№ 1936
гр. Варна, 16.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско
дело № 20243100502139 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:32 часа се явиха:
Въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, представлява се от адвокат Н.
Б., с пълномощно по делото.
Въззиваемият „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, представлява се от адвокат Д.Д., с
пълномощно по делото.
ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН
ОПЕРАТОР“ ЕАД, нередовно призован предвид датата на връчване на
призовката – 05.12.2024 г., представлява се от юрисконсулт Б.Л., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото, въпреки нередовното призоваване,
тъй като в заседание се явява процесуален представител.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото, въпреки констатираните нередности.
ЮРИСК. Л.: Предвид това, че съм тук, не се противопоставям да бъде
даден ход на делото, въпреки нередовното ни призоваване.
С оглед изразеното становище от процесуалния представител на третото
лице-помагач „ЕСО“ ЕАД, че не възразява за нередовното си призоваване,
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
1
ДОКЛАДВА постъпилите въззивни жалби, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 5221 от 27.11.2024 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивни жалби, както следва:
1. Въззивна жалба вх. № 62746/02.08.2024 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез
адв. Н. Б., срещу Решение № 2798/22.07.2024 г., постановено по гр.д. №
491/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав, с което се признава за установено на
осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че въззивникът дължи на
„КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Георги Живков" № 22, ет. 6, ап. 19, сумата от 7848,00 лв.,
представляваща платена на 31.01.2023 г. без основание стойност за
съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО” АД на фотоволтаична
електрическа централа към електроразпределителна мрежа за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0,6 MW, находяща се в гр. Търговище, ПИ №
73626.508.203, ПВИ - 2606, поръчка № **********, което плащане е
направено по проформа - фактура № ********** г., издадена от
„Електроразпределение север" АД, а след заплащане на сумата и издадена
фактура № **********/31.01.2023 г. и което вземане е прехвърлено с договор
за цесия от 14.11.2023 г., сключен между „ПСМ Солар” ЕООД /цедент/ и Ка
Енерджи” ЕООД /цесионер/, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 29.11.2023 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 15443/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 12
състав.
2. Въззивна жалба с вх. № 68346/26.08.2024 г. от
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III" № 201, срещу
Решение № 2798/22.07.2024 г., постановено по гр.д. № 491/2024 г. по описа на
ВРС, 12 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД, че
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (ЕР Север), дължи на „КА
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Георги Живков" № 22, ет. 6, ап. 19, сумата от 7848,00 лв.,
представляваща платена на 31.01.2023 г. без основание стойност за
съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО” АД на фотоволтаична
електрическа централа към електроразпределителна мрежа за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0,6 M W, находяща се в гр. Търговище, ПИ №
73626.508.203, ПВИ - 2606, поръчка № **********, което плащане е
направено по проформа - фактура № ********** г., издадена от
„Електроразпределение север" АД, а след заплащане на сумата и издадена
фактура № **********/31.01.2023 г. и което вземане е прехвърлено с договор
за цесия от 14.11.2023 г., сключен между „ПСМ Солар” ЕООД /цедент/ и Ка
Енерджи” ЕООД /цесионер/, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 29.11.2023 г., за която сума е издадена заповед за
2
изпълнение по ч.гр.д. № 15443/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 12
състав.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок,
визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което се явяват процесуално
допустими. Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл. 260 от ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирани.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена по сметка на
ВОС.
Преписи от въззивните жалби са връчени на насрещната страна „КА
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, която в срока по чл. 263 ГПК депозира два писмени
отговора, в които се оспорват твърденията на въззивниците и е отправено
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд
за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По предварителните въпроси.
В жалбата си „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на оспореното решение. Аргументите си
в тази насока излага във връзка със задължението по чл. 116 ЗЕ, която
разпоредба гласи, че операторът на електропреносната мрежа, съответно,
операторът на електроразпределителната мрежа, е длъжен да присъедини
всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на
съответната територия при условията, предвидени в закона. Съгласно чл.116,
ал.З от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на
електроразпределителна мрежа, е длъжен да извършва разширението и
реконструкцията на електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на
производители, до мястото на присъединяването. Съгласно чл. 116, ал. 7 от ЗЕ
условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за
преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа
енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се
определят с наредба, приета от комисията за енергийно и водно регулиране.
Въззивникът счита, че условията и редът за присъединяване на обекти
на производители към преносната или към разпределителните мрежи са
регламентирани с Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи (НППКЕЕПРЕМ). Съгласно чл. 53,
ал.2 от НППКЕЕПРЕМ „Операторите на разпределителни мрежи съгласуват с
3
оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа
централа към разпределителната мрежа средно напрежение, с което
въззивникът свързва задължението си да присъедини в съгласувателната
процедура системния оператор след констатацията, че ФвЕЦ може да бъде
евентуално присъединена към съществуващ или новоизграден
стоманорешетъчен стълб (СРС) 20 KV в гръбнака на електропровод 20 кВ
„Запад-2 Търговище“, подстанция „Търговище-2“ 110/20 кВ.
На изложените във въззивната жалба основания и твърдения се моли за
отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените в
производството разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД чрез адв. К. Т., в който се излага
становище за неоснователност на наведените във въззивната жалба доводи и
твърдения за отмяна на оспореното решение. В подкрепа на твърденията си
сочи, че със своите действия „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е
въвел ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване за ФЕЦ с другия
въззивник „ЕСО“ ЕАД, каквато не се следвала на централи под 5 МВч, поради
нормативна неопределеност на същата. В противовес с изложеното от
въззивника счита, че чл. 116, ал. 8 ЗЕ императивно указва, че операторът на
електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов
обект на производител на електрическа енергия въз основа на бъдещи
ограничения в преносната способност на мрежата, като предоставя
необходимата информация за преносната мрежа във връзка с
присъединяването, вкл. за начина и сроковете за присъединяване в
съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата. Навежда доводи за
нееднозначност на понятията „съгласуване“ на операторите на
разпределителните мрежи и „проучване“ с твърдения, че двете понятия са
различни етапи от производството по присъединяване на обект на
производител на електрическа енергия към електрическата мрежа.
Следователно, счита, че заплатената такса е недължимо платена при начална
липса на основание, както било възприето в обжалваното решение. Отправя
искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане
на разноски.
С въззивна жалба вх. № 68346/26.08.2024 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение като постановено при неправилно
приложение на материалния закон и неправилна преценка на събрания по
делото доказателствен материал. Твърди, че първоинстанционният съд,
неправилно прилагайки материалния закон, е приел, че в случая не била
налице хипотеза, в която ЕСО ЕАД следва да извърши процедура по
проучване за присъединяване по смисъла на чл. 2 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. (Наредба № 6 отм.) за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, отменена с Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за
4
присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Съгласно разпоредбата
на чл. 116а от ЗЕ, в редакцията, ДВ, бр. 54 от 2012 г., операторът на
електропреносната мрежа (ЕСО ЕАД) е длъжен да присъединява обекти на
оператор на електроразпределителна мрежа (в това число и БР Север) във
връзка с присъединяване към тях на обекти на производители на електрическа
енергия, какъвто е обектът на „ПСМ Солар" ЕООД. Условията и редът за
присъединяване на тези обекти към електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД и
за сключване на договорите се уреждат с наредба по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ.
Отношенията по присъединяване на обекти на оператори на
разпределителните мрежи към преносната мрежа се уреждат в Част четвърта,
Глава шеста на Наредба № 6 (отм.) на основание законовата делегация на чл.
116а, ал. 3 от ЗЕ.
Въззивникът сочи, че в обжалваното решение неправилно било прието,
че редът за присъединяване на тези обекти бил развит в Глава четвърта,
Раздел I от Наредба № 6 (отм.). Според мотивите на първоинстанционния съд,
в случай бил приложим редът в Наредба № 6 (отм.) за присъединяване на
обекти на производители на електрическа енергия. Въззивното дружество
излага, че изводът на решаващия състав бил погрешен, тъй като описаното
представлявало реда за присъединяване на електрически централи към
съответния мрежови оператор - или към разпределителната мрежа, или
директно към преносната мрежа, което зависело от общата инсталирана
електрическа генераторна мощност. Наредба № 6 (отм.) е предвиждала, че
когато мощността е над 5 MW, искането за проучване на условията и начина
на присъединяване се подава до оператора на преносната мрежа (ЕСО ЕАД), а
когато е равна или по-малка от 5 MW - до оператора на разпределителната
мрежа. Това е директно присъединяване на обекти на производители.
Въззивникът твърди, че в случая ставало въпрос за присъединяване на
обект на оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа. Сочи,
че обектът не бил на производител - не бил електрическа централа, а
присъединителен електропровод средно напрежение, собственост на
оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа
на въззивника. Излага, че в единия случай се касаело за присъединяване на
обект на производител, а процесният случай се отнасял за присъединяване на
електропровод на електроразпределителното дружество (ЕР Север) към
преносната мрежа на въззивника. Съгласно чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6
(отм.) присъединявани обекти на операторите на разпределителните мрежи по
чл. 116а ЗЕ по смисъла на тази наредба са: 1. разпределителна уредба високо
на средно напрежение, която не е елемент от преносната електрическа мрежа
по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, присъединена
към елемент от преносната мрежа чрез присъединителен/ни електропровод/и
високо напрежение; 2. разпределителна уредба средно напрежение,
собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединена към
електрическа уредба средно напрежение, собственост на оператора на
преносната мрежа, чрез присъединителен/ни електропровод/и средно
5
напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа; 3.
присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост
на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната
мрежа. В процесния случай, било поискано проучване условията за
присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа по чл.
102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 (отм.), а именно присъединителен
електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на
разпределителната мрежа ЕР Север, към преносната мрежа на ЕСО ЕАД, а не
на обект на производител. Това обстоятелство се установява и от приложения
по делото Предварителен договор № ПРД-ПР-20-2258/30.11.2023 г.
На подробно изложени във въззивната жалба твърдения се моли за
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна депозира писмен
отговор вх. № 81541/11.10.2024 г., в който е застъпено становище за
неоснователност на твърденията във въззивната жалба на „ЕСО“ ЕАД.
Аргументира становището си с това, че в случая не било поискано
присъединяване по чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6, вр. чл. 116а ЗЕ, а приложима
била процедурата по Глава 4 от Наредба № 6 за присъединяване на
производители и клиенти. Излага, че чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6 касаел
случаите на реконструкция и модернизация на електроразпределителните
мрежи. Такъв вид присъединяване се осъществявал при сключен договор на
оператора на електроразпределителната мрежа и оператор на
електропреносната мрежа, каквато не била хипотезата по делото. Сочи
неотносимост на чл. 116а ЗЕ за процесния случай, като посочва съдебна
практика в подкрепа на твърдението си. Сочи, че приложеният проект за
предварителен договор за присъединяване на обект на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД към преносната електрическа
мрежа не бил подписан между страните и не пораждал правни последици. На
изложените в отговора доводи и твърдения отправя искане за потвърждаване
на оспореното решение. Претендира присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, в която са отправени еднопосочни
твърдения с тези във въззивната жалба, като отправя идентично искане за
отмяна на оспореното решение.
АДВ. Б.: Запознат съм с проекта за доклад, нямам възражения.
Поддържам депозираната въззивна жалба.
АДВ. Д.: Оспорвам в цялост подадените въззивни жалби, поддържам
отговорите по двете. Запознат съм с проекта за доклад, нямам възражения по
него.
ЮРИСК. Л.: Запозната съм с проекта за доклад, нямам възражения.
Поддържам депозираната от „ЕСО“ жалба.
6
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че
следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад по делото, така както
е обективиран в Определение № 5221 от 27.11.2024 година, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад по делото, обективиран в
Определение № 5221 от 27.11.2024 година.
ЮРИСК. Л.: Предвид това, че в отговора на жалбата „КА Енерджи“
твърдят, че е бил представен предварителен договор между „ЕСО“ ЕАД и
„ЕРП-Север“, който не е подписан, искам да обърна внимание, че в писмения
отговор на исковата молба и на обратния иск в първоинстанционния съд е
представено като доказателство предварителния договор, копие от него, който
е подписан. За всеки случай нося екземпляр. Посочено е като приложение
този предварителен договор. Нося отново заверено копие от него, за да се
види, че е подписан. Включително, има допълнително споразумение към него
с последваща дата, от 01.2024 г. И анексът също е подписан. Представям го за
пълнота на доказателствата. Анексът не е представян пред първа инстанция.
Предварителният договор се намира на л. 127 и следващи от
първоинстанционното производство.
АДВ. Д.: По отношение на предварителния договор, след като е
представен в първа инстанция, следва да бъде приет.
По отношение последващото допълнително споразумение, има
преклузия по отношение на представянето на доказателства в настоящата
инстанция, затова моля да не бъде приет.
АДВ. Б.: Моето становище е, че не възразявам да се приеме
допълнителното споразумение, но намирам същото за неотносимо към
предмета на спора. Издадено е становище за присъединяване, а видно от
характера на допълнителното споразумение, същият касае несъществени
изменения на предварителния договор, които нямат отношение към
изследване на предмета, а именно заплатена ли е цена за присъединяване и
извършено ли е то.
ЮРИСК. Л.: Целта на представените доказателства беше да се види, че
предварителният договор е подписан и от двете страни по него, защото се
твърдеше, че не е подписан и нямало последици от него.
По отношение на представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства от процесуалния представител на третото лице помагач
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, СЪДЪТ намира, че доколкото
представеният предварителен договор от 30.11.2023 г. съответства напълно на
приложения към депозирания отговор на исковата молба и на насрещен иск и
приет като доказателство по делото, находящ се на л. 127-129 по гр.д. №
491/2024 г. по описа на РС-Варна, не следва да бъде приеман.
7
Що се отнася до приложеното към него допълнително споразумение №
1/12.01.2024 г. към предварителен договор за присъединяване № ПРД-ПР-20-
2258/30.11.2023 г., същият не е представен пред първа инстанция,
възможността за представянето му е преклудирана, поради което и не следва
да бъде приет като доказателство по делото, а да се приложи към корица.
По изложените съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към корица представеното днес писмено доказателство от
процесуалния представител на третото лице-помагач „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД - предварителен договор за присъединяване на обект
на „Електроразпределение Север“ АД към преносната електрическа мрежа №
ПРД-ПР-20-2258/30.11.2023 г. и допълнително споразумение № 1/12.01.2024 г.
към предварителен договор за присъединяване № ПРД-ПР-20-2258/30.11.2023
г.
ЮРИСК. Л.: Имам още едно доказателствено искане. На основание чл.
266, ал. 2, т. 2 ГПК моля да приемете като доказателства Решение №
1238/29.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1948/2024 г. по описа на ОС-
Пловдив, влязло в сила, с което се потвърждава Решение № 1741/18.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 13846/2023 г. по описа на РС-Пловдив, по идентичен
казус.
АДВ. Б.: Запознат съм, предоставям на съда.
АДВ. Д.: Моля, в същата логика представям и моля да приемете
Решение № 1222/15.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1730/2024 г. по описа
на ОС-Варна по идентичен казус, с различно търговско дружество, което е
точно обратното на решението на съда, с оглед констатираната от нас
практика на ВКС.
АДВ. Б.: Моля да се приемат и двете решения.
ЮРИСК. Л.: Не възразявам да се приеме.
По представените в днешно съдебно заседание решения от
процесуалните представители на страните СЪДЪТ намира, че същите не
съставляват доказателства, относими към настоящия спор, доколкото страни в
производствата са неучастващи по настоящото дело лица, поради което следва
да бъдат приложени към корица.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към корица представените днес от процесуалните
представители на страните: Решение № 1238/29.10.2024 г., постановено по
в.гр.д. № 1948/2024 г. по описа на ОС-Пловдив, Решение № 1741/18.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 13846/2023 г. по описа на РС-Пловдив, Решение №
1222/15.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1730/2024 г. по описа на ОС-
Варна.
8
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна помощ, фактура и нареждане за
кредитен превод.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
ЮРИСК. Л.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ.
АДВ. Б.: Нямам възражения по разноските.
ЮРИСК. Л.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
АДВ. Д.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите депозираната от
„Електроразпределение Север“ АД въззивна жалба, като отмените
първоинстанционния съдебен акт като неправилен.
В евентуалност, в случай, че потвърдите първоинстанционният съдебен
акт, моля да бъдат потвърден и уважения с него обратния иск, предвид
сбъдване на вътрешното процесуално условие.
Спорът по делото е правен. Той се концентрира относно наличието на
основание за събиране на такса за присъединяване на производител на ел.
енергия от възобновяеми енергийни източници в конкретен размер, 7848 лв.
по ценоразпис на „ЕСО“. Твърдението е, че „ЕСО“ ЕАД са извършили
съгласуване на условията за присъединяване и в посочения смисъл услугата се
дължи. Споделяме разбирането на „ЕСО“, но считаме, че в случай, че жалбата
ни бъде отхвърлена, моля да съобразите, че представляваното от мен
дружество единствено по искането на „ЕСО“ е събрало посочената сума за
присъединяване от клиента, след което същата сума е наредена по сметка на
„ЕСО“, което дружество е окончателен реципиент на плащането.
В този смисъл е уважен и предявеният от нас обратен иск.
Моля за решение в посочения смисъл.
Моля да ни присъдите извършените разноски. Подробни правни доводи
сме изложили в жалбата си и в писмения отговор. Моля да бъдат съобразени
по съществото на спора.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно, постановено
в духа и буквата на закона, с оглед фактологията събрана по делото и
9
доказателствата представени.
Съгласен съм с казаното по отношение на това, че става въпрос за
правен спор, но конкретно тук, няма да се съглася с това, за наличието на
основание за плащането на таксата от 7848 лв., предвид това, че липсва
нормативна уредба, която да установява дължимостта. Т.е. тук е налице дали
сумата се дължи или не, каквото основание ние твърдим, че няма, съобразно
чл. 55 от ЗЗД. Считам, че сме представили достатъчно аргументирани
доказателства за липса на основание, посочени в отговора на въззивната
жалба, както и в самата искова молба в първоинстанционното производство, с
оглед на което моля да потвърдите решението и да присъдите разноски по
представения списък.
ЮРИСК. Л.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените обжалваното
решение като неправилно, тъй като считаме, че има неправилна преценка на
събраните по делото в първа инстанция доказателства и неправилно
приложение на материалния закон. Считам, че „ЕСО“ е събрала
законосъобразно таксата, която му се дължи за извършеното проучване за
присъединяване на обект, който, както сме изложили във въззивната жалба,
става въпрос за присъединяване на обект, а не на присъединяване на
производител на енергия.
Подробно сме изложили във въззивната жалба доводи, поради които
смятаме, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено.
Моля да постановите решение, с което да отхвърлите главния иск и
обратния иск. Моля за присъждане на разноски, за които сме представили
списък.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10