ПРИСЪДА

 

Гр.Монтана,09.06.2009 год.

В името на народа

 

          Районен съд Монтана,първи наказателен състав в публичното заседание на девети юни през две хиляди и девета година в следният състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТАН КОЛЕВ

 

          Секретаря: Г.М. и в присъствието на прокурора – Детелина Маркова и като разгледа докладваното от съдията КОЛЕВ НОХ дело № 30369 по описа на съда за 2008 година и след тайно съвещание

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.В.Т. , роден на xxx xxx, българин, български гражданин, средно образование, работещ , неженен, осъждан,ЕГН xxxxxxxxxx за НЕВИНОВЕН в това,че на 14.03.2008 година в село Габровница,обл. Монтана в съучастие като извършител с подсъдимия А.В.Т. нанесъл побой на А.А.А. xxx ,вследствие,на което му причинил средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето  за срок над един месец,поради което и го ОПРАВДАВА по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.В.Т. , роден на xxx xxx, българин, български гражданин, средно образование, работещ , неженен, осъждан,ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това,че на 14.03.2008 година в село Габровница,обл. Монтана нанесъл побой на А.А.А. xxx ,вследствие,на което му причинил средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето  за срок над един месец,поради което и на основание чл.129,ал.2,във вр. с ал.1,във вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като го признава за невиновен и го оправдава по повдигнато обвинение за извършване на престъплението в съучастие като извършител с подсъдимия Х.В.Т. xxx.

На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА А.В.Т. с отразена по-горе самоличност да заплати на А.А.А. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинената от деянието неимуществена вреда,изразяваща се в търпени болки и страдания,вследствие на счупване на долната челюст , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 14.03.2008 година до окончателното изплащане и разноски,направени в процеса в размер на 300 лева,като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над уважения размер до предявения от 5 000 лева,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от А.А.А. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx против подсъдимия Х.В.Т. иск за заплащане на сумата от 5000 лева,представляваща обезщетение за причинена от дянието неимуществена вреда,като неоснователен.

 ОСЪЖДА А.В.Т. с отразена по-горе самоличност да внесе по сметка на Районен съд Монтана сумата от 100 лева,представляваща разноски, направени в процеса,сумата от 80 лева – държавна такса върху уважения размер на исковата претенция,както и сумата от пет лева – държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд Монтана.

 

Районен съдия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви по НОХД № 30369/2008 г. по описа на Районен съд Монтана.

 

Подсъдимият Х.В.Т. , роден на xxx xxx, българин, български гражданин, средно образование, работещ , неженен, осъждан,ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това,че на 14.03.2008 година в село Габровница,обл. Монтана в съучастие като извършител с подсъдимия А.В.Т. нанесъл побой на А.А.А. xxx ,вследствие,на което му причинил средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето  за срок над един месец.

Подсъдимият А.В.Т. , роден на xxx xxx, българин, български гражданин, средно образование, работещ , неженен, осъждан,ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това,че на 14.03.2008 година в село Габровница,обл. Монтана нанесъл побой на А.А.А. xxx ,вследствие,на което му причинил средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето  за срок над един месец

          В съдебно заседание подсъдимите заявяват,че не се признават за виновни и се възползват от правото си да не дават обяснения.Защитникът на подсъдимия А.Т. въвежда тезата за признаване на подзащитния му за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.133 от НК и прилагане разпоредбата на чл.78А от НК – замяна на предвидената наказателна отговорност с административна санкция.Защитникът на подсъдимия Х.Т. пледира за постановяване на оправдателна присъда по обвинението за извършено престъпление по чл.129,ал.1 от НК.

          Прокурорът поддържа обвинението ,като заявява,че установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на тази,отразена в обвинителния акт,поради което поддържа правната квалификация на деянието.Предлага на съда да постанови присъда,с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.

          По делото е предявен граждански иск от пострадалият А.А.А. против против двамата подсъдими за присъждане на сумата от 10000 лева,представляващи обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането и разноските по делото.Съдът конституира пострадалият като граждански ищец и по негово искане като частен обвинител.

          Доказателствата по делото са писмени и гласни.Изслушано е и заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-медицинска експертиза.

Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство,а така също във връзка с доводите и становищата на страните,приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Х.В.Т. и А.В.Т. са братя, не са осъждани поне към датата на извършване на процесното деяние и няма данни към онзи момент да са  били криминално проявени.Впоследствие подсъдимият Х.Т. е осъден за престъпление по 129,ал.1 от НК.Двамата подсъдими и пострадалия А.А. се познавали от години.Имат и далечна родствена връзка по сватовство.Често контактували заедно.Били в добри отношения без да са приятели.Майката на пострадалия – свидетелката Х.Х. xxx ,в което пострадалият А. понякога и помагал и двамата подсъдими били чести посетители на това заведение.

На инкриминираната дата – 14.03.2008 година следобяд в село Габровница нямало ток и Х. решила да затвори заведението  необичайно рано.В момента,когато прибирала масите,поставени отвън към нея се задал подсъдимия Х.Т..Бил пиян и поискал от Х. да му продаде бира.Х. му заявила,че няма такова намерение ,защото затваря заведението.Т. подразнен от думите й грабнал една празна бутилка,която стояла на съседна маса и я заплатил към прозореца на заведението.Прозорецът бил защитен от метална решетка,бутилката се ударила в нея,паднала на земята и се счупила.Х. се развикала срещу Т.,а той от своя страна не съумял да овладее обзелата го негативна емоция,хванал я за якето,с което била облечена ,дръпнал я силно,при което дрехата се скъсала.Синът на Х. – пострадалият А. грабнал метален фараж,с който чистели заведението и ударил Т. по гърба с него.Последвало сбиване между Т. и А.,при което и двамата паднали на земята.При това сбиване доминирал Т.,който е и по-голям и по-силен от А..Към края на тяхната схватка пред заведението пристигнал и подсъдимия А.Т.,който в този момент отивал на работа в град Монтана и чакал автобуса на спирката,намираща се до процесното заведение.Виждайки сбиването,в което участвал и брат му А.Т. подразнен от ситуацията се нахвърлил срещу биещите се,изритал  А. силно в лицето,ударил и на двамата по два шамара и изтеглил брат си от сблъсъка.Именно с този единствен негов силен ритник в лицето на А.А.Т. е разбил челюстта на пострадалия.Впоследствие Кметът на село Габровница,свидетелят Б.Ц. е сигнализирал на органите на РУ на МВР Монтана,подсъдимите и пострадалият са транспортирани до град Монтана,като подсъдимият Х.Т. и пострадалият А.А. xxx,където им е оказана медицинска помощ.

Тази фактическа обстановка напълно се подкрепя от събрания в производството доказателствен материал.

Съдът напълно кредитира показанията на гражданският ищец А.А.А.,свидетелите Х.С.Х. и Б.Т.Ц.,като дадени обективно и безпристрастно.До голяма степен кредитира и показанията на свидетелите Р.Б.И. и И.Е.Д.,като отчита факта,че тези свидетели не са били съвсем непосредствени очевидци на инцидента и не са могли да добият непосредствена представа за станалите събития.Техните показания почиват единствено на опосредствано възприети факти и достоверността им не може да бъде безусловно кредитирана.Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.Б.П.,тъй като неговите показания влизат в грубо противоречие с останалия събран в хода на процеса доказателствен материал.Този свидетел е възприел факти,които няма как да са станали ,тъй като всички останали доказателства говорят за противното на неговите показания.Достатъчен за този извод на съда е факта,че П. твърди,че е непосредствен свидетел на цялата картина,а останалите свидетели установяват,че той е пристигнал в края на това сбиване.П. твърди също,че единствено А. е нанасял жестоки удари на Х.Т.,а не обратното,но медицинската документация ,включително и заключението на вещото лице сочат обратното,А. е получил сериозно травматично увреждане,което е настъпило вследствие на удари с твърди и тъпи предмети,което може да е ритник с крак.Свидетелят П. изложи обстоятелства,които или е възприел по друго време/както каза самият той през лятото/ или в качеството на свидетел съзнателно изложи обстоятелства, които на практика не са се случвали. Неговите показания не намериха подкрепа дори и в обясненията на подсъдимите,които иначе се явяват заинтересовани от такива показания,най-малкото защото такива обяснения по делото не бяха депозирани и показанията на свидетеля П. останаха съвсем изолирани и неподкрепени.

Съдът намери за доказано по несъмнен и категоричен начин повдигнатото обвинение за извършено от А.Т. престъпление по чл.129,ал.1 от НК.Доказателствата по делото установяват наличието на обективните и субективни елементи от състава на това престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.129,ал.1 от НК, който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.Алинея втора на чл.129 от НК уточнява коя телесна повреда е средна.Такива телесни повреди са ,когато е причинено трайно отслабване на зрението или слуха;  трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност;  счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето;  обезобразяване на лицето или на други части от тялото;  постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.В случая от извършената съдебно-медицинска експертиза л.10-11 по дознание № 317/2008 година ,чието заключение съдът възприема изцяло е установено по категоричен начин,че на пострадалия А. е причинено следното увреждане,имащо съгласно ал.2 на чл.129 характер на средна телесна повреда: счупване на челюстта,което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец.Данните от експертизата се подкрепят и от останалата медицинска документация,находяща се по делото.По наличието на това увреждане не се спори между страните.

Безспорен е и факта,че увреждането е настъпило на 14.03.2008 година вечерта вследствие на удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети.Вещото лице в заключението си уточнява,че е възможно механизма на причиняване на увреждането да е вследствие на ритане с крак.

          Събраните в хода на процеса гласни доказателства установяват авторството на деянието.Доказа се,че с действията си А.Т.  е причинил на А. средната телесна повреда.Способът и средствата за причиняване на тази средна телесна повреда,доколкото е доказан умисъла при извършване на деянието не е от толкова съществено значение.Дали телесната повреда е причинена вследствие на ритници,удари с твърди предмети или падане върху твърди предмети,това са факти,които детайлизират изпълнителното деяние,които го конкретизират,но не рефлектират пряко върху вината или отговорността на извършителя.В случая обаче с оглед на факта,че по това обвинение са привлечени двама подсъдими – братята Х. и А. Трендафилови този факт е от особено значение.Очевидно е,че не е възможно и двамата едновременно да са причинили това травматично увреждане.Достатъчен е бил един единствен силен удар,с който челюстта на А. да се счупи.Доказателствата по делото сочат ,че такъв удар е нанесен единствено от подсъдимия А.Т..Този подсъдим пристигайки на мястото на инцидента,подразнен от това,което вижда,дори подразнен и от действията на своя пиян брат първосигнално и крайно неразумно е изритал А. с обут крак в лицето.Това мотивира съда да приеме,че именно подсъдимият А.Т. е причинил средната телесна повреда на пострадалия А.А..Неговият брат Х.Т. е предизвикал и е участвал активно в сбиването,но нито един от нанесените от него удари не е бил в състояние да причини на А. подобна травма.Тази е и причината съдът да признае подсъдимия Х.Т. за невиновен по това обвинение.В случая по отношение на него не може да се говори и за някаква друга форма на съучастие,например помагачество,тъй като съгласно разпоредбата на чл.20,ал.4 от НК помагач е този ,който умишлено е улеснил извършването на едно деяние,в случая деяние по чл.129,ал.1 от НК.Х.Т. не е вършел действия,с които да съзнава,че подпомага своя по-късно дошъл брат в това последният да разбие челюстта на А..Х.Т. просто се е биел и това сбиване е могло да приключи без тези крайно тежки последици,ако А.Т. не беше се поддал на емоцията и не беше нанесъл фаталният ритник в лицето на пострадалия.

          В настоящият случай се установи безспорно,че пострадалият А. и подсъдимият Х.Т. са се сбили,като причината за това сбиване е било грубото отношение на Х. към майката на пострадалия.Описвайки тази тяхна схватка става ясно,че определено не  се касае за нежна другарска прегръдка или шеговито боричкане,а за своеобразна форма на борба,насочена към постигане на надмощие над противника.Успехът в това начинание Х.Т. е подпомогнал с нанасяне на удар с юмрук в лицето на пострадалия.Констатираните при медицинския преглед кръвонасядания в лицето са именно вследствие на такъв юмручен удар.Очевидно по-едрият и мощен Т. е съборил пострадалия на земята,след което е започнал да му нанася удари.Установено е също,че подсъдимият А.Т. е изритал А. в лицето.Тези обстоятелства категорично изключват възможността падането да е станало вследствие на някакви непредпазливи действия , упражнени от страна на подсъдимия. Още по-малко непредпазливи са и действията на А.Т.,когато той е изритал пострадалия в лицето.Очевиден е умишленият характер ,с който е започнала схватката между двамата мъже,очевиден е и умишленият характер на намесата на втория подсъдим.Умисъл от страна на подсъдимия насочен пряко към това да увреди на противника си,умисъл,който е водил А.Т. при нанасянето на ритника,довел до счупването на челюстта на пострадалия.Дали е имало нанесени ритници от Трандафилов върху тялото на А. или не по делото липсват убедителни доказателства.Дори и самият пострадал не е в състояние да си спомни детайлно всичко,което му е било причинено от подсъдимия. Предполагането на такива действия е недопустимо,изрично забрането от разпоредбата на чл.303,ал.1 от НПК,но убедителните доказателства говорят ,че при инцидента подсъдимият А.Т. е нанесъл силен ритник в лицето на А. пред цитираното по-горе заведение,вследствие на което последният е получил описаното по-горе увреждане.Липсват каквито и да било данни за поддържаното алтернативно становище от страна на защитата,за деяние,извършено при допусната самонадеяност или небрежност от страна на подсъдимия.Налице е едностранно насочена агресия от А.Т. срещу пострадалия.За да е налице непредпазливо деяние следва Т. да не е дооценил някои фактори или да е надценил своите възможности при определена ситуация.В случая доказателствата говорят единствено за умишлено поведение на подсъдимия,пряко насочено срещу физическата неприкосновеност на пострадалия. Съобразявайки всичко това съдът не възприе довода на защитата за наличие на непредпазливо престъпно деяние,нормативно уредено в текста на чл.133 от НК.

          Не се доказа и причиняване на телесната повреда при афектно състояние на подсъдимия провокирано от действията на пострадалия. Доказателствата сочат,че действително А. е ударил с метален фараж подсъдимия Х.Т. в ръката ,но това действие не е могло да бъде възприето от А.Т.,защото той е пристигнал в един по-късен момент на мястото на инцидента. Поведение на А. погрешно,но все пак частично оправдано от предхождащата го грубост на Х.Т. към майка му.За да се приеме,че е налице афект,съгласно разпоредбата на чл. 132,ал.1 от НК следва да е установено,че повредата е причинена от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.В случая няма данни А. да е упражнил върху подсъдимия едно предхождащо насилие,да му е нанесъл тежка обида или да е извършил,каквото и да било противозаконно действие спрямо него,както и няма данни А.Т. да е изпаднал в такова силно раздразнение,което да обоснове наличието на хипотезата на чл.132,ал.1 от НК.Няма данни съответно и телесната повреда да е причинена при превишаване пределите на неизбежната отбрана,за да може да се приложи текста на чл.132,ал.2 от НК.

          Обобщавайки всичко изложено дотук съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин,че именно подсъдимият А.Т. с действията си на 14.03.2008  година в село Смоляновци,обл. Монтана пред питейно заведение  е причинил на пострадалия А.А. xxx средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец.

От обективна страна по делото е установено,че подсъдимият А.В.Т. е осъществил състава на престъпление по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 от НК,като на 14.03.2008 година в село Габровница,обл. Монтана нанесъл побой на А.А.А. xxx ,вследствие,на което му причинил средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето  за срок над един месец.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл – съзнавал е престъпния характер на същото, предвиждал е общественоопасните последици и е искал и целял настъпването на вредоносния резултат.

При определяне на наказанието, съдът взе предвид  вида наказание предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, а също и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанията, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, обстоятелствата ,при които е извършено, степента на обществена опасност на подсъдимият,имотното състояние на извършителя. Съществен е й факта,че гнева на този подсъдим е провокиран от лошо оценената от него обстановка.Виждайки своя брат да се бие с пострадалия А.А. първосигнално се е нахвърлил върху двамата,като преди да ги разтърве е изритал пострадалия в главата,при което му е и причинил това увреждане.Причини и мотив за извършване на това деяние са ниското правосъзнание и култура,незачитане телесната неприкосновеност на пострадалия.Присъдата е определена при равновесие между смекчаващи и отегчаващи  отговорността обстоятелства.Съдът е определил наказанието при условията чл.54 от НК на шест месеца лишаване от свобода.

Съдът отложи изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок.За да приложи условно осъждане съдът съобрази,че към момента на извършване на това деяние подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода и,че за изпълнение целите на наказанието и най-вече за превъзпитание на дееца не е необходимо ефективно изтърпяване на присъдата.

Определеното наказание,съдът намира,че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието,както по отношение на подсъдимите като ги мотивира занапред да спазват законите и установения правен ред,така и по отношение на останалите членове на обществото,като им въздействуват предупредително и възпитателно.

По гражданската отговорност.

Съдът намира иска за доказан по основание – налице са елементите от фактическия състав на иска по чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние,изразено под формата на действие ,деец, безспорно установен в процеса, вина, доказана в наказателното производство, вредоносен резултат - средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец и причинна връзка между вредоносния резултат и деянието.

По отношение на претенцията за причинени неимуществени вреди съдът ,съобразявайки събраните в производството доказателства и съответната обусловеност на гражданската отговорност от наказателната и вземайки предвид заключението на вещото лице по извършената съдебно – медицинска експертиза, степента на търпените болки и страдания от гражданският ищец ,намира предявения граждански иск за доказан по основание.По отношение на размера съдът съобразявайки правилото на чл.52 от ЗЗД - по справедливост намира за обоснован такъв сумата от 2000 лева,която присъди на пострадалия,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането – 14.03.2008 година до окончателното изплащане и разноски в процеса в размер на 300 лева.При преценка на справедливия размер на исковата претенция съдът отчете и факта,че с действията си А. и неговата майка до известна степен са предизвикали гнева на Т..В останалата част съдът отхвърли иска като неоснователен.

С оглед изхода на делото и съобразявайки обуславящият характер на наказателната над гражданската отговорност съдът отхвърли изцяло предявения от А.А.А. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx против подсъдимия Х.В.Т. иск за заплащане на сумата от 5000 лева,представляваща обезщетение за причинена от дянието неимуществена вреда,като неоснователен.

С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимият А.Т. да внесе по сметка на МРС сумата от 100 лв.,представляваща разноски,направени в процеса,държавна такса в размер на 80 лева върху уважената част на исковата претенция и пет лева – такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

При горния фактически и правен разбор на доказателствата,съдът постанови присъдата си.

 

Районен съдия:

                                                                                                                                                                                                                                                               

 

ПРИСЪДА

 

Гр.Монтана,09.06.2009 год.

В името на народа

 

          Районен съд Монтана,първи наказателен състав в публичното заседание на девети юни през две хиляди и девета година в следният състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТАН КОЛЕВ

 

          Секретаря: Г.М. и в присъствието на прокурора – Детелина Маркова и като разгледа докладваното от съдията КОЛЕВ НОХ дело № 30369 по описа на съда за 2008 година и след тайно съвещание

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.В.Т. , роден на xxx xxx, българин, български гражданин, средно образование, работещ , неженен, осъждан,ЕГН xxxxxxxxxx за НЕВИНОВЕН в това,че на 14.03.2008 година в село Габровница,обл. Монтана в съучастие като извършител с подсъдимия А.В.Т. нанесъл побой на А.А.А. xxx ,вследствие,на което му причинил средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето  за срок над един месец,поради което и го ОПРАВДАВА по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.В.Т. , роден на xxx xxx, българин, български гражданин, средно образование, работещ , неженен, осъждан,ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това,че на 14.03.2008 година в село Габровница,обл. Монтана нанесъл побой на А.А.А. xxx ,вследствие,на което му причинил средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето  за срок над един месец,поради което и на основание чл.129,ал.2,във вр. с ал.1,във вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като го признава за невиновен и го оправдава по повдигнато обвинение за извършване на престъплението в съучастие като извършител с подсъдимия Х.В.Т. xxx.

На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА А.В.Т. с отразена по-горе самоличност да заплати на А.А.А. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинената от деянието неимуществена вреда,изразяваща се в търпени болки и страдания,вследствие на счупване на долната челюст , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 14.03.2008 година до окончателното изплащане и разноски,направени в процеса в размер на 300 лева,като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над уважения размер до предявения от 5 000 лева,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от А.А.А. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx против подсъдимия Х.В.Т. иск за заплащане на сумата от 5000 лева,представляваща обезщетение за причинена от дянието неимуществена вреда,като неоснователен.

 ОСЪЖДА А.В.Т. с отразена по-горе самоличност да внесе по сметка на Районен съд Монтана сумата от 100 лева,представляваща разноски, направени в процеса,сумата от 80 лева – държавна такса върху уважения размер на исковата претенция,както и сумата от пет лева – държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд Монтана.

 

Районен съдия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви по НОХД № 30369/2008 г. по описа на Районен съд Монтана.

 

Подсъдимият Х.В.Т. , роден на xxx xxx, българин, български гражданин, средно образование, работещ , неженен, осъждан,ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това,че на 14.03.2008 година в село Габровница,обл. Монтана в съучастие като извършител с подсъдимия А.В.Т. нанесъл побой на А.А.А. xxx ,вследствие,на което му причинил средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето  за срок над един месец.

Подсъдимият А.В.Т. , роден на xxx xxx, българин, български гражданин, средно образование, работещ , неженен, осъждан,ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това,че на 14.03.2008 година в село Габровница,обл. Монтана нанесъл побой на А.А.А. xxx ,вследствие,на което му причинил средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето  за срок над един месец

          В съдебно заседание подсъдимите заявяват,че не се признават за виновни и се възползват от правото си да не дават обяснения.Защитникът на подсъдимия А.Т. въвежда тезата за признаване на подзащитния му за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.133 от НК и прилагане разпоредбата на чл.78А от НК – замяна на предвидената наказателна отговорност с административна санкция.Защитникът на подсъдимия Х.Т. пледира за постановяване на оправдателна присъда по обвинението за извършено престъпление по чл.129,ал.1 от НК.

          Прокурорът поддържа обвинението ,като заявява,че установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на тази,отразена в обвинителния акт,поради което поддържа правната квалификация на деянието.Предлага на съда да постанови присъда,с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.

          По делото е предявен граждански иск от пострадалият А.А.А. против против двамата подсъдими за присъждане на сумата от 10000 лева,представляващи обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането и разноските по делото.Съдът конституира пострадалият като граждански ищец и по негово искане като частен обвинител.

          Доказателствата по делото са писмени и гласни.Изслушано е и заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-медицинска експертиза.

Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство,а така също във връзка с доводите и становищата на страните,приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Х.В.Т. и А.В.Т. са братя, не са осъждани поне към датата на извършване на процесното деяние и няма данни към онзи момент да са  били криминално проявени.Впоследствие подсъдимият Х.Т. е осъден за престъпление по 129,ал.1 от НК.Двамата подсъдими и пострадалия А.А. се познавали от години.Имат и далечна родствена връзка по сватовство.Често контактували заедно.Били в добри отношения без да са приятели.Майката на пострадалия – свидетелката Х.Х. xxx ,в което пострадалият А. понякога и помагал и двамата подсъдими били чести посетители на това заведение.

На инкриминираната дата – 14.03.2008 година следобяд в село Габровница нямало ток и Х. решила да затвори заведението  необичайно рано.В момента,когато прибирала масите,поставени отвън към нея се задал подсъдимия Х.Т..Бил пиян и поискал от Х. да му продаде бира.Х. му заявила,че няма такова намерение ,защото затваря заведението.Т. подразнен от думите й грабнал една празна бутилка,която стояла на съседна маса и я заплатил към прозореца на заведението.Прозорецът бил защитен от метална решетка,бутилката се ударила в нея,паднала на земята и се счупила.Х. се развикала срещу Т.,а той от своя страна не съумял да овладее обзелата го негативна емоция,хванал я за якето,с което била облечена ,дръпнал я силно,при което дрехата се скъсала.Синът на Х. – пострадалият А. грабнал метален фараж,с който чистели заведението и ударил Т. по гърба с него.Последвало сбиване между Т. и А.,при което и двамата паднали на земята.При това сбиване доминирал Т.,който е и по-голям и по-силен от А..Към края на тяхната схватка пред заведението пристигнал и подсъдимия А.Т.,който в този момент отивал на работа в град Монтана и чакал автобуса на спирката,намираща се до процесното заведение.Виждайки сбиването,в което участвал и брат му А.Т. подразнен от ситуацията се нахвърлил срещу биещите се,изритал  А. силно в лицето,ударил и на двамата по два шамара и изтеглил брат си от сблъсъка.Именно с този единствен негов силен ритник в лицето на А.А.Т. е разбил челюстта на пострадалия.Впоследствие Кметът на село Габровница,свидетелят Б.Ц. е сигнализирал на органите на РУ на МВР Монтана,подсъдимите и пострадалият са транспортирани до град Монтана,като подсъдимият Х.Т. и пострадалият А.А. xxx,където им е оказана медицинска помощ.

Тази фактическа обстановка напълно се подкрепя от събрания в производството доказателствен материал.

Съдът напълно кредитира показанията на гражданският ищец А.А.А.,свидетелите Х.С.Х. и Б.Т.Ц.,като дадени обективно и безпристрастно.До голяма степен кредитира и показанията на свидетелите Р.Б.И. и И.Е.Д.,като отчита факта,че тези свидетели не са били съвсем непосредствени очевидци на инцидента и не са могли да добият непосредствена представа за станалите събития.Техните показания почиват единствено на опосредствано възприети факти и достоверността им не може да бъде безусловно кредитирана.Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.Б.П.,тъй като неговите показания влизат в грубо противоречие с останалия събран в хода на процеса доказателствен материал.Този свидетел е възприел факти,които няма как да са станали ,тъй като всички останали доказателства говорят за противното на неговите показания.Достатъчен за този извод на съда е факта,че П. твърди,че е непосредствен свидетел на цялата картина,а останалите свидетели установяват,че той е пристигнал в края на това сбиване.П. твърди също,че единствено А. е нанасял жестоки удари на Х.Т.,а не обратното,но медицинската документация ,включително и заключението на вещото лице сочат обратното,А. е получил сериозно травматично увреждане,което е настъпило вследствие на удари с твърди и тъпи предмети,което може да е ритник с крак.Свидетелят П. изложи обстоятелства,които или е възприел по друго време/както каза самият той през лятото/ или в качеството на свидетел съзнателно изложи обстоятелства, които на практика не са се случвали. Неговите показания не намериха подкрепа дори и в обясненията на подсъдимите,които иначе се явяват заинтересовани от такива показания,най-малкото защото такива обяснения по делото не бяха депозирани и показанията на свидетеля П. останаха съвсем изолирани и неподкрепени.

Съдът намери за доказано по несъмнен и категоричен начин повдигнатото обвинение за извършено от А.Т. престъпление по чл.129,ал.1 от НК.Доказателствата по делото установяват наличието на обективните и субективни елементи от състава на това престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.129,ал.1 от НК, който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.Алинея втора на чл.129 от НК уточнява коя телесна повреда е средна.Такива телесни повреди са ,когато е причинено трайно отслабване на зрението или слуха;  трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност;  счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето;  обезобразяване на лицето или на други части от тялото;  постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.В случая от извършената съдебно-медицинска експертиза л.10-11 по дознание № 317/2008 година ,чието заключение съдът възприема изцяло е установено по категоричен начин,че на пострадалия А. е причинено следното увреждане,имащо съгласно ал.2 на чл.129 характер на средна телесна повреда: счупване на челюстта,което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец.Данните от експертизата се подкрепят и от останалата медицинска документация,находяща се по делото.По наличието на това увреждане не се спори между страните.

Безспорен е и факта,че увреждането е настъпило на 14.03.2008 година вечерта вследствие на удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети.Вещото лице в заключението си уточнява,че е възможно механизма на причиняване на увреждането да е вследствие на ритане с крак.

          Събраните в хода на процеса гласни доказателства установяват авторството на деянието.Доказа се,че с действията си А.Т.  е причинил на А. средната телесна повреда.Способът и средствата за причиняване на тази средна телесна повреда,доколкото е доказан умисъла при извършване на деянието не е от толкова съществено значение.Дали телесната повреда е причинена вследствие на ритници,удари с твърди предмети или падане върху твърди предмети,това са факти,които детайлизират изпълнителното деяние,които го конкретизират,но не рефлектират пряко върху вината или отговорността на извършителя.В случая обаче с оглед на факта,че по това обвинение са привлечени двама подсъдими – братята Х. и А. Трендафилови този факт е от особено значение.Очевидно е,че не е възможно и двамата едновременно да са причинили това травматично увреждане.Достатъчен е бил един единствен силен удар,с който челюстта на А. да се счупи.Доказателствата по делото сочат ,че такъв удар е нанесен единствено от подсъдимия А.Т..Този подсъдим пристигайки на мястото на инцидента,подразнен от това,което вижда,дори подразнен и от действията на своя пиян брат първосигнално и крайно неразумно е изритал А. с обут крак в лицето.Това мотивира съда да приеме,че именно подсъдимият А.Т. е причинил средната телесна повреда на пострадалия А.А..Неговият брат Х.Т. е предизвикал и е участвал активно в сбиването,но нито един от нанесените от него удари не е бил в състояние да причини на А. подобна травма.Тази е и причината съдът да признае подсъдимия Х.Т. за невиновен по това обвинение.В случая по отношение на него не може да се говори и за някаква друга форма на съучастие,например помагачество,тъй като съгласно разпоредбата на чл.20,ал.4 от НК помагач е този ,който умишлено е улеснил извършването на едно деяние,в случая деяние по чл.129,ал.1 от НК.Х.Т. не е вършел действия,с които да съзнава,че подпомага своя по-късно дошъл брат в това последният да разбие челюстта на А..Х.Т. просто се е биел и това сбиване е могло да приключи без тези крайно тежки последици,ако А.Т. не беше се поддал на емоцията и не беше нанесъл фаталният ритник в лицето на пострадалия.

          В настоящият случай се установи безспорно,че пострадалият А. и подсъдимият Х.Т. са се сбили,като причината за това сбиване е било грубото отношение на Х. към майката на пострадалия.Описвайки тази тяхна схватка става ясно,че определено не  се касае за нежна другарска прегръдка или шеговито боричкане,а за своеобразна форма на борба,насочена към постигане на надмощие над противника.Успехът в това начинание Х.Т. е подпомогнал с нанасяне на удар с юмрук в лицето на пострадалия.Констатираните при медицинския преглед кръвонасядания в лицето са именно вследствие на такъв юмручен удар.Очевидно по-едрият и мощен Т. е съборил пострадалия на земята,след което е започнал да му нанася удари.Установено е също,че подсъдимият А.Т. е изритал А. в лицето.Тези обстоятелства категорично изключват възможността падането да е станало вследствие на някакви непредпазливи действия , упражнени от страна на подсъдимия. Още по-малко непредпазливи са и действията на А.Т.,когато той е изритал пострадалия в лицето.Очевиден е умишленият характер ,с който е започнала схватката между двамата мъже,очевиден е и умишленият характер на намесата на втория подсъдим.Умисъл от страна на подсъдимия насочен пряко към това да увреди на противника си,умисъл,който е водил А.Т. при нанасянето на ритника,довел до счупването на челюстта на пострадалия.Дали е имало нанесени ритници от Трандафилов върху тялото на А. или не по делото липсват убедителни доказателства.Дори и самият пострадал не е в състояние да си спомни детайлно всичко,което му е било причинено от подсъдимия. Предполагането на такива действия е недопустимо,изрично забрането от разпоредбата на чл.303,ал.1 от НПК,но убедителните доказателства говорят ,че при инцидента подсъдимият А.Т. е нанесъл силен ритник в лицето на А. пред цитираното по-горе заведение,вследствие на което последният е получил описаното по-горе увреждане.Липсват каквито и да било данни за поддържаното алтернативно становище от страна на защитата,за деяние,извършено при допусната самонадеяност или небрежност от страна на подсъдимия.Налице е едностранно насочена агресия от А.Т. срещу пострадалия.За да е налице непредпазливо деяние следва Т. да не е дооценил някои фактори или да е надценил своите възможности при определена ситуация.В случая доказателствата говорят единствено за умишлено поведение на подсъдимия,пряко насочено срещу физическата неприкосновеност на пострадалия. Съобразявайки всичко това съдът не възприе довода на защитата за наличие на непредпазливо престъпно деяние,нормативно уредено в текста на чл.133 от НК.

          Не се доказа и причиняване на телесната повреда при афектно състояние на подсъдимия провокирано от действията на пострадалия. Доказателствата сочат,че действително А. е ударил с метален фараж подсъдимия Х.Т. в ръката ,но това действие не е могло да бъде възприето от А.Т.,защото той е пристигнал в един по-късен момент на мястото на инцидента. Поведение на А. погрешно,но все пак частично оправдано от предхождащата го грубост на Х.Т. към майка му.За да се приеме,че е налице афект,съгласно разпоредбата на чл. 132,ал.1 от НК следва да е установено,че повредата е причинена от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.В случая няма данни А. да е упражнил върху подсъдимия едно предхождащо насилие,да му е нанесъл тежка обида или да е извършил,каквото и да било противозаконно действие спрямо него,както и няма данни А.Т. да е изпаднал в такова силно раздразнение,което да обоснове наличието на хипотезата на чл.132,ал.1 от НК.Няма данни съответно и телесната повреда да е причинена при превишаване пределите на неизбежната отбрана,за да може да се приложи текста на чл.132,ал.2 от НК.

          Обобщавайки всичко изложено дотук съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин,че именно подсъдимият А.Т. с действията си на 14.03.2008  година в село Смоляновци,обл. Монтана пред питейно заведение  е причинил на пострадалия А.А. xxx средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец.

От обективна страна по делото е установено,че подсъдимият А.В.Т. е осъществил състава на престъпление по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 от НК,като на 14.03.2008 година в село Габровница,обл. Монтана нанесъл побой на А.А.А. xxx ,вследствие,на което му причинил средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето  за срок над един месец.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл – съзнавал е престъпния характер на същото, предвиждал е общественоопасните последици и е искал и целял настъпването на вредоносния резултат.

При определяне на наказанието, съдът взе предвид  вида наказание предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, а също и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанията, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, обстоятелствата ,при които е извършено, степента на обществена опасност на подсъдимият,имотното състояние на извършителя. Съществен е й факта,че гнева на този подсъдим е провокиран от лошо оценената от него обстановка.Виждайки своя брат да се бие с пострадалия А.А. първосигнално се е нахвърлил върху двамата,като преди да ги разтърве е изритал пострадалия в главата,при което му е и причинил това увреждане.Причини и мотив за извършване на това деяние са ниското правосъзнание и култура,незачитане телесната неприкосновеност на пострадалия.Присъдата е определена при равновесие между смекчаващи и отегчаващи  отговорността обстоятелства.Съдът е определил наказанието при условията чл.54 от НК на шест месеца лишаване от свобода.

Съдът отложи изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок.За да приложи условно осъждане съдът съобрази,че към момента на извършване на това деяние подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода и,че за изпълнение целите на наказанието и най-вече за превъзпитание на дееца не е необходимо ефективно изтърпяване на присъдата.

Определеното наказание,съдът намира,че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието,както по отношение на подсъдимите като ги мотивира занапред да спазват законите и установения правен ред,така и по отношение на останалите членове на обществото,като им въздействуват предупредително и възпитателно.

По гражданската отговорност.

Съдът намира иска за доказан по основание – налице са елементите от фактическия състав на иска по чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние,изразено под формата на действие ,деец, безспорно установен в процеса, вина, доказана в наказателното производство, вредоносен резултат - средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст,което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец и причинна връзка между вредоносния резултат и деянието.

По отношение на претенцията за причинени неимуществени вреди съдът ,съобразявайки събраните в производството доказателства и съответната обусловеност на гражданската отговорност от наказателната и вземайки предвид заключението на вещото лице по извършената съдебно – медицинска експертиза, степента на търпените болки и страдания от гражданският ищец ,намира предявения граждански иск за доказан по основание.По отношение на размера съдът съобразявайки правилото на чл.52 от ЗЗД - по справедливост намира за обоснован такъв сумата от 2000 лева,която присъди на пострадалия,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането – 14.03.2008 година до окончателното изплащане и разноски в процеса в размер на 300 лева.При преценка на справедливия размер на исковата претенция съдът отчете и факта,че с действията си А. и неговата майка до известна степен са предизвикали гнева на Т..В останалата част съдът отхвърли иска като неоснователен.

С оглед изхода на делото и съобразявайки обуславящият характер на наказателната над гражданската отговорност съдът отхвърли изцяло предявения от А.А.А. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx против подсъдимия Х.В.Т. иск за заплащане на сумата от 5000 лева,представляваща обезщетение за причинена от дянието неимуществена вреда,като неоснователен.

С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимият А.Т. да внесе по сметка на МРС сумата от 100 лв.,представляваща разноски,направени в процеса,държавна такса в размер на 80 лева върху уважената част на исковата претенция и пет лева – такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

При горния фактически и правен разбор на доказателствата,съдът постанови присъдата си.

 

Районен съдия: