О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Перник, 03.07.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска
колегия, в закрито заседание на 03.07.2020
г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
като разгледа
гр.д. № 00234 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от В.Р. *** за заплащане: 1) на
осн. чл. 49 ЗЗД сумата 25 500лв. – обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди /болки, страдания, уплаха и неудобства/ от телесни
увреждания /тежко счупване на двете гривнени стави на ръцете/, вследствие от
настъпило на 03.07.2019 г. около 8,30 часа в гр. П. на площад *** на около 15
метра от ДСК спъване в решетка /скара/ със задигнат стърчащ ръб, политане и
падане на земята, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
увреждането – 03.07.2019г. до окончателното й изплащане. С исковата молба са представени документи с искане за приемане като
доказателства по делото; за допускане на медицинска експертиза с поставени
задачи, както и за разпит на трима свидетели – при довеждане, за установяване на
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането и претърпените от ищцата
болки, страдания, както и битовите неудобства в резултат на травмите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът с писмен
отговор по подробно изложени съображения оспорва изцяло исковете по основание и
размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на увреждането, причините и
обстоятелствата за настъпване на събитието, които да кореспондират с посочения
от ищеца механизъм. Оспорва, че в резултат на процесния инцидент ищецът е претърпял цитираните в
исковата молба телесни увреждания – по вид и степен, както и че същите са
резултат на процесния инцидент, както и че евентуално получените увреждания са
довели до продължителни болки и страдания, като счита, че представените по
делото доказателства не установяват данни и не доказват ищецът да е претърпял
такива. Оспорва, че оздравителният процес е бил продължителен, тъй като
представените по делото доказателства не установяват данни такъв да е протичал
и като цяло липсват. Ответникът релевира възражение, че вредоносният резултат
бил съпричинен от пострадалата, защото инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието, т.е. е имала
възможност да забележи препятствието и да предотврати настъпването на
вредоносните последици, предвид което е налице основание за намаляване на
обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. Независимо от оспорването на основанието на иска,
ответникът оспорва и размера претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди като счита същия за силно завишен с оглед принципа на
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД
и константната съдебна практика. С отговора са представени документи с искане за
приемане като доказателства по делото; за разпит на един свидетел – при
довеждане, за установяване на обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането, както и доказателствено искане по чл. 176 ГПК.
Доказателствена
тежест:
Предмет на
доказване от ищеца по иска по чл. 49 ЗЗД са конкретните обстоятелства –
свързани с твърдените
претърпени неимуществени вреди и техният действителен вид и размер,
причинени на пострадалия ищец от лице, на което ответникът, е възложил работа,
които вреди са в следствие и пряка причинна връзка при или по повод на
изпълнението на възложената работа чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата, и са допуснати
нарушения на предписани или общоприети правила, при наличието на причинна
връзка между тях. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, поради което липсата й подлежи на
доказване от ответника.
Ответникът следва да установи фактите, на
които основава своите възражения, като установи, обстоятелствата, оборващи твърдените от ищеца
обстоятелства за наличието на елементите от правопораждащия отговорността по
чл. 49 ЗЗД фактически състав, включително и възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, т.е. наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно да са създали
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато поведението
на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията
на причинителя на вредата.
По
доказателствените искания:
Представените
от страните документи са допустими и относими и следва да бъдат приети като
доказателства по делото, по която причина и следва да се допусне исканата от ищцата
медицинска експертиза с посочените от нея задачи. Следва да се даде възможност
на страните за ангажиране на исканите гласни доказателства за установяване на
твърдените обстоятелства, тъй
като също касаят факти от предмета на доказване в производството.
Искането на ответника по
чл. 176 ГПК е неоснователно, защото на първо място от поставените въпроси не
може да се направи еднозначен извод, че исканите обяснения касаят факти и
обстоятелствата включени в предмета на доказване по делото - за изясняване на
обстоятелства от съществено значение за спора, и оттук за относимостта на
доказателственото искане по чл. 176 ГПК. На следващо – дори и да се приеме
относимостта на искането по чл. 176 ГПК, то недопустимо е процедурата по
събиране на доказателства за установяване на изгодни за страната факти да бъде
заместена от поставянето на въпроси по реда на чл. 176 ГПК на насрещната
страна.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото
документите, представени с исковата молба и с отговора, подробно описани в
същите.
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза със задача: вещото
лице след запознаване с доказателствата по делото и личен преглед на ищцата, да
даде заключение по задачите поставени в исковата молба, при първоначален
депозит от 100 лв., вносими от ищцата в 3-дневен срок от връчване на
определението по набирателната сметка на ОС – Перник, като НАЗНАЧАВА за вещо лице М. П. М.
УКАЗВА на ищцата, че при невнасяне на депозит за експертизата,
това може да е основание за съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при
постановяване на решението, като може да приеме за недоказани фактите, за чието
изясняване се назначава експертизата.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата за ангажиране на трима свидетели – при
довеждане в първото съдебно заседание, за установяване на обстоятелствата,
при които е настъпило увреждането и претърпените от ищцата болки, страдания,
както и битовите неудобства в резултат на травмите, като на осн. чл. 156, ал.
2, вр. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ищцата в 3-дневен
срок от връчване на определението да представи писмена молба, в която да посочи
трите имена на свидетелите.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника за ангажиране на един свидетел – при
довеждане в първото съдебно заседание, за установяване на обстоятелствата,
при които е настъпило увреждането, като на осн. чл. 156, ал. 2, вр. чл. 101 ГПК
УКАЗВА на ответника в 3-дневен срок от връчване на
определението да представи писмена молба, в която да посочи трите имена на
свидетеля.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по
чл. 176 ГПК за задължаване на ищеца да отговори на поставените в отговора
въпроси.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в
мотивите на определението като УКАЗВА на
страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на проект за
доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който при липса
на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл.
146, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
заседание на 12.08.2020 г. от 14,00 часа, за когато да се призоват страните, като
на страните им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вещото лице да се призове и да му
се съобщят поставените задачи, след представяне на доказателства от ищеца за
внесен депозит, на осн. чл.
160, ал. 2 ГПК.
Съдия: