Решение по дело №12527/2020 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 07.03.2022 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

 Силвия Тачева

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12527 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №214733 от 11.09.2019г., постановено по гр.дело №44807/2017г. по описа на СРС, ГО, 142 с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК****** срещу „С.А.Г. Г.“ЕООД с ЕИК****** искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите от 933,13 лв.- обезщетение за неоснователно обогатяване от доставена но незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане и сумата от 136,02 лева мораторна лихва за периода от 01.11.2014г. до 30.01.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№7487/2017г. по описа на СРС.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не може да отговаря по иск за неоснователно обогатяване като потребител на топлинна енергия за стопански нужди в процесния топлоснабден имот. Твърди, че между страните не е сключен писмен договор и ответникът дължи претендираните суми за главници и лихви за забава, с които неоснователно се е обогатил за негова сметка. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника по жалбата и в производството, с който се оспорва последната като неоснователна. Ответникът твърди, че не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и не е потребител на топлинна енергия по силата на закона за процесния имот. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски във въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.59 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По делото не се оспорва, а и от представените писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът е собственик на процесния магазин. Не се оспорва и фактът, че за процесния период не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия. Липсата на такъв договор по принцип обуславя евентуално имуществено разместване и възможност за ищеца да предяви иска с правно основание чл.59 от ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване обаче не е достатъчно да се установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи. Обогатяването на едно лице се изразява в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик. По делото обаче не са ангажирани доказателства за твърдяното ползване на процесния топлоснабден имот през исковия период от ответника. За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се установи обогатяването на ответника чрез консумирането на доставена топлинна енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, което е обусловено от установяване на факта на ползване на имота. Ищецът следва да установи по реда на пълното и главно доказване това релевантно за претенцията обстоятелство. При процесуалното бездействие на ищеца и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, се налага извод, че съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че липсва елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а именно- обогатяване от страна на ответника.

Освен гореизложеното, от представения по делото протокол от общо събрание от 17.05.2011г. (л.88) се установява, че собствениците на имоти в бл.430 (където се намира и процесният магазин) са се съгласили да заплащат дължимите суми за топлинна енергия- сградна инсталация и общи части, за изброените в протокола имоти, включително магазин №36. На 02.09.2011г. между ищеца и етажната собственост е сключен представения и по настоящото дело договор (л.92), съгласно който изброените в т.2 лица, между които и ответника, няма да се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, а съгласно т.4 етажната собственост се задължава да заплаща дяловете от топлинна енергия отдадена от сградната инсталация за изброените обекти, включително процесния магазин. Следователно е налице заместване в дълг по смисъла на чл.102, ал.1 от ЗЗД- трето лице е заместило длъжника с изрично съгласие на кредитора, а заместеният длъжник (ответникът) се освобождава от отговорност към кредитора.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника следва да се присъдят сторените във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.  

На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

                                         

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №214733 от 11.09.2019г., постановено по гр.дело №44807/2017г. по описа на СРС, ГО, 142 с-в.

ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с ЕИК****** да заплати на „С.А.Г. Г.“ЕООД с ЕИК****** сумата то 300 (триста) лева- разноски по делото във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/