Р E Ш Е Н И Е
№
89
гр.
Пловдив, 14.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на седми
май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на съдебния секретар НЕЛИ КИРИЛОВА и в
присъствието на прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ, след като разгледа докладваното от
съдията Магдалина Иванова ВНОХД № 168 по
описа на ПАС за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на гл. 21 НПК.
С присъда №
7/04.02.2019 г., постановена по НОХД № 2188/2018 г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив подсъдимият Г.А.К. е признат за виновен и осъден при условията на чл.
373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 и ал. 5 вр. чл. 54 НК за извършени престъпления, както следва: по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1
вр. чл. 18, ал. 1 НК – на една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба
в размер на 3 000 лв.; по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК –
на една година лишаване от свобода, глоба в размер на 700 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година и по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3,
т. 1 НК – на глоба в размер на 500 лв.
На основание чл. 23, ал. 1 НК
на подсъдимия К. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една
година и осем месеца лишаване от свобода, към което, на основание чл. 23, ал. 2
и ал. 3 НК, са присъединени и наложените му наказания глоба в размер на
3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
На основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „в“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на
така наложеното на подсъдимия К. общо най-тежко наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 1 НК
от така наложеното на подсъдимия К. общо най-тежко наказание лишаване от
свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан, считано от
10.09.2018 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане е зачетен
за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 68, ал. 1 НК
е постановено подсъдимият К. да изтърпи изцяло и отделно при първоначален
„строг“ режим и наказанието от пет месеца лишаване от свобода, наложено му по
НОХД № 79/2018 г. по описа на Районен съд – Ч., от което е било приспаднато
времето, през което е бил задържан за срок от 24 ч. по ЗМВР на 24.03.2018г.
На основание чл. 307а НК е
отнета в полза на Държавата една банкнота от сто български лева със серия и
номер А* и една банкнота от петдесет български лева със серия и номер Б*,
представляващи предмет на престъплението по чл. 304а НК.
На основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнет в полза на Държавата с цел унищожаването му на остатъка от
наркотичното вещество, предмет на престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК.
С присъдата е извършено
разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. К.Д., в качеството му
на защитник на подсъдимия Г.К., с оплакване за явна несправедливост на
наложените на същия наказания за всяко от инкриминираните престъпления. В този
смисъл се прави искане атакуваният съдебен акт да бъде изменен, като бъде
намален размера на наложените на подсъдимия наказания, като за изтърпяване на
определеното общо най-тежко наказание бъде определен общ режим.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат
жалбата и направеното с нея искане.
Представителят
на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваният с нея съдебен акт, като обоснован и
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателствата,
изложените във въззивната жалба доводи и обсъди становищата на страните,
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Производството
пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл. 371, т. 2 НПК.
За да постанови
присъдата си, Пловдивският окръжен съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.А.К.
е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин е. Има завършено средно
специално образование. Не е женен и не
работи, но се занимавал с регистрация на моторни превозни средства. Към момента
на извършване на инкриминираните деяния е осъждан, видно от приложената по
делото справка за съдимост, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК на пет месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок
от 3 години, като му е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца /л. 83 от ДП/. Тази присъда е влязла в сила на
04.04.2018 г., като същата определя квалификацията на едно от инкриминираните
по настоящото дело деяния по чл. 28, ал. 1 НК.
Вечерта на 09 срещу 10.09.2018 г., подсъдимият К. бил на
рожден ден на свой приятел в ресторант „М.“
в гр. П., където употребил наркотично вещество – кокаин, на
празненството, което продължило до около 02:00 ч. на 10.09.2018 г.
Подсъдимият управлявал лек автомобил марка и модел „А.“, с рег. № ****/рама № ****/, с който се
придвижвал.
На 10.09.2018 г., около 11:45 часа, К., все
още повлиян от употребения кокаин, управлявал лекия се автомобил „А.“ по
Околовръстен път на гр. П., с № II- *, в участъка му на трети километър + 317
метра, в посока към гр. А.. Бил сам в автомобила.
По същото време и на същото място, на задната седалка в
автомобила „А.“, в черен калъф от очила, подсъдимият Г.К. държал множество
пликчета с бял прах – амфетамин, с общо нето тегло 0,158 грама и със съдържание
на активен компонент 2,0 тегловни процента амфетамин.
Свидетелят К.Н.бил назначен на работа в системата на МВР
и заемал длъжността младши експерт, командир на отделение в група „С.“ на
сектор „С.п.с.“ към отдел „О.п.“ при ОД на МВР – П.. Свидетелят И.С. също бил
назначен на работа в системата на МВР, на длъжността младши инспектор, старши
полицай в група „С.“ на сектор „С.п.с.“ към отдел „О.п.“ при ОД на МВР - П.
На 10.09.2018 г., за времето от 08:00 ч. до 22:00 ч.
свидетелите К.Н.и И.С., в качеството си на полицейски органи, изпълнявали
служебните си задължения като мотопатрул - С. 10, на територията на ОД на МВР –
П., включително такива свързани с осъществяване на контролна дейност по Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) и съставяне на актове за установяване на
административни нарушения(А.) по ЗДвП, при констатирани нарушения.
Около 11:45 часа на 10.09.2018 г. двамата полицаи се
предвижвали със служебните си мотоциклети по Околовръстен път на гр. П., в
посока гр. А. - гр. С., когато забелязали управляваният от подсъдимия К.,
автомобил „А.“, който се движел срещу тях, в насрещната пътна лента. След
като видял полицаите, подсъдимият започнал да криволичи с автомобила.
Полицейските служители му разпоредили да спре за проверка, като използвали
светлинен и звуков сигнал. Свидетелите Н. и С. се представили на подсъдимия,
посочвайки званието и длъжността си и изискали за проверка личните му документи
и тези на автомобила. При контакта си с него, полицейските служители
забелязали, че той е изнервен и целият трепери. Представил само личната си
карта и талона на автомобила, като обяснил, че свидетелството му за управление
на МПС е било отнето преди няколко месеца, което било потвърдено при проверка в
дежурната част. Полицаите констатирали, че с влязъл в сила на 04.04.2018 г. съдебен акт по НОХД № 79/2018 г.
на Pайонен съд - Ч.,
на К. е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК, което не било изтърпяно към
датата 10.09.2018 г. Полицаите уведомили подсъдимия К., че ще му бъде съставен
А., както и че ще свалят номерата на автомобила. Тогава подсъдимият започнал да
ги увещава да не свалят номерата, тъй като колата му трябвала ежедневно и заявил,
че ще му „прецакат работата“, ако свалят номерата на колата и няма да може да я
ползва.
Полицейските служители подканили също подсъдимият К. да
даде проби за алкохол и за наркотици, той се съгласил и бил изпробван за
алкохол, като уреда „Д. - А.“ показал, че той не е под влияние на алкохол.
Веднага след това, К. бил изпробван за употреба на наркотици с тест „D.C.*“ с № А. - *, със срок на валидност до месец октомври 2018 г. Докато
изчаквали резултатите на уреда, свидетелят Н. започнал да подготвя бланката за
попълване на А. – за управление от страна на подсъдимия К. на МПС в срока на
лишаването му от това право. Подсъдимият продължил да се суети около полицаите,
казал им, че ще ги почерпи, да не му съставят акт и да го пуснат да си върви.
Мотоциклетът на свидетеля Н. бил спрян на около един метър зад проверявания
автомобил. Свидетелят Н. започнал да попълва Акта на дъното на куфара на мотора
си, който бил отворен, а свидетелят С. бил на един метър от него и му диктувал данните на автомобила, за да ги впише.
Докато се изготвял Акта, били готови и показанията на теста на употреба на
наркотици, който показал наличие на кокаин в слюнката на подсъдимия К.. Свидетелят
Н. го попитал дали е употребявал наркотици, на което подсъдимият К. му
отговорил положително, че преди два дни е взимал кокаин, защото е бил на купон
по случай раждането на дете. Докато изчаквал изготвянето на А., подсъдимият
продължавал да моли полицаите да се направят, че не са го видели и не са
установили нарушението. Когато видял, че свидетелят Н. продължава да пише акта,
К. отишъл до автомобила си „А.“, след което се
върнал при свидетеля Н., застанал до него и пъхнал под папката му, в куфара на
мотоциклета, един свит на две хартиен лист, в който били поставени пари от 150
лв. - 1 бр. банкнота с номинал 100 лева, серия и № А*и 1 бр. банкнота с номинал
50 лева, серия и № Б.*, като заедно с това подсъдимият казал на полицаите да вземат да се почерпят,
да не пишат нищо и да си тръгват. Така, подсъдимият К. се е опитал да даде подкуп - дар под формата на пари в
размер общо на 150 лв. на полицейските органи: младши експерт К. Д. Н.,
командир на отделение в група „С.“ на сектор „С.п.с.“ към отдел „О.п.“ при
ОДМВР-П. и младши инспектор И. Д. С., старши полицай в група „С.“ на сектор „С.п.с.“
към отдел „О.п.“ при ОДМВР-П., за да не изпълнят служебните си задължения и да
не извършат действия по служба свързани с осъществяване на контролна дейност по
ЗДвП и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП,
възложени им съгласно Заповед per. № ***г. на М. на в.р.,
чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, чл. 37, ал.1, б. “Б“ от ЗАНН и конкретно изразяващи се
в това да не му съставят А. по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП за управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка и модел „А.“, с per. № ***, след употреба на наркотични вещества - кокаин и по
чл.177, ал.1, т. 1 от ЗДВП за управление на горепосоченото МПС, след като е
лишен от това право по съдебен ред, за срок от шест месеца, а именно със
споразумение по протоколно определение от 04.04.2018 г. по НОХД № 79/2018 г. на
PC - Ч., в
сила от същата дата.
Свидетелите Н. и С. видели, че оставеното от подсъдимия К.
в куфара, до папката е сгънат лист, от който се виждали краищата на парични
банкноти. Свидетелят С. се намирал на един метър, видял и чул всичко, тръгнал
към подсъдимия и двамата с колегата му го задържали. Полицейските служители не
приели дадените им от подсъдимия К. пари, а след задържането му, докладвали за
дадения подкуп и запазили местопроизшествието.
От своя страна свидетелят Н. съставил А. за
констатираното административно нарушение - управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка и модел „А.“, с per. № ***, след употреба на наркотични вещества - кокаин и А.
за констатираното административно нарушение - управление на горепосоченото МПС,
след като подсъдимият е бил лишен от това право по съдебен ред.
На мястото е бил изпратен екип с разследващи полицаи от
Отдел „КП“ при ОД на МВР – П., като на 10.09.2018 г., за времето от 12:25 ч. до
12:48 ч„ бил извършен оглед на полицейския мотор, при което действие били
иззети дадените от подсъдимия К. пари - една банкнота от петдесет лева и друга
- от сто лева, както и листа, ползван от К. като
опаковка на дадените като подкуп пари.
С оглед данните за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества от страна на подсъдимия Г.К., било предприето и претърсване
в условията на неотложност на лекия автомобил, ползван от К.. При това действие са били намерени и
иззети множество вещи, подробно описани в приложения протокол на л. 46-47 от ДП,
както и вещества от значение за разследването, намиращи се на задната седалка в
черен калъф от очила, в който са открити множество пликчета с наличен по тях
бял прах.
Съгласно заключението на назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство токсикологична експертиза /л. 103-105 от ДП/, при
извършените изследвания на предоставените биологични проби /от кръв и урина/ от
подсъдимия Г.К., е установено присъствие на кокаин и метаболити в биологичните
проби от изследваното лице, като според експерта е доказана употреба на кокаин.
Установено е от извършената техническа експертиза /л. 116-118
от ДП/, че дадените като подкуп банкноти, както и останалите, иззети от
автомобила на подсъдимия, са истински парични знаци.
Съгласно заключението на изготвената физико-химическа
експертиза, отделеното бяло прахообразно вещество от обектите във ВД № */множество
пликчета с наличен по тях бял прах, съдържащи се в калъф за очила/, е амфетамин
с общо нето тегло 0,158 грама и със съдържание на активен компонент 2,0
тегловни процента амфетамин. Амфетаминът е
поставен под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите и е включен в Приложение №1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и вещества като наркотични, като
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина.
Подсъдимият не е имал надлежно разрешително по смисъла на
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, за държане и
разпространение на високорискови наркотични вещества.
Стойността на това наркотично вещество е 4,74 лв.,
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., изм. с ДВ бр. 14 от
18.02.2000 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Така описаната фактическа обстановка
окръжният съд е приел за безспорно и категорично установена въз основа на
направеното от подсъдимия самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, тъй като то е
подкрепено напълно от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите Н. и С.,
приложените писмени доказателства, както и заключенията на изготвените експертизи. Правилен е изводът на съда, че посочените доказателства
категорично и безпротиворечиво установяват авторството на всяко от трите
престъпления престъплението, механизма, мястото, времето и обстановката на
извършването им. Обосновано е прието, че изразеното от подсъдимия самопризнание
изцяло съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.
Изложеното от окръжния съд се споделя изцяло от настоящата инстанция, поради
което е ненужно да бъде преповтаряно.
Въз основа на
правилно установена фактическа обстановка обоснован и законосъобразен е изводът
на окръжния съд, че подсъдимият Г.А.К. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на съставите на
престъпленията, както следва:
- по чл. 304а вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл.
18, ал. 1 НК за това че на 10.09.2018 г. на Околовръстен
път на гр. П., с № II-*, в участъка му на трети километър + 317 метра, е
направил опит да даде подкуп - дар под формата на пари в размер на 150.00 лв. -
1 бр. банкнота с номинал 100 лева, № А*и 1 бр. банкнота с номинал 50 лева, № Б.*,
на полицейски органи: младши експерт К. Д. Н. - командир на отделение в група „С.“
на сектор „С.п.с.“ към отдел „О.п.“ при
ОД на МВР – П. и младши инспектор И. Д. С. - старши полицай в група „С.“ на
сектор „С.п.с.“ към отдел „О.п.“ при ОД на МВР – П., за да не извършат действия
по служба, свързани с осъществяване на контролна дейност по Закона за движение
по пътищата и съставяне на актове за установяване на административни нарушения
по ЗДВП, възложени им съгласно Заповед peг. № ***г. на М. на в.р., чл. 189, ал.
1 от Закона за движение по пътищата, чл. 37, ал. 1, б.“Б“ от Закона за
административните нарушения и наказания, и конкретно изразяващи се в това да не
му съставят А. по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП - управление на моторно превозно
средство, лек автомобил марка и модел „А.*“, с peг. № ***, след употреба на
наркотични вещества - кокаин и по чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДВП - управление на
горепосоченото МПС, след като е лишен от това право по съдебен ред, за срок от
шест месеца, със споразумение по протоколно определение от 04.04.2018 г. по
НОХД № 79/2018 г. на PC-Ч., в сила от същата дата, като изпълнителното деяние е
довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици на това престъпление, по независещи от дееца причини;
- по чл. 343 б, ал. 4 вр. с
ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК за това, че на 10.09.2018 г., на Околовръстен
път на гр. П., с № II-86 в участъка му на трети километър + 317 метра, в
условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а именно със споразумение по
протоколно определение от 04.04.2018 г. по НОХД № 79/2018г. на PC - Ч., в сила
от същата дата, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и
модел „А.“, с рег. № ****/рама № ****/, след употреба на наркотични вещества –
кокаин;
- по чл. 354а,
ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 НК, за това, че на 10.09.2018 г., на Околовръстен път
на гр. П., с № II-*, в участъка му на трети километър + 317 метра, без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, е държал високорискови наркотични вещества - амфетамини с общо
нето тегло 0,158 грама и със съдържание на активен компонент 2,0 тегловни
процента амфетамин, на стойност 4,74 лв., съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г., изм. с ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г. за определяне на цени на
наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен.
Правилен е
изводът на окръжният съд, че от
субективна страна всяко от трите престъпления е извършено от подсъдимия К.
с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал и целял тяхното настъпването.
При определяне и индивидуализацията на
наложеното на подсъдимия наказание за всяко от извършените от него престъпления
правилно съдът, с оглед приложената процедура по чл. 372, ал. 4 НПК и
императивността на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК е приложил разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1 и ал. 5 вр. чл. 54 НК.
Направените от подсъдимия и неговия
защитник оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания са
неоснователни. При определяне на техния вид и размер окръжният съд е взел
предвид всички обуславящи отговорността обстоятелства. Правилно като смекчаващи
обстоятелства са отчетени младата възраст на подсъдимия, трудовата му
ангажираност, положителните характеристики на негови съседи, очертаващи го като
неконфликтна личност, признанието на вината и изразеното съжаление за
извършеното, както и оказаното от него съдействие от самото начало на
наказателното производство за разкриване на обективната истина. Налични са и
отегчаващи обстоятелства - проявената от подсъдимия упоритост за „мотивиране“
на полицейските служители да не изпълнят служебните си задължения във връзка с
разкриването на извършени административно нарушение и престъпление, както и
обстоятелството, че и трите престъпления са извършени от подсъдимия в много
кратък срок след предходното му осъждане и в определения му с него изпитателен
срок. В тази връзка настоящата инстанция не споделя становището на защитника,
че неправилно окръжният съд е приел като отегчаващо отговорността обстоятелство
предходното осъждане на подсъдимия, тъй като същото обуславя квалификацията по
чл. 28, ал. 1 НК „повторност“ включена в престъплението по чл. 343б , ал. 4 НК.
При така отчетените обуславящи отговорността обстоятелства обоснован и
законосъобразен е изводът на окръжния съд, че наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия за всяко от извършените от него престъпления следва да
бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 1 и ал. 5 вр. чл. 54 НК. Правилен
е изводът, че в случая не са налице основанията на чл. 55 НК, тъй като
наличните смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е
изключително по своя характер, поради което и най-лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Ето защо въззивният съд счита, че
определеното на подсъдимия наказание за всяко от извършените от него
престъпления в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 3 000 лв. – за престъплението по чл. 304а НК и в размер на една
година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 700 лв. – за
престъплението по чл. 304б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК, редуцирани с
една трета по реда на чл. 58а, ал. 1 НК /наказанията лишаване от свобода/
съответно на една година и осем месеца лишаване от свобода и една година
лишаване от свобода, са справедливи и съответни на степента на обществена
опасност на деянията и дееца.
Правилен е изводът на окръжния съд, че
са налице основанията на чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, поради което на
подсъдимия К. за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 НК следва да бъде наложено и наказание лишаване от право на управление на МПС
за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила
С оглед наличните смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства обоснован и законосъобразен е и изводът на окръжния
съд, че за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК на
подсъдимия К. следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 5
вр. чл. 54 НК глоба от 500 лв., която по размер е достатъчна за постигане на
целите по чл. 36 НК.
Правилно окръжният съд е приел, че са
налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 НК - посочените престъпления са
извършени от подсъдимия К. преди да има влязла в сила присъда за което и да е
от тях, поради което му е наложил едно общо най-тежко наказание в размер на
една година и осем месеца лишаване от
свобода.
Правилно, на
основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК към наложеното на подсъдимия К. общо най -
тежко наказание са присъединени и наказанието лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година, наложено му за престъплението по чл. 343б, ал. 4
вр. ал. 3 НК и изцяло наказанието глоба в размер от 3000 лева, наложено му за
престъплението по чл. 304а НК.
В случая
окръжният съд не е приложил разпоредбата на чл. 24 НК по отношение на
наложеното на подсъдимия К. общо най-тежко наказание лишаване от свобода. С
оглед отчетените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, които имат
значителен превес над отегчаващите, настоящата инстанция също счита, че
подсъдимият заслужава този своеобразен „бонус“, поради което не са налице основания
за увеличаване на определеното му общо най-тежко наказание.
Правилно
окръжният съд е приел, че са налице основанията на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК и от така наложеното на подсъдимия К. общо най-тежко наказание лишаване от
свобода, следва да се приспадне времето, през което същият е бил задържан по
настоящото дело на основание ЗМВР и НПК, включващо и постановеното му задържане
под стража, считано от 10.09.2018 г. до влизане на присъдата в сила, като един
ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.
Правилен е изводът на окръжният съд, че
в случая са налице и предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК. Подсъдимият К. е
осъден с влязлото в сила определение по НОХД № 79/2018 г. на РС - Ч. на пет
месеца лишаване от свобода, което наказание е било отложено за изтърпяване
изпитателен срок от три години по реда
на чл. 66 НК, считано от влизането в сила на съдебния акт - 04.04.2018 г. Трите
престъпления от общ характер по настоящото дело са извършени на 10.09.2018 г.,
т.е., в рамките на определения му изпитателен срок. Следователно, наложеното му
наказание по предходното осъждане в размер на пет месеца лишаване от свобода
следва да се изтърпи изцяло и отделно от определеното му с настоящата присъда.
Налице са основанията на чл. 59, ал. 1,
т. 1 НК, поради което от наказанието в
размер на пет месеца лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през
което подсъдимият Г. К. е бил задържан
за срок от 24 часа по ЗМВР по НОХД № 79/2018 г. по описа на РС - Ч. на дата 24.03.2018
г.
Правилно окръжният съд е приел, че по
отношение на определеното на подсъдимия К. общо най-тежко наказание по
настоящото дело в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода и
наказанието от пет месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 79/2018 г.
на РС – Ч. са налице основанията на чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, поради което всяко от тях следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим“. Общото най-тежко наказание по
настоящото дело е наложено за умишлени престъпления, извършени от подсъдимия в
изпитателен срок на предходно осъждане, по което му е наложено наказание от пет
месеца лишаване от свобода, като сборът на двете наказания надвишава /с 1
месец/ сборът от две години.
Настоящият съдебен състав не споделя
становището на защитника на подсъдимия, че са налице предпоставките на чл. 57,
ал. 3 ЗИНС, поради което наложените на подсъдимия наказания следва да се
изтърпят при първоначален „общ“ режим. Подсъдимият е извършил три умишлени
престъпления, две от които и тежки по смисъла на закона, в изпитателния срок по
предишното му осъждане и то само пет месеца след влизане на предходната му
присъда в сила. Тези данни изключват възможността подсъдимият да бъде
характеризиран като деец с невисока степен на обществена опасност, поради което
в случая не са налице основания за приложение на привилегията по посочения
текст.
Правилно окръжният съд е приел, че са налице
основанията на чл. 307а НК, поради което е постановил да бъде отнет в полза на
държавата, след влизане на присъдата в сила, предмета на престъплението по чл. 304а НК, а именно – една банкнота от сто български лева серия и номер - А*и една
банкнота от петдесет български лева със серия и номер - Б*.
Правилен е и изводът на окръжния съд, че
са налице основанията на чл. 354а, ал. 6 НК, поради което следва да се отнеме в полза на Държавата и предмета на
престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК - остатък от наркотично вещество -
амфетамин с нето тегло 0,05 гр., изпратено за съхранение на ЦМУ – С., с цел
унищожаване на същото, след влизане на присъдата в сила.
Правилно окръжният съд се е разпоредил с
приложените по делото веществени доказателства и е възложил в тежест на
подсъдимия направените по делото разноски.
При извършената служебна проверка на
обжалвания съдебен акт не се констатираха допуснати съществени процесуални
нарушения, налагащи неговата отмяна или изменение.
С оглед на изложеното, въззивният съд
счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваната с нея присъда, като обоснована
и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 338 във вр.
с чл. 334, т. 6 НПК Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7 от
04.02.2019 г., постановена по НОХД № 2188/2018 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд.
Решението подлежи на протест и обжалване
пред ВКС в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: