№ 74
гр. Елхово, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно
наказателно дело № 20222310200167 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ – София /ДПУСЯ/, представлявано от
инж.Ц.М.Б., в качеството му на Изпълнителен директор, действащ чрез пълномощника –
старши юрисконсулт В.В., против Наказателно постановление № НЯСС – 18 от 17.01.2022
година, издадено от П.С.Г. - Председател на ДАМТН-гр.София, с което на основание
чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/, на ДПУСЯ, представлявана от Ц.М.Б. -
Изпълнителен директор, е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за
неизпълнение на задължение по чл.190а ал.2 във вр.с ал.1 т.3 от ЗВ.
Жалбоподателят с жалбата си, атакувайки НП като незаконосъобразно издадено и
неправилно, прави искане за отмяната му. На първо място в жалбата са изложени доводи, че
при съставяне на АУАН не е спазен срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушението е
извършено, както сочи и АНО, на 01.02.2021г., а АУАН е съставен след повече от три
месеца - на 26.07.2021г. На второ място се визира нарушение на чл. 34, ал.3 от ЗААН като са
изложени доводи, че не е бил спазен 6-месечния срок от съставянето на АУАН, за
издаване на НП и че атакуваното НП не е издадено на датата, посочена в същото –
17.01.2022г. В тази насока се изтъква, че ако НП е издадено на посочената дата, не би имало
никаква причина да не се изпрати от АНО, респективно да не се връчи своевременно на
ДПУСЯ. На трето място се твърди, че в оспореното НП липсва описание на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението и че нито в АУАН, нито в НП, са посочени
конкретните задължения на собственика на язовира, които не са изпълнени. На последно
място при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че нарушението е
извършено от жалбоподателя, се заявява искане НП да бъде отменено като се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят с оглед изложени в тази насока
съображения се явява маловажен. С жалбата са приложени писмени доказателства, заявено е
доказателствено искане и е направено искане за присъждане на сторените в производството
разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
1
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, не се явява законен или
процесуален представител.
За административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание
не се явява представител. В депозирано по ел.път от процесуалния представител на АНО,
ст.експерт Е.З., писмено становище се излагат подробни съображения във връзка със
законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като се желае същото да
бъде потвърдено като правилно и обосновано. В случай на потвърждаване на НП е
направено искане за присъждане на разноски съобразно чл.63д от ЗАНН, в т.ч. и определяне
на възнаграждение за процесуално представителство.
РП-Ямбол-ТО-Елхово, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
На 18.08.2020 година разпитаните по делото като свидетели - Д. И. Д. на длъжност
„главен инспектор" и инж.Е. К. М. на длъжност „ст.инспектор" в РО НЯСС „Югоизточна
България" офис Ямбол, към ГД НЯСС при ДАМТН, заедно с представител на ДПУСЯ –
инж.Любомир Христов, експерт хидроинженер, извършили проверка на техническото и
експлоатационното състояние на язовир с ПИ 61738.45.216 /000216/, находящ се в
землището на с.Раздел, общ.Елхово, обл.Ямбол, предоставен за управление на ДПУСЯ,
видно от приложеният към АНП Акт за публична държавна собственост № 3941 от
02.02.2019г. Констатациите от проверката са отразени в съставения на 18.08.2020 година, с
изх. № 06-02-80 от 21.08.2020г. Констативен протокол от проверка и контрол на язовирна
стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, приложен като
доказателство по делото към АНП. В него е посочено, че в момента на проверката
въздушния откос на язовира е силно обрасъл с гъста новоизрасла храстовидна растителност
по цялата дължина от 188 м. В същият протокол са дадени на основание чл. 190а, ал.1, т.3 от
ЗВ и предписания на стопанисващия язовира, едно от които е да се премахне храстовидна
растителност от въздушния откос в срок до 31.01.2021 година. Констативният протокол е
подписан от лицата, извършили и присъствали на проверката, вкл. и от представителя на
ДПУСЯ, след което е бил изпратен на ДПУСЯ, получен на 25.09.2020г., видно от
приложената обратна разписка за връчване на писмо с изх. № 85-01-950 от 18.09.20г. на
ДАМТН, към което е приложен протокола.
На 25.05.2021 година отново е била извършена проверка от разпитаните по делото
като свидетели - Д. Д. и инж.Е. М., заедно с представител на ДПУСЯ – инж.П.П. -
ръководител регионално звено, ТП - Ямбол, ДПУСЯ, на същият язовир с ПИ 61738.45.216
/000216/, находящ се в землището на с.Раздел, общ.Елхово, обл. Ямбол. От извършения
оглед и обход на място двамата проверяващи констатирали, че въздушният откос е силно
обрасъл с гъста храстовидна растителност по цялата дължина, като в този смисъл не било
изпълнено даденото предписание в протокол с изх. № 06-02-80 от 21.08.2020г. да се извърши
почистването на въздушния откос от храстовидната растителност със срок до 31.01.2021
година. Така извършената втора проверка е обективирана в съставен Констативен протокол
с изх. № 09-01-26 от 27.05.2021г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията
към нея и документацията за експлоатацията, приложен към АНП по делото. Констативният
протокол от 27.05.2021 година е подписан от лицата, извършили проверката, както и от
присъствалия на проверката представител на ДПУСЯ.
С покана с изх. № 85-02-370 от 01.07.2021 година, адресирана до Изп. директор на
ДПУСЯ Ц.Б., същият е поканен да се яви лично или чрез упълномощен от него
представител, на 26.07.2021 година в 13.00 часа на посоченото в поканата място – РО НЯСС
– ЮИБ на ГД НЯСС при ДАМТН в гр.Ямбол, при гл.инспектор Д. Д., за съставяне и
връчване на АУАН по Закона за водите във връзка с Констативен протокол № 09-01-
2
26/27.05.2021 година от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея на
процесния язовир. Със същата покана Изп. директор на ДПУСЯ е уведомен, че при
неявяване на посочената дата, АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие по реда на чл. 40,
ал.2 от ЗАНН.
На 09.07.2021г. инж.Ц.Б. в качеството си на Изпълнителен директор на ДПУСЯ по
силата на издадена Заповед №РД-266/09.07.2021г., е упълномощил П.Г.П. - ръководител РЗ,
ТП-гр.Ямбол да представлява ДПУСЯ пред ДАМТН и всички структурни звена на
Агенцията, като извърши всички необходими правни и фактически действия във връзка със
съставянето, връчването и получаването на АУАН по ЗВ във връзка с Констативен протокол
№ 09-01-26 от 27.05.2021 година и Констативен протокол № 09-01-32 от 17.06.2021 година и
отправени покани от ДАМТН с изх.№85-02-370/01.07.2021г. и изх.№85-02-371/01.07.2021г.
На 26.07.2021г. се явил упълномощеният от Изпълнителния директор на ДПУСЯ,
П.П. и в негово присъствие, свидетеля Д. Д. и в присъствието на колегите си – св.Е. М. -
свидетел по установяване на нарушението и св.М. И. -свидетел по съставянето на АУАН,
съставил против ДПУСЯ Акт за установяване на административно нарушение № 09-007 от
26.07.2021 година за това, че на 25.05.2021 г. при извършена на основание чл.190, ал.4, т.2
от Закона за водите, проверка на язовир ПИ №61738.45.216 /000216/, находящ се в
землището на с.Раздел, общ. Елхово, обл. Ямбол, с предоставени права за управление на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири", съгласно АПДС № 3941
от 02.12.2019г., за който е бил съставен Констативен протокол № 09-01-26 от 27.05.2021 г., с
който е установено, че не е премахната храстовидна растителност от въздушния откос в
указаният с дадените по-рано предписания в Констативен протокол от оглед на язовирна
стена и съоръженията към нея с № 06-02-80 от 21.08.2020г. срок -31.01.2021г. и с това на
01.02.2021г. ДПУСЯ е нарушило чл. 190а, ал.2 вр.с ал.1, т.3 от ЗВ.
АУАН е подписан от актосъставителя Д., от свидетелите М. и И., и е бил предявен и
връчен на упълномощеното от Изпълнителния директор на ДПУСЯ лице - П.П. на същата
дата - 26.07.2021 година, което го е подписало без вписването на каквито и да е възражения.
В 7- дневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, на 29.07.2021г. са постъпили в ДАМТН писмени възражения във връзка със
съставеният АУАН от Заместник-изпълнителния директор на ДПУСЯ. В същите се твърди,
че контролния орган не е установил, че ДПУСЯ е извършило на 01.02.2021г. соченото
нарушение на чл. 190а, ал.2 от ЗВ, че са били съставени два АУАН за едно и също
нарушение, че от неизпълнението на дадените предписания не са произлезли вредни
последици и че ДПУСЯ е предприело действия, с които да се осигури почистването на
язовирната стена от дървесна и храстовидна растителност.
Намирайки депозираното в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмено възражение за
неоснователно, въз основа на съставения АУАН № 09-007 от 26.07.2021г., Председателя на
ДАМТН П.Г., е издал на 17.01.2022г. атакуваното Наказателно постановление № НЯСС-18,
като констатираното адм.нарушение, квалифицирано по чл.190а, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от
Закона за водите, е описано по идентичен начин както в АУАН. Приемайки, че с описаното
в акта деяние, на 01.02.2021г. ДПУСЯ е осъществило фактическия състав на адм.нарушение
по чл.190а, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от Закона за водите, и излагайки преценката си, че
извършеното адм.деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири", ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителния директор Ц.Б., е наложено на основание чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1 000.00 лева
Наказателното постановление е връчено на ДПУСЯ с известие за доставяне на
01.03.2022 година, а жалбата е депозирана пред АНО на 15.03.2022 година.
От приложената към АНП Заповед №А-276/18.05.2021 година на Председателя на
ДАМТН се установява материално-правната компетентност на определени служители на
3
ДАМТН, между които свидетелите - Д. Д., М. И. и Е. М., да контролират предписанията на
комисиите по чл.138а, ал.3 от ЗВ, да контролират мерките за осигуряване на
изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за
безопасната им експлоатация, да дават задължителни предписания на собствениците на
язовирните стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното
изпълнение, както и да съставят актове за установяване на нарушения по чл. 200, ал.1 т. 38-
41, вкл. по ЗВ.
От приложения Констативен протокол от проверката на 25.05.21г. и от показанията
на свидетелката М. е видно, че от ДПУСЯ са изпратили до ДАМТН писмо от 15.04.2021 г., в
което молят за удължаване на срока за изпълнение на дадените през 2020 година
предписания, но този срок не е продължен, тъй като е прието, че е достатъчен, за да се
изпълни предписанието.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели – Д. Д. /актосъставител/, Е. М. /свидетел по установяване
на нарушението/ и М. И. /свидетел по съставянето на АУАН/, дадени в хода на съдебното
дирене, както и въз основа на приложените към АНП писмени доказателства, посочени и
обсъдени по-горе. Съдът като съпостави едни с други показанията на ангажираните от
наказващия орган свидетели, с констатациите в АУАН, възпроизведени и в НП, ги прие за
обективни, логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът не констатира
противоречие между показанията на свидетелите, а напротив – по недвусмислен начин
същите кореспондират едни с други и взаимно се допълват, досежно изложената
фактология, предшестваща и последваща констатирането на процесното нарушение и
процедурата по съставянето на акта. Св. Д. и св.М. са категорични в показанията си, че по
време на повторната проверка на 25.05.2028г., извършена на процесния язовир ПИ
№61738.45.216 /000216/, находящ се в землището на с.Раздел, обл. Ямбол, са констатирали,
че въздушният откос е бил силно обрасъл с гъста храстовидна растителност по цялата
дължина, поради което и въз основа на представената им документация, относима за
експлоатацията на съоръжението, са установили, че не са били предприети от
стопанисващия този язовир – ДПУСЯ, действия по изпълнение на дадено на 18.08.2020г. с
Констативен протокол №06-02-80/21.08.2020г. на комисия по чл.138а ал.3 от ЗВ,
задължително предписание - да се почисти въздушния откос от храстовидната растителност,
със срок за изпълнение - 31.01.2021г. Показанията на тези двама свидетели се подкрепят и от
соченото като постъпило на 15.04.2021г. писмо от ДПУСЯ с искане да бъде продължен
даденият срок до 31.01.2021г. за изпълнение на посочените предписания от 18.08.2020г., т.е.
по категоричен начин събраните доказателства по делото сочат, че към 25.05.2021г. не е
било изпълнено даденото задължително предписание след проверката на 18.08.2020г. за
почистване от храстовидната растителност на въздушния откос на язовира, което не се и
отрича от жалбоподателя.
Посочените гласни доказателства напълно кореспондират и с фактологията
обективирана в приобщените по делото и коментирани по-горе писмени доказателствени
източници, приложени към АНП – НП № НЯСС-18/17.01.2022г. на Председателя на
ДАМТН-София, известие за доставяне № 1110013260834, писмени възражения от Изп.
директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, АУАН № 09-
007/26.07.2021г., покана за съставяне на АУАН, Заповед №А-276/18.05.2021г. на
Председателя на ДАМТН, Заповед № РД-266/09.07.2021г. на Изп. директор на ДП „УСЯ“,
Констативен протокол № 09-01-26/27.05.2021г. на ГД“НЯСС“ от извършена на 25.05.2021г.
проверка, Писмо за предоставяне на протоколи от извършени проверки на язовири на
територията на област Ямбол на ДАМТН от 18.09.2020г., известие за доставяне №
01000013671578, Констативен протокол № 06-02-80/21.08.2020г. на ГД“НЯСС“ от
извършена на 18.08.2020г. проверка, копие от Класификация по степен на потенциална
опасност съгласно чл.141б от ЗВ на язовир ПИ с идентификатор 61738.45.216/000216/
4
с.Раздел, Акт № 3941 за публична държавна собственост на язовир в землището на с.Раздел,
обл.Ямбол, Договор за дарение № ДС-13-00003-31.10.2019г. и постъпилите по делото от
ДАМТН с вх. № 1213/02.06.2022 г. заверено копие от проект на НП № ПНП-НЯСС №
23/14.01.2022 г.
От така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като предявена от
надлежно легитимиран правен субект, имащ правен интерес от обжалване и в
законоустановения 14-дневен срок /видно от разписката за получено НП – 01.03.2022 година
и от датата на депозиране на жалбата на жалбоподателя пред АНО – на 15.03.2022г./ и пред
надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.
Разгледана по същество жалбата се преценя за неоснователна поради следните
съображения:
При извършената цялостна служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП, съдът констатира, че административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя - ДПУСЯ, е ангажирана в напълно редовно възникнало и развило се
производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Съдът не констатира да
са налице съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки
за отмяна на издаденото НП. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност съгласно Заповед №А-
276/18.05.2021 година на Председателя на ДА „МТН“ и чл.201 ал.11 и ал.12 от ЗВ и
съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в
АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, посочени са
обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на
нарушението, посочена е нарушената норма. Налице е единство между фактическото
обвинение и приложената санкционна разпоредба за адм.деяние, което е формулирано ясно
и недвусмислено, поради което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита
на нарушителя, а и в съдебно заседание не се ангажираха доказателства, оборващи
възприетата от актосъставителя и АНО фактическа обстановка, даващи основания да се
заключи, че действителната такава е различна от описаната в АУАН и в НП. По никакъв
начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
депозиране както на възражение по реда и при условията на чл.44 ал.1 от ЗАНН пред АНО,
така и на жалба до настоящата съдебна въззивна инстанция. Посочена е прецизно, надлежно
и ясно както от актосъставителя в АУАН, така и от АНО в НП нарушената материално
правна норма на чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, както и наложеното с НП
наказание за процесното адм.нарушение е индивидуализирано по вид и размер.
Съдът не възприема направеното от жалбоподателя възражение, че не са спазени
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН, съответно - за съставяне на АУАН и за издаване на
НП, поради следните съображения: - Нормата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, действала към
момента на съставяне на акта, е предвиждала, че не се образува административно-
наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Съгласно съдебната практика предвиденият по-дълъг срок се
прилага само в случаите, когато извършителят е неизвестен, а когато извършителят е
известен, органите, осъществяващи функции по установяване на административни
нарушения, следва да отчитат само по-краткия тримесечен срок. В настоящия случай
нарушението и нарушителя са открити от контролните органи на 25.05.2021 г. при
извършената втора последваща проверка. В този смисъл, след като актът е съставен на
26.07.2021 г., то се налага изводът, че е бил спазен тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Наличието на извършено нарушение е било констатирано и установено, при последваща
проверка, извършена от контролните органи на 25.05.2021 г., поради което не би могло да се
5
приеме, че нарушителят е бил открит, преди да е било установено извършването на самото
нарушение, нито пък да се предполага, че такова ще бъде извършено от субекта, на който е
било дадено предписанието. Именно и затова тримесечният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН е
започнал да тече от момента, когато органът, контролиращ изпълнението на даденото
задължително предписание, е констатирал, че същото не е изпълнено, което в случая е
направено на 25.05.2021г. Актът е съставен и в рамките на едногодишния срок от
извършване на нарушението, поради което не са налице основания да се приеме, че същият е
съставен в нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено в шестмесечния
срок от съставяне на акта, като обстоятелството, че е изпратено по-късно за връчване на
адресата в случая е ирелевантно и не е основание да се твърди, а и да се приеме от съда, че
НП не е издадено на посочената в него дата на издаване. Видно от твърдението на АНО и от
изпратеното копие от проект на НП № № ПНП-НЯСС № 23/14.01.2022 г., на посочената дата
е бил съставен от Елена Петрова и съгласуван на 17.01.2021г. от Елена Величкова, двете на
длъжност ст. експерт в Отдел ИА ГД НЯСС проект на НП, след което Председателят на
ДАМТН е подписал същия на 17.01.2022г. Поради изложеното съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство по съставянето на АУАН и по издаването на
НП, развило се пред АНО, не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения.
От материално правна страна обжалваното НП е законосъобразно,
постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Съдът намира, че правилно както актосъставителят в АУАН, така и
административно-наказващия орган в НП, са квалифицирали нарушението, извършено от
жалбоподателя – ДПУСЯ, по чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като прецизно и
правилно са съотнесени необходимите и надлежно визирани текстово фактически
констатации към хипотезата на правната норма.
Сочената като нарушена разпоредба на чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ,
възвежда задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да
изпълняват предписанията на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от ЗВ,
които са дадени в изпълнение правомощията им по чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ /да дават
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1
между които не попада процесния язовир/, вкл. и да определят срок за тяхното изпълнение,
на което кореспондира задължението на собствениците на язовирните стени и/или
съоръженията към тях да ги изпълнят в този срок. От своя страна приложената санкционна
норма – чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ изрично визира, че се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер от 1000 до 20 000 лв., физическо или юридическо лице, което не е
изпълнило предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ.
Не е спорно в случая, че на ДПУСЯ е възложено управлението и стопанисването на
процесния язовир, находящ се в землището на село Раздел, общ. Елхово, представляващ ПИ
№ 61738.45.216 /000216/, което се установява от приложения към АНП Акт за публична
държавна собственост № 3941 от 02.12.2019 година. В качеството на управляващ и
стопанисващ язовира, на ДПУСЯ е дадено процесното задължително предписание наред с
други такива, с Констативен протокол № 06-02-80 от 21.08.2020 година от контролни органи
имащи право да дават такива предписания съгласно чл.190 ал.4 от ЗВ, оправомощени с
изрична приложена по делото Заповед №А-276/18.05.2021г. на Председателя на ДАМТН, с
указания в срок до 31.01.2021 година да се предприемат необходимите действия за
почистването на въздушния откос от храстовидна растителност. Не се спори, че
предписанията, в т.ч. и процесното, са доведени до знанието на представляващият ДПУСЯ.
6
Въпреки задължителния си характер, предписанието за почистване на въздушния
откос, който е бил силно обрасъл с гъста храстовидна растителност по цялата дължина, не е
било изпълнено в определения срок – 31.01.2021г., а и до 25.05.2022г., което от своя страна
се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Д. и М.. Или чрез
бездействието си в определения срок, като форма на изпълнителното деяние,
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на констатираното нарушение по
чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Срокът за изпълнение на предписанията е до
31.01.2021 година и следователно за жалбоподателя е съществувала правно установената
възможност да изпълни предписанието по почистване на въздушния откос от храстовидна
растителност до посочената дата. Нарушението е констатирано след изтичане на дадения
срок, на 25.05.2022 година, като правилно АНО е посочил като дата на извършване на
нарушението – 01.02.2021г. - денят следващ изтичането на дадения срок за изпълнение на
задължителното предписание за почистване на въздушния откос от храстовидна
растителност.
Административно – наказателната отговорност на едноличните търговци и
юридическите лица се ангажира по реда на чл.83 от ЗАНН. Отговорността е свързана с
неизпълнение на задължения на ЮЛ и ЕТ към държавата или общините при осъществяване
на тяхната дейност. В конкретния случай при осъществяване на дейността си ДПУСЯ не е
изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбата на 190а ал.2 от Закона за водите -
не е изпълнила предписание на контролен орган по чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ, поради което
следва да понесе съответната санкция. Преценката за ангажирането на административно-
наказателната отговорност на ДПУСЯ обхваща единствено съществуването на
правнорелевантните факти и обстоятелства, без да се преценя съответствието на
предписанието с материалните и/или с процесуалните изисквания на Закона, като защитата
срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените задължителни предписания и срока за
изпълнението им, е следвало да се реализира по друг процесуален ред и в друго
производство, като по делото не са налице данни ДПУСЯ да е реализирала това свое право.
Предприетите впоследствие действия след извършване на проверката и след съставяне на
процесния АУАН, които жалбоподателя е посочил в представеното писмено възражение по
съставеният АУАН, не заличават факта на неизпълнение на задължението по
горепосочената разпоредба от ЗВ от страна на ДПУСЯ, като управляващ въпросния язовир и
съоръженията към него.
Правилно е приложена санкционната разпоредба, като АНО е съобразил факта, че в
случая адресат на издаденото задължително предписание е било ДПУСЯ, което е
юридическо лице и следователно правилно е определен вида на наказанието, като е
наложена имуществена санкция. По отношение на размера й, същата е наложена в
минималния размер предвиден в закона, а именно в размер на 1 000.00 лева, при предвиден
от 1 000 до 20 000лв. в приложимата санкционна норма на чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ. Съдът
намира, че наложената санкция от 1 000.00 лева е правилно определена, като са били взети
предвид всички обстоятелства, визирани в чл. 27 от ЗАНН. Това наказание съответства на
конкретната степен на обществена опасност на деянието и се явява съответно на целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което и същото се явява справедливо.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за приложимост на чл.28 от
ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай на адм.нарушение, както правилно е
преценил АНО с направения в обстоятелствената част на обжалваното НП извод. Деянието е
на просто извършване и е осъществено чрез бездействие, поради което е без значение дали
са настъпили общественоопасни последици в каквато насока са изразените от
жалбоподателя в жалбата му доводи. Установените по делото факти не сочат наличието на
смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Поначало
обществената опасност на нарушения от естеството на процесното по чл.190а ал.2 вр.с ал.1
7
т.3 от ЗВ, е определена от законодателя като висока, с оглед значимостта на охраняваните
обществени отношения, очертани в чл.2, ал.1, т.7 от ЗВ, а именно - предотвратяване или
намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното
наследство и стопанска дейност, свързани с вредното въздействие на водите. А това се
постига чрез извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация
на язовирните стени и съоръженията към тях – чл.2, ал.2, т.8 от ЗВ. Неизпълнението на
дадените предписания и респ. занижения контрол за тяхното изпълнение в посочените
срокове биха довели до непредвидими последици - аварии и злополуки, а в някои случаи с
огромни мащаби. Именно поради това и нормативно определените минимум и максимум на
размера на административните наказания за този вид адм.деяния са във висок размер, което
очевидно показва отношението на законодателя към този вид нарушения. С оглед на
изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл.28 от
ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно - наказателна отговорност. По посочените съображения наказващият
орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
Поради гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.
С оглед изхода на делото, направеното от АНО, чрез процесуалния му представител
- юрист Елена Величкова Златева искане за присъждане на юриск. възнаграждение, съдът
намира за основателно. Съгласно чл. 63д, ал.1 и 4 от ЗАНН в производствата пред районния
и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК,
като в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Доколкото в нормата на чл. 143,
ал. 4 от АПК няма установено правило за определяне и присъждане на възнаграждение за
осъществена защита от юрисконсулт, следва във връзка с чл. 144 от АПК, да се приложи
правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева/, като дължимите разноски следва да бъдат
определени в минималния размер от 80.00 лева, с оглед изготвяне единствено на писмено
становище без участие в с.з., и тази сума да се присъди в тежест на жалбоподателя.
Искането на жалбоподателя, заявено с жалбата му за присъждане на разноски, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение, предвид изхода от делото - прието е, че има извършено
адм. нарушение, т.е. липсва отмяна на обжалваното НП, се явява неоснователно и като
такова не следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № НЯСС - 18 от 17.01.2022 година, издадено от П.С.Г. - Председател на
ДАМТН гр. София, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири", ЕИК *********, представлявано от инж.Ц.М.Б., в качеството му на
Изпълнителен директор, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева, за извършено административно нарушение
по чл.190а, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири",
ЕИК *********, със седалище в гр. София, бул. „Княз Александър I", № 12 и адрес за
кореспонденция гр. София, ул. „Лъчезар Станчев", № 9, представлявано от инж.Ц.М.Б. в
8
качеството му на Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на ДАМТН гр.София,
представлявана от П.Г. в качеството му на Председател, направените по делото разноски за
осъществена защита от юрисконсулт в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
НЕ УВАЖАВА искането на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири" София, представлявано от Изпълнителния директор Ц.Б., за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд-Ямбол чрез Елховски районен съд в 14-дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
9