ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1043
гр. С.З., 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500473 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Й.Б.” ЕАД, ЕИК № ********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к *******************,
представлявано от законните си представители: Д.К.К. –изпълнителен
директор и М.С. – член на съвета на директорите, действащи чрез адв.В.Г.,
против разпореждане от 26.07.2022 г. по ч.гр.д. № 490/2022 г. по описа на
Районен съд-гр.Р., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на
вземането за сумата 170,42 лв.- неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги в размер на разликата между стандартната цена на
устройство без отстъпка и преференциалната цена на устройството при
сключване на договора.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, т.к. е поставено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, и необоснованост.
Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да
се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане и да се
присъдят разноски в настоящото производство в размер на платена държавна
такса.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
След преценка на оплакванията в частната жалба и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Ч.гр.д. № 490/2022 г. по описа на Районен съд - гр.Р. е било образувано по
заявление на “Й.Б.” ЕАД - гр.С. срещу С. А. П., ЕГН - ********** от гр.Р.,
1
обл.С.З. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 269 лв.
Заявителят е посочил, че вземането му произтича от неизпълнени
парични задължения на длъжника, произтичащи от договор за мобилни
услуги, както й от договор за лизинг на мобилно устройство. За
неудовлетворените вземания на заявителя са били издадени фактури, които
индивидуализират размера и основанието им.
Длъжникът не изпълнил задълженията си да заплаща цената на
получените услуги, поради което мобилният оператор прекратил договорите.
Поради прекратяването на договорите за мобилни услуги в следствие на
неизпълнението на потребителя, същият дължал неустойка, която се
формирала от сумата на стандартните месечни абонаменти от датата на
прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен, като
максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаментни такси. Предвидено било също,
че при предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал
под формата на неустойка разликата между стандартната цена на
устройството без абонамент съгласно последната актуална ценова листа към
момента на прекратяването на договора и дължимата обща преференциална
цена на съответното мобилно устройство.
В конкретния случай С. А. П. дължала неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер 170,42 лв.,
представляващи разликата между стандартната цена на устройството без
отстъпка и преференциалната му цена от момента на сключването на
договора.
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че клаузата за неустойка,
изразяваща се в разликата между стандартната цена на устройството без
абонамент съгласно последната актуална ценова листа към момента на
прекратяването на договора и дължимата обща преференциална цена на
съответното мобилно устройство е нищожна поради неравноправност по
смисъла на чл.143 т.5 и т.19 от Закона за защита на потребителите и с оглед
на това е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за вземането до размера на 170,42 лв.
При така установените факти, съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.275,
ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима
т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения по закон
срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.1,т.2 и т.3 от ГПК съдът може да
откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона
или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
2
Възприето в съдебната практика е разбирането, че неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения без
да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата
на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителните норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, и единият от възможните критерии за извършването на тази преценка
представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част.
В случая уговорената с договора за мобилни услуги неустойка за
предоставени за ползване мобилни устройства е компенсаторна по своя
характер и целта й е да обезпечи изпълнението на паричните задължения на
абоната за срока на договора за мобилни услуги, а не на договора за лизинг, и
да обезщети вредите от неизпълнение в случаите на развалянето му по негова
вина.
Неустойката е уговорена като разликата между стандартната цена без
абонаментен договор на съответното мобилно устройство и
преференциалната лизингова цена, при сключен абонаментен договор.
Предвидено е тази неустойка да се дължи, без да се държи сметка за
съществуващото самостоятелно правоотношение между страните,
възникващо по повод предоставяне на мобилното устройство за ползване чрез
договор за лизинг.
В случая лизингодателят може да развали договора за лизинг и в случай
на неизпълнение на договора за мобилни услуги, по който лизингодателят и
лизингополучателят са страни, дори и по договора за лизинг потребителя да
изпълнява точно.
Ето защо следва да се приеме, че клаузата в договора за мобилни услуги,
предвиждаща неустойка при разваляне на договора по вина на потребителя, в
случай, че на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване,
съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, съобразно която потребителят дължи
такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой и
без абонамент/ съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато
съответства на оставащия срок на договора е неравноправна по смисъла на
чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП, т.к. на първо място не е съобразена по никакъв
начин с вида на неизпълнение на задължението на потребителя и не му
3
позволява да прецени икономическите последици от сключването на
договора, а на следващо място - задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка при развалянето му.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира
оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за постановяване на
първоинстанционното разпореждане в противоречие с материалния и
процесуалния закон за неоснователни.
Обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК във вр. с
чл.271, ал.1,пр.I-во от ГПК Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.07.2022 г. по ч.гр.д. № 490/2022 г.
по описа на Районен съд-гр.Р., с което е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на “Й.Б.”
ЕАД, ЕИК № ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к
“*******************, представлявано от законните си представители:
Д.К.К. –изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите,
действащи чрез адв.В.Г., срещу С. А. П., ЕГН - ********** от гр.Р., обл.С.З.
по отношение на вземането за сумата 170,42 лв.- неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги в размер на разликата между
стандартната цена на устройство без отстъпка и преференциалната цена на
устройството при сключване на договора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4