Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

11.02.2021 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 13 януари

Тринадесети наказателен състав година 2021

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2023 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 20-0938-002324 от 02.07.2020 г. на ***Сектор “ПП” - Плевен към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложил на ***, глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. ***от АК – Плевен. Поддържат подадената жалба. По делото са депозирани писмени бележки, в които процесуалният  представител на жалбоподателя развива конкретни аргументи за нейната основателност.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Атакуваното наказателно постановление № 20-0938-002324 от 02.07.2020 г. е издадено от ***Сектор “ПП” - Плевен към ОД на МВР - Плевен въз основа на Акт № 243107 от 20.05.2020 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че:

         -На 20.05.2020 г. в 01:28 часа в ***до път водещ към крепостта „***“ с посока на движение към обръщало на ***по линия номер 2/7, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***/не е негова собственост/ извършва следното:

         1.Като водач и управлява горепосоченото МПС при извършване на проверка категорично отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози, с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 и тестова касета Дръг тест 5000 *** с валидност до 12 месец 2020 година. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер ***и осем броя холограмни стикер за сигурност и валидност на пробата с номер А012961.

-         Нарушил е чл. 5, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

-         Иззето е СУМПС № ***и КТ ***.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия.

Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител ***и в същия е отразил, че заема длъжността младши автоконтрольор към Сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДв.П и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

Съдът не споделя направените с жалбата от жалбоподателят възражения и такива направени в о.с.з., че не е извършил нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като така депозираните твърдения противоречат на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителят и свидетеля по акта дадени непосредствено и устно в съдебно заседание.

Съдът счита, че фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото неутрален свидетел.

Съдът кредитира показанията на свидетелите ***и ***относно обстоятелствата, свързани с установяване на нарушението и на обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

Последният е участвал пряко в разигралите се събития и има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, свързани с изводите налице ли е било управление на моторно превозно средство и конкретно на това, че водачът сам е спрял, както и относно самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството.

 За последната група факти, а именно тези, свързан с процедурата по съставяне на АУАН и конкретно за категоричния отказа на жалбоподателя да даде проба за алкохол с техническо средство, съдът дава вяра и на заявеното от свидетелите в съдебно заседание и на взетото становище от страна на жалбоподателя.

         В дадените обяснения от страна на жалбоподателя в хода на съдебното следствие, последният категорично заявява, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство от страна на полицейските служители, тъй като преди около 30 дни преди да бъде спрян за проверка е бил пушил марихуана.

С разпоредбата на чл. 174. ал. 3 от Закона за движение по пътищата законодателят е предвидил различни изпълнителни деяния, и в този смисъл два различни състава на административно нарушение – отказ на водач да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол и неизпълнение на водач на предписание за медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта.

Наред с това разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП инкорпорира в себе си както състави на административно нарушение, така и вида и размера на административната санкция при осъществяване съставите на това нарушение.

В настоящия случай, като е посочил в наказателното постановление като нарушена нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, без да конкретизира коя от двете хипотези е нарушена, наказващия орган е приел, че водача е реализирал и двете хипотези от състава на нарушението, което съответства и на посочените в акта и постановлението фактически основания. Следователно, за да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя е необходимо и достатъчно да се установи по делото, че същият е осъществил поне един от двата състава на административно нарушение, визирано в чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

По делото се събраха неопровержими доказателства, че  водачът категорично и демонстративно отказва да бъде изпробван за наркотични вещества и техните аналози, което е видно от действията му, които осъществява с такъв отказ.

Безспорно в конкретния случай от разпита на свидетелите непосредствено при извършване на проверката /актосъставителя и свидетеля, подписали акта/ е, че жалбоподателят категорично е отказвал и не е желаел да бъде изпробван за алкохол по надлежния за това ред.

 Към момента на проверката липсват каквито и да са данни, водачът да е бил болен или към момента на проверката да е бил в такова медицинско състояние, което да не му е позволявало да бъде изпробван с техническото средство, а и той не го е заявил на актосъставителя. Следователно, като не е оказал минимално необходимото съдействие на контролните органи да бъде тестван с техническото средство и да даде проба, в съответствие с нормативните изисквания, жалбоподателят де юре и де факто е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и е осуетил проверката .

Изложеното категорично обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, като правилно деянието е квалифицирано от административно наказващия орган.

 От събраните по делото доказателства и техния детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които регламентират даването на проба с техническото средство и въпреки това умишлено е отказал да ги спази.

 Нарушението е формално като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му.

При налагане на наказанието глоба от 2000 лева и лишаването от право да управлява МПС за срок 24 месеца наказващият орган стриктно се е съобразил с разпоредбата на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, в която законодателят е определил точно вида и размера на санкциите.

Не е налице и маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административни нарушения.

С оглед гореизложените съображения, настоящия състав счита, че с така определените размери на наказанията ще се постигнат успешно целите визирани в чл.12 от ЗАНН, като се въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо нарушителя и спрямо другите участници в движението по пътищата към спазване на правилата за движение по пътищата.

Съгласно новелата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски.

В нормата на чл. 189, ал.3 от НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в провежданите контролни производства /въззив и касация/ размерът на наказанието е бил потвърден или редуциран.

Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос.

Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя *** – адв. ***от АК – гр. Плевен за присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0938-002324 от 02.07.2020 г. на ***Сектор “ПП” - Плевен към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. ***от АК – гр. Плевен, процесуален представител на жалбоподателя *** по НАХД № 2023/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен за присъждане на направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: