РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 311
05.02.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, петнадесети
състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря
М.Г.
Като
разгледа докладваното АД № 2759 по описа за 2019 г. на Административен съд -
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по жалба на „С.-К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление***, представлявано от М.К., депозирана чрез адвокат А. Б.и
адвокат Н. П., против административен акт, обективиран в писмо с изх. №
18Ф2903-14 от 19.08.2019г. на Кмета на Община Пловдив, с което е отказано
издаването на разрешение за ползване на място – общинска собственост за
поставяне на преместваем обект - детска люлка с монети по заявление с вх. №
18Ф2903-14 от 25.07.2019г.
В жалбата се инвокират
оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения отказ на кмета на
Община Пловдив, обективиран в писмо с изх. №18Ф2903-14 от 19.08.2019г.
Претендира се отмяната на оспорения отказ като неправилен и незаконосъобразен.
С молба от 22.01.2020г. се
поддържа жалбата.
Ответникът, чрез процесуалния си представител,
намира жалбата за неоснователна. Представя писмено становище на
10.01.2020г.Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок и
от страна, притежаваща правен интерес от оспорването на административен акт, обективиран в писмо с изх. №
18Ф2903-14 от 19.08.2019г. на Кмета на Община Пловдив, поради което и се явява поцесуално допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът
от фактическа страна установи следното:
На жалбоподателя е издадено Разрешение №ОБ-001207-4
от 18.07.2019г. за ползване на място общинска собственост за поставяне на
преместваеми обекти по смисъла на чл. 6 във вр. с
чл.4, ал.1 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за
ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив.
Разрешено е на „С.-К.“ ЕООД, представлявано
от М.К. да ползва място-общинска собственост от 3.00 кв.м, намиращо се в гр.
Пловдив, СК „Отдих и култура“, зона 5, на основание одобрена схема за поставяне
на преместваеми обекти.
ЕООД
следва да ползва място-общинска собственост по предназначение-поставяне на
преместваем обект-детска люлка с монети, с предмет на дейност-търговия.
В т.11.3 от Разрешението е посочено, че
разрешението за ползване на място –общинска собственост се отнема, когато
обществени нужди налагат това. В т. 12. е посочено, че Разрешението е важи от
01.08.2019г. до 31.08.2019г. В т.13 е посочено, че извън срока по т.12
разрешението е невалидно.
Със заявление с вх. № 18Ф2903-14 от
25.07.2019г. „С.-К.“ ЕООД,
представлявано от М.К., е поискано издаването на Разрешение за ползване на място общинска собственост от 3.00 кв.м,
намиращо се в гр. Пловдив, СК „Отдих и култура“, зона 5 за поставяне на
преместваем обект-детска люлка с монети за срок от 01.09.2019г. до 30.09.2019г.
Последвало е издаването на оспореното писмо
с изх. № 18Ф2903-14 от 19.08.2019г. на Кмета на Община Пловдив, с което е
отказано издаването на разрешение за ползване на място –общинска собственост за
поставяне на преместваем обект-детска люлка с монети по заявление с вх. №
18Ф2903-14 от 25.07.2019г.
В
хода на съдебното производство са приети по делото писмени доказателства: разрешения за ползване на място общинска собственост на различни
дружества като във всички разрешения е посочен срок на ползването; документи,
удостоверяващи провеждането на множество мероприятия и събития през 2019 г. в
обхвата на Спортен комплекс „Отдих и култура“.
Съгласно чл. 56, ал. 8 от ЗУТ в
паркове и градини поставянето на преместваеми обекти се извършва по ред,
определен с наредбата по ал. 2, съгласно план-схема, одобрена от общинския
съвет по реда на чл. 62, ал. 9.
Разрешенията за
поставяне на преместваеми обекти по смисъл на чл. 56 от ЗУТ се издават в
условията на оперативна самостоятелност на компетентния за това административен
орган.
В
разпоредбата на чл. 6 от АПК е разписано, че административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от АПК задължава същите в пределите на
оперативната си самостоятелност, при еднакви условия да третират сходните
случаи еднакво
Съдът установи, че съгласно чл.6,
ал.1 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на
място общинска собственост на територията на Община Пловдив /НРУИРПМОСТОП/
разрешение за ползване на място общинска собственост за поставяне на мобилен
преместваем обект или обект с кампаниен характер се издава от кмета на община
Пловдив или упълномощен от него зам.-кмет за територия АИР, ЦГЧ и територията,
заключена между границите: на север - коритото на река Марица, на изток - бул.
Копривщица, ул. Ясна поляна, ул. Братия, бул. Шести септември, на юг - бул.
Свобода, ул. Парк Отдих и култура, на запад -крайна регулационна граница на
подробен паркоустройствен, регулационен и застроителен план "Спортен комплекс Отдих и
култура" гр. Пловдив (одобрен с решение № 368, взето с протокол № 29 от
29.11.2001 г. на ОбС-Пловдив), а от кметовете на
райони или упълномощени от тях зам. -кметове - за териториите на съответните
райони. Разрешение за ползване на място общинска собственост за поставяне на
обект с кампаниен характер се издава за площ не по-малка от 2 кв. м.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на всички основания по чл.146 АПК Съдът намира, че оспореното
писмо е издадено от компетентен орган, тъй
като съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда и условията за
издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията
на община Пловдив за ползване на общинско място за разполагане на преместваем
обект, поставен по смисъла на Наредба за реда за поставяне на преместваеми
обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на
градското обзавеждане на територията на община Пловдив се изисква разрешение за
ползване на място. Съгласно на чл. 6, ал. 1 от Наредба за реда за поставяне на
преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и
елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив,
компетентният орган за издаване на разрешение за ползване на място общинска
собственост за поставяне на мобилен преместваем обект или обект с кампаниен
характер е кметът на община Пловдив.
В случая основанието за издаване на процесния
отказ е наличие на обществена нужда -
увеличен брой на мероприятията, провеждани в обхвата на СК „Отдих и култура“, а
именно дейности от културния календар на община Пловдив и програмата на
Общинска фондация „Пловдив 2019“, международни и национални спортни събития,
които се потвърдиха и с приетите по делото писмени доказателства: писмо с вх. №
19 ВК-2003/5 от 11.12.2019 г. от Началник отдел „Обществен ред и управление при
кризи“ при община Пловдив, във връзка с информация за проведени през 2019 г.
мероприятия в обхвата на Спортен комплекс „Отдих и култура“;писмо с вх. № 19
ВК-2003(1) от 10.12.2019 г. от Директор дирекция „Култура и културно
наследство“ при община Пловдив, относно проведен на 08.09.2019 г. на
територията на Спортен комплекс „Отдих и култура“ концерт „Магията на
вековете“, с участието на Национален фолклорен ансамбъл „Българе"'
по повод откриването на Есенния салон на изкуствата; писмо с вх. № 19
ВК-2003(4) от 10.12.2019 г. от Общинска фондация „Пловдив 2019“ относно
проведени през 2019 г. в обхвата на Спортен комплекс „Отдих и култура“ събития,
в основната и асоциирана програма на Пловдив - ЕСК 2019г. и др.
Освен това е посочено, че територията
на комплекса е активно място за отдих на граждани и гости на гр. Пловдив и
потокът от хора е концентриран и активен с разнородни индивидуални превозни
средства за придвижване.
Съдът следва да уточни, че няма легална дефиниция
на понятието „обществен интерес“, макар българският законодател да борави
масово с понятието за обществен интерес в нормативните актове. Въпреки че понятието „обществен интерес” и неговите
производни „общо благо”, „публично благополучие”, „обществени нужди” и други са
много продължителна традиция в законодателството и административната практика,
употребата на „обществен интерес” като ограничаващ или въздържащ фактор на
индивидуалните права и свободи се свърза с модерния правен позитивизъм. „Държавен” и „обществен” интерес са популярни
изрази в административната дейност и се употребяват предимно при упражняване на
оперативна самостоятелност. Въпреки, че много често те са включени в законови
формулировки, тяхното съдържание, а оттам и тяхното приложение има твърде
неточен характер, който позволява различно тълкуване. В принципа за
съразмерност в АПК – чл.6, ал. 4 се предвижда, че от две или повече
законосъобразни възможности органът е длъжен… да избере тази възможност, която
е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и
обществото.
Обществените
интереси играят роля на ограничения на личните права и свободи на
индивидуалните субекти на право и се използват, за да оправдават действия на
държавните органи и администрацията, които иначе биха били недопустими или
трудно обосновани и поради това биха били в нарушение на общите норми на
правото.
Извеждането
на обществения интерес е въпрос на тълкуване за всеки конкретен случай. „Общественият
интерес” в съвременната правна уредба у нас е свързан с три много важни
изисквания: първо, стриктна нормативна уредба за прилагането му като критерий,
второ, представянето и използването му
като законосъобразна, произтичаща от закона, правна цел, която служи като
ръководство за държавния орган и като защита за правата на индивидите, и трето,
стандартът на „обществения интерес” да се прилага само, когато проблемът,
нуждите, не могат да бъдат разрешени по друг законосъобразен начин, т.е.
правомощията за действия в „обществен интерес” да се разглеждат само като
изключения. Това е и основното предназначение на принципа за съразмерност
/пропорционалност/, възприет в АПК.
От
приетите по делото писмени доказателства се установи, че издаденото Разрешение
за ползване /РП/ № ОБ-001207-4 от 18.07.2019г. е с определен срок от
01.08.2019г до 31.08.2019г и след този срок е невалидно, съгласно т. 11.3 от
Разрешението, следователно безспорно се доказа по делото, че е изпълнено
условието за прекратяване на РП.
Обстоятелството,
че е издадено веднъж разрешение за ползване, не дерогира
възможността на административния орган да откаже издаването на разрешение за ползване
или да отнеме издадено разрешение за ползване, стига да е налице обществена
нужда, налагаща това, какъвто е настоящият случай. Освен това в случая
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и
преценката му за целесъобразност на взетото решение за отказ за издаване на разрешение
за ползване не подлежи на съдебен контрол.
Принципът за
съразмерност по чл.6, ал. 4 от АПК е спазен, тъй като административният орган е
избрал тази законосъобразна възможност, която е осъществима най-икономично и е
най-благоприятна за държавата и обществото,
освен това при еднакви условия е третирал сходните случаи еднакво, което
се установи от приетите по делото разрешения за ползване на различни субекти. Обстоятелството,
че жалбоподателят е монтирал трайно прикрепени към земята съоръжения, свързани с търговската му дейност и е наел
служители на трудови договори, за което твърдение не се представят
доказателства, е ирелевантно за правния спор, тъй
като с нищо не е накърнено правото и възможността му да ползва друг имот и да
упражнява търговската си дейност.
С
оглед на горепосоченото Съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед
изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя
следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
правна защита на административния орган, определено в размер на 200 лв. /двеста
лева/, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка
с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Воден
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХV
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С.-К.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.К.,
против административен акт, обективиран в писмо с изх. № 18Ф2903-14 от
19.08.2019г. на Кмета на Община Пловдив, с което е отказано издаването на
разрешение за ползване на място – общинска собственост за поставяне на
преместваем обект - детска люлка с монети по заявление с вх. № 18Ф2903-14 от
25.07.2019г.
ОСЪЖДА „С.-К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М.К. *** сумата в размер на 200 лв. /двеста
лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен
съдия: /П/