Решение по дело №10093/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262417
Дата: 27 октомври 2021 г.
Съдия: Димитрина Илиева Тенева
Дело: 20205330110093
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  262417           27.10.2021 година                 

          град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

                                                        

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА     

                           

при участието на секретаря Марияна Михайлова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10093 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по иск по по чл. 439 от ГПК, образувано по искова молба на К.С.В., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез **. М., против: „*****, ЕИК: ***. със седалище и адрес на управление: *** за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата 16 959,99 лева, главница и 702, 15 лева, просрочена лихва за периода от 04.10.2012 г. до 13.01.13г. по Договор за кредит № ********* от 22.04.2008 г., които парични вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден по ч.  г. д. 5022 от 2013 г. на PC - Пловдив.

В исковата молба се твърди, че през 2013 г. „***" *** се е сдобил с изпълнителен лист по ч.г.д.*** от **г. по описа на Районен съд - **** за вземания, произтичащи от Договор за кредит № ********* от 22.04.2008 г. с кредитополучател „***" ** и ищеца като солидарен длъжник. По изпълнителния лист на 12.04.2013 г. е образувано изпълнително дело № ** от ** г. по описа на *** Л. М., с peг. ***, район на действие *** за принудителното събиране на 16959,99 лева, и 702,15 лева, лихва за периода or 04.10.2012 г. до 13.01.2013 г. по Договор за кредит № ********* от 22.04.2008 г. С договор за цесия от 05.01.2015 г. вземането е прехвърлено на ***" **. Същото е встъпило като взискател по изпълнителното дело. По него са предприети следните изпълнителни действия: на 03.08.2013 г. и 18.08.2013 г.-са подавани молби за опис на движими и недвижими вещи; на 16.02.2013 г.-неизвършен опис; на 13.01.2014 г.-опис; на 13.01.2014 г.-наложен запор на банкови сметки на „***” **; на 21.04.2016 г.- молба за оттегляне на възлагането на изпълнение по чл. 18 от ЗЧСИ;16.06.2016 г- подадена молба за конституиране на ***, която е оставена без движение поради липса на съобщаване; на 21.10.2016г- Постановление на *** за конституиране на *** като взискател; на 07.06.2017г - молба за запор на МПС. Поканата за доброволно изпълнение с приложената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист са връчени на К.В. на 01.10.2013г. Доколкото по принудителното изпълнение са конституирани няколко солидарни длъжници, то на основание чл.125 от ЗЗД погасителната давност и срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК тече за всеки един от солидарните длъжници по отделно, тъй като прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Към настоящия момент притезанията на *** по издадения изпълнителен лист са погасени по давност с изтичането на пет години за главницата и три години за лихвата, който погасителен факт е настъпил след издаването на изпълнителния лист. Изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 13.01.2016г с изтичането на двугодишен срок на бездействие от извършването на опис от 13.01.2014 г. която перемпция е констатирана от съдебния изпълнител едва на 20.07.2020 г. След настъпилата по отношение на солидарния длъжник К.В. преремпцията погасителната давност за притезанията започва да тече от последното реално и надлежно извършено изпълнително действие по изпълнителното дело, което в конкретния случай е извършването на опис на 13.01.2014 г. Срока е изтекл на 13.01.2019 г. От ответника отказва да отпише вземането в счетоводството си.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключения договор за кредит, издаването на изпълнителен лист за вземанията по него, извършената цесия, конституирането му като взискател по изпълнителното дело. Оспорва изтичане на погасителна давност. Твърди, че са предприемани по изп. Дело действия, които са прекъсвали течението на давността. Заявява, че изтичането на давността не погасява вземането, а само възможността за принудителното му събиране, поради което кредитора може да продължи да извършва други действия, които да водят до събирането му. Заявява, че е вземането е прехвърлено на трето лице.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложената склужебна справка за ч. г. д. *** г. на ПРС е видно, че 28.03.2013 г. ***" ** се е сдобил с изпълнителен лист по по реда на чл. 417 от ГПК  за вземания, произтичащи от Договор за кредит № ********* от 22.04.2008 г. с кредитополучател „***" **, М. В. и ищеца като солидарен длъжник.

От приложеното изп. дело 730/2013 г. на ** Л. М., с peг. ***, район на действие ** е видно, че по издадения изпълнителен лист на 12.04.2013 г. е образувано изпълнително дело за принудителното събиране на 16959,99 лева-главница и 702,15 лева, лихва за периода or 04.10.2012 г. до 17.01.2013 г. На 03.06.2013 г. е наложен запор на недвижим имот –УПИ в с. ***. На 03.08.2013 г. и 18.08.2013 г.е отправено искане от взискателя за опис на вещи. На 13.01.2014 г. е наложен запор на банкови сметки на „***. На 21.04.2016 г. взискателя е заявил оттегляне на искането за извършване на изпълнителни действия по делото. На 15.11.2016 г. по делото е конституиран като взискател на *** на местото на предишния такъв ***" **, поради цедиране на вземанията. На 07.06.2017г. е подадена молба от ответника за извършване на изпълнителни действия -запор на МПС. На 20.07.2020 г. изпълнителното дело е прекратено поради липса на поискано от взискателя извършване на изпълнителни действия в период от две години.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съобразно с установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания в период след възникването им до момента на предявяване на иска.

С оглед характера на вземанията за дължими суми по договор за кредит и разпоредбата на чл. 110 и 111 от ЗЗД, съдът намира, че се касае за вземания, които се погасяват с изтичане на пет и три годишна давност, съответно за главници и лихва.

Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че за процесните вземания кредитора ***" **, цедирал същите към ответинка, се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца и е образувал на 12.04.2013 г. г. изпълнително дело против ищеца и други двама солидарни длъжници при *** ***. Съобразно чл.125 от ЗЗД погасителната давност и срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК тече за всеки един от солидарните длъжници по отделно, тъй като прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. С оглед отправените от взискателя искания и извършени изпълнителни действия по изп. дело *** г. на ** М. съдът намира, че от отправено искане от взискателя за опис на вещи на 18.08.2013 г. до конституирането на ответинка като взискател по делото на 15.11.2016 г. е изтекъл период по-дълг от две години, поради което изпълнително дело се е премирало на 19.08.2015 г. Съобразно с това и конституирането на новия взискател по делото на 15.11.2016 г. и отправеното от него искане за извършване на изпълнителни действия на 07.06.2017 г. немогат да се приемат за валидни, тъй като са извършени по вече прекратено изпълнително дело и съответно не прекъсват течението на давността. С оглед настъпилото последно прекъсване на давността от 18.08.2013 г. и липсата на извършени последващи действия до 18.08.2018 г. по изпълнителното дело съдът намира, че е изтекъл период надхвърлящ пет години, с което се е погасило правото на принудително събиране на присъдената сума за главница и съответно за лихва.

          Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск за недължимост на притежаваното от *** вземане от ищеца е основателен и следва да се уважи.

Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно приложения списък и представени доказателства за сторени такива в размер от 15 лв. за държавна такса по в. г. г. д. *** г. на ПОС; 24 лв. за препис от изпълнително дело. Съобразно с уговорения начин за осъществяване на предоставената правна защита на ищцата, съдът намира, че на основание чл. 38 от ЗА разноските за осъществена такава, които съобразно цената на иска възлизат на 1059,86 лв. следва да се присъдят на *** М. .

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното, Съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.С.В., ЕГН: **********, с адрес: *** не дължи на ***, ЕИК: ***. със седалище и адрес на управление: *** сумите от 16 959,99 лева(шестнадесет хиляди деветстотин петедесет и девет лева и 99 ст.) - главница и 702, 15 лева(седемстотин и два лева и 145 ст.) - просрочена лихва за периода от 04.10.2012 г. до 13.01.13г. по Договор за кредит № ********* от 22.04.2008 г., които парични вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден по ч.  г. д. *** г. на PC – **, поради погасяване по давност.

         

ОСЪЖДА ****, ЕИК: ***. със седалище и адрес на управление: *** да заплати на К.С.В., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 39 лв. /тридесет и девет лева/ за разноски по производството.

ОСЪЖДА *****, ЕИК: ***. със седалище и адрес на управление: *** да заплати на адвокат С.С.Н.М. с личен номер *** с адрес ***, сумата от 1059,86  лв.(хиляда петдесети девет лева и 86 ст.) за адвокатско възнаграждение, определено по чл. 38 от ЗА за осъществената защита на ищеца по  производството.

        Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                                                                                       Д.ТЕНЕВА

 

Вярно с оригинала!

Н.К.