Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР А.
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Станкова ч.гр.д. № 15754 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Делото е образувано по жалба на К.А.И.
и С.А.И., с която се обжалва
налагането на възбрана върху имот ХІХ, пл. № 1142, находящ се в землището на с. Бистрица, в.з. Бункера,
местност „Под църквата“, с площ от 679 кв.м., категория VІІІ, при съседи
на имота по скица: парцел ХVа-135, парцел ХV-135, парцел ІІ-25 и улица, както и
насрочването на публична продан по изпълнително дело № 2784/2008 г. по описа на
ЧСИ М.Б.. Жалбоподателите твърдят, че ½ идеална част от имота,
върху който е насочено принудителното изпълнение е тяхна собственост,
установена със сила на присъдено нещо между тях от една страна и праводателя на длъжника по изпълнението. Твърдят, че
влязлото в сила решение, с което е отречено правото на собственост на Е.С.Д.има
сила на присъдено нещо и по отношение на неговия частен правоприемник – Р.И.И.. С оглед на това се иска отмяна на обжалваните действия
и спиране на изпълнителното производство. Претендират разноски.
Взискателят „Райфазенбанк
(България)“ ЕАД оспорва жалбата. Твърди, че същата е недопустима. Излага доводи
и за неоснователност на жалбата, като сочи, че длъжникът по изпълнението е
придобил недвижимия имот от Е.С.Д.с договор за покупко-продажба от 25.03.2008
г., като с нотариален акт от същата дата приобретателят
е учредил договорна ипотека в полза на банката върху имота, върху който е
насочено изпълнението. Твърди, че исковата молба, с решението по която са
отречени правата на Е.Д.по отношение на имота е подадена на 23.10.2008 г., т.е.
след датата на учредяване на ипотеката. Сочи, че молбата за образуване на изпълнителното
производство и за насочване на принудителното изпълнение по отношение на процесния имот е подадена на 28.11.2008г., като при
подаване на молба от 05.12.2018г. по изпълнителното дело съдебният изпълнител е
разпоредил отказ за насрочване на публична продан на имота, като с разпореждане
от 24.01.2019 г. съдебният изпълнител е отказал да стори това. Сочи, че с
влязло в сила решение от 10.10.2019 г. по в.ч.гр.д. №
9543/2019 г. по описа на СГС този отказ на частния съдебен изпълнител е отменен
с мотиви, че договорната ипотека в полза на взискателя
е учредена преди предявяване на иска за собственост от третите лица, срещу праводателя на длъжника, поради което решението по иска за
собственост не е противопоставимо на длъжника и ипотекарния кредитор.
Длъжникът в изпълнителното
производство Р.И.И. не взема становище по нея.
ЧСИ М.Б., в изложените от него
мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е недопустима, тъй като третите лица
не доказват да са осъществявали владение върху имота преди насочване на
изпълнението върху него. По същество твърди жалбата да е неоснователна, тъй
като исковата молба, с решението по която са признати права на частните
жалбоподатели и са отречени правата на праводателя на
длъжника е вписана на 15.04.2009 г., след вписване на възбраната върху имота по
изпълнителното дело – на 03.12.2008 г.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има
право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Частните жалбоподатели се легитимират
като собственици на идеална част от процесния
недвижим имот чрез следните придобивни сделки. На 29.01.1956г.
е съставен акт за собственост на недвижим имот въз основа на обстоятелствена
проверка и делба № 113 /лист 20 от делото/, с който С.И.К.е признат за
собственик по давностно владение, наследство и делба
на недвижим имот от 3 декара, в с. Бистрица-София, м. „Под Църквата“, при
съседи: Г. И., Ц. И. Р., П. К. и Н. К.. С нотариален акт № 99/1957 г. С.И.К.е продал
на Д. Д. Х. и Х. Т. Х. три декара празно неурегулирано място, находящо се в землището на с. Бистрица, София, м. „Под
Църквата“, при съседи: Г.И., Ц.И. Р., П.К.и Н.К.. С нотариален акт № 54/23.09.1969 г. Р.Х.Н.дарява на съпруга си Л.Н.Н.недвижим имот, представляващ парцел ХIХ-25, от квартал 3, по плана на
в.з.м. Бункера, в землището на с. Бистрица, София, с площ от 695 кв.м., при
съседи: от двете страни Д.и Х.Х., Н.Г.и улица. С
нотариален акт № 69/28.10.1969 г. Л.Н.Н.дарява на
брат си В.Н.Н.празно дворно място, представляващо
парцел ХIХ-25, от квартал 3, по плана на
в.з.м. Бункера, в землището на с. Бистрица, София. С нотариален акт №
16/03.08.2000г. В.Н.Н.продава на Й.Л.Т.и С.А.И. ***,
по плана на в.з.м. Бункера, в землището на с. Бистрица, София, с площ от 695
кв.
Длъжникът по изпълнението Р.И.И. се легитимира като собственик на недвижимия имот по пътя
на следните вещно-транслативни сделки. С нотариален
акт № 68/1999 г. Б.И.К.продава на Е.С.Д.следния свой собствен недвижим имот,
възстановен на основание чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, с решение на ПК „Панчарево“ – имот
пл. № 1142, за който е отреден парцел ХIХ, от кв. 3, находящ
се в землището на с. Бистрица, м. „Под църквата“, с площ от 679 кв.м. В
документите, представени като такъв удостоверяващ правото на собственост на праводателя е посочено решение № 1925.1 на Поземлена
комисия община Панчарево. Видно от нотариален акт № 109/25.03.2008 г. Е.С.Д.и
съпругата му М.Г.М.продават на Р.И.И. следния свой
собствен недвижим имот: място, находящо се в гр.
София, район Панчарево, с. Бистрица, м. „Под Църквата“, с площ от 679 кв.м,
представляващ имот пл. № 1142, отреден за УПИ ХIХ – 1142, с площ от 710 кв.м., от
кв. 3, по плана на гр. София. С нотариален акт № 110/25.03.2008 г. върху този
недвижим имот Р.И.И. е учредил договорна ипотека в
полза на „Р./България/“ ЕАД за обезпечаване на вземанията на банката по договор
за банков кредит от 24.03.2008 г. в размер на 63 945 евро.
С влязло в сила решение от
04.07.2012 г. по гр.д. № 32705/2008г. по
описа на СРС, 31 състав, образувано по искова молба подадена на 24.10.2008 г. е
признато за установено по отношение на Г.Б.А., Д.Б.К., С.Б.К., Р.Б.К., Е.С.Д.и М.Г.М.,
че Й.Л.Т., С.А.И., К.А.И. са съсобственици на УПИ XІX-25 от кв.3 по плана на в.з.м.
Бункера, в землището на с. Бистрица, с площ от 695 кв.м., както и че Е.С.Д.не е
собственик на имота.
Производството по и.д. №
2784/2008 г. на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на „Р./България/“ ЕАД срещу длъжника
Р.И.И. за принудително събиране на вземанията по
изпълнителен лист от 11.11.2008г. по заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за вземания по
договор за банков кредит от 24.03.2008 г.
С разпореждане от 28.11.2008 г.
съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение върху ипотекирания
недвижим имот, като възбраната е вписана по поименна партида на длъжника на
09.12.2008 г.
С решение № 6862/10.10.2019 г. е
отменен отказът на частния съдебен изпълнител за насрочване на публична продан
на ипотекиран в полза на банката недвижим имот – дворно място с пл. № 1142,
находящо се в гр. София, с. Бистрица, в.з. Бункера.
Според събраните в настоящето
производство гласни доказателства чрез показанията на свидетеля А. Р. К. той е
съсед на частните жалбоподатели К.И. и С.И. във вилна зона Бункера и ги познава
като такива от повече от 30 години. Свидетелят сочи, че Илиеви закупили един
парцел до техния и го разширили, като този имот С. си поделил с Данчо. На този
имот махнали вътрешните огради и сложили нова в половината на съседния имот.
Свидетелят сочи, че в имота на С. и К. има голяма триетажна къща, а на мястото,
което е присъединено има борове, трета, барбекю. В частта, която е останала за Д.свидетелят
сочи, че има построени два гаража. Свидетелят сочи, че неговият имот се намира
на 100 метра от имотите, за които свидетелства, като е негов собственик от 1953
г. и никога не е виждал и не познава Р.И.. Къщата на Д.и К. сочи да се полза
основно лятото за живеене, като и зимата идват те, децата и внуците им.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да
обжалва насочването на изпълнението чрез опис, възбрана
и насрочване на публична продан срещу имот, който
се владее от това трето
лице. Жалбата не се уважава,
ако се установи,
че вещта е била собствена на длъжника при
налагане на запора или възбраната.
Идентичността между имота, по отношение
на който е насочено принудителното изпълнение и този, за който частните
жалбоподатели твърдят да са съсобственици, съответно, че владеят не е спорно
между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства,
в т.ч. и по присъединеното гр.д. № 32705/2008г.
по описа на СРС, 31 състав. Установява се от приетите писмени доказателства и показанията на разпитания пред съда свидетел, че от 2000 г. К.А.И. и С.А.И. владеят част от процесния
недвижим имот до настоящия момент.
Спорен по делото е
въпросът дали недвижимия имот, по отношение на
който е насочено принудителното изпълнение, е бил собствен
на длъжника при налагане на
възбраната, което е станало на 09.12.2008 г..
Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017
г. на ОСГТК, т. 4, предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал.
4 ГПК е законосъобразността на
действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за
собствеността на вещта, върху която
е насочено принудителното изпълнение се разглежда,
доколкото е необходимо да се установи
законосъобразността или не на обжалваното
действие. Съдебното решение по жалбата
по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено
нещо само по отношение на
законосъобразността или не на действията
на съдебния изпълнител, но не и по отношение
на материалното право на собственост.
При съобразяване постановеното тълкувателно решение, настоящият съдебен състав дължи произнасяне дали имотът е собствен на длъжника по
изпълнението към момента на налагане на възбраната.
В тази връзка на първо място
следва да се отбележи, че вписването на исковата молба по установителен
иск има оповестително действие, като третите лица,
придобили права от ответника, чиито права са отречени не са трети лица по
смисъла на разпоредбата на чл. 115, ал.4 ЗС, а правоприемници на страната,
обвързани от силата на присъдено нещо на решението по смисъла на чл. 298, ал.2 ГПК. Трети лица, по отношение на които поредността на
вписването има значение са само тези които са придобили от един и същи праводател имота след вписване на исковата молба /в този смисъл
№ 27 от 24.02.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 845/2011 г., II г. о./.
Разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК определяща субективните предели на силата на присъдено нещо /СПН/ на
решението предвижда, че тя се разпростира по отношение на частните
правоприемници на страните. Следва да се има предвид, че важимостта
на СПН спрямо правоприемника предпоставя правоприемството да е настъпило след като СПН е възникнала
спрямо праводателя по делото, обратно,
правоприемникът не е обвързан от СПН по делот, които
е било водено от или срещу праводателя относно
прехвърленото право след правоприемството /в този
смисъл виж. Българско гражданско процесуално право, Сиела,
осмо издание, проф.д-р Ж. С., проф.д-р А.М., д-р В. П., Р. И., стр. 374/.
От непрекъсното
проследяване на прехвърлителните сделки в полза на
частните жалбоподатели се установява поредицата от вещно-транслативни
сделки от 1957, от 1969 г. до последната в тяхна полза, от 2000 г.
От събраните по делото писмени
доказателства, в т.ч. и в приложеното към настоящето гр.д. № 32705/2008г. по
описа на СРС, 31 състав се установява, че ответникът е придобил процесния недвижим имот от Е. С. Д., чийто праводател е Б. И. К.. Последният се легитимира като
собственик на имота с решение за възстановяване на земеделска земя в стари
реални граници по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ № 1925.1 на Поземлена комисия община
Панчарево. Видно от административната преписка Б.И.К.е декларирал включване на
имот от 1,5 дка м. Под църквата в ТКЗС през 1948 г.. Същевременно се
установява, че същият недвижим имот е бил предмет на няколко прехвърлителни сделки след тази дата от праводателите
на частните жалбоподатели в периода след декларирания. Това обстоятелство води
до извода, че имотът е приминал в собственост в полза
на праводателите на ищците и в последствие не е
включен в ТКЗС, ДЗС или друго стопанство, което да е основание за реституция.
Предвид изложеното съдът намира,
че ответникът е приобретател по прехвърлителна
сделка от лице, което към момента сключването й не е било собственик на процесния недвижим имот, респ. учредената в полза на взискателя по изпълнителното дело ипотека, не е породила
действието си като учредена от несобственик. Предвид изложеното съдът намира за
установено, че към момента на налагане на възбраната върху имот пл. № 1142,
находящ се в гр. София, с Бистрица, в.з. „Бункера“ той не е бил собственост на
длъжника по изпълнението.
Поради изложеното, действията на
частния съдебен изпълнител по насочване на
изпълнението върху процесния недвижим имот се явяват
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Предвид основателността на
жалбата взискателят следва да бъде осъден да заплати на третото лице сторените
от него разноски в производството в размер на 88,00 лева държавни такси за
администриране на жалбата, както и частна жалба вх. № при СГС 3745/13.01.2020
г.
Взискателят следва да бъде осъден да заплати
на Адвокатско дружество „В. и Л.“ адвокатско
възнаграждение за оказана от тях безплатна правна помощ в размер на 360,00 лева
с ДДС за представителство в настоящето производство и 240,00 лева – в
производството по частна жалба.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 4 ГПК по жалба на К.А.И.
и С.А.И. действията на ЧСИ М.Б., с рег.
№ 838 от РКЧСИ по изп. дело № 20088380402784,
изразяващи се в насочване на изпълнението и насрочване на публична продан на следния
недвижим имот – имот пл. № 1142, находящ се в землището на с. Бистрица, в.з.
Бункера, м. „Под църквата“, с площ от 679 кв.м. , отреден за УПИ ХІХ-1142, с
площ от 710 кв.м.
ОСЪЖДА „Р./БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, ЕИК: *****да
заплати на Адвокатско дружество „В. и Л.“,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 600,00 лева, с включен ДДС –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Р./БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, ЕИК: *****да
заплати на К.А.И., ЕГН:********** и С.А.И., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 88,00 лева - разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.