№ 204
гр. Плевен , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Дияна А. Николова
като разгледа докладваното от Дияна А. Николова Гражданско дело №
20204430104682 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК: ***, чрез юрк. М.Н.
против Н. Л. Г., ЕГН **********, адрес за призоваване: ***, в която се твърди
следното : „***” ЕАД е образувало ч.гр.д. №8050/2019 год. по описа на
Районен съд Плевен, 5 с., по реда на чл. 417 от ГПК срещу Н. Л. Г. ЕГН
**********. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение е
образувано изпълнително дело №154/20 г. по описа на ЧСИ *** ***. Със свое
разпореждане, получено от дружеството на 27.08.2020г., съдът е предоставил
едномесечен срок, съгласно чл.415 от ГПК, за предявяване иск за
установяване вземането си-преидмет на делото. Искът се обосновава със
следното : на 26.05.2017г. „***” ЕАД сключва Договор за потребителски
кредит № *** (Приложение № 2) с ответника Н. Л. Г., ЕГН: **********. На
основание така сключения Договор, „***" ЕАД е предоставил сума в размер
на 2523,71лв. В чл.7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения
кредит- 2000лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за
оценка на риска, в размер на 270,40лв., дължима в деня на подписване на
договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от
1
Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план
предвид заявеното му желание в искането- декларация. Предвид заявеното
желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на
270,40лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.7 ал.2
от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита
се превеждат от Кредитора по банкова сметка Потребителя. В случаите,
когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия
случай потребителят е пожелал да сключи застраховка „Живот” в размер на
125,40 лв. и застраховка „Безработица” в размер на 127,91 лв. (Приложение
5). Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на
3066,22 лв., която сума е разсрочена на 18 погасителни месечни всяка по
161,38 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на
24,33 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка
включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е
преустановил плащанията, а считано от 05.01.2019 г. процесния договор за
потребителски кредит е падежирал.
Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ТПК (17.12.2019 г.), задължението на Н. Л.
Г. ЕГН: ********** към „***” ЕАД, по Договора, е било в размер на 953,67
лв. (953,67 лв. главница). Отделно от това, съгласно чл.9 ал.4 от Договора за
потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за
просрочие), което към 10.12.2019 г. е било в размер на 109,59 лв..
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено, че Н. Л. Г., ЕГН: **********, в качеството си на
Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № ***
от 26.05.2017 г., дължи изпълнение на парично задължение към „***” ЕАД, в
качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер
1063,26 лв., от които: 953,67 лв. главница, 109,59 лв. обезщетение за забава за
2
периода 05.05.2018 г. до 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.417 ГПК (10.12.2019 г.)
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски за заповедното и настоящото производство.
В срок не е депозиран писмен отговор.
В о.с.з. представител на ищеца не се явява, но е депозирано писмено
становище, с което се уточнява, че няма постъпило плащане от страна на
ответницата, изразено е намерение за разсрочване на плащането. Заявява се,
че се претендира заплащане само на разноски за държавна такса в исковото
производство – съобразно представен списък на разноските с предходна
молба. С Разпореждане №991/25.02.20231год. съдът е дал изрични указания
на ищеца да заяви дали желае постановяване на решение при признание на
иска/с оглед постъпило преди това изявление на ответната страна/, или са
налице извършени плащания от ответницата; да заяви дали се претендират
разноски от заповедното производство или не – л.61 от делото.видно от
изявлението, приложено на л.66 от делото е, че се претендира само държавна
такса за исковото производство, посочена в представен преди това списък на
разноските, което по пътя на тълкуване на това изявление за съда означава, че
разноски от заповедното производство не се претендират-иначи и с оглед
изричните указания в тази връзка на съда, това щеше да бъде заявено.
В о.с.з. ответницата, редовно призована, не се явява и не се
представлява. С молба, приложена на л.51 от делото заявява, че признава
вземането на ищеца по осонвание и размер и е изразила готовност да извърши
плащане на задължението си. Доказателства за извършено плащане не са
представени.
Съдът, като взе предвди доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От приобщеното по делото №8050/2019год. по описа на ПлРС се
установява, че на 17.12.2019год. е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.417 ГПК от ищеца срещу ответницата за
процесните суми и на процесното основание, т.е. вземането в заповедното и
3
исковото производство е идентично по основание и размер. Предявеният иск
е допустим, като предявен в срока, визиран в закона. По същество искът се
явява частично основателен и доказан, при съобразяване направеното
признание на иска от страна на ответницата.
С оглед изявлението на ответната страна, че признава вземането на
ищеца по основание и размер, е налице установяване по несъмнен начин, че
между страните по делото съществува описаната облигационна връзка.
Налице е признание на иска от страна нап ответницата, но въпреки това и на
основание чл.237 ал.3 т.1 от ГПК, претенцията на ищеца за дължимост на
сумата от 270,40лв., като противоречаща на закона, не следва да се уважава.
Същата касае еднократна такса за оценка на риска, която сума е включена в
месечните погасителни вонски, дължими от ответницата. Тази клауза е
нищожна.
Процесният договор за кредит от 26.05.2017год. е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.10а ал.1 ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като в
ал.2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да иска
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Независимо от използваната в договора
формулировка „такса за оценка на риска“, съдът намира че сумата от
270,40лв., представлява такса за усвояване на заема. За да формира този си
извод, съдът отчита на първо място посоченото в искането-декларация, че
таза такса ще се дължи само при одобряване на кредита. Таксата е
осчетоводена от самия ищец като част от отпуснатия кредит, поради което,
съдът намира, че същата не съставлява възнаграждение за действията на
кредитора по преценка платежоспособността на кандидатстващото за кредит
лице и риска на кредитора от загуби, а по съществото си представлява
прикрита такса за управление на кредита. На основание чл.21 ал. 1 ЗПК, всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава непораждаща
права и задължения за страните по заемното правоотношение.
При това положение и с оглед недължимостта на сумата от 270,40лв.,
наличието на извършени плащания от страна на ответницата, съдът пирема,
4
че същата следва да бъде приспадната от вземането на основание чл.76 ал.2
от ЗЗД. Или, вземането на ищеца за сумата 75лв. - внесена държавна такса в
исковото производство и 109,59лв. – обезщетение за забава, следва да бъде
отхвърлено. Следва да се отхвърли и иска за главница за разликата от
867,86лв. до претендираните 953,67лв. Разноски за заповедното производство
не се претендират, поради което не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Л. Г., ЕГН **********, адрес за
призоваване: ***, ДЪЛЖИ НА „***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: ***, ЕИК ***, пълномощник юрк. М.Н. сумата от 867,86лв. -
главница, дължима на основание сключен договор между страните №*** от
26.05.2017год., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
8050/2019год. по описа на ПлРС, като за разликата до претендираната
главница в размер 953,67лв. и за сумата 109,59лв. - обезщетение за забава за
периода от 05.05.2018г. до 10.12.2019г., ОТХВЪРЛЯ иска, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „***” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: ***, ЕИК ***, за присъждане на разноски за внесена по
делото държавна такса -75лв., като неоснователно.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5