РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Кюстендил, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520100964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. № 4567/10.05.2023 г., депозирана от
„Г. ф.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град *****,
представляван заедно от изпълнителните директори М. К. и С. С., против М.
И., ЕГН **********, гр. ****.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна чрез назначения с
Разпореждане № 3967 от 20.09.2023 г. особен представител – адв. К. Д., е
упражнил правото си на отговор.
В исковата молба се сочи, че на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от Кодекса
за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), ищецът възстановил по щета №
120361/22.05.2018 г. имуществени вреди, нанесени по увредения т. а. „Волво“,
с рег. № ****, на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи в качеството му на компенсационен орган сумата от 3 343, 65
лв. чрез банкови преводи на 01.06.2018 г. и на 31.10.2018 г., като обща
парична равностойност на сумата от 1 710 евро по курса за деня, от които:
1 445, 69 евро обезщетение;
260, 21 евро такса обработка по фактура №**********/27.04.2018 г.;
1
3, 68 евро такса обработка по фактура № **********/26.09.2018 г.
Така на основание чл. 559, ал. 2 от КЗ на посочените дати „Г.ф.“
възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните
органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите
на Швеция относно нанесената щета.
Виновен за катастрофата бил ответникът - М. И. – македонски
гражданин, имащ българска лична карта, който на 27.10.2017 г. около 13:00 ч.
в гр. Флект Ууд, Йодвстр., Йонкьопинг, Швеция като водач на т. а.
“Мерцедес“ с рег. № ***на влекача и рег. № *** на ремаркето, на опашка за
гориво предприел движение на заден ход, завил рязко, за да се измъкне от
опашката в JKPA и в резултат на това блъснал т. а. „Волво“ с рег. № ***; ****
като по този начин причинил ПТП. Делинквентът нямал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на ПТП. Налице било нарушение на
чл. 461 във вр. чл. 483 от КЗ.
Съгласно чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ, ГФ възстановявал суми, изплатени от
компенсационния орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС
обичайно се намирало на територията на Република България. Задълженията,
произтичащи от непозволено увреждане, се уреждали от правото на
държавата, на чиято територия били настъпили – чл. 105 от КМЧП, клауза 3.4
от СКОГФ. В сумата, претендирана от ГФ, били включени всички разходи,
сторени от НББАЗ, необходими за обработка на документи по процесната
щета. С факта на плащане ГФ встъпило изцяло в правата на увреденото лице
и на основание чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ имало право на
регресен иск срещу причинителя.
На тази база се иска осъждане на М. И. да заплати на Г. ф. сумата от 3
343, 65 лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета №
120361/22.05.2018 г. обезщетение за имуществени вреди ведно със законна
лихва от датата на завеждане на иска – 09.05.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител – адв. К. Д., е упражнил правото си на отговор. В отговора се
сочи, че искът е процесуално допустим, но неоснователен като го оспорва по
основание и размер. Твърди се, че от представените писмени доказателства не
става ясно кога, как и по какъв критерий са определени вредите на
пострадалото МПС, както и по какви критерии и ценоразписи се определя
цената на вредата без участието на вещо лице, което не е обвързано с някоя от
страните. Поддържа се, че от предоставения от ищеца снимков материал е
видно, че върху шведския товарен автомобил няма нанесени вреди. В
допълнение се посочва, че не става ясно от предявената претенция каква е
2
ролята на Националното бюро на автомобилистите на Германия в настоящото
производство, след като твърдяната в исковата молба щета е настъпила в
Швеция. Заявява се, че ответната страна ще се ползва от представените към
исковата молба доказателства, като същите следва да се възприемат в насока
за недоказаност на твърдените от ищеца обстоятелства.
В съдебно заседание ищцовото дружество Г. ф., редовно уведомени,
представляват се от адв. И., която поддържа предявената искова молба.
Особеният представител на ответника - адв. К. Д., оспорва претенциите на
ищцовото дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено от фактическа страна
следното:
В преведен и заверен препис от двустранен протокол за ПТП от
27.10.2017 г., се сочи, че ответникът - М. И. – македонски гражданин на
27.10.2017 г. около 13:00 ч. в гр. Йонкьопинг, Швеция като водач на т. а.
“Мерцедес“ с рег. № ****на влекача и рег. № **** на ремаркето, на опашка за
гориво предприел движение на заден ход, завил рязко и в резултат на това
блъснал т. а. „Волво“ с рег. № **** на ремаркето като по този начин
причинил ПТП.
От приложените писмени доказателства - преведено писмо, заверен
препис, от 07.12.2017г. /л. 19 от делото/ от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ до Шведските
автомобилни застрахователи се установява, че М. И. е управлявал процесния
товарен автомобил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на реализиране на ПТП – 27.10.2017 г. От останалите приложени
писмени документи, приети и неоспорени по делото /л. 9-46/ се установява, че
ищецът е възстановил изплатено от НББАЗ на Националното бюро на Швеция
по щета №120361/22.05.2018 г. - обезщетение за имуществени вреди сума в
общ размер на 1 710 евро по курса за деня /л. 8/, от които 1 445, 69 евро
обезщетение /л. 10/, 260, 21 евро такса обработка по фактура
№**********/27.04.2018 г. /л.9/ и 3, 68 евро па фактура №**********/
26.09.2018 г. /л. 15/ .
По делото са назначени и приети, като обективно изготвени, съдебно-
счетоводна експертиза от в. л. С. Т. и съдебно-автотехническа експертиза от
в. л. Ф. К.. В съдебно-счетоводната експертиза се прави заключението, че
сумата, представляваща обезщетение за нанасената щета е реално изплатена
на НББАЗ от сметка на ГФ и същата е осчетоводена правилно. В съдебно-
автотехническата експертиза е формулиран извод, че основната причина за
настъпването на процесното произшествие е неправилното действие или
бездействие на ответника. От ПТП са произтекли материални повреди на
товарния автомобил „Волво“ с рег. № *** и *** на ремаркето.
3
С регресна покана с изх. № ГФ-РП-663/02.12.2022 г. /л. 53/ ответникът
е поканен да възстанови на ищеца вече изплатените от него суми. Съгласно
приложеното известие за доставяне /л. 54/ поканата е връчена лично на
ответника.
Останалите доказателства не променят крайните изводи, поради което
съдът не ги коментира.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята
нормативна уредба в КЗ, Правилника за устройство и дейност на ГФ и
правилата и актовете на международното частно право, директиви на ЕС и
международни споразумения между националните бюра
на застрахователите на страните-членки на ЕС-Споразумение между
компенсационните органи и ГФ, основано на Директива 2000/28/ЕС на ЕП и
ЕК по хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със
застраховките „Гражданска отговорност“.
Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен
орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се
намира на територията на Република България. Сумите се възстановяват в
пълен размер в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния
компенсационен орган. Функциите на ГФ, действащ в случая като
компенсационен орган, се състоят в уреждане на редовно заявени пред
чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия
събития, без да се прави преценка по същество.
Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от
правото на държавата, на чиято територия са настъпили.
Компенсационият орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е
самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като
прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало
застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на
компенсациите.
На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата
страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и
изплатените суми за външни услуги, както и сумите на всички разходи,
сторени от участващите в компенсацията страни.
С оглед горното, сложният фактически състав, от който възниква
предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва
следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на
застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие на територията на
Република България или на територията на друга държава членка на ЕС,
4
причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България; липса на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно
обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на
изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези
предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг,
разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се
суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното
обезщетение.
Основателността на регресната претенция предполага доказване и на
деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение
на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие
виновното му и противоправно поведение.
От приложените по делото писмени доказателства и заключенията на
вещите лица се установява, че е настъпило ПТП на територията на Швеция и
то е причинено от незастраховано МПС с българска регистрация. Тук следва
да се посочи, че за основателността на иска е без правно значение дали
ответникът е собственик на товарения автомобил марка „Волво“, с рег. №
****.
Също така от приложените документи, както се изяснява в
обстоятелствената част се установява, че Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи е изплатило на Националното бюро на
автомобилистите на Швеция обезщетение за причинени имуществени /за един
товарен автомобил/вреди и Г. ф. е възстановил на компенсационния орган
изплатените суми.
Досежно спорния въпрос дали вредите са причинени от действия на
ответника следва да се цени приложеното преведено и заверено копие от
двустранния констативен протокол, в който като причинител на ПТП е
посочен именно ответникът. В протокола той е надлежно индивидуализиран
като е посочен и номер на свидетелство на правоуправление. По своята
правна същност приложеният двустранен протокол представлява подписан
частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК, т. е. съставлява доказателство, че
обективираните в него изявления изхождат от подписалите го лица.
Доколкото този документ формално носи подписа на ответника и
удостоверява неизгодни за него факти, то документът има и материална
доказателствена сила, че тези факти са се осъществили, така както са
посочени. За да бъде оборена доказателствената му сила е следвало да бъде
доказано по несъмнен начин, че положеният в него подпис не е изпълнен от
ответника, каквото обратно доказване не бе осъществено по делото. На
следващо място съдът цени и заключението по съдебно-автотехническата
експертиза, сочещо, че причина за ПТП е поведението на водача на процесния
автомобил.
5
В обобщение на изложеното, съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и доказан.
С оглед основателността на главната претенция, съдът следва да уважи
и акцеснорния иск за законна лихва, поради което, на основание чл. 86 ЗЗД,
исковата сума се дължи ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 09.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото деловодни разноски се следват единствено на
ищеца, по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, като доказани са такива в размер
на 1 768, 12 лв., формирани като сума от възнаграждение на особен
представител на ответника, възнаграждение на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, възнаграждение на вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза, юрисконсултско възнаграждение на ищцовата страна,
което съдът определя в размер на 200 лв., както и държавната такса по делото.
За тази сума ще бъде осъден ответникът да плати на ищцовото дружество.
По обжалваемостта:
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването
му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И., ЕГН: **********, адрес: гр. ****, ап. 4 ДА
ЗАПЛАТИ на Г. ф., гр. ****, представляван заедно от Изпълнителните
директори М. К. и С. С., сумата в размер на 3 343, 65 лв. /три хиляди триста
четиридесет и три лева и 65 ст./, представляваща възстановеното от
Гаранционен фонд по щета №120361/22.05.201 г., обезщетение във връзка с
ПТП на 27.10.2017 г. в Швеция, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковете – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА М. И., ЕГН: **********, адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на Г.
ф., гр. ****, представляван заедно от Изпълнителните директори М. К. и С.С.,
сумата в размер на 1 768, 12 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и
12 ст.) – разноски в първоинстанционното производство.
Задълженията могат да бъдат платени по банкова сметка на ищеца,
6
посочена в исковата молба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7