РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 32                                              25.02.2020 г.                                                гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   втори въззивен граждански състав

На:      единадесети февруари                                                  две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                         ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

Секретар        Стойка Вълкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 102 по описа за 2020 година

 

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от О.А.С. ***, подадена чрез пълномощник адвЕли Димова против решение № 3141/21.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 6085/2019 г. по описа на РС – Бургас, с което са отхвърлени исковете на О.А.С. против ГД „Гранична полиция“ при МВР, адрес гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, за осъждане на ответната дирекция да заплати на ищеца сумата от 2450.11 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 229.94 часа, положен в периода 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г., ведно с мораторна лихва в размер на 311.77 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 25.07.2019 г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 26.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение О.А.С. е осъден да заплати на ГД „Гранична полиция“ при МВР деловодни разноски в размер на 100 лв.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът се позовава на съдебна практика на ВКС, съгласно която заплащането на нощен труд не изключва плащането на извънреден такъв по методиката, претендирана от ищеца, както и за приложимост на нормите на ЗДСл към служителите на МВР, като се сочи, че районният съд не се е съобразил с тази практика. Излагат се пространни съображения за основателност на предявния иск и на акцесорната претенция, като се счита, че липсата на изрична норма в специалната нормативна уредба не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, поради което следва субсидиарно да се приложи НСОРЗ. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени в претендираните размери. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ответник Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР. В допълнително представени писмени бележки въззиваемият е изложил подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се всички въведени в жалбата възражения, като се твърди, че не е налице празнота в специалната уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца, чиито елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Сочи се, че положеният нощен труд от държавните служители, чиито служебни правоотношения се уреждат от ЗМВР, е в рамките на 8 часовата продължителност и той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0.25 лв. на час. В тази връзка се изразява съгласие с изводите на БРС за неприложимост на НСОРЗ и за неоснователност на предявения иск, за което също са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

 

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК  и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът О.А.С. претендира за осъждане на ответника ГД “Гранична полиция“ към МВР да му заплати сумата от 738 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд от 123 часа, за периода от 26.07.2016 г. до 26.07.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 90 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата на падежа на всяко задължение до подаване на исковата молба. Изложил е твърдения, че през периода 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г. е полагал труд на длъжността „***“ в БГПК-Созопол към РД “Гранична полиция“ - гр.Бургас при ГД „Гранична полиция“ на МВР, при 24-часови работни смени по определен график и сумирано изчисляване на работното време. Твърди се, че в този период ищецът е положил общо 864 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 правят общо 987 часа дневен труд. Това преизчисляване от нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 123 часа, на стойност от 738 лв., които не са му заплатени от ответника. Затова моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от 738 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за претендирания период,  ведно с лихвата за забава за периода от датата на падеж на всяка главница до завеждане на исковата молба в размер на 90 лв. и законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

По реда на чл.214, ал.1 ГПК и съобразно експертното заключение, ищецът е изменил размерите на претенциите си, като претендира ответника да му заплати сумата 2450.11 лв. – допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд в размер на 229.94 часа, получени след преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143, както и сумата 311.77 лв. – лихва за забава общо за всички главници, за периода от 31.10.2016 г. до 26.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, е оспорил предявените искове като неоснователни и по размер. Сочи се, че за процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумирано и в резултат на това изчисляване, чрез прихващане на положителните и отрицателните разлики на отработеното време се  формирал резултат, който при надвишаване на нормата на работните часове бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР като извънреден труд. Изложени са съображения, че в процесния период спорните правоотношения са регламентирани с разпоредбите на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. В тази връзка се оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, която се прилагаа само за лицата, работещи по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР липсва уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, като тази липса не може да се преодолее с аналогичното приложение на друг акт, уреждащ сходна материя – НСОРЗ, доколкото е налице органична несъвместимост между двете уредби – по ЗМВР и по КТ. Прието е, че чл.9, ал.2 НСОРЗ, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, е неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР, доколкото в последния ясно е разписано, че нормалната продължителност на дневното и нощното време е еднаква – 8 часа. Прието е също, че дори условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по НСОРЗ е приложима и за служителите на МВР, то преизчисляването е с цел компенсиране на работещите, което става по две направления – посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, но посоченото преизчисляване има отношение единствено към заплащането (увеличено) на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден труд. Според съда, подкрепа в тази насока е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) за разлика от НСОРЗ изрично е предвидена възможност за натрупване на часове извънреден труд след преизчисляването им със съответния коефициент – 0.143, докато в общата наредба (НСОРЗ) преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд. Горните съображения са мотивирали районния съд да приеме, че по сега действащата нормативна уребда, вкл. и приложимата по аналогия, ищецът не е положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства и твърдения да е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна, а извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил повече от установеното работно време. В тази връзка е прието, че за положения нощен труд (в т.ч. и след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ) на ищеца се дължи възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е поискано такова, а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не е установено да е положен, БРС е отхвърлил предявения главен иск като неоснователен, както и обусловения от него акцесорен иск за лихви.

 

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно. Съображенията на съда са следните:

По делото не се спори между страните, че в процесния период 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г. същите са били в служебно правоотношение, като ищецът О.А.С. е заемал длъжността „командир на кораб над 100“ в БГПК-Созопол към РД “Гранична полиция“ – Бургас при ГД „Гранична полиция“ на МВР, както и че при изпълнение на трудовите си функции въззивникът К е полагал труд на 24-часови смени, определени по одобрен график, поради което съдът приема горните обстоятелства за установени на основание чл.153 ГПК.

По делото е извършена и приета от районния съд съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, от която се установява, че за процесния период 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г. ищецът е положил и са отчетени общо 1608 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен такъв. Съгласно заключението, при преизчисляването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 същите възлизат на 1837.94 часа, като разликата между двете величини е 229.94 часа положен извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение от 2450.11 лв. Съгласно експертизата, лихвата за забава върху главницата, начислена за периода от 31.10.2016 г. до 26.07.2019 г. възлиза в размер на 311.77 лв.

Спорният по делото въпрос е относно алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл.143, ал.1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3 ЗМВР). А разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

По отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР. Така, за процесния период 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г. са действали правилата на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. на министъра на МВР, в които се съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.3, ал.3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл.31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.

В случая обаче е видно, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд пред нощта, каквато е била уредбата в действалата преди тях Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (отм.), като съгласно чл.31, ал.2 от същата – при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. получава се коефициент от 1.143.

При това положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като изводите на районния съд в този смисъл са правилни.  Настоящият съд обаче намира за неправилни и не споделя изводите на БРС, че тази празнота в специалната уредба не можела да се преодолее с аналогично приложение на  друг акт, уреждащ сходна материя – НСОРЗ, тъй като била налице органична несъвместимост между двете уредби по ЗМВР и по КТ.

В тази връзка, следва да се има предвид разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗНА, която  предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай, което обаче не е било съобразено от районния съд. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било уредено в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса на изрична уредба в действащите през процесния период специални наредби, издадени от министъра на МВР, за съда се налага извода, че в случая субсидиарно приложение намират правилата на трудовото законодателство, в това число – Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на БРС в този смисъл са неправилни, което е довело и до постановяването на неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, като изложени възражения от въззивника са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143. Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че при липсата в случая на специално правило в действащите наредби, издадени от министъра на МВР, което да определя методологията за изчисляване на отработените нощни часове при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неправилни изводите на БРС за неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.

С оглед изложените съображения, БОС приема, че положеният от въззивника О.С. нощен труд за периода 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г. следва да бъде приравнен към дневен с коефициент 1.143, като за реално отработените часове нощен труд се дължи  съответна добавка за нощен труд, както е определено от Министъра на МВР – по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане работното време. Ето защо, и предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за периода 26.07.2016г. – 26.07.2019 г. ищецът С. е положил нощен труд от 1608 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 1837.94 часа, като разликата от 229.94 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността на тези 229.94 часа в размер на 2450.11 лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Вещото лице е изчислило също, че лихвата за забава върху сумата от 2450.11 лв., изчислена за периода от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие, до датата на подаване на исковата молба възлиза общо в размер на 311.77 лв.

Ето защо, предявените искове са основателни и доказани, същите следва да бъдат уважени в претендираните размери от 2450.11 лв. за главницата и 311.77 лв. за лихвата, съобразно изменението на исковите претенции, поради което следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба.

По отношение на възражението на ответника, че вземанията за м.юли 2019 г. не са изискуеми, БОС намира същото за неоснователно, доколкото изискуемостта е настъпила в хода на делото и този факт следва да бъде съобразен от съда, съгласно чл.235, ал.3 ГПК.

Предвид горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за основателна, а поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, постановеното от БРС решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново решение от въззивния съд в горния смисъл.

При този изход на спора, в полза на въззивника С. се следват направените от него съдебни разноски в двете инстанции в общ размер от 650 лв. за платено адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за държавна такса по делото в размер на 222 лв. и за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв., платено от бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени по сметка на БОС в полза на бюджета на съдебната власт.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 3141/21.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 6085/2019 г. по описа на РС – Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на О.А.С. ***, ЕГН **********, сумата от 2450.11 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 229.94 часа, положен в периода 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г., сумата от 311.77 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 25.07.2019 г., а именно за общ период 31.10.2016 г. – 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба – 26.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените в двете съдебни инстанции разноски в размер на 650 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 222 лв. – дължима държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство, и сумата от 200 лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.