Р
E Ш Е Н И Е
№
гр. София,
03.05. 2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, наказателно отделение, XVІІ
въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесет и пети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежина Колева
ЧЛЕНОВЕ: Петър Сантиров
Кристиян Трендафилов
при участието на
съдебния секретар Колева
и на прокурора Мирчев
докладваното от съдия Снежина Колева ВНЧД № 95 по описа за 2019 година, при което за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда глава двадесет и първа НПК.
С протоколно
определение от 21.11.2018г. СРС , 106 състав, по нохд № 19609/18г. след определение за одобряване на
споразумение между СРП и адв. М. –
защитник на обв. В. А. за приключване на наказателното производство и прекратяване на наказателното
производство, се е произнесъл по чл. 53,
ал.1 , б “а“ от НК
и отнел в полза на Държавата, на
посоченото основание, средството за
извършване на престъплението – л.а. м.
Фолксваген Голф с ДК № ********, собственост на осъдения.
Срещу посочения
акт, в законния срок, е постъпила
въззивна жалба от защитника М., в която се поддържа незаконосъобразност на определението за
отнемане и се иска да се отмени. Излагат
се подробни съображения.
В съдебно заседание
пред въззивната инстанция жалбата се поддържа; представителят на СГП изразява
становище за нейната неоснователност;
Вл. А. също моли определението относно
л.а. да бъде отменено.
Софийски градски
съд, извърши
цялостна проверка на правилността на обжалвания съдебен в пределите, посочени и
в чл. 314 от НПК, при която намира, че допуснати нарушения на
процесуалните правила отсъстват; първоинстанционният съд е спазил изискванията на процесуалния и материалния
закон и е постановил правилен съдебен акт.
С
одобреното от съда споразумение В.Д.А.
се признал за виновен за това, че на 18.11.2018 г. около 14:10 часа в
гр. София на бул. “Цар Освободител” пред сградата на Народно събрание и
паметника „Цар Освободител“ извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - по време на
граждански протест, отразяван от средствата за масова информация, потеглил от
пътното плътно до паметника по бул. „Цар Освободител“ с управлявания от него
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“ с ДК № ******MX и въпреки намиращите
се в близост граждани, /дрифтира/, като изважда преднамерено автомобила извън
контрол, прави обратен завой с несъобразена скорост,навлиза в платното за
насрещно движещите се, като задната част на автомобила се носи неконтролируемо,
като деянието е извършено при управление на МПС и в условията на повторност, след
като А. е бил осъждан по НОХД 14760/2017 на СРС, влязла в законна сила на
24.08.2017г. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, с което му е било наложено наказание
„Пробация“ за срок от девет месеца - престъпление по чл. 325, ал. 4 във вр. с
ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 НК. Страните, след предложение по
реда на чл. 382, ал.5 НПК, страните са се съгласили да завишат размера на
наказанието, което следва да се наложи на А. от 3 месеца ЛС на 1 година ЛРС
и задължителни периодични срещи с
пробационен служител през целия изпитателен срок, т.к. първоначално
определената санкция е приета за явно
несправедлива. След одобряване на споразумението от съда, наказателното производство е прекратено .
След това съдът служебно, по реда на
чл. 306, ал.1 т.1 НПК е поставил за
обсъждане въпрос относно приложението на
53, ал.1 б. А“ от НК и след като е
съобразил становищата на страните е изтъкнал, че съгласно императивния характер
на последната разпоредба, следва вещта, установена като собственост на
дееца, послужила за извършване на
престъплението, да се отнеме в полза на
държавата, при което и е
постановил обжалваното определение .
Въззивният съд констатира, че отсъстват допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон в постановения акт.
Липсва допуснато нарушение на
процесуалните правила, както сочи защитата, с оглед обстоятелството, че произнасянето е
осъществено в рамките на нохд № 19609/18г. и след постановяване по прекратително определение , т.к. подобна
хипотеза е предвидена именно в чл. 80 , ал.3 на Правилник за администрацията в
съдилищата, която предписва, че не се образуват частни наказателни дела по
искания от всякакъв характер относно разноски, веществените доказателства, по
чл. 68 и чл. 70, ал.7 от НК – т.е. все въпроси, които стоят в пряка връзка с основното производство,
каквато е и настоящата хипотеза.
Липсват нарушения в процесуалния ред, по който е осъществено
произнасянето, както се поддържа въззивния жалбоподател. На първо място съдът
се е съобразил с нормата на чл. 383, ал.2 от НПК /ДВ 63/2017г./ изрично изключваща
произнасянето по чл. 53 от НК в рамките на споразумението, а поставя
разглеждането му като негова последица.
Не се съзират нарушения и от гледна точка на безпристрастност на състава, доколкото
разискването на приложението на чл. 53 НК е по негова инициатива. И това е така, т.к.
както е изтъкнал и СРС нормите относно този въпрос за императивни и с
прилагането им съдът е обвързан.
И именно поради този задължителен
характер разрешаване на въпросите с приложението на чл. 53 от НК, страните по
споразумението не са имали правото да го включват в проекто – споразумението /
а не само, че не са имали воля, както сочи защитника/ . Аргумент
за това не се съдържа в разпоредбата
чл. 381, ал.5 т.6 НПК, указваща че споразумението следва да
съдържа съгласие „какво да стане с веществените доказателства“, и това е така т.к. в случая се касае за вещ,
която е от категорията, включени в чл. 53 от НК, а по тях страните не могат да
се споразумяват.
В този смисъл е налична и съдебна
практика Решение № 150 от 23.02.2005 г.
на ВКС по н. д. № 590/2004 г., НК, II н. о., ; Решение № 550 от 9.01.2012 г. на
ВКС по н. д. № 2067/2012 г., II н. о., НК; Определение № 155 от 21.04.2009 г. на ВКС по
н. д. № 125/2009 г., I н. о., НК.
Въззивният съд изцяло споделя, изразеното
от първата инстанция становище, че автомобилът е послужил за извършване на
престъплението, т.к. инкриминираните хулигански прояви, тоест самото
изпълнително деяние е осъществено с въпросното МПС, като по описания начин,
именно чрез т.нар. „дрифтиране“ е
осъществено и грубото нарушение на обществения ред и е проявено
явно неуважение към обществото . Останалите
аргументи, че колата е послужила за да се демонстрира, а и за да потърси осъдения приятелката
си, насочват към твърдения, отричащи
характера и естеството на деянието, прието като престъпно, поради което и не
следва да се разискват.
Не съставлява аргумент относно
приложението на закона наличието или липсата на съдебна практика по случаи, аналогични
на обсъждания.
Не би могъл да доведе до друг резултат и
довода на защитата, че осъденото лице е
млад човек и чрез колата изкарва прехраната си, т.к. както
се подчерта по- горе нормата на чл. 53, ал.1 б. „а“ НК е съсъ
задължителен характер и не дава
възможност на съда да съобразява фактори, свързани със семеен, личен,
имуществен характер при прилагането й.
С оглед изложеното, въззивният съд намира,
че определението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди .
Предвид изложеното, софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖВА протоколно определение от 21.11.2018г. СРС , 106
състав, по нохд № 19609/18г. , с което в
полза на Държавата, на осн. чл. 53, ал.1 б. „а“ НК е отнет л.а. м. Фолксваген Голф с ДК № ********, собственост
на В.Д.А. .
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.