Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 09.08.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Калина Анастасова
ЧЛЕНОВЕ: К. Мазгалов
Мл.съдия: Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№11276 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №329773 от 02.02.2018год.,
постановено по гр.дело №36896/2016 год. по описа на СРС, ГО, 151 с-в, са
отхвърлени предявените от Д.Г.Е., Е.К.Е. и К.Е.К. срещу „Л.“ЕООД искове с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
всеки от ищците сумата от 7700 лева- получена на отпаднало основание от
ответника по договор от 13.08.2013г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Отхвърлени са и
предявените от ответника срещу ищците насрещни искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 вр.чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите от по 800 лева-
дължимо възнаграждение за приетата работа по същия договор и по 166,66 лева
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2014г. до 21.11.2016г.
Ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 1430 лева разноски по
делото.
Срещу така
постановеното решение в частта с която са отхвърлени първоначално предявените
искове, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба
от ищците Д.Г.Е., Е.К.Е. и К.Е.К., както и отделна въззивна жалба от
процесуалният им представител. Жалбоподателите поддържат, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че процесният договор за изработка не е
надлежно развален. Не било необходимо да бъде даван подходящ срок за изпънение
задълженията на изпълнителя, тъй като с предходно изявление на възложителите
изпълнението на договора било спряно. Твърдят също така, че със завеждането на
исковата молба упражнили правото си да развалят договора. Страните не били
договаряли техническият паспорт- предмет на договора да се изготви от
проектанти от различни специалности с пълна проектантска правоспособност по
смисъла на чл.176в, ал.3 от ЗУТ, а и управителят на ответното дружество въобще
не им бил представил доказателства за такава правоспособност. Както ответното
дружество, така и ръководителят на екипа не притежавали лиценз за паспортизация
на сгради. Частичното изпълнение не било прието по необходимия ред. Не била
налице и забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Молят решението на СРС
да бъде отменено в тази част, а исковете– уважени. Претендират разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищците, ответникът оспорва
същата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено
в тази му част.
Срещу
решението в частта, с която са отхвърлени насрещните искове, е подадена в срок
въззивна жалба от ответника по делото и ищец по тези искове „Л.“ЕООД.
Жалбоподателят твърди, че с представените по делото доказателства е установил частичното
изпълнение на възложената му работа до претендирания с насрещните искове
размер. Моли обжалваното решение да бъде отменено в тази му част, а насрещните
искове- уважени. Претендира разноски.
Ищците
оспорват въззивната жалба на ответника като неоснователна и молят обжалваното
решение в частта му относно насрещните искове да бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивните жалби е
необходимо да се добави и следното:
По въззивната жалба на ищците:
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1
от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. В случая ищците се позовават на
развален договор за изработка, следователно на третата хипотеза на тази правна
норма. За да е отпаднало основанието за плащане на посочените в исковата молба
суми, договорът между страните следва да е надлежно
развален по смисъла на чл.87 от ЗЗД. Съгласно последната законова
разпоредба, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението
си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора,
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да
се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма, както е в
случая. Кредиторът може да развали договора и без да даде срок, но само ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време. Както правилно е констатирал и първостепенният
съд, в случая от събраните по делото доказателства не се установява ищците да
са дали подходящ срок за изпълнение на ответника с предупреждението, че след
изтичане на срока ще считат договора за развален. От друга страна не се
установява наличието на предпоставките, освобождаващи възложителите от
задължението да дадат подходящ срок за изпълнение- не се установява
изпълнението да е станало невъзможно изцяло или отчасти (в този смисъл правилно
СРС не е възприел твърденията на ищците за липса на лиценз, доколкото е
установено, че екипът от специалисти, работили по изпълнението на договора са
притежавали пълна проектантска правоспособност по смисъла на чл.176в, ал.3 от ЗУТ), да е станало безполезно или да е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време. Следователно не може да се приеме, че ищците надлежно са
упражнили правото си да развалят договора, доколкото от една страна не се
установява неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията на изпълнителя
(в тази връзка- изпълнението на договора е спряно от самите ищци на 18.02.2014г.,
които по този начин са възпрепятствали ответника да изпълни задълженията си и
са изпаднали в забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД), а от друга
страна не се установява и да е даден подходящ срок за изпълнение на
задълженията на ответника по процесния договор. Ето защо въззивната жалба на
ищците следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като
правилно в тази му част.
По въззивната жалба на ответника:
Видно от заключението на изслушаната
в първоинстанционното производство СТЕ, частичното изпълнение на задълженията
на изпълнителя по процесния договор е непълно, а дори и да не беше така,
частично изпълнение в конкретния случай не е годно за предвиденото в договора
предназначение, както изисква разпоредбата на чл.261, ал.1 ЗЗД. Ето защо и
въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение в частта относно насрещните искове- потвърдено като
правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателите
нямат право на разноски.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №329773 от 02.02.2018год.,
постановено по гр.дело №36896/2016 год. по описа на СРС, ГО, 151 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/