Р Е Ш E
Н И Е № …..
Гр.
София, 26.07.2019
г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание тридесети
април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 9621 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 354235/06.03.2018 г., на
СРС, 71 с - в, по гр. д. № 4472/2016 г. г. е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал.
1 ГПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.М.Б., ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН ********** дължат на „Т.С." ЕАД
при условията на разделност (по 1/2 ид. ч. всеки) сумата от 1 015,
31 лв. главница, представляваща стойността на ползвана и
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„******************, за периода от м. 09.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната
лихва от 23.10.2015 г. – подаване на
заявлението до окончателното плащане, както и сумата от 242, 03
лв. - лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода
от 30.10.2012 г. до 19.10.2015 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 64716/2015 г. на СРС, 71 с-в, като
исковете са отхвърлени за пълния заявен размер от 1 041, 83 лв. по главницата и
до пълния заявен размер от 258, 58 лв. – за лихвите за забава. Ответниците са осъдени за разноски в исковото производство и заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Недоволен от
решението само в отхвърлителната част по лихвите и относно разноските е останал
ищецът „Т.С.” ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, го обжалва с доводи, че
е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон в тази
част. Излагат
се съображения, че продажбата на ТЕ се извършва при действието на ОУ на ищеца,
който са влезли в сила, ответниците не са възразили срещу тях. Съгласно раздел
VІІ от ОУ, чл. 32, ал. 1, ползвателите са длъжни да заплащат ТЕ в 30 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С изтичането на срока
ответниците са изпаднали в забава и дължат лихви. Моли да се отмени решението в
оспорените части и да се уважи изцяло иска за лихви. Претендират
се разноски в това число – юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Ответниците Д.М.Б. и В.М.Б. оспорват жалбата на ищеца като
неоснователна в писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. СРС е уважил
иска съобразно заключението на ССчЕ, която не е била оспорена от ищеца
своевременно. Молят да се остави без уважение жалбата и да се потвърди
решението в тази част.
Ответниците, чрез пълномощника си, също са
депозирали въззивна жалба срещу посоченото по - горе решение в уважителната
част - по главницата и лихвите с доводи, че в тези части решението е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и процесуален закон.
Неоснователно СРС не е съобразил и е намерила за неотносимо към спора
оспорването на подписа на документите за главен отчет на уредите, на който
фигурира подпис на лицето Д.Б., без да е изяснено в какво качество то е
подписало протоколите. Твърдят, че при това има голяма вероятност отчетите да
бъдат манипулирани, а заключението на СТЕ е изготвено на тяхната база. По
делото не са представени оригиналите на фактурите и кредитните известия към
тях, въпреки, дадените двукратно указания от съда, като ищецът е предупреден за
последиците по чл. 161 ГПК. Въпреки това съдът в мотивите си никъде не е
посочил дали прилага или неприлага тази последици. Съдът е следвало да приеме
при това, че тези документи или не са съставени изобщо или са нередовни, поради
което не е следвало да цени и ССчЕ. Липсата на фактури означава, че
счетоводството на ищеца е нередовно. Поддържа, че поради отправено преюдициално
запитване до СЕС, по което е образувано дело № С - 725/2017 г., относно приложението
на чл. 62 ЗЗП, СРС е следвало да спре делото. Съдът не е взел отношение по
доводите в отвора на искова молба. Молят да се отмени решението в оспорените
части, като исковете се отхвърлят изцяло. Претендират разноски за въззивната
инстанция.
Ищецът не е
взел отношение по въззивната жалба на ответниците.
Третото лице
помагач „Т.с.“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба.
По реда на въззивната проверка, съдът намира
следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, а по допустимостта му - в обжалваната част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбите. Съдът
проверява служебно и за допуснати нарушения на императивните материалноправни
норми.
Обжалваното
решение е валидно. Производството
се развива след постъпване на възражения по чл. 414 ГПК против заповед за
изпълнение в полза на „Т.С.” ЕАД от длъжниците Д.М.Б. и В.М.Б., поради което производството е и
процесуално допустимо.
При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми. Решението е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като съдът дължи произнасяне само по доводите на страните изложени
в жалбите.
Като е приел и СРС, съгласно чл. 153, ал.
1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Като се съобрази посочената
уредба следва, че по смисъла на ЗЕ по договора за доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува
ТЕ за битови нужди.
Качеството на ответниците на потребители (клиенти) на ТЕ за имота в процесния
период не е оспорено и се установява от качеството им на собственици при разни
квоти – по 1/2 ид. част от имота, въз основа на нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 14, т. ІІ, рег. № 9657, дело № 179/05.10.2011 г.
Следователно,
според законодателната уредба през процесния период, между страните е налице облигационно
отношение с предмет доставяне на ТЕ за битови нужди при действието на ОУ на ищеца.
За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма. Приемането на
ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения
и/или отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия. Няма
данни по делото ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца Общи
условия, поради което съдът приема, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение във връзка с предоставянето на топлинна енергия за
битови нужди.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.
Измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД.
Като краен извод
и след съвкупната преценка на доказателствата, въззивният съд споделя извода на
СРС, че по положителния установителен иск за стойност на доставена топлинна
енергия е доказано, че през процесния период ответниците са потребители на
енергия за битови нужди и дължат заплащането на цената й.
Неоснователни са възраженията на
ответниците, че съдът е присъдил стойности на задълженията, без да
съобрази реалното потребление, като не е
взел предвид оспорването на документите за главен отчет на уредите. В съдебно
заседание пред настоящата инстанция въззивният състав се е произнесъл по
въпроса, че оспорването на подписа на документите за главен отчет е направено след
предвидените в ГПК срокове, поради което основателно СРС не го е съобразил при
постановяване на решението.
Освен
това, видно от т. 2 на нотариалният акт, посочен по – горе, върху процесния
имот е имало запазено право на ползване в полза на Д.П.Б., погасено със смъртта
й на 02.09.2008 г., както и на Д.П.Б., погасено поради отказ от него, съгласно
описаното в нотариалния акт. Именно поради това в документите за главен отчет,
както и във фактурите издавани от ищеца фигурира името на ползвателя на имота Д.Б..
Според официалното удостоверяване в нотариалния акт, това лице се е отказало от
правото на ползване към момента на дарението на имота в полза на ответниците,
който са пълноправни негови собственици.
Неоснователно е и възражението, че
размерът на задълженията не е установен, понеже ищецът не е представил
оригиналите на фактурите и кредитните известия към тях, за които е задължен от
съда. Това е така, доколкото по делото е работила ССчЕ, която не е оспорена от
страните. Експертът се е запознал с оригиналите на счетоводните документи на
място, в счетоводството на ищеца, поради което не е необходимо те да бъдат изрично
представени по делото.
Доводите за нередовност на фактурите
съдът също намира за неоснователни, тъй като топлинната енергия е с нормативно установени
цени. Не се установява счетоводството на ищеца да е водено нередовно и да са
налице нарушения на чл. 24 от ЗБНБ. Освен това, задълженията са установени
посредством заключенията на вещи лица, а не само въз основа на частни документи
изходящи от ответника, както се твърди в жалбата на ответниците.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ -
топлинната енергия за отопление на сградата се разделя на такава отдадена от
сградната инсталация и за общите части, за отопление на имотите и за БГВ.
При определяне реалния
размер на използваната ТЕ въззивният съд намира, че следва да се съобрази заключението
на СТЕ, което настоящият състав също кредитира като обективно изготвено. Според
вещото лице общият
топломер се отчита по електронен път, като от отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи, които са за сметка на доставчика. Общият
топломер в АС е преминал през необходимите метрологични проверки.
Съгласно СТЕ, която не е оспорена и
въззивният състав също намира за компетентно изготвена и кредитира, в имота е
имало 7 бр. радиатори с поставени ИРРО, като БГВ се отчита на база показанията
на монтираните в имота водомери. В периода е начислявана и ТЕ за отопление на
стълбище, на което има радиатор с монтиран ИРРО, като начислената ТЕ е
разпределена на пълния отопляем обем на имота. Начислявана е и ТЕ за сградна
инсталация. Според експертизата, разпределението на топлоенергията в сградата е
извършвано съгласно изискванията на Наредба № 16 -334/06.04.2007 г.
От ССчЕ е установено, че ответниците
са заплатили сумата от 502, 13 лв., с която са погасени задължения в процесния
период. Поради това настоящият състав намира, че основателно СРС е взел предвид
погасяването на задълженията и е определил, че сумите за ТЕ отопление и тези за
битово горещо водоснабдяване, изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба към периода, са в размер на общо 1 015, 31
лв. за периода м. 09.2012 г. – м. 04.2014 г., до който исковете по главницата са
приети за основателни.
В частта по установените задължения за лихви за забава
– по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД СРС :
Съгласно
ОУ, действащи в периода, купувачът е длъжен да заплати месечните суми
дължими към продавача в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се
отнасят. Както е
приел и СРС, с изтичането на срока за изпълнение потребителят изпада в забава
по отношение на плащането и без да е необходимо за бъде изрично канен. Крайните
изводи на въззивният съд съвпадат с тези на СРС по отношение изложените мотиви
за дължимостта на лихвите за забава, поради което настоящият състав препраща
към мотивите на СРС в тази част, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за
необходимо да ги преповтаря. Решението и в тази част следва да се потвърди
както е постановено и за установения размер на лихвите от 242, 03 лв. за
периода на забава - от 30.10.2012 г. до 19.10.2015 г. Жалбата на ищеца в
частта, в която са отхвърлени исковете до пълните предявени размери е
неоснователна.
Доколкото
мотивите на СРС съвпадат с тези на въззивния съд, решението следва да се
потвърди в оспорените части, както е постановено, включително по разноските по
исковото и заповедно производство.
Решението не е
оспорено от ищеца в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл. 422, ал. 1 ГПК за главницата над 1 015, 31 лв.
до заявения размер от 1 041, 83 лв. и в тази част е влязло в сила.
По разноските пред СГС :
Жалбите и на двете страни няма да бъдат уважени, разноските за въззивното
производство следва да останат за тяхна тежест така, както са направени.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
354235/06.03.2018 г., на СРС, 71 с - в, по гр. д. № 4472/2016 г., в частите , в които е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Д.М.Б., ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД
при условията на разделност (по 1/2 ид. ч. всеки) сумата от 1 015, 31 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „******************, за периода от м.
09.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от
23.10.2015 г. (подаване на заявлението) до окончателното
плащане, както и сумата от 242, 03 лв. - лихви за забава
върху главното вземане, изтекли в периода от 30.10.2012 г. до 19.10.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 64716/2015 г. на СРС, 71 с - в, както и в
частта, в която исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
лихвите за забава са отхвърлени над размер от 242, 03 лв. до пълния заявен размер от 258,
58 лв. и в
частта по разноските.
РЕШЕНИЕТО е влязло
в сила в останалата неоспорена от ищеца част, в която са отхвърлени исковете за
главницата, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК - над размер от 1 015,
31 лв. до пълния заявен размер
от 1 041, 83 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.