О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№99
гр. В. Търново, 08.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в закрито съдебно заседание на
осми декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
|
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
административен характер дело №10266 по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2023г. |
||
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по молба на *** Кр. А., в качеството й на
пълномощник на „И.П.“ ЕООД от гр. Суворово, с искане за допълване на Решение
№230/24.10.2023г. по КНАХД №10266/2023г. по описа на АСВТ в частта за
присъдените съдебни разноски в полза на „И.П.“ ЕООД, ответник по касация.
В молбата се изтъкнат подробно съображения за
необходимостта да се присъдят в полза на осъществилия процесуално
представителство адвокат възнаграждение и то в размера договорения и заплатен
размер, съобразно постановения правен резултат. Претендира се изменение на
постановеното решение в частта за разноските, като се увеличи сумата на
присъдените в полза на ответника по касация разноски на 780 лв.
Ответната страна по искането – Агенция „Пътна
инфраструктура“, в представено по делото писмено становище то пълномощник,
оспорва подадената молба и моли съда да я остави без уважение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното:
С Решение №230/24.10.2023г. по КНАХД №10266/2023г. по описа на АСВТ съдът е
оставил в сила Решение №411/25.07.2023г. по АНД/НАХД №670/2023г. по описа на Великотърновския
районен съд, с което решение е отменен електронен фиш №8504454792 на Агенция „Пътна инфраструктура“.
С решението си касационния състав е осъдил Агенция
„Пътна инфраструктура“ да заплати да заплати на „И.П.“ ЕООД от гр. Суворово
разноски по делото в размер на 400/четиристотин/ лв.
Решението на
съда е окончателно съгласно чл. 223 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и е влязло в
сила.
С молба вх. №5544/23.11.2023г. по
описа на АСВТ *** А., пълномощник на ответника по касация, е поискала изменение
на решението в частта за разноските, като е изложил съображения против мотивите
на съда в частта, в която е посочен начинът на определяне на дължими разноски.
В разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН е предвидено изрично
правомощие на съда за произнасяне по отношение на претендираните по делото
разноски от страните, което препраща към процесуалният ред, визиран в АПК.
Разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН/ред. ДВ бр. 109/2020г./ съдържа препратка към
разпоредбите на АПК досежно реда за касационно обжалване на решението на
районния съд. По арг. за по-силното основание, както и предвид препратката на
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН по отношение на разноските, след като този ред се
прилага за обжалване на цялото съдебно решение, същият ще е приложим и за
изменение на решението в частта му за
присъдени разноски. В АПК не се съдържат изрични разпоредби за това, а в
приложимия субсидиарно спрямо АПК ГПК това е регламентирано в Раздел III на Глава осемнадесета. Поради това,
без да са налице съответни препратки към приложимите чрез препратката на чл.
144 от АПК разпоредби на ГПК, последните ще намерят приложение при определянето
на разноските, изменението или обжалването на съдебното решение в частта за
разноските.
Поради това развилото се производство по подадената
молба за изменение на решението на касационната инстанция е допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Тази
хипотеза представяла възможност съдът да преразгледа вече постановения от него
съдебен акт в определена част – относно дължимите на страните разноски,
съобразно начина на определянето им съгласно процесуалните закони и
постановения краен правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение на
решението само в определена негова част, което е в отклонение от принципа за
неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт –
определение съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК и в строго регламентирана процедура.
Понеже това производство е в отклонение на вече посочения принцип, основанията
за неговото приложение, които не са посочени изрично в закона, следва да се
разглеждат като в отклонение от нормалното развитие на производството и да се
тълкуват стеснително.
Предвид на това отграничение, правилото на чл. 248,
ал. 1 от ГПК ще е приложимо или когато съдът изобщо не се произнесъл по
искането за разноски/тогава ще е налице основание за процедиране по реда на чл.
248 от ГПК, а не по реда на чл. 250 от ГПК/; когато съдът е присъдил разноски в
по-малък размер от претендирания без да се посочат съображения/мотиви за това;
когато са били налице обстоятелства, за които по делото има представени вече
доказателства, но те не са били ценени от съда или е било налице основание за
присъждане на разноски по особени правила, което не е било сторено. Тези
хипотези не са налице в разглеждания случай.
Искания за
присъждане на за разноски са направени своевременно от страните. Тези искания
са били разгледани от съда, който е изложил мотиви в постановения съдебен акт,
с което е обосновал защо и как е следвало да ги уважи, респ. защо не ги
уважава. Съобразно приетото за основателно възражение на касатора досежно
претендирания размер на адвокатско възнаграждение от ответника, съдът е
присъдил такова в размерите по чл. чл. 7, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възнаграждението е определено при условията на чл. 18, ал. 1 от посочената
наредба, тъй като пълномощник на ответника по касация не е явявал в съдебно
заседание пред административния съд.
Обстоятелството, че молителят не е съгласен с
постановения правен резултат, в случая по отношение на разноските, не е
основание да бъде уважено искане за изменение на решението по реда на чл. 248
от ГПК. Направеният от съда извод, обективиран в постановения правен резултат,
ще подлежи на преценка на посочените от молителя основания единствено в
инстанционния контрол за законосъобразност на съдебния акт, ако такъв контрол е
допустим. Ето защо в случая не са налице основания за изменение на
постановеното решение в частта му за разноските, поради което направеното
искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По тези съображения подадената молба е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Административният съд – В. Търново,
тричленен състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Решение
№230/24.10.2023г. по КНАХД №10266/2023г. по описа на АСВТ в частта за
присъдените съдебни разноски в полза на „И.П.“ ЕООД, ответник по касация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.