№ 8
гр. Сливен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500547 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск. М., процесуален
представител на „БНП Париба Пърсънъл Фейненс“ С.А. против решение №
260462/13.10.2021 г. по гр.д. № 831/2021г. на Сливенския районен съд, с което
е бил отхвърлен предявеният от въззивника против Р. Д. Д., ЕГН **********
от гр. Сливен, *** иск за признаване за установено, че въззиваемата дължи
сумите 1846,83 лв. главница по договор за кредит PLUS – 12065697 от
12.12.2015 г.; 767,67 лв. възнаградителна лихва за периода от 06.12.2017 г. до
05.01.2020 г.; 1514,03 лв. мораторна лихва за периода от 05.01.2018 г. до
16.11.2020 г. и законна лихва, считано от 27.11.2020 г. С обжалваното
решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата деловодни
разноски в размер на 550 лв.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Изтъква се, че изискването на законодателят за отделно
посочване на главницата и лихвата в рамките на дадена погасителна вноска е
въведено с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, която касае ситуация, в
която потребителят погаси предсрочно главницата, но в другите случаи не е
необходимо да се изготвя погасителен план, който да показва погасяването на
1
главницата и лихвата при всяка погасителна вноска. Освен изводът на съда, за
това, че процесният договор за кредит не отговаря на изискването заложено в
чл.10 ал.1 от ЗПК не било обосновано. По делото не било доказано, че
шрифтът на процесния договор е по-малък от законоустановения размер.
Догори да било налице такова нарушение, то щяло да има формален
характер.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен
предявеният иск. Претендират се деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. М., пълномощник на въззививаемата Р. Д. Д., с който въззивната
жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че за да е валидно
сключен договор за потребителски кредит е необходимо той да отговаря
кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗПК,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК изисквания.
Неспазването на което и да е от тези изисквания води до недействителност на
договора за потребителски кредит. В случая основателно съдът е приел, че
процесният договор не е отговарял на част от посочените по-горе изисквания,
поради което същият се явява недействителен.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на насрещната
страна.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният
му представител юриск. М. в писмено становище до съда заявява, че
поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира
разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В
писмено становище процесуалният представител адв. М. заявява, че
оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 26.10.2021г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 02.11.2021 г.
е била депозирана въззивната жалба.
2
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Между страните е бил сключен договор за потребителски паричен
кредит, за който се твърди, че е недействителен, поради неспазване на
разпоредби защитаващи правата на кредитополучателя по ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е въведено изискването договорът за
потребителски кредит да съдържа условията за издължаване на кредита,
включително същият да има погасителен план, от който да е ясна
информацията за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. В т.12 от чл.11, ал.1 от ЗПК е залегнало изискването
погасителният план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, от
която да е видно каква част от главницата и лихвата се погасяват с нея. В
настоящия случай тези императивни норми не са изпълнени. По договора е
приложен т. н. "погасителен план", от който обаче не става ясно с всяка една
вноска каква част от главницата и лихвата се погасят. При разглеждането на
параметрите и условията на договора се установя, че главницата на кредита е
2500 лв., но задължителна част от задължението е сумата от 672.00 лв.,
представляваща цена по застраховка “защита на плащанията“. По принцип не
е проблем едно вземане да бъде застраховано, но застрахователните
отношения са различни от кредитните и е недопустимо да се формира обща
сума, с която да се погасяват едновременно и двете задължения, без да е ясно
с конкретната погасителна вноска каква част от главницата се погасява, каква
част от застраховката се плаща и каква част от лихвата се погасява. Така
нареченият „погасител план“ в конкретния случай е неясен.
Кредитополучателят е поставен в ситуация да не може да разбере, какво
точно погасява с погасителните вноски, които прави. Тъй като изискването на
чл.11, ал.1, т.1 и 2 от ЗПК са императивни, неспазването им води до
недействителност на договора.
3
Съдът намира, че са неоснователни възраженията на въззивника
свързани с размера на шрифта. Той е можел да установи своите твърдения,
като поиска и заплати изготвянето на съдебно-техническа експертиза.
Страната не е поискала като доказателствено искане събирането на такъв вид
доказателства по делото. Съдът намира, че не е необходимо да притежава
специални знания, за да може да се установи, че шрифтът който е използван
за принтиране на общите условия е значително по-малък от минимално
посочения от законодателя размер 12. Това също е основание договорът да се
приеме за недействителен.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.
Съобразно правилата на процеса на въззиваемана страна следва да
бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 550.00лв. - адвокатско
възнаграждение, което е в минимален размер. Въззивната страна не е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
поради което този въпрос не следва да се разглежда.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260462/13.10.2021 г. по гр.д. №
831/2021г. на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Фейненс“ С.А., със седалище и
адрес на управление гр. София, ***, *** да заплати на Р. Д. Д., ЕГН
********** от гр. Сливен, *** деловодни разноски в размер на 550.00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5