Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І Г.О., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети април, през две хиляди и двадесет
и четвърта година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева - Кочовски,
като изслуша
докладваното от съдията гр.д. № 2703 по
описа за 2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пр. първо ЗЗД и обективно съединени, при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 240,ал. 4 от ЗЗД.
Ищецът – дръжеството „Б.“ АД поддържа твърдения, че през
декември 2014 г. ответницата З.А.И. била писмено упълномощена от управляващия и
представляващ дружеството изпълнителен директор - Н.Й.Б., да представлява
акционерното дружество пред „Т.Б.“ АД, за извършване на банкови операции. Поради
това упълномощаване, ответницата имала достъп до финансите и банковите сметки на
„Б.“ АД в „Т.Б.“ АД. При проверка на документацията в дружеството бил установен
фактът, че на 26.02.2016г., в качеството на пълномоник, ответницата наредила да
бъде извършен банков превод на сумата от 167 000 лв., от банковата сметка на
ищцовото дружество в „Т.Б.“АД, по личната банкова сметка ***, открита в „Банка
ДСК“. В платежното нареждане за кредитен превод от 26.02.2016г., като основание
за превода е било записано само „пpeвoд“ и по никакъв начин не е било отразено конкретното
правно основание, за прехвърляне на споменатата парична сума от банковата
сметка на ищеца - по тази, принадлежаща на ответницата. Понеже сумата от 167
000 лева е била преведена от ищцовото дружество „Б.“АД и била получена от
ответницата З.И. по нейна банкова сметка *** „Банка ДСК“ АД при начална липса
на основание – налагал се изводът, че ответницата се е обогатила неоснователно с
посочената сума и дължи на ищеца връщането й.
Споменатата по- горе проверка в счетоводния архива на
дружеството бил намерен препис от писмен Договор за заем, датиран от
26.02.2016г., който от формална страна посочвал, че е сключен от една страна между
„Б.“ АД, представлявано от Изпълнителния директор Н.Й.Б., в качеството на заемодател
и от друга страна – от ответницата З.И., в качеството й на заемател.
Договорното съдържание посочвало, че ищецът предоставя на ответницата в заем
паричната сума от 167 000 лв., при годишна лихва в размер на ОЛП +1% и за срок
от 1 година. Договорът обаче бил нищожен на основание по чл. 26, ал. 2, изр. 1,
пр. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие между страните за сключването му и не
могъл да послужи като основание за паричната транзакция на сумата от
167 000 лева. Споменатият договор очевидно не би могъл да бъде подписан от
представляващия дружеството Н.Й.Б., доколкото последния не се намирал на
територията на Р. България в посочената датана сключване на този договор -
26.02.2016г., а положения за заемодателя „Б.“ АД подпис на представляващия Н.Б.бил
неавтентичен. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за недействителност на
договора за заем бил фактът, че клаузата на чл. 5 от същия договор предвиждала,
че „за обезпечение на предоставения заем“ заемателят издава запис на заповед в
полза на заемодателя, но такъв менителничен ефект не бил открит в
счетоводството на дружеството и не е предоставен на изпълнителния му директор.
В пълномощното, с което ищцовото дружество „Б.“АД било упълномощило ответницата
да го представлява пред „Т.Б.“ АД, не е било налице упълномощаване за сключване
на договор сам със себе си, нито упълномощаване за извършване на действия извън
кръга на банковите операции. Платежното нареждане за кредитен превод от
26.02.2016 г., с което е било наредено прехвърляне на сумата от 167 000 лв. в
банковата сметка на ответницата не било автентичен документ, тъй като подписът
на наредителя не принадлежал на Н.Й.Б.. Във връзка с изложеното се поддържа, че
изразеното едностранно волеизявление в платежно нареждане за кредитен превод от
26.02.2016 г. е извършено в нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и също
нищожно, поради противоречие със закона /чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/, а сумата в
размер на 167 000 лева, получена от ответницата З.А.И. била получена при
начална липса на основание. При изложените фактически твърдения, ищецът
претендира да бъде осъдена ответницата да му заплати на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД - сумата от 167 000
лева, с която се била обогатила неоснователно, поради липса на основание за
получаването на тази сума, както и за законната лихва върху същата сума,
считано от датата на предявяването на иска, до деня на окончателното плащане на
задължението.
При условията на евентуалност - ако бъде прието от съда,
че споменатият Договор за заем от 26.02.2016 г., сключен между „Б.“АД и З.А.И. е
действителен – ищецът претендира за осъждане на ответницата - да му заплати
сумата от общо 167 000 лв., в изпълнение на задължението за връщане на дадената
в заем сума, както да бъде осъден да заплати и законната лихва върху същата
сума, считано от датата на предявяването на иска до деня на окончателното
плащане на задължението.
Във всеки случай, с оглед очаквания благоприятен изход на
процеса, ищецът претендира за осъждане на ответницата, да му заплати
направените съдебни разноски и възразява за прекомерност на разноските, които
са направени за процесуално представителство на насрещната страна.
Ответницата З.А.И. оспорва предявените искове, като
поддържа тезата, че са неоснователни. В отговора на исковата молба, ответницата
поддържа твърдение, че през посочения в исковата молба период е била управител
на няколко свързани помежду си търговски дружества, контролирани и притежавани от
Н.Й.Б. и съпругата му Е.Б.. Ето защо, тя разполагала с пълномощно да
представлява всички тези търговски дружества, пред обслужващите ги търговски
банки, сред които е било ищцовото дружество „Б.“ АД, с банкова сметка *** „Т.Б.“
АД. По същата причина, ответницата била снабдена и разполагала с изрично
пълномощно за продажба на активи на търговските дружества „П.И.“ АД и „Б.И.“
АД, както и с пълномощно да представлява „Т.П.“ ООД пред „Б.Ф.“ АД -
инвестиционен посредник под надзора на Комисията за финансов надзор и
лицензиран по MiFID, част от структурата на Б. М. Г., както и да представлява „П.
К.“ ЕООД пред ТД на НАП. Всички посочени търговски дружества били свързани
лица, както помежду си, така и с изпълнителния директор на ищцовото дружество -
Н.Й.Б. и съпругата му - Е.З.Б.. През цялото време, групата от свързени
търговски дружества, между които и „Б.“ АД били фактически и юридически
контролирани от Н.Й.Б. и съпругата му - Е.З.Б., поради което всички действия,
които ответницата извършвала, в качеството й на управител, изпълнителен
директор, член на съвета на директорите или пък пълномощник, в действителност
били прако наредени и съгласувани от Н.Б.и/ или от Е.Б.. Именно по указание на Н.Б.,
на 26.02.2016г. било извършено процесното преводно нареждане на сумата от 167
000 лева, след което сумата постъпила от банковата сметка на „Б.“ АД - по
личната банкова сметка *** З.И. в „Банка ДСК“ АД. В изпълнение на изрично
последващо указание на Б.- получената в личната банкова сметка *** З.И. парична
сума сума била преведена от ответницата по сметка на трети лица, с цел
погасяване на задължения на свързаните дружества от групата - „Х.Т.С“ АД и „Т.П.“ ООД.
По- голямата част от погасените задължения произтичали от факта, че през
2015 г. е било образувано изп. дело № 254 по описа на ЧСИ Т.Д., с длъжник по
изпълнението – контролираното от Б. дружество „Х.Т.С“ АД, чийто задължения към
29.02.2016г. били в размер на 114 514 лева. В изпълнение на изрично нареждане
на Н.Б., ответницата превела сумата от 107 838,02 лева която била значителна
част от получените по личната й сметка 167 000 лева - по банковата сметка на
адв. Т.И., която била пълномощник на взискателите по изп. дело № 254/2015г. по
описа на ЧСИ Т.Д.. Операцията била наредена и извършена в защита на интереса на
дружеството от същата група „Х.Т.С“ АД.
На същата дата и отново по указание на Б., ответницата наредила да бъде извършен банков превод на сумата
от 50 000 лева, от сметката на ищеца по сметка на третото лице- кредитор „Б.Ф.“
АД, за да погаси задължението на „Т.П.“ ООД, произтичащо от договор
„ВЕ2940/2014“.
На 02.03.2016 г., действайки по указание на Б. - ответницата
е превела и сумата от 2500 лева по сметка на Софийски районен съд, за да
изпълни задължението за внасяне на депозит за изготвяне на експертиза по гр.д.
№ 391/2012 г., по описа на 76 с-в при СРС, по което страна били семейство Б..
С остатъка, представляващ разлика между получената по
личната й сметка сума и споменатите по- горе преводи за погасяване на
задължения на свързани лица, били заплатени таксите по изп. д. № 254/2015г. по
описа на ЧСИ Т.Д., а в резултат на това плащане делото е било прекратено.
В становището си пред съда, ответницата категорично отрича
както факта на сключването, така и правното действие на представения от ищеца
Договор за паричен заем от 26.02.2016г., като твърди, че не е сключван такъв
договор между нея и ищеца. При това ответницата оспорва автентичността на
представения от ищеца документ: Договор за заем от 26.02.2016г. Поддържа, че не
е подписвала договора, както и че това не е основанието за извършения на същата
дата превод на процесната сума. Твърди, че основанието за извършения превод е даденото
й пълномощно и изричното устно нареждане на изпълнителния директор на ищцовото
дружество- Н.Й.Б., направено с цел да бъдат погасени задълженията на „Х.Т.С“ АД
по посоченото изпълнително дело.
По всички изложени съображения, ответницата моли за
отхвърляне на предявените срещу нея искове и претендира за осъждане на ищеца,
да й заплати направените съдебни разноски, като възразява за прекомерност на
разноските, които са направени за процесуално представителство на насрещната
страна.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приетият като
доказателство и представен от ищеца заверен препис от Пълномощно с нотариална
заверка на подписа /лист 10 от делото/ мотивира извода, че на 19.12.2014г.
изпълнителния директор на „Б.“ АД – Н.Й.Б. е упълномощил ответницата З.А.И. „от
името и за сметка на „Б.“ АД да извършва самостоятелно всякакви банкови
операции в „Т.Б.“ АД, да тегли и внася неограничено всякакви суми в брой и да
извършва банкови преводи, да извършва самостоятелно всякакви банкови операции,
да открива и да закрива банкови сметки и да потвърждава заявки и др.
Приетата като
доказателство /на стр. 11 от делото/саморъчна молба с вх. № 364 от
26.07.20217г. на Н.Й.Б., в качеството на изпълнителен директор на „Б.“ АД и адресирана
до „Т.Б.“ АД мотивира извода, че съдържащото се в нея изявление на адресанта Б.
е било насочено към оттегляне на пълномощията на З.А.И..
Приетия като
доказателство заверен препис от Договор за заем от 26.02.2016г. /на стр. 12-13
от делото/, който бе представен и в оригинал )за констатация на
съответствието), съдържа обективирано в него изявление на посочените страни: „Б.“
АД и З.А.И., че са постигнали съгласие за това - „Б.“ АД да предостави на З.И.
сумата от 167 000 лева в заем и при уговорени в договора условия.
Във връзка с
оспорената автентичност на подписите на сключилите договора лице, съдът допусна
специализирано експертно изследване и заключението на изслушавана съдебно- графическа
експертиза, дава следното заключение относно подлежащите на доказване, правно
релевантни факти:
·
Според становището на
вещото лице Л.Г. – подписът „за заемодателя“ в края на договорното съдържание
не е бил положен от Н.Й.Б.
·
Според становището на
вещото лице Л.Г. – подписът „за заемателя“ в края на договорното съдържание е
бил положен от З.А.И..
В дадените пред съда показания, свидетелката М.Ж.Н.
заявява, че познава лично както управителя на дружеството - ищец, така и ответницата.
Познанството датирало от края на 2008 г. -
началото на 2009г., когато свидетелката започнала да работи в холдинга на сем. Б.и продължила
работа там до 2017г., като в годините изпълнявала
различни длъжности. Свидетелката помни, че била пълномощник на част от
дружествата, била управител на някои от тях, в съвета на директорите на други. Ответницата
З.И. работела също в холдинга на сем. Б.и била
финансист. Свидетелката и ответницата се запознли на едно
общо събрание на дружество, което е част от холдинга на сем. Б.и били в продължително
време колеги, работили почти ежедневно заедно - без значение, дали е в събота или неделя, а работното им място обичайно било в офиса, който се намирал на адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 103.
Свидителката си спомня, че единственият начин, по който
са били поставяни задачи на свидетелката и на ответницата било устно указание от Н.Б.или
от Е.Б.. Задачите обичайно били поставяни лично или по телефона, а
имало случаи, в които свидетелката и ответницата били викани в къщата, където живеели
Б.. Ответницата З. била
финансист – занимавала се с личните финанси на Н.Б.и с финансите
на всички дружества, с чиито управител бил Н.Б.. Между тези
дружества било и ищцовото дружество „Б.“ АД. Свидетелката
знаела, че за целта З. била упълномощена за представителство на всяко
едно от дружествата. Ежедневното задължение на З. било да информира лично Б. за
движенията на парични потоци, за наличностите по банковите сметки на свързаните
в холдинга дружества. Обичайни било след справката - З. да получава конкретни устни нареждания
от типа на: „Плати ми тока“ или „Дай пари“, „Изтегли пари и дай на майка ми, за
да направим вино, да купим грозде“. Тези нареждания З.
получавала или по телефона или присъствено - винаги лично от Н.Б..
Свидетелката често възприемала пряко и лично как на З. се
дават нареждания за различни разплащания. При указанията нямало ограничение в
сумите. Свидетелката счита, на базата на възприетото, че
ответницата З.
се ползвала с огромно доверие на Н.Б., а свидетелката има такива впечатления,
понеже всички разпоредителни сделки, когато Н.Б.е продавал имоти - винаги била
упълномощена З. – именно тя отивала на нотариалното изповядване на сделките, а след това тя получавала парите.
Свидетелката заявява своето
категорично впечатление,
че ответницата действа стректно и винаги
по указание, след изрично съгласуване с Н.Б.. З. никога не е проявявала самоинициатива, дори когато ставало
въпрос за по- малки суми (свидетелката посочва конкретни примери).
Дружеството „Х.Т.С“ АД също било собственост
на сем. Б.и то притежавало имоти по морето,
на територията на гр. Созопол
и гр. Бургас. По повод на спор за терен в близост
до Созопол, срещу това дружество имало образувани
най-малко три изпълнителни дела, а срещу него непрекъснато
и последователно били постановявани съдебни актове, в резултат на което сметките на дружеството
били запорирани. Свидетелката си спомня конкретно, че
през 2016г. имало изпълнително дело срещу „Х.Т.С“ АД.
Свидетелката и ответницата били заедно в офиса, когато получили призовка за
доброволно изпълнение от ЧСИ Т.Д., за притезание на значителна
сума
над сто хиляди лева. В тази връзка лично свидетелката, която е юрист, провела
телефонен разговор с Е.Б., а З. провела разговор с Н.Б., които към онзи момент били извън
територията на България. Н.Б.тогава дал изрично нареждане - да свидетелката и ответницата да предприемат всичко възможно,
да се спре това изпълнително дело и да не се допуска
имотът на „Х.Т.С“ АД да
отиде публична продан - защото самият имот струвал над
един милион лева. Б. дал нареждането в този смисъл по
телефона – пряко на ответницата З., но свидетелката
чула ясно всичко от тези указания, понеже имали
практика за водене на разговар на високоговорител на телефона –
за да могат да възприемат двете- свидетелката и ответницата,
в
последсствие да изпълнят най- точно наставленията. При
разговора, свидетелката не се усъмнила, че разговора се води именно с Б.,
понеже знаела телефонни му номер и познавала добре гласа му, както и поради
вече установената практика – служителките да
получават наставления по телефона.
В конкретния случай, Б. наредил свидетелката и
на ответницата да заминат веднага за Бургас,
за да направят възможното и да предотвратят
публична продан. При разговора, Б. попитал З. колко пари са налични
по сметката на дружествата, тъй като голяма част от тях били блокирани заради парични задължения: вземания
от трети лица и от Държавата. Тъй като при конкретния
разговор, ответницата З. уведомила Б., че има наличности по сметка
на „Б.“
АД - той указал по телефона да се
прехвърлят парите от „Б.“ АД и с тях да се спаси имота на „Х.Т.С“ АД от публична продан.
Именно Б. наредил, да се прехвърлят парите конкретно по
сметка на З.. Подобно указание не било инцидентен
случай, нито прецедент. За да може да се оперира с финансови средства на дружествата от холдинга
на сем. Б., била
установена
следната практика на работа: по нареждане на Б. и след прехвърляне на суми по лични сметки на
сем. Б.или пък по сметки на служители или по сметки на други, „чисти
от запори“ дружества от холдинга – били извършвани конкретни погасителни плащания. Според
спомените на свидетелката, Б. често указвал: „Прехвърли по твоята
сметка и плати“. На свидетелката също се случвало, да получи такива указания,
но обичайно ги получавала от съпругата на Б..
В споменатия случай, З.И. изпълни това указание на Н.Б.и
двете пътували до Бургас, където първо осъществили среща с ЧСИ, водещ
изпълнителното дело, а по- късно и с адвоката на взискателите по изпълнителното
дело - адвокат Т.И.. За всяко свое действие тогава, свидетелката и ответницата
уведомявали както Н.Б., така и Е.Б.. Това било същността на работата. По това
изпълнително дело З. платла по сметката на
адвокаткат И., за да се се разплати тя на свой ред с клиентите си – взискателите в
изпълнителното дело. На базата на личните си възприятия и знанието, че З. притежава пълномощно - свидетелката
изразява убеденост, че погасявайки задължения на „Х.Т.С“ АД с получените пари от сметката на „Б.“ АД,- З.И.
действа именно по нареждане на Н.Б.. Операцията била
извършена, като парите от сметката на „Б.“ АД били
преведени по нейната лична сметка, след
което бил извършен от лична сметка на З.,
по сметка на адвокатката на взискателите. Нарежданията на Н.Б.за извършване на
плащането и за конкретната платежна операция, били
получени в работен ден, но при разпита свидетелката
не може да посочи точен час обяснявайки тази
невъзможност с изтеклия период от време.
В конкретният случай, при получавана на указанията, свидетелката била в офиса само
със З., но като цяло, дори когато е имало други лица в офиса -
двете работили съвместно и взаимно се съветвали. При разпита, свидетелката заявява, че не се намира в особени отношения със
страните по делото, ответницата е бивша нейна колега, а със
семейство Б.не поддържала връзка от 2017 г.
В дадените пред съда
показания, свидетелката Т.М.И.- Ч. заявява, че упражнява адвокатска професия и
няма свързаност със страните по делото. Свидетелката имала качеството на
адвокат на взискателите по изп. дело № 254 по описа на ЧСИ Т.Д., а длъжник по
изпълнението било дружество „Х.Т.С“ АД.
По този повод, свидетелката се запознала лично с ответницата, както и с още
една жена, чието име не назовава. За срещата, която била проведена по
инициатива на З.И., двете жени -
включително З. - дошли лично в кантората на свидетелката в гр. Бургас и при
провеждане на самата среща, заявили че са инструктирани да осуетят възможността
за принудително изпълнение върху имуществото на дружеството. По тази причина,
заявили готовност да платят дълга „Х.Т.С“ АД към нейните клиенти- взискателите.
Свидетелката си спомня, че към онзи момент - цялото имущество на „Х.Т.С“ АД
било поставено под запори и възбрани. След проведените преговори и след като
приела плащането – свидетелката, в качеството на адвокат на взискателите в
изпълнителното производство, издала на ответницата разписка за погасяването на
дълга и представила в кантората на съдебния изпълнител изрично писмено
изявление за прекратяване на изпълнителното производство. При предявяване
на приложените към делото документи, свидетелката потвърждава тяхната
автентичност, а за част от тях посочва, че са създадени в нейната кантора.
Заключението на приетата
основна и допълнителна съдебно- икономическа експертиза, която е изготвенаот
вещо лице Ю.Б.Х. мотивира следните изводи, относно подлежащите на доказване
правнозначими факти:
·
Постъпилите по личната
сметка на З.А.И. в „Банка ДСК“ АД с IBAN ***лючват и конкретно постъпил
превод на сума в размер на 167 000 лева, без посочено основание на
транзакцията. Постъпилаета сума била наредена на 26.02.2016г. от банковата
сметка на ищеца - „Б.“ АД с IBAN
***;
·
В същата лична сметка на З.А.И. в „Банка ДСК“
АД с IBAN
***ани преводи от и са били нареждани за плащане преводи за
погасяване назадължения на дружествата, „Т.П.“ООД, „Р.Х.“ ЕООД, „Р.Т.“ ООД, „Б.ф.“ АД, „Х.Т.“ АД,
заплащани са суми за погасяване на задължения към депозит на вещи лица по гр.д.
№ 391/2012г. по описа на 76 състав при Софийски районен съд и др.;
·
От личната банкова
сметка *** „Банка ДСК“ АД с IBAN ***и описани в заключението
задължения на трети лица, вкл. Някои от споменатите по- горе търговски
дружества, към „ЧЕЗ“ ЕАД и лични задължения на ответницата З.А.И. в размер на
сумата от общо 1832, 36 лева.
Приетите като
доказателства по делото препис- извлечения от Търговския регистър мотивират
извода, че дружеството „Б.“ АД,
както и дружествата „Т.П.“ООД, „Р.Х.“
ЕООД, „Р.Т.“ ООД са свързани чрез управлението или собствеността на капитала с
третото неучастващо в настоящия процес лице Н.Й.Б., който в качеството на
изпълнителен директор на „Б.“ АД е упълномощил ответницата З.А.И., в качеството
на пълномощник на споменатото дружество.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
По
допустимостта на предявените искове;
Предявените
искове са процесуално допустими, тъй като спорежите страни са лица с надлежна
процесуална легитимация и правен интерес да разрешат описания в исковата молба
правен спор. Исковата молба е редовна от външна страна и с нея е сезиран
компетентен да разреши спора съд, съгласно правилата на родовата, местна и
функционална подсъдност.
По основателността на предявените искове;
Съдът е сезиран
от ищеца с обективно съединени при условията на евентуалност искове. Ппредпочитана
от него претенция е основана на твърдения за неоснователно обогатяване на
ответницата, в хипотезата на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и това е така,
доколкото се твърди, че в качеството на пълномощник на ищеца, ответницата успяла
да трансферира чрез банков превод, сумата от 167 000 лева от банковата
сметка на упълномощителя по своята лична банкова сметка, ***.
За да се
произнесе по основателността на иска, предявен в хипотезата на чл. 55, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД - настоящият състав на съда анализира събраните доказателства в
контекста на утвърдената в теорията и съдебната практика дефиниция на общата
правна конструкция на институ,та на неоснователното обогатяване – така, както е
очертана в емблематичното Постановление № 1 от 28.05.1979 г., пленум на
ВС относно някои състави
на неоснователно обогатяване.
Първият
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване,
на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
Начална
липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след
прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и
без наличието на някакво правоотношение.
В конкретния случай обаче, самият ищец твърди, че спорният банков превод за
сумата от 167 000 лева е бил извършен на 26.02.2016г., чрез използване на пълномощно с нотариална заверка на подписа
от 14.12.2014г., което сам представя. В самото съдържание на исковата
молба, ищецът също твърди, че споменатото пълномощно е било предоставено на
ответницата З.И. от изпълнителния директор на дружеството - Н.Б., както и че към
2016г. това е било валидно и действително, което твърдение се домогва да
установи посредством представеното с исковата молба изрично изявление за
оттегляне на пълномощията, депозирано през февруари 2017г.
От гледна точна на правната докртрина обаче, споменатото пълномощно не представлява
„правно нищо“, а тъкмо напротив – то е достатъчна индикация за наличието на
правно основание, което легитимира ищцата, да осъществи банков превод за процесната
сумата от 167 000 лева. Възприемайки разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. №
5/2014 г., ОСГТК на ВКС, относно упълномощителните сделки, тъй като тези
разяснения и указания очевидно намират приложение и за настоящия провен спор.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, представителството е извършване на правни сделки и
действия за друго лице и от негово име, с непосредствено действие за представлявания.
На представителната власт, като непритезателно субективно
право, съответства правното
задължение на представлявания - да търпи в своята правна сфера настъпилите правни
последици от действията на представителя.
При доброволното представителство,
представителната власт възниква изцяло по волята на представлявания, а учредяването
на представителната власт става чрез едностранна правна сделка - упълномощаване
на представителя. Упълномощителят извършва упълномощаването, за да може чрез
пълномощника си, да
постигне един желан правен резултат. За да е налице упълномощаване с последиците по
чл. 36, ал. 2 ЗЗД, необходимо и
достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно да е изразена волята на
упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки от негово
име,
чрез пълномощника, който също следва да е ясно и еднозначно посочен в съдържанието на пълномощното.
Еедностранната сделка на упълномощаването никога
не се осъществява сама за себе си – тя е имплицитно свързана със сключване на мандатно
правоотношение, основано на някакъв договор, най- често на договор за поръчка, между пълномощника - довереник
и упълномощителя- доверител. Очевидно е също, че пълномощителната
сделка би била без кауза и не би била налице логична /житейска/ причина за нейното
съществуване, ако не би било налице мандатно правоотношение, чиято реализация
се нуждае от упълномощаване.
Събраните в хода на съдебното дирене доказателства,
според настоящия състав на съда категорично установиха, че в процесната
хипотеза също е било налице мандатно правоотношение, основано на договор за
поръчка, между упълномощителя - „Б.“ АД и неговия пълномощник –
ответницата З.И..Мандатното правоотношение е
съществувало през периода от предоставяне на пълномощното на 19.12.2014г. до
датата на неговото оттегляне с изявление, отправено от името на „Б.“ АД до „Т.Б.“
АД на 06.02.2017г.
Съдебната практика и правната доктрина категорично и
еднозначно приемат, че доколкото няма
изискване за форма на действителност при договора
за поръчка, то е възможно
съгласието за изпълнение на определени правни или
фактически действия да бъде
постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия. Именно поради това, доказването на мандатното правоотношение се извършва с
всички доказателствени средства /виж в
т.см. Решение № 215 от 30.10.2019 г. по гр. д. №
4780/2018 г., г. к. четвърто г. о.
ВКС и др./.
В конкретния случай, съществуването на мандатно
правоотношение бе доказано пряко, посредством показанията на разпитаните
свидетели: М.Н. и Т. Ѝ.– Ч., Както
и косвето, посредством заключението на изслушаната съдебно- икономическа
експертиза. Заключението на експертизата установява косвено наличието на
мандатно правоотношение, в изпълнение на договора за поръчка, който ответницата
е реализирала - нареждайки по собствената си банкова сметка ***, доколкото процесната
сума е използвана за погасяване на чуждо за пълномощника задължение. В
конкретния случай бе доказано, че преведените от банковата сметка на „Б.“ АД суми са били насомени към погасяване на парични задължения на дружеството
„Х.Т.С“ АД, което е свързано чрез управлението и собствеността на капитала с
третото неучастващо в настоящия процес лице Н.Й.Б. т.е. лицето, което е
предоставило процесното пълномощно.
Най- категоричното доказателство за факта ъществуването на договора за
поръчка е представеното с исковата молба Пълномощно с
нотариална заверка на подписа от 19.12.2014г., което е било предоставено за да
създаде възможност на ответницата да реализира поръчката, като нареди
извършване на процесния банков превод, за посгигането на определена цел, за
която е получила конкретни инструкции. Надлежното
упълномощаване на ответницатаЗ. И., да извършва банкови операции, като борави с
банковите сметки на ищеца „Бласък“ АД по дефиниция посочва наличието на мандатно
правоотношение, като правно основание за извършване на оспорваната банкова
операция и така мотивира категоричен извод за неоснователност на предявения иск
с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД - за връщане на получено без
основание. Обстоятелството, как пълномощникът е реализирал дадените му указания
от упълномощителя е извън предмета на делото в настоящия процес, тъй като такъв
иск би се основавал на договорно основание – чл. 284 от ЗЗД, а не на
извъндоговорно основание, каквото е основанието на предявения иск по чл. 55,
ал.1, пр. първо от ЗЗД.
По всички изложени по- горе съображения, предявеният иск за връщане на
даденото без основание следва да бъде отхвърлен изцяло, заедно с акцесорния иск
за присъждане на законната лихва.
С оглед неоснователността на предпочитания от ищеца иск – съдът е длъжен да
разгледа въпроса за основателността на евентуално съединения с него иск.
Предявеният при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 240, ал.4 от ЗЗД, по
същество се основава на тезата, че ищцата хипотетично би могла да се позове на представен
още с исковата молба Договор за заем от 26.02.2016г., чието правно действие ищецът „Б.“ АД изрично отрича/стр.2 от
исковата молба/, с твърдение, че този договора е нищожен поради липса на съгласие
и поради липса на основание. Понеже в
отговора на исковата молба, ответницата
също отрича категорично правното действие на представения от ищеца Договор
за заем от 26.02.2016г. и оспорва да е бил сключван такъв договор между нея и
ищеца /стр. 3 от отговора /, съдът възприема съгласието на двете спорещи
страни, че споменатия договор за заем не
е породил правно действие и не създава правни последици за нито една от тях. За
да не бъдат създавани предпоставки за привиден процес, съдът допусна и приетата
в хода на делото съдебно – грефическа експертиза, чието заключение също изключи
възможността да е било постигнато съгласие между страните за сключване на
процесния договор за заем. Следователно предявеният от ищеца при условията на
евентуалност иск на договорно правно
основание - чл. 240, ал.4 от ЗЗД за връщане на дадена в заем сума също следва
да бъде отхвърлен. Както беше посочено в мотивите на настоящото решение,
процесният банков превод на сумата от 167 000 лева е бил осъществен в
изпълнение на мандатното правоотношение по чл. 282 -284 от ЗЗД между ищеца и
ответницата.
По претенцията за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на правния
спор, на ответника, който е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК –
ищецът дължи да заплати сумата от 10 885 лева, представляваща сбора от
направените съдебни разноски, включително за процесуално представителство.
Релевираното от страна на ищеца възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на направените разходи за процесуална защита е неоснователно. За
да достигне до този извод, съдът съобрази броя и вида на извършените
процесуални действия, цената на предявените искове, обема на събраните
доказателства и процесуалната активност на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ АД с ЕИК*******и с адрес – гр. София, ул.
„*******, срещу З.А.И. с ЕГН ********** и адрес ***, иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.
първо от ЗЗД за връщане на сумата от 167 000 лева, получена от
ответницата без основание, чрез банков превод на 26.02.2016г. заедно със
законната лихва върху претендираната сума, считяно от предявяването на иска до
деня на окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност от „Б.“ АД с ЕИК*******и с
адрес – гр. София, ул. „*******, срещу З.А.И. с ЕГН ********** и адрес ***,
иск с правно основание чл. 240, ал.4 от ЗЗД
- за връщане на сумата от 167 000 лева, представляваща главница по получен
от ответницата на основание Договор за заем от 26.02.2016г., заедно със
законната лихва върху претендираната сума, считяно от предявяването на иска до
деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б.“ АД с ЕИК*******и с адрес – гр. София, ул. „*******, да заплати на З.А.И. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 10885
лева (десет хиляди осемстотин осемдесет и пет лева) за съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, която може да бъде подадена пред Апелативен
съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: