Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 08.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 17.01.2019 год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора …………., като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 766/2018 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Л.К. ***, ЕГН ********** против наказателно постановление № 33-0000040 от 22.03.2018 год. на Началника на ОО „АА”-гр.Пазарджик, с което на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАП /Закона за автомобилните превози/ и за нарушение на чл.40 ал.1, т.1 от Нардеба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси е наложена глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, а на основание чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП и за нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лв. /десет лева/.
Релевираните в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие на незаконосъобразност на атакуваното НП, без конкретика в какво се изразява тя.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на НП. По същество не отричат фактическите констатации в АУАН и НП. Навеждате се доводи за маловажност на случая.
Ответната страна–АНО, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
Жалбоподателят е санкциониран при следната установена и възприета фактическа обстановка:
Служители на ОО „АА”-Пазарджик, сред които и св.Н.Р., на 26.02.2018 год., около 14:00 ч., на автомагистрала „Тракия” в посока за гр. София, на пътен възел гр. В., гр. С., с. Л., с. Ц., установили, че с автобус „М. С.” с peг. № .. от категория М2, собственост на ЕТ „Кристал - Л.Х.”, управляван от жалбоподателя К., се извършва обществен превоз на пътници с пьтен лист сер. АТ № 000897/26.02.2018 г. по редовна автобусна линия София - Златоград с маршрутно разписание № 21101, със срок на действие до 09.12.2018 г., с час на тръгване 06:00 часа от автогара гр. Златоград. В хода на извършена проверка било установено, че водачът извършва следните нарушения:
1. Извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия гр. Златоград - гр. София на пет броя пътници с билети за пътуване от № ********** до № **********/26.02.2018 г. без Удостоверение за обществен превоз на пътници в Република България или Заверено копие от лиценз на Общността. В момента на проверката водачът представил Заверено копие на лиценз№ ********* от 12.01.2017 г., в което обаче въпросният автобус не бил включен. Установено било, че превозвачът притежава лиценз на Общността № 0621 за международен превоз на пътници, но от справка в отдел „Лицензи” към ИА „АА” станало ясно, че автобус „М. С.” с peг. № .. не е вписан в списъка към лиценза и няма издадено Заверено копие за него съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАП.
2. Водачът не представил контролен талон към свидетелство за управление на МПС.
Водачът П.К. бил уведомен, че МПС се спира от движение чрез отнемане на свидетелство за регистрация част II, № ********* и сваляне на предна регистрационна табела, като се оставя за домуване на охраняем паркинг в гр. Пазарджик, „М. О.” ЕООД.
Гореописаното съставлявало нарушение на чл.40 ал.1, т.1 от Нардеба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП, поради което против жалбоподателят бил съставен АУАН с бл.№ 229310 от 26.02.2018 година. Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на жалбоподателя на 12.04.2018 година, а жалбата против него била подадена посредством куриер чрез АНО на 19.04.2018г. /куриерска разписка на лист 8 от делото/, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата се явява процесуално допустима, т.к. е подаден в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Р. и Хаджихюсеин, а също и от писмените доказателства приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е частично основателна.
Относно нарушението по пункт І от НП.
Не спорно по делото, че към посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят бил водач на процесинят автобус, с който е извършвал обществена превоз на пътници за гр.София. Не се спори по това, че автобусът „М. С.” с peг. № … е бил собственост на превозвачът ЕТ „Кристал - Л.Х.”, който притежавал лиценз на Общността № 0621 за международен превоз на пътници. Установи се категорично, че към инкриминираната дата въпросният автобус не е бил вписан в списъка към лиценза и не е имало издадено Заверено копие от лиценза за него съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАП. В момента на проверката жалбоподателят представил Заверено копие към лиценз № ********* от 12.01.2017 г., в което обаче въпросният автобус не е бил включен.
От неопроверганите показания на св. Л.Х., който е собственик на превозвачът ЕТ „Кристал - Л.Х., станаха известни обаче причините, поради които на инкриминираната дата К. е извършвал превоза на пътниците с процесния автобус. Изясни се, че превозвачът е изпълнявал курс по линията Златоград – София с друг автобус, който е бил включен в списъка към лиценза. Установи се също така, че този автобус аварирал по пътя между градовете Кърджали и Хасково, като било невъзможно да продължи да се движи. Това наложило спешно да се вземат мерки и да се изпрати друг автобус, който да продължи извършването на превоза на пътниците, още повече че метеорологичните условия били изключително тежки и не било удачно пътуващите да бъдат оставени с часове да чакат на мястото на аварията. В този момент обаче превозвачът не разполагал с друг свободен автобус, освен с процесния, който бил закупен съвсем наскоро – 05.02.2018г. /виж регистрационен талон на лист 59 от делото/ и по тази причина все още не бил включен в списъка към лиценза. Очевидно притиснат от описаните до тук обстоятелства св. Х. наредил на жалбоподателя К. да отиде с автобуса „М. С.” с peг. № . до мястото на авариралия автобус, да качи пътниците от него и да продължи курса към гр.София. Казал му също така, че от гр.София бил тръгнал да се връща към гр.Златоград друг автобус на превозвача, който бил празен и с който следвало да се срещнат по пътя, след което да прекачат пътниците в него и той да ги откара окончателно до гр.София, т.к. за него били издадени всички необходими документи. Преди да се случи това обаче автобусът на жалбоподателя бил проверен от контролните органи на ОО „АА”-Пазарджик и било отпочнато настоящото АНП.
Пак от неопроверганите показания на св. Л.Х. стана ясно, че за автобуса „М. С.” с peг. № .. било подадено заявление за включване в списъка към лиценза в ОО „АА”-Смолян. Това станало 3-4 дни преди 26.02.2018г., но поради проблем с компютърната система в администрацията заявлението не било регистрирано в входящ номер в деня на депозирането му. След това от страна на администрацията превозвачът бил поканен да подаде на 28.02.2018г. ново заявление, като му било обяснено, че старото ще бъде скъсано, т.к. системата не позволявала да се входира с предишна дата, различна от дена на регистрирането. По тази причина св.Хюсеин подал ново заявление на 28.02.2018г. /лист 60 от делото/. Въз основа на това заявление въпросният автобус бил включен в списъка към лиценза на превозвача, което се установява и от приетия като писмено доказателство по делото списък на МПС с българска регистрация, включени в лиценз № 0621 /лист 61 от делото/.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че поведението на К. от формална страна запълва състава на административно нарушение по чл.40 ал.1, т.1 от Нардеба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, която правна норма императивно разписва, че по време на работа водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза).
В същото време обаче, нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.9 ал.2 от НК. В крайна сметка извършеното нарушение е формално. От него не са настъпили каквито и да е вредни последици. Отделно от това то е с ниска степен на обществена опасност. Причините за извършването му бяха подробно изяснени по-горе и те разкриват, че то е извършено поради наличие на форсмажорни обстоятелства, т. е. не е извършено демонстративно. Не е без значение и това, че автомобилът е бил включен в списъка към лиценза два дни след констатиране на нарушението. Жалбоподателят е позитивно охарактеризиран и няма данни да е извършвал подобни нарушения.
С оглед на всичко това АНО не е следвало да съставя НП за нарушението по пункт І, а отчитайки горните обстоятелства е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.По тези съображения в тази част НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Относно нарушението по пункт ІІ от НП.
Според настоящия съдебен състав НП се явява законосъобразно досежно нарушението по чл.100 ал.1, т.1 във вр. с чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП, т. к. безспорно се доказа, че по време на проверката К. не носел КТ към СУМПС. Това по същество не се оспори нито от жалбоподателя в подадената въззивна жалба, нито от процесуалния му представител, нито от което и да е друго събрано по делото доказателство. Напротив, потвърди се от показанията на св.Р..
За това нарушение правилно е било наложено административно наказание глоба в абсолютно установения от закона размер от 10 лева, с което ще бъдат постигнати целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН. Поради абсолютната установеност на размера е безпредметно да се коментира възможност за изменение на НП по пункт ІІ, посредством намаляване на глобата.
По тези съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 33-0000040 от 22.03.2018г. на Началника на ОО „АА” - гр.Пазарджик, В ЧАСТТА МУ, с което на П.Л.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАП във вр. с чл.40 ал.1, т.1 от Нардеба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси е наложена глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 33-0000040 от 22.03.2018г. на Началника на ОО „АА” - гр.Пазарджик, В ЧАСТТА МУ, с което на П.Л.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП, във вр. с чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: