Р
Е Ш Е
Н И Е
N
гр.Радомир, 27.04.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, ІІ състав, в публичното заседание на 28 март две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при участието на секретаря В.К., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело N 748 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
По
изложените в исковата молба от ищеца К.З.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв.Бл.Б.,***, пл.“С.“, № ., чрез адв.Б.Б. *** и доразвити в съдебно заседание
от неговата процесуална представителка- адв.Б.Б. *** обстоятелства и съображения,
е предявен иск против ответницата И.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с който
моли съда да постанови решение с което да му бъде предоставено упражняването на
родителските права върху детето Б.К.В., ЕГН **********, като бъде определено
местоживеене на детето при бащата, както и да постанови режим на лични
отношения на детето с майката, както и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответницата И.П.И.,
чрез своя процесуален представител- адв.Л. Р. от АК- П., е изразила становище,
че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.15, ал.8 от Закона за закрила на детето, съдът е предоставил правна помощ на детето, като
назначения процесуален представител- адв.С. *** е изразила становище, че при
постановяване на решението съдът следва да се съобрази с интересите на детето.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
Според изложеното в исковата молба, с решение № . от
23.04.2014 г. на РС- Р., . състав, постановено по гр.д.№ ./2014 г., упражняването
на родителските права по отношение на роденото от съжителството на ищеца с
ответницата дете Б.К.В. с ЕГН *********** били предоставени на майката И.П.И. с
ЕГН ********** и адрес: ***. Съдът е определил местоживеенето на детето Б.К.З., роден
на *** г. с ЕГН *********** при майката-
И.П.И. с ЕГН ********** и адрес: ***. Определен е и режим за осъществяване на лични отношения
между бащата- К.З.В. с ЕГН ********** и детето– Б.К.З. с ЕГН ***********,
както следва: два пъти в месеца през всяка втора и четвърта, събота и неделя от
месеца, с преспиване в дома на бащата, от 18 ч. в петък до 19 ч. в неделя и
един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката; относно
ученическите ваканции: на четна година бащата ще прекарва с детето първата
половина от коледната ваканция и втората половина от великденската ваканция, а
майката втората половина от коледната ваканция и първата половина от
великденската ваканция, на нечетна година-обратното; относно личните празници
на детето: на нечетна година детето ще прекарва рождения си ден с майката, а на
четна година-обратното. Съдът е осъдил К.З.В. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете Б.К.З.
с ЕГН ***********, чрез неговата майка и законен представител И.П.И. с ЕГН **********
и адрес: ***, издръжка в размер
на 100.00 (сто) лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от влизане на решението в сила до настъпване на причини и
обстоятелства, при които същата може да бъде изменява на или прекратявана,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа вноска. Като
мотиви за искане за промяна на родителските права ищецът е изтъкнал
обстоятелството, че от постановяване на решението е изминало повече от една
година и са налице промяна в обстоятелствата. От пролетта на 2014 година Б.
живее при бащата, тъй като ответницата е напуснала жилището, в което са живеели
съвместно и е изоставила детето на ищеца. Причината ответницата да изостави
малолетния Б. била връзката й с друг мъж, с когото е живяла първоначално в град
Р., а впоследствие и в гр.П.. Ответницата е образувала изп.дело № ./2016 година
по описа на ДСИ при РдРС с цел да си вземе детето. Държавният съдебен
изпълнител е насрочил делото на два пъти, но детето категорично е отказало да
тръгне с майка си, за което е приложен протокол. При последното насрочване на
изпълнителното дело ответницата се държала изключително агресивно спрямо ищеца
в присъствието на детето. Ищецът твърди, че е предложил на ответницата тримата
да отидат на сладкарница, или в Младежкия дом, за да може детето безболезнено
да тръгне с нея и по- лесно да приеме създалата се ситуация, но тя категорично е
отказала. Независимо, че съдебният изпълнител й е предал детето в ръцете, то не
тръгнало с майка си, като неистово е плакало, гушнало се е в бащата и
категорично заявило пред всички, че иска да си отиде у дома заедно с баща си.
Ответницата налетяла да бие ищеца на партера в съдебната палата, но съдебната
охрана предотвратила физическото насилие. Освен детето, свидетели на
агресивното поведение на ответницата станали Д. Д.- ДСИ, Е. В.-съдебна охрана,
С. О.- отдел “Закрила на детето“- Р. и А. С.- психолог, както и присъстващите
хора в палатата. Оттогава детето се страхува за живота на баща си и за неговия
живот. Детето изказа, че категорично желае да живее при баща си, същият му
подсигурява изключително добри условия за живот и получаване на образование. По
отношение на ответницата- напротив, ищецът твърди, че със своето поведение
същата става причина за създаване на дискомфорт на детето и го лишава от
нормална семейна среда.
Според ответната
страна по силата на решение № . от 23.11.2015 година на Р.районен съд, постановеното
гр. дело № . по описа на съда за 2015 година, потвърдено с решение № . от
24.03.2016 година на Пернишкия окръжен съд, влязло в сила, родителски права
върху роденото от връзката между страните.дете- Б.К.З. с ЕГН *********** са
предоставени на майката /същото е приложено по делото/.
Ищецът по
настоящото дело и баща на малолетното дете К.З.В. до настоящия момент, въпреки
решението на съда не е предоставил детето за да упражнява ответницата
родителските си права върху него, както и да живее при нея в град П..
Ответницата твърди, че е била принудена да образува изпълнително дело № ./2016
г. по описа на СИС при РдРС, за предаване на детето, но ищецът положил
максимални усилия това да не стане. Предаването било насрочено за две дати, като
на първата дата ищецът заявил на детето, че „ако иде при мама татко ще се
самоубие"- присъстващия на предаването психолог заявил, че детето .е
манипулирано и ищецът напуснал кабинета на съдебния изпълнител и сградата на
Районния съд, заедно с детето. Ответницата твърди, че е поискала съдействие от
отдел „Закрила на детето"- Р. да насрочат среща за да види детето си и
била уведомена, че ищецът е дал съгласие за среща с детето на площадката на
„Младежкия дом" в град Р., но когато ответницата дошла от П./, ищецът не
дошъл на мястото.
На второто
насрочване за предаване на детето ищецът се явил. Ответницата твърди, че е
казала на детето, че ще го води на басейн, но на детето му било заявено от
бащата, че ако отиде с мама в Пловдив, тя няма да го върне повече. Въпреки
искането за присъствие, на представители на полицията такива нямало и станал скандал. Ответницата твърди, че ищецът е
заявил: „с детето може да излезнеш само през трупа ми". Присъствуващите на условното предаване на детето лсихолог
А. С. и С. О. от отдел „Закрила на детето", според ответницата „не били в
час“ и непрекъснато, повтаряли,че вина за това имат и двамата родители. Според
ответницата те въобще не били запознати със случая и не знаели за решението на
съда. Когато съдия- изпълнителят насрочил ново предаване на детето за
06.09.2016 година, за да го отложи ищецът по делото представил на съда
медицинско направление, в което било отразено, че детето не може да присъства
на съдебно заседание за срок от 15-20 дни поради преживяна черепно-мозъчна травма. Предаването на
детето се отложило .и последвало предявяване на настоящия иск и спиране на
действията на съдия изпълнителя относно изпълнителните действия по предаването
на детето. Според ответницата изложеното води до извода, че не са налице промяна
в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете.
В подкрепа на
твърденията изложени в исковата молба ищецът е ангажирал свидетелски показания,
като по делото са разпитани посочените от същия А.М. и А.П.. Според показанията
на свидетеля М.,***, от както се помни, а ответницата- от по- късно от както е
с него, детето Б. живее при баща си от момента, в който са се разделили с майката-
от 2014 г. Наблюденията на свидетеля са, че К. се грижи за детето много добре.
Детето е нахранено, облечено, възпитано и посещава редовно детска градина. Детето
се чувства добре с баща си и е привързано към него. Свидетелят няма наблюдения
дали майката е виждала детето от 2014 г. Ставал е многократно свидетел, на
случаи, когато И. звъни на К., с цел да говори с детето и детето категорично
отказва. К. по никакъв начин не възпрепятства детето. К. казва на детето,
напротив, той му казва да говори с майка си, но детето отказва. Бил е свидетел,
че тя му се кара, а то реве. Свидетелят не е присъствал на побой от ищеца
спрямо ответницата след 2014 г. Свидетелят характеризира ищеца като един от
най- добрите шофьори, които познавам. Не може да каже дали той управлява под
въздействие на алкохола. Свидетелят няма наблюдения дали детето споделя, че
майка му му липсва, но то не иска да говори с майка си. К. не му въздейства, да
го настройва срещу майка му.
Според свидетеля А.П.,
който също познава отдавна К.-***, а И. от 3-4 години, от когато са били
заедно, ищецът се грижи за детето от както е родено. След 2014 г. двамата
живеят в гр.Р.. Не знае къде живее И.. Свидетелят определя К. като грижовен
баща- детето никога не е било гладно, ненахранено или неизпрано Свидетелят има
непосредствени наблюдения как К. учи детето на буквичките, да смята цифрите. Б.
е привързан към баща си и не може без него , постоянно иска да си играят и
бащата му обръща внимание. Свидетелят не знае какви са отношенията между страните
по делото, не е чувал детето да пита някога за майка си и да споделя нещо за
нея.
В подкрепа на
твърденията на ответницата са ангажирани свидетелските показания на нейната
майка- В.К. /преценени по реда на чл.172 от ГПК/. Според същата от ответницата
от две години вече не може да се вземе детето, не може да си го вижда редовно
когато идва от гр.П.. Звъни по телефона на бащата, той не го вдига, не дава да
разговаря детето. В края на месец август тя й се е обадила и й казвала, че детето
е на легло. Свидетелката е отишла, звъняла е в апартамента, чукала е няколко
пъти, но нямало никой. Качила се тогава при съседите на ет.7, защото са близки
приятели с ищеца и попитала къде е детето. Те отговорили, че детето е добре и
му няма нищо. Имало е случай когато е идвала ответницата от П. до тук, с
намерение да се срещне с детето и то не й е дадено. Случвало се е веднъж да й
се обади /свидетелката живее в гр.Р./, че е в Р. да вземе детето, но след това
е казала, че го няма. Имал е мозъчно– черепна травма. Бащата работи, но свидетелката
не знае със сигурност. Не се е качвала, за да види кой полага грижи за детето.
След като той е на работа, би трябвало детето да е на детска градина. Много
пъти е виждала детето горе на ет. 7. Не знае някой друг да полага грижи за
детето. Свидетелката е ходила с дъщеря си през 2016 г. да види детето през
месец май. Блоковете на свидетелката и на ответника са съседни. При посещението
ответницата не е открила никой на адреса Тя живее с приятеля си в П.. Свидетелката
не е ходила в П. и не може да каже в какво жилище живеят. Не знае дали са под
наем.
В качеството на
свидетел е разпитана и М.С., която е социален работник и е изготвила Социалния доклад. Свидетелката
поддържа същия. Служителите на Дирекция „Социално подпомагане“- Р. са контактували
с двамата родители и с детето. Детето е споделило многократно, че желае да
остане при баща си, защото е силно привързано към него, силно е свикнало в
жилището, в което е родено. Споделя, че обича майка си, но се страхува от
неизвестното, страхува се да отиде в гр.П.. От срещите, които са провеждани с
детето и бащата има впечатление, че детето е облечено с чисти и подходящи
дрехи. Споделя, че редовно посещава детската градина. От детската градина не са
постъпвали сигнали за неглижиране на детето. Няма сигнали за лошо отглеждане на
детето от личен лекар, детска градина и т.н. Детето е доста открито, доста
свободно, отговаря за неговата календарна възраст. Говори спокойно и споделя, че обича и двамата си родители, но
се чувства по- сигурно при баща си. Свидетелката не може да каже дали детето е
манипулирано.
Според изложеното
в социалния доклад, приет по делото: Б. е роден по време на съвместното
съжителство между родителите си И.И. и К.В.. Г-жа И. и г-н В. са във фактическа
раздяла от м. юни 2014 г. След раздялата си детето остава да живее при баща си,
където се намира и в настоящия момент. Майката на детето живее и работи в гр. П.,
и периодично посещава детето си. Двамата са живели на семейни начала и детето е
отглеждано от двамата си родители до момента на тяхната раздяла. След това
детето остава да живее при бащата. Поради естеството на работа на г-н В. от
понеделник до петък (от 07,00- 20,00 ч. се налага да ползва услугите на жена,
която да се грижи за детето му, срещу заплащане. С решение № .от 23.11.2015 г.
на РдРС са определени родителските права на майката спрямо малолетното дете Б..
Поради нежелание на детето да живее при майка си, същата е предявила иск пред
съдия- изпълнител за принудително предаване на детето. По този повод били
определени две дати за предаването на Б., като в процеса участваше и
представител на ОЗД- Р. и психолог. Предаването било осуетено поради нежеланието
на детето да тръгне с майка си.
Заключението по доклада е, че поради нежелание
на детето да отиде при майка си същото и към настоящия момент се отглежда от
бащата. Майката го посещава периодично в гр.Р. и се чува по телефона с него.
Бащата работи, на постоянен трудов договор от понеделник до петък. Когато е на
работа г-н В. разчита на С. Г. М., близка на която заплаща, за да се грижи за
детето докато той е на работа. Потребностите на детето от храна, достъп до
образование, здравеопазване и облекло са задоволени в пълна степен. Б. е
обграден с много обич, внимание и грижа от страна на бащата. Майката периодично
посещава детето в гр. Радомир. Донася подаръци за сина си. При невъзможност да
го посещава се обажда по телефона.
Видно от писмо с
изх. № . / 1 от 22.11.2016 г. от ДСП – П. относно проучване за майката И.П.И.,***.
Съжителства на семейни начала без брак с Н. Б.. В апартамента живее и майката
на Н.- М. Б.. Обитаваното жилище е собственост на г-н Б. и неговата майка.
Същото разполага с добри битови-условия. И.И. е в добро здравословно
състояние и няма хронични заболявания. Партньорът й също е в добро здравословно
състояние. Госпожа И. работи във фирма за прахово боядисване "М. MG". По думите на
госпожа И. доходът й е висок и ще посреща адекватно потребностите на детето си.
Майката разчита на подкрепата на съжителстващото й лице. Становището на
социалните работници е, че и двамата родители разполагат с достатъчен капацитет
да се грижат за детето, но поради силното желание на същото да остане при баща
си това е по- добрия вариант за него.
По делото е допуснато изслушване на
съдебно- психологична експертиза на вещото лице Ц.Д.. За да отговори на
поставените въпроси вещото лице е използвало следните методики:
Диагностичен разговор, Наблюдение, Тест за диагностика на родителско отношение,
Методика за оценка на родителски капацитет и Методика за изследване коефициент
на Емоционална интелигентност. Отчитайки, че двамата родители имат сходни
характеристики по отношение на родителския капацитет, вещото лице е дало следното
заключение:
И при двамата
родители е налице положително отношение към детето. Приемат детето си такова,
каквото е, уважават го, признават индивидуалността му, одобряват и стимулират
интересите, отделят време да бъдат заедно с детето си (съобразно работните си
ангажименти). По данни на детето и бащата майката идва рядко в Р.. И при
двамата родители е налице засилен искрен интерес към детето Б., като бащата К.В.
поощрява самостоятелността и инициативността, както и приема детето за равен.
При майката И.П. е премината оптималната граница на психологическа дистанция
между родителя и детето; възрастният е „слепнал” за него, като му отнема
възможността от самостоятелност; тя осъществява хиперопека, стремейки се да
предпазва детето си от всякакви трудности, неприятности и заплахи.
Според вещото лице
И.П. демонстрира авторитарно, консервативно- ограничаващо отношение към детето-
поставени са изисквания за подчинение, изпълнение, дисциплина, послушание,
строг режим от правила и норми; отнета е инициативността и правото на детето на
свободен избор. За бащата- К.В. е характерен добър контрол над детето.
Поставени са нормални изисквания за дисциплина, послушание и режим от правила и
норми. Не е отнета на детето инициативността и правото му на свободен избор. К.В.
приема за сериозни и отговорни интересите, желанията на детето си, оказва му
подкрепа и насърчаване. И двамата родители вярват в силите на детето, а
неуспехите му се приемат за случайни, подкрепят Б., осигурявайки му оптимални
условия за изява.
Детето Б.К. живее
при баща си от около 2 г. Майката го посещава, но поради факта, че е в П., а те
в Р. не се виждат често. И двамата родители се опитват да предадат на детето си
ценности и морал и други личностни качества, които са ползотворни за имитация и
отъждествяване от страна на детето, които те приемат за най-правилни. И. и К.
прилагат разнообразни техники на отглеждане и възпитание. И. притежава
майчински инстинкти. Проявяват зрялост и устойчивост. По данни на И. тя се е
грижила основно в първите 5 години на детето за него. Бащата К. е работил, за
да издържа семейството.
Един от
най-важните критерии за родителски капацитет, според вещото лице, е възможност
от страна на родителя да бъде на разположение на детето си. В случая единият родител
живее в друг град и не би могъл да се отзове при необходимост. На детето Б. му
предстои да бъде в първи клас и е много важно да расте спокоен и обичан, за да
стартира успешно това нова за него предизвикателство.
И двамата родители
проявяват грижа за здравето (физическо и душевно) на своето дете.
И двамата
подценяват ролята на другия родител при отглеждането на детето, но не искат да
го изключват от живота на сина си. Показват желание да си сътрудничат, но не
успяват винаги да го реализират. Двамата родители трудно комуникират по между
си. Не са възприемчиви към отворена, свободна комуникация по теми свързани с
израстването и развитието на детето им.
К. и И. показват
задоволителни родителски умения, които се характеризират с различни стилове на
родителско поведение. Стиловете и методите на възпитание са разнообразни, няма
как да бъдат поставени в рамка, която да се следва строго и на всяка цена.
Доброто родителстване предполага избирането на родителско поведение според
конкретната ситуация и състоянието на детето.
Детето Б. се
чувства обичан и от майка си и от баща си, но не е спокоен от създалата се
обстановка.
И двамата родители
разполагат със задоволителен родителски капацитет.
И двамата родители
на Б.К. - И.И. и К.В. са емоционално зрели индивиди. И у двамата се наблюдава
способност за приемане на конструктивна критика, добра способност да се
адаптират към промените. Притежават различни нива на устойчивост към стрес.
Проявяват способност да дават, а не само да получават- посвещават част от
времето си и на други хора- оказват помощ със знанията си, уменията си и
финансово. И. и К. се отнасят към другите с разбиране. Насочват негативната си
енергия в конструктивни дейности, не я задържат в себе си. Двамата притежават
способност да обичат. И двамата притежават висока емоционална интелигентност,
която им помага при справянето с житейските ситуации.
Според вещото лице
при майката се наблюдава висок бал по скала „симбиоза”, като същият е
достатъчен за да се направи извод за това, че е премината оптималната граница
на психологическа дистанция между родителя и детето; възрастният е „слепнал” за
него, като му отнема възможността от самостоятелност; родителят осъществява
хиперопека, стремейки се да предпазва детето си от всякакви трудности,
неприятности и заплахи. При бащата се наблюдава среден бал по скала „симбиоза”,
което говори за това, че не е премината оптималната граница на психологическа
дистанция между родителя и детето; възрастният не му отнема възможността от
самостоятелност. Бащата К.В. не осъществява хиперопека, демонстрира близост с
детето си, грижи за него, емпатия и отговорност. Останалите показатели при
родителите са сходни или с незначителни разлики. Към настоящия момент детето е
развило по-силна и здравословна психологическа взаимовръзка с баща си. Същият,
според вещото лице, има добри техники на отглеждане и прилагане на разумни и
хуманни дисциплинарни мерки. Притежава умението за грижи, насоки и възпитание.
Съобразявайки се с
общите правила на Регламент „Брюксел IIа“, и чл.15, ал.2 от Закона за закрила
на детето, съдът е изслушал детето Б.К.В., който на 7 години. Детето споделя,
че живее при баща си, а майка му го посещава периодично. Заявява, че се чувства
добре при баща си и не иска да живее при майка си в гр.Пловдив..
Въз основа на
горните доказателства от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, към който препраща чл.127, ал.2 СК, съдът следва да реши
въпросите свързани с упражняването на родителските права, личните отношения с
децата и
издръжката, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности.
В този смисъл съдът намира,
че в процеса
на доказване, се събраха доказателства, свързани с твърденията в исковата молба и искът следва
да бъде уважен, като упражняването на родителските права върху детето бъде
предоставено на бащата. Видно от социалния доклад и свидетелските показания, както и от
приетата без възражения съдебно- психологична експертиза, двамата родители
притежават необходимия родителски капацитет, с лек превес на бащата по
отношение на контрола над детето- авторитарно,
консервативно- ограничаващо отношение към детето от страна на майката и
характеризиран от вещото лице като добър контрол над детето от страна на бащата.
Същевременно е налице при майката висок бал по скала „симбиоза“, който, според
вещото лице е достатъчен за да се направи извод, че е премината оптималната
граница на психологическа дистанция между родителя и детето и в случая
родителят е „слепнал“ за него, като му отнема възможността за самостоятелност,
водещо до хиперопека. При бащата- напротив, скалата „симбиоза“ има среден бал,
като не е премината оптималната граница на психологическа дистанция между
родителя и детето- бащата не осъществява хиперопека.
На следващо място следва да се отбележи становището, отразено в социалния
доклад, както и това на социалния работник, свързано с това, че у детето има
нежелание да отиде при майка си. В подкрепа на това е и представения по делото
протокол за предаване на дете от 05.08.2016 г. на ДСИ при РдРС, по изп. Д. № .2016
г. Видно от същия детето е отказало да тръгне с майка си, като е изразило в
присъствието на психолог и социален работник желанието си да остане с баща си.
В протокола е отразено и мнението на присъстващия на предаването психолог- А. С.,
според която детето проявява привързаност към баща си желае да бъде с него и се
страхува, че може да бъде излъгано от майка си. Мнението на социалния работник-
С. О.- Началник отдел „Закрила на детето“ Към Дирекция „Социално подпомагане“-
Р. е подобно, като според същата, детето е привързано към баща си и се
страхува, че може да го излъже.
Не на последно място настоящият съдебен състав се позовава на личното
изслушване на детето. Същото е на 7 години и може да дава адекватно мнение.
Детето демонстрира привързаност към двамата си родители, но категорично желае
да остане при баща си. В този смисъл съдът намира, че не е без значение и
привързаността на детето към дадена среда- същото винаги е живяло в гр.Р., по-
голямата част от роднинския му кръг живее в същия град, включително и бабата по майчина линия, детето
посещава детска градина в гр.Р.. В този смисъл при евентуално предоставяне на
родителските права на майката детето би се извело от естествената му социална
среда, вместо да живее на постоянно място сред близки хора и е необходимо
продължително време за адаптация в нова такава, което би оказало неблагоприятно
въздействие върху него.
Ръководейки се от критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при
определяне упражняването на родителските права спрямо детето, намерили израз в ППВС № . от
12.11.1974 г. настоящият съдебен състав преценява интереса на
детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства и преди всичко
чрез съвкупна преценка, като всеки от критериите има и относителна
самостоятелност. Упражняването на родителските права следва да бъдат възложени
на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието на
детето е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното
добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само
адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият
родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност,
за което е нужен авторитет. По съществени от тези обстоятелства са:
възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към детето,
изявената готовност да го отглеждат; привързаност на детето към родителите;
полът и възрастта на детето; помощта на трети лица; материалните условия на
живот и др. Както бе отбелязано по- горе, в настоящия казус е налице почти
еднакъв родителски капацитет и характеристични данни на двамата родители, като
лек превес има бащата. Привързаността на детето също е и към двамата родители с
лек превес към бащата, което е видно и от изслушването на самото дете, при
което изслушване не бе констатирано от съдебния състав и психолога да е налице
влияние от страна на бащата за формиране на мнение. Касае се за момче на 7
години и в този смисъл, с оглед пола и възрастта, съгласно константната съдебна
практика, бащата и майката са с еднакъв потенциал относно възпитанието му.
Местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса, който се
обитава от бащата: гр.Р., ж.к.“Г.“, бл.., ет.., ап..
По отношение на режима за
осъществяване на лични отношения между майката И.П.И. и детето Б.К.В., с оглед
биологичната връзка на детето с майката и привързаността им един към друг,
съдът намира, че следва да бъде определен един по- широк режим на контакти
между двамата, като същата да има право да го взема при себе си три
пъти в месеца през всяка първа, втора и четвърта, събота и неделя от месеца, с
преспиване в дома си, от 18 ч. в петък до 19 ч. в неделя и един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; относно
ученическите ваканции: на четна година бащата ще прекарва с детето първата
половина от коледната ваканция и втората половина от великденската ваканция, а
майката- втората половина от коледната ваканция и първата половина от
великденската ваканция, на нечетна година-обратното; относно личните празници
на детето: на нечетна година детето ще прекарва рождения си ден с майката, а на
четна година-обратното.
Относно
издръжката. И двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които
полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи- т.7 на ППВС № ./1970
г. Необходимата с оглед възрастта и нуждите издръжка за малолетното
дете съдът определя на 200 лв., от които майката следва да поеме сто и
петнадесет лева, а бащата поема останалите, заедно с грижите по
непосредственото отглеждане и възпитание на детето.
На основание
чл.242, ал.1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 230 лв., от които 50 лв.-
внесена държавна такса и 180 лв.- внесен депозит за вещо лице.
С оглед изхода
на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен
съд- Р. държавна такса за присъдената издръжка по чл.143, ал.2 от СК в размер
на 165.60 лв.- 4% върху тригодишния размер на издръжката, ведно със
законната лихва върху държавни вземания, смятано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай, че задължението не бъде изплатено
доброволно.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Б.К.В.,
ЕГН **********, на бащата- К.З.В., ЕГН **********, с адрес: ***, със служебен
адрес: гр.Р., пл.“С.“, № ., чрез адв.Б.Б. ***, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
детето при неговия баща на адрес: гр.Р., ж.к.“Г.“, бл.. ет.. ап.
ОПРЕДЕЛЯ режим на свиждане на детето с майката И.П.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, като същата може да го взема при себе си три пъти в месеца- през всяка първа,
втора и четвърта, събота и неделя от месеца, с преспиване в дома си, от 18 ч. в
петък до 19 ч. в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата; относно ученическите ваканции: на четна година бащата
ще прекарва с детето първата половина от коледната ваканция и втората половина
от великденската ваканция, а майката- втората половина от коледната ваканция и
първата половина от великденската ваканция, на нечетна година-обратното;
относно личните празници на детето: на нечетна година детето ще прекарва
рождения си ден с майката, а на четна година- обратното.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на К.З.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като баща и законен представител на малолетния им
син- Б.К.В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 115 лв. /сто и
петнадесет лева/, смятано от датата на предявяване на иска- 22.08.2016 г., до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от първо число на всеки
следващ вземането месец, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на К.З.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със служебен адрес: гр.Р., пл.“С.“, № ., чрез
адв.Б.Б. ***, сумата от 230 лв. /двеста и тридесет лева/- направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по
сметка на Районен съд Р. сумата от 165.60 лв. /сто шестдесет и пет лева и
шестдесет стотинки/- държавна такса- 4% върху тригодишния размер на присъдената
издръжка.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, допуска предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/