РЕШЕНИЕ
№…
09. 11. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №72 по описа за 2020 год.
ИСК с правно основание чл.2, ал.1, т. 12 ЗКИ , чл. 318, ал.1 ТЗ вр. чл. 79 и чл. 99 ЗЗД с цена на иска 272 445, 58 лв.
Ищецът „***“ ЕООД с ЕИК*** твърди, че е сключил в качеството си на фактор с „***“ЕООД като доставчик договор за факторинг № А00196/ 17. 95. 2916 г. и доставчикът се е задължил да прехвърли свои вземания към трети лица( платци) в полза на фактора. Твърди, че с Приложение №1 към договора като платец е добавено ответното дружество „***“ АД с ЕИК*** и с допълнително споразумение № 7 действието на договора е продължено до 31. 10. 2018 г. Твърди се, че в изпълнение на това си задължение доставчикът „***“ ЕООД е уведомил ищеца на 25. 05. 2016 г, че ответникът е известен за прехвърляне на вземанията на доставчика в полза на фактора считано от същия ден 25. 05. 2016 г. Посочено е, че с писмо от 25. 05. 2016 г. ответникът е потвърдил получаването на уведомлението за цесията и се е съгласил да извършва плащанията директно на ищеца. Посочено е, че всички прехвърлени от „***“ ЕООД към ищеца вземания спрямо ответника произтичат от доставки на стоки, който е започнал да заплаща на ищеца сумите по фактурите и общо заплатените суми са 1 136 669, 99 лв. Твърди се, че пет от цедираните вземания по фактури не са заплатени от ответника на ищеца общо в размер на 272 445, 58 лв. Твърди се, че на 18. 10. 2019 г. ответникът е получил поканата за плащане по „Телепоща“, изпратена от ищеца , в която ответникът е поканен да заплати дължимите суми по посочените пет фактури в 14- дневен срок, но поканата е върната като непотърсена, независимо от това че е изпратена на адреса на управление на ответника.
Ищецът е отправил искане до съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 272 445, 58 лв., както и направените по делото разноски.
Ответникът „***“ АД с ЕИК*** е изразил становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Твърди се, че договорите за доставки по фактури № **********; № **********; № ********** и № ********** всички с дата 01. 11. 2017 г. са развалени поради неизпълнение, за което факторът е уведомен. Твърди се, че представители на фактора са посетили складовете на дружеството доставчик „***“ЕООД и са се уверили, че стоките, предмет на покупко- продажбата са налични при доставчика и доставчикът е отправил предложение към фактора за разсрочено връщане на полученото плащане по описаните в исковата молба фактури. Твърди се, че не са представени доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за факторинг за авансиране на сумите по представените от доставчика искания,п както и за размера на това авансиране. Твърди се, че липсват доказателства за извършена доставка към платеца по договорите за покупко- продажба, за да е налице задължение за плащане на платеца към факторинга. Отправено е искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 17. 05. 2016 г. между ищеца като фактор и „***“ ЕООД като доставчик е сключен договор за факторинг №А00196, по силата на който доставчикът прехвърля на фактора по реда на чл. 99 и сл. ЗЗД и при условията на договора и срещу определената от него цена всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу платците, посочени в приложенията, които са неразделна част от договора.
Към договора е представено приложение № 26, подписано от представители на страните, от което е видно, че платец е ответникът по спора, като плащането е въз основа на фактури, с потвърдено плащане от страна на ответника с максимален процент за авансово плащане до 85 % от стойността на фактурата с ДДС.
Ва 28. 06. 2016 г. ищецът и „***“ ЕООД са подписали допълнително споразумение, в което в §4, ал.1, б. „б“ е посочен ответникът като платец и е прието, че усвоената сума по фактури, издадени към лицата (в списъка на които е ответникът) към датата на настоящото допълнително споразумение трябва да бъде погасена не по- късно от 30. 09. 2018 г. и последващи анексови плащания по фактури, издадени към тези платци няма да бъдат извършвани.
По делото е представено уведомление от „***“ ЕООД до ответника относно прехвърляне на вземания в полза на ищеца от 25. 05. 2016 г., като всички плащания следва да бъдат извършвани в полза на ищеца, за което са посочени банкови сметки.
На 25. 05. 2016 г. ответникът е подписал уведомление до ищеца, с което е заявил, че се съгласява и приема прехвърлянето, за което е препратил писмото на „***“ ЕООД до ищеца и е декларирал, че върху вземанията не са наложени тежести, обезпечения и че се задължава при настъпване на промяна или обстоятелства до обременяването на вземанията, ищецът ще бъде уведомен.
Впоследствие „***“ ЕООД е изпратил две писма на ищеца от 14. 06. 2017 г., в които е отразил процесните фактури и сумите по тях, като е заявил, че прехвърля вземанията по тези фактури към ответника на ищеца.
Такива писма – уведомления на 14. 06. 2017 г. „***“ ЕООД е изпратил и на ответника, в които са описани процесните фактури и сумите по тях за извършеното прехвърляне на вземанията по фактурите.
С писма от 14. 06. 2017 г. ответникът са приели прехвърлянето и са се съгласили с него, което изрично са заявили в писмата, приложени на лист 45 – 48 по делото.
За изясняване на спорните въпроси е допусната съдебно- счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на страните и са отразени в справките – декларации по ЗДДС. При проверката на документацията вещото лице е установило, че издадените кредитни известия към фактури №№ 392, 393, 394 и 395/ 01. 11. 2017 г. са осчетоводени в счетоводството на ответника и са включени в справките – декларации по ЗДДС. Тези кредитни известия са включени в счетоводството на „***“ ЕООД и са отразени в справките – декларации по ЗДДС.
В отговор на поставени въпрос вещото лице е посочило, че по процесните фактури има единствено плащане от ответника на ищеца по фактура № 314/ 14. 06. 2017 г. в размер на 29 634, 91 лв., което е извършено по банков път на 29. 11. 2017 г. в разплащателната сметка на дружеството. С протокол за прихващане от 28. 12. 2018 г. ответникът е прихванал задължението по фактура № 314/ 14. 06. 2017 г. в размер на 28 150, 23 лв. със свое вземане от „***“ ЕООД по издадена фактура № 6307/ 28. 02. 2018 г. в размер на 28 150, 23 лв. Посочено е , че след извършеното частично плащане от ответника на ищеца и извършеното прихващане със задължение на „***“ ЕООД към ответника в счетоводството на последния по фактура № 314/ 14. 06. 2017 г. няма задължение. Посочено е, че по фактура № 392, 393, 394 и 395всички от 01. 11. 2017 г. няма осчетоводени плащания. По аналогичен начин са извършени осчетоводяванията и при „***“ ЕООД по отношение на прихващането и отразяването на липсата на плащания по процесните фактури от 01. 11. 2017 г.
По отношение на счетоводството на ищеца вещото лице е посочило, че процесните фактури № 314 от 14. 06. 2017 г. и №№ 3932,393, 394 и 395 от 01. 11. 2017 г. са отнесени в счетоводството като фактури на доставчик „***“ ЕООД по договор А00195. По фактура № 314/ 14. 06. 2017 г. е отразено плащане в размер на 29 634, 91 лв. и се води задължение в размер на 38 150, 23 лв. По останалите фактури не е отразено плащане. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на ищеца кредитните известия не са отразени.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Ищецът и „***“ ЕООД са сключили договор за факторинг, който е уреден в разпоредбата на чл.2, ал.2, т. 12 ЗКИ като договор за покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от събиране на тези вземания. В правната същност на факторинга се съдържа е договора за цесия, тъй като предмет на договора са вземания на цедента към трети лица - негови длъжници. В ЗКПО също е дадено легално определение на факторинга като сделка, при която едно лице ( фактор) купува по силата на договор за цесия еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, като поема риска от събирането на тези вземания срещу заплащането на определено възнаграждение.
Следователно, факторингът съдържа договор за цесия, като при факторинга предмет на договора са не само съществуващи вземания , но и бъдещи вземания и факторът поема риска от събиране на вземанията по договора между цедента и неговия длъжник.
В случая ищецът като фактор е получил чрез договора за факторинг правото върху бъдещи вземания на цедента „***“ ЕООД към ответника (длъжник) от доставки на стоки, срещу които ищецът се е задължил да финансира доставките на „***“ ЕООД срещу получаване на стойността на вземанията по договора за доставка от ответника като трето лице спрямо договора за факторинг. Независимо от това, че факторът и продавачът – кредитор се споразумяват по вземане на трето лице, след сключване на договора за факторинг и уведомяването на длъжника от цедента, отношенията вече се развиват и между фактора и длъжника на цедента, тъй като се приема, че задълженията на длъжника към цедента се прехвърлят като задължения към фактора с оглед настъпилото действие на цесията.
От доказателствата по делото става ясно, че „***“ ЕООД като цедент е уведомил по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответника за извършеното прехвърляне на вземанията освен с договора през 2016 г. и с допълнителни уведомления през 2017 г. за процесните фактури. От данните по делото става ясно също, че ответникът е изразил съгласие с извършената цесия общо и конкретно за процесните фактури, което е заявил изрично в писма до фактора – ищец.
По делото става ясно, че по фактура № 314/ 14. 06. 2017 г. ответникът е изплатил на ищеца частично дължимата сума, като разликата по фактурата е прихванал със задължение на цедента „***“ ЕООД към ответника. По останалите процесни фактори в счетоводствата на страните не са отразени плащания, като в счетоводствата на ответника и „***“ ЕООД са осчетоводени кредитни известия, затова, че доставената стока е върната обратно на доставчика поради лошо изпълнение и в правната си същност това представлява разваляне на договорите за доставка по отделните фактури.От доказателствата по делото става ясно, че такива кредитни известия не са осчетоводявани в счетоводството на ищеца на основание договора за факторинг. По делото липсват доказателства писмено ищецът като фактор да е уведомяван от ответника за лошото изпълнение на доставките от „***“ ЕООД, за развалянето на договорите за доставка, липсват и доказателства за уведомяване и представяне на ищеца като фактор от ответника на кредитните известия, както и уведомяването за развалянето на договорите за доставка поради лошо изпълнение.
По делото е разпитан като свидетел М.М., който в процесния период е действал като пълномощник на директора на „***“ ЕООД. Свидетелят твърди, че ищецът е уведомен за развалянето на договорите за доставка, че е било налице рекламационно производство между „***“ ЕООД и ответника и че ищецът не е предприел действия във връзка с развалените договори за доставка, независимо от това, че негови представители са се запознали с дефектната стока в складовете на „ ***“ ЕООД. Свидетелят твърди, че са подписвани протоколи за тези проверки и за рекламационното производство, но такива протоколи по делото не са представени. Със заключението на вещото лице са представени писмени изявления на три лица, които съдът счита, че не следва да бъдат съобразени с оглед на това, че не са посочени от страните като свидетели и не са разпитвани в хода на съдебното дирене.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. Видно от доказателствата по делото ответникът като длъжник на цедента „***“ ЕООД се е съгласил изрично с цесията и това е заявено от него както при първото уведомяване за договора за факторинг между ищеца и ***“ ЕООД, така и впоследствие при уведомяването му за прехвърлянето на вземанията върху процесните фактури. Във всички случаи ответникът е изразил съгласие с прехвърлянето на вземането, поради което за него е приложима разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД по отношение забрана за прихващане със задължение на цедента към ответника. Видно от заключението на вещото лице ответникът е прихванал задължението си със задължение на „***“ ЕООД към него по фактура № 314 / 14. 06. 2017 г., като по тази фактура ответникът е изплатил на ищеца сумата от 29 634, 91 лв., а остатъкът от 38 150, 23 лв. е прихванал със задължението на „***“ ЕООД към него. С оглед разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД и обстоятелството, че ответникът изрично се е съгласил с цесията между ищеца и „***“ ЕООД, то следва да се приеме, че прихващането няма погасяващо действие по отношение на ищеца и сумата от 38 150, 23 лв. е дължима от ответника на ищеца. В този смисъл са Решение № 94 от 10. 07. 2014 г. по т. д. № 3643/ 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение № 330 от 11. 02. 2019 г. по т. д. № 2839/ 2017 г., ІІ т. о., ТК.
По отношение на сумите по фактурите с дата 01. 11. 2017 г. съдът счита, че е налице погасителен ефект от развалянето на договорите за доставка между ответника и „***“ ЕООД. Това разваляне се установява с осчетоводяването на кредитните известия в счетоводството на ответника като отписани материали по вид и количество и осчетоводяването на тези материали при „***“ ЕООД в сметка 304 „Стоки“, където е отразено връщане на стоките по вид , количество и знак единична цена по фактура. Следователно, с кредитните известия и тяхното осчетоводяване доставките по фактурите от 01. 11. 2017 г., описани в исковата молба, са развалени между ответника и „***“ ЕООД. Развалянето има обратно действие , което означава, че всяка от страните трябва да върне всичко, което е получила. В случая стоката е отписана от ответника и е записана по склад на „***“ ЕООД, съответно сумите по фактурите са осчетоводени с кредитните известия със знак „минус“ в двете счетоводства като задължения за ответника и като вземания за „***“ ЕООД. След като е налице обратно действие на развалянето на договора за доставка, то не е налице и съществуващо вземане за ищеца, което да е дължимо от ответника.При договора за факторинг вземането може да е настоящо или бъдещо, но би следвало да е съществуващо. От показанията на разпитания свидетел М.М. става ясно, че представители на ищеца са уведомени за рекламацията на доставените от „***“ ЕООД на ответника стоки, същите са знаели, че те са намират в складовете на „***“ ЕООД поради констатирани дефекти. Следователно съдът счита, че след развалянето на договорите за доставка не е налице вземане, което да е дължимо от ответника към ищеца, поради което искът по отношение на претенциите на ищеца за сумата от 234 295, 35 лв. е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 38 150, 23 лв., като за разликата до 272 445, 58 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 2065 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 4558 лв.
По компенсация ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 2493 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т. 12 ЗКИ , чл. 318, ал.1 ТЗ вр.
чл. 79 и чл. 99 и чл. 103, ал.3 ЗЗД „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Левски,
5900, ул.“***“***да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр. София, ***сумата от 38 150, 23 лв., представляваща
неизплатен остатък по фактура № 314/ 14. 06. 2017 г. за доставка на стоки от „***“
ЕООД и въз основа на Договор за факторинг № А00196/ 17. 95. 2916 г., като за
разликата до 272 445, 58 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК и по компенсация„***“ ЕООД с ЕИК*** да за плати на „***“
АД с ЕИК *** направените деловодни разноски в размер на 2493 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :