2023г.), според посочените цени за нуждите на съдопроизводството. Съгласно
последното цената на 1 гр. метамфетамин пласиран на улицата е 70 лв., като
пресмятането на стойност на инкриминирното количество наркотично вещество не
изисква специални знания, а обикновени аритметични действия /умножаване на
количеството наркотично вещество по стойността за грам – 0,40 гр. х 70 лв .=28,00
лв/.
Поради гореизложеното, съдът намира, че всички доказателства
са безпротиворечиви и водят до единствения възможен извод, че има престъпление и
то е извършено виновно от подсъдимия. Предвид това съдът намира, че обвинението
спрямо подсъдимия Т. за държане на наркотично
вещество марихуана с общо нетно тегло 10,40 грама, със съдържание на активен
наркотично действащ компонент - метамфетамин 22,26%, на стойност 28,00 лв., за
доказано по несъмнен начин, тъй като той
е установил трайна фактическа власт върху наркотичното вещество, без да е имал
надлежно разрешително Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Съдът намира, обаче, че настоящият случай се явява маловажен по смисъла на чл.93,
т.9 от НК. Според тази норма, случаят е маловажен, когато извършеното престъпление
с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост както от размера на
вредните последици, така и от наличието на други смекчаващи обстоятелства.
Преценката относно това, дали едно деяние представлява маловажен случай се
извършва въз основа на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до
начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства които имат
значение за степента на обществената опасност и моралната укоримост на
извършеното /в този смисъл Решение №19/2008 на ВКС, II н.о., Решение №69/2010 на
ВКС, II н.о., Решение 306/2009 на ВКС, III н.о./ В настоящия случай количествата
матемфетамин е изключително малко, под половин грам , на ниска стойност -28 лева .
При преценка на обществената опасност на деянието, следва да се отчете
обстоятелството, че се касае за държане на високорискови наркотични вещества за
лична употреба, изведена от обективните доказателства по делото. Това несъмнено
сочи по-ниска степен на засягане на правозащитения обект - обществените отношения
5

свързани с опазване здравето на гражданите. Съдът счита, че отказът на държавното
обвинение да квалифицира деянието на подсъдимия под нормата на чл.354а, ал.5 от
НК не може да се основе единствено на обстоятелството, че Т. е осъждан за
престъпления по чл.343б, ал.3 от НК и чл.354а, ал.5 от НК и че деянието се явява
извършено в изпитателния срок на предходна присъда. Видно от свидетелството за
съдимост, действително по отношение на подсъдимия е налице присъда- НОХД
№2749/2023г., влязла в сила на 03.07.2023г., в чиито изпитателен срок се явява
извършено настоящото деяние. Въпреки горното, в настоящия случай количеството
наркотично вещество- метамфетамин е пренебрежимо малко, многократно под
размера на една минимална работна заплата / съгласно ПМС № 193/12.10.2023 г. МРЗ
към м.09.2024г.. е 933 лв./. При преценка на обществената опасност на деянието,
следва да се отчете обстоятелството, че се касае за държане на високорисково
наркотично вещество за лична употреба, изведена както от обективните доказателства
по делото, така и от обясненията на самия подсъдим. Това несъмнено сочи по-ниска
степен на засягане на правозащитения обект – обществените отношения свързани с
опазване здравето на гражданите.
С нормата на чл. 354а от НК поначало се регулират значими обществени отношения,
свързани със здравето на гражданите и преди всичко на младите хора във връзка с
употребата на наркотичните вещества , поради което маловажните престъпления от
този вид следва да имат определена степен на обществена опасност. Данните за
личността на дееца, също следва да повлияят върху преценката относно обществената
опасност, като в тази връзка не трябва да бъде разглеждано единствено наличието или
липсата на предходна съдимост, каквато в конкретния случай безспорно е налице, а
същата да бъде преценена в контекста и на останалите обстоятелства във връзка с
личността на дееца - подс.Т. е млад мъж в разцвета на силите си към момента на
деянието, с висше образование и трудова заетост, заемащ отговорна длъжност, който е
осъждан за държане на минимално количество наркотично вещество и за управление
на МПС след употреба на такова. Той е израснал в преходно за държавата и
обществото ни време, в което обществото се сблъсква с проблема с употребата на
наркотични вещества. И точно младите хора са тези, които в най-голяма степен се
явяват подвластни на емоцията, предоставяна чрез използването на дрога, най-малко
защото им се създава илюзия, че могат да бъдат постоянно щастливи и да се справят с
предизвикателствата на живота. Това, наред с възможността за безпрепятствено
снабдяване с наркотични вещества, надделява при обмисляне от тяхна страна на
вредните последици вследствие на придобиване и употреба на обявените извън закона
наркотици- както в план на липса на контрамотив за извършване на престъплението,
така и в план на лично негативно здравословно повлияване, каквото безспорно
влияние оказва употребата на наркотични вещества. Липсват данни подсъдимият да е
имал други противообществени прояви, като изключение прави НОХД по които е
осъден. Подсъдимият съгласно приобщените по делото доказателства, не е оказвал
съпротива на служителите на полицията, като обстоятелството, че е изхвърлил
наркотичното вещества държано у него е обяснимо от страха му поради обремененото
му съдебно минало. По време на цялото наказателно производство той е демонстрирал
поведение, указващо действително разкаяние и критична оценка на извършеното.
Отделно от това към настоящия момент същият престира труд по трудово
правоотношение и заема отговорна длъжност в ПЧМВ. Следователно, съвкупната
оценка на обстоятелствата, свързани с деянието и личността на дееца, както и с
моралната му укоримост, сочи за по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случай на престъпления от съответния вид. Конкретната обществената
опасност на деянието и дееца е била преувеличена и оценена превратно и
едностранчиво от страна на държавното обвинение. Приемането на тезата на
държавното обвинение, че случаят не е маловажен влече след себе си изолирането на
подсъдимият в пенетенциарно заведение, което безспорно в конкретния случай е
житейски неоправдано, тъй като би предпоставило изолирането му от обществото и
6

безспорно би оказало негативно отражение не само за подсъдимия, а и за неговите
близки. Най-важното обаче при вземане на решението по настоящото дело е, че
настоящият съдебен състав приема, че случая е маловажен поради пренебрежимо
малкото количество наркотично вещество намерено у дееца и безспорните данни по
делото, че същият е бил наркозависим. Бъдещата реализация в живота на подс. по
създаване на семейство и интеграцията му в обществото, каквато той безспорно се
опитва да постигне посредством полагане на обществено полезен труд, са измежду
целите, които се преследват с разпоредбата на чл. 36 от НК. Горното наказание
предложено от Прокуратурата по-скоро би имало негативен ефект спрямо подсъдимия,
отколкото поправителен и възпиращ такъв. Следва да бъде посочен и един от
основните принципи в наказателното право, че наказанието не е самоцел на закона и
няма за цел да „накаже“ извършителя, а да го поправи и превъзпита към спазването на
закона. В случая предходните осъждания на подс. имат значение единствено за липсата
на възможност за третиране на деянието по настоящото дело през призмата на
неговата малозначителност. В този смисъл е и константната съдебна практика в това
число и на Варненски окръжен съд, който последователно приема, че не само
осъжданията са от значение за разграничаване на деянията по чл.354а, ал.3 и ал.5 от
НК- напр. Решения по: ВНОХД № 439 по описа на съда за 2016 г., ВНОХД № 607 по
описа на съда за 2016 г., ВНОХД №86 по описа на съда за 2013 год. /приложена ал.5 по
отношение на осъждано лице/, ВНОХД № 669 / 2018 г., ВНОХД № 1161 по описа на
съда за 2018г. и много други.
С оглед всичко гореизложено и с оглед множеството смекчаващи отговорността
обстоятелства, като единствено отегчаващо е обремененото съдебно минало на подс.Т.,
съдът намери, че престъплението следва да бъде преквалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. Поради горното
подс. Т. бе оправдан по първоначално повдигнатото от ВРП обвинение в това да е
извършил деянието по основния състав по чл.354а, ал.3,т.1 от НК.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. Т., отчитайки изразеното
съжаление за извършеното, оказаното съдействие в хода на ДП, ниската стойност и
количеството на предмета на престъпление, добрите характеристични данни изводими
от трудовата заетост на отговорна длъжност в ПЧМВ, а като отегчаващи отчита
обремененото му съдебно минало и високата степен на обществена опасност на
деянието, съдът наложи на подс. Т. наказание по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, пр.2, т.1, пр.1
от НК при условията на чл.54 вр. чл.58а, ал.5 от НК, а именно „глоба“ в близък до
максималния размер, а именно 800 лева. Този размер на наложеното наказание съдът
определи като съобрази обстоятелството, че същият е бил осъждан и преди това за
престъпление по чл.354а, ал.5 от НК, като едновременно с това съобрази и имотното
състояние на подсъдимия - в частност обстоятелството, че престира труд , като
основното му трудово възнаграждение е в размер на 1 375 лв. С така определеното
наказание на подс. Т.а съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо него да
не върши престъпления.
На основание чл.53, ал.2, б. „а” от НК и като съобрази, че разпоредбата на чл.354а,
ал.6 от НК е предвидила предметът на престъплението да се отнема в полза на
държавата, съдът отне в полза на държавата веществените доказателства по делото -
остатък от наркотично вещество - метамфетамин, съгласно ФХЕ № 861 от 20.11.2024г.
на БНТЛ при ОД на МВР – Варна и 1 брой запечатан хартиен плик с печати на БНТЛ,
съдържащ опаковки от наркотични вещества, като след влизане на присъдата в сила
постанови същите да бъдат унищожени по съответния ред.
На основание чл.189, ал.3 от НПК възложи на подс. Ц. Т. да заплати направените по
делото разноски в размер на 148, 96 лв. в полза на Държавата, по сметка на ОД на
МВР- Варна.
7

Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.

СЪДИЯ при ВРС:

8

Номер на акта:	58
Дата:	25 февруари 2025 г.
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20253110200094
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 януари 2025 г.

Присъда по дело №94/2025 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите