№ 128
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500507 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 507/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба от Агенция пътна
инфраструктура гр. София, подадена чрез юрисконсулт С., против решение №
260061 от 23.07.2021 г., поправено с решение № 260062 от 25.08.2021 г.,
постановено по гр.д. № 43/2021 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, в
осъдителните му части, с които съдът е осъдил Агенция пътна
инфраструктура гр. София да заплати: - На КР. СТ. К. сумата от 40 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 22.03.2018 г. до окончателното
изплащане – неимуществени вреди, както и сумата от 518,55 лв. имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до окончателното
изплащане, представляващи обезщетение за вреди настъпили вследствие на
пътен инцидент на 22.03. 2018 г.; - На ИВ. К. ИВ. сумата от 35 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане –
неимуществени вреди, както и сумата от 453,80 лв. имуществени вреди, ведно
със законната лихва от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане,
представляващи обезщетение за вреди настъпили вследствие на пътен
инцидент на 22.03. 2018 г. и 3450 лв. разноски по делото, според уважения
1
размер на иска и след компенсация с разноските на ответника; - На адвокат
С.Е. С. сумата от 1730 лв. за защитата на К.К. на основание чл. 38 от ЗА; - По
сметка на Окръжен съд – Търговище сумата от 1920,72 лв. направени
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната му част, като постановено при допуснати процесуални
нарушения, при нарушение на материалния закон и необоснованост. Молил е
за отмяната му в същата част, за отхвърляне на исковете, евентуално за
намаляване размера на обезщетенията, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Сочил е, че съдът в
разрез със събраните по делото доказателства (в т.ч. приетото заключение на
вещото лице по САТЕ и свидетелските показания на инж. П.Б.) приел за
установено по делото наличието на неизпълнено задължение на служители на
ответника по поддържане на пътя във вид осигуряващ безопасното движение
по него, сигнализиране на деформацията с пътен знак и ограничения на
скоростта в района и така достигнал до погрешен извод за ангажиране
отговорността на агенцията. Улягането на пътя било допустимо, а агенцията
нямала задължение да сигнализира с пътен знак това, като причината за
произшествието се дължала единствено на поведението на водача на лекия
автомобил „Опел Астра“ - допуснал управление при зимни условия само с
две предни зимни гуми, не избрал подходяща скорост при усложнена
метериологична обстановка и предприел неправилна маневра по „аварийно
спиране“ (спирачки при хлъзгав път). В евентуалност е развил съображения
за завишаване размера на обезщетенията за неимуществени вреди и
несъобразяване с претърпените посттравматични последици,
възстановителния период на ищците, с икономическата ситуация и стандарта
на живот към 2018 г.
КР. СТ. К. и ИВ. К. ИВ., чрез адв. С.С., са подали писмен отговор, с
който са оспорили въззивната жалба и по подробни съображения за
правилността на изводите на окръжния съд за противоправното поведение на
служителите на ответника, за отговорността му при условия на солидарност с
виновния водач и за съобразяване на всички релевантни обстоятелства при
определяне размера на обезщетенията, включително и отчитане на съдебната
практика по подобни казуси, е молил за неговото потвърждаване и за
присъждане на разноските.
2
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в
отхвърлителната му част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемият чрез
юрисконсулт С., е поддържал въззивната жалба. В предоставения срок е
депозирал в писмен вид защитата си по съществото на спора. Въззиваемите,
чрез адв. С., преди съдебното заседание са подали молба със становище по
съществото на спора, като са претендирали и разноски по списък по чл. 80
ГПК за И.И., както и в полза на адв. С. на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал.1, т.2 ЗАдв за безплатната защита на К.К.. Заявили са евентуално
възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.
Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от
К.К. и ИВ. К. ИВ., двамата от гр. Търговище, срещу Агенция пътна
инфраструктура, със седалище в гр. София искове по чл. 49 ЗЗД за заплащане
на обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, претърпяни от
тях от ПТП на 22.03. 2018 г. на пътя Търговище – Попово, до отбивката за с.
Голямо Ново, между управлявания от ищеца И. л.а. марка „Фолксфаген ъп“ и
л.а. марка „Опел“, управляван от Васил В., в който се е возила ищцата К.,
настъпило поради неравности по пътя, стопанисван от ответника
(несигнализирано улягане на пътното платно с дълбочина от около 4-5 см. и
дължина около 24 м.) и вследствие на снеговалеж и непочистване. Ищците са
поддържали, че причината за произшествието е било бездействието на
служители на АПИ. Изложили са, че вследствие на инцидента са получили
телесни увреждания (К.К. получила: счупване на срамната кост; счупване на
седалищната кост; контузия на главата; разкъсно-контузна рана на дясна
вежда; И.И. е получил: мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание;
счупване на базалната фаланга на палеца на лява ръка; счупване на 5-та
метакарпална кост на лява ръка; счупване на 5-та метакарпална кост на дясна
ръка с разместване на фрагментите; контузия и кръвонасядане на корема;
контузия и кръвонасядане на двете бедра; охлузване на ляво коляно) и са
търпяли болки и страдания в продължителен период от време, за които са
претендирали обезщетения за неимуществени вреди. Освн това били сторили
и разходи за лечение, за които са претендирали обезщетения за имуществени
вреди. Ищцата К.К. е молила за заплащане на сумата от 40 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
3
датата на произшествието до окончателното изплащане, както и 518,55 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане. Ищецът И.И. е
молил за заплащане на сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието до
окончателното изплащане, както и сумата от 453,80 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска
до окончателното изплащане.
Ответникът е оспорвал исковете, като относими към настоящото
производство са наведените с въззивната жалба възражения срещу
осъдителната частпна решението.
Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение
за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността с
оглед събраните по делото доказателства, намира следното:
Установена със събраните доказателства по делото е следната
фактическа обстановка, а и страните в настоящата инстанция не спорят, че на
22.03. 2018 г. около 11:40 часа, на път II 51 в близост до пътното отклонение
за военното поделение край с. Голямо Ново, общ. Търговище между л.а.
марка „Опел Астра ” с рег.№ Т 6464 МТ, управляван от В.С.В. и л.а.
„Фолксваген Ъп” с рег. № СВ 2044 АМ, управляван от ищеца ИВ. К. ИВ. е
настъпило пътно-транспорто произшествие, при което двамата ищци –
водачът на единия автомобил И. и пътуващата в другия (в л.а. „Опел Астра")
КР. СТ. К. са получили телесни увреждания. Водачът на л.а. „Опел“ В.,
разпитан по делото като свидетел, се връщал от гр.Попово, където закупил и
сменил със зимни предвите две гуми на автомобила си. Времето било студено
и започнало да вали сняг, като в района на с. Голямо Ново снежната покривка
била около 2-3 пръста.Установено е също така със съдебно –
автотехническата експертиза, както и подкрепено с показанията на свидетеля
В. и св. Г., че пътната обстановка е била усложнена, със силен снеговалеж,
облачно време, заснежена и мокра пътна настилка, силен страничен вятър,
отрицателни температури и непочистено пътно платно с около 2-3 см. сняг.
Според експрета, двамата водачи са се движили със скорост под допустимата
от 90 км/ч., като свидетелят В. с л.а. „Опел“ се движил с около 55,1 км/ч, а
ищецът И. с л.а. „Фолксваген“ – със 72,8 км./ч. Водачът на л.а. „Опел“ загубил
4
контрол над управляваното МПС, поради което то се насочило диагонално
наляво и навлязло в лентата за насрещно движение, движейки се
едновременно постъпателно и въртеливо около вертикалната си ос, по посоча
обратна на часовниковата стрелка. Траекторията му пресякла тази на другия
автомобил и последвал ударът – челен за л.а. „Фолксваген“ и дясно –
страничен в зоната на предно дясно колело и колонка за л.а. „Опел“. В района
на инцидента на пътното платно е имало неравност (улягане) на асфалтовата
настилка с формата на надлъжна полоса в крайната лява част на платното за
движение (с размери около 24 м. дължина, около 2 м. ширина и 4-5 см.
дълбочина), считано спрямо посоката от гр.Търговище към гр.Попово, което
не е било сигнализирано. Неравностите по пътното платно (в лентата за
движение на л.а. „Опел“) не са били видими и предвидими за двамата водачи,
поради усложнената метериологична обстановка и силно намалената
видимост. Свидетелят В. е посочил, че колата му се е занесла в тази част.
Според свидетеля П., тези които често пътуват в района си знаели мястото и
внимавали. Този участък е бил ремонтиран през 2010-2012 г., с пълна
рехабилитация, а след улягането му е наблюдаван от агенцията и през 2019 г.
е бил ремонтиран (в тази насока са и писмените доказателства). Снеговалежът
е започнал на тръгване на пътуващите с л.а. „Опел“ от гр. Попово като на
отиване пътят е бил сух. Снегът е бил почистен до 2 часа след натрупването
на 3 см. снежна покривка от „Пътинжинерингстрой – Т“ гр. Търговище, с
когото ищецът е имл сключен договор за това (установено от приложения
договор, графиците за почистване и от показанията на свидетеля П.).
Образуваното наказателно производство по ДП 276/2018 г. на РУ при
ОД МВР - Търговище срещу В. – водачът на л.а. „Опел“ е било прекратено с
постановление от 20.05.2020 г., поради случайно деяние по см. на чл. 15 от
НК, тъй като В. не е бил длъжен и не е могъл да знае и да предвиди, че в
конкретния пътен участък има неравност и не е могъл да предвиди и
настъпването на общественоопасните последици.
По спорните въпроси за противоправното поведение на служители на
ищеца във връзка с възложената им работа и причинната връзка с вредите:
Съгласно чл. 21, ал. 3, т. 15 от ЗП, ищецът е натоварен с поддържането
на републиканската пътна инфраструктура и пътищата, какъвто е пътят, на
който е станало произшествието – между гр. Търговище и гр. Попово в
5
участъка край с. Голямо Ново. Съгласно чл. 47, ал.1 от ППЗП, поддържането
включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на
неговите съоръжения и принадлежности, а според ал.2, текущият ремонт
включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и
пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя.
Организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на
Агенция „Пътна инфраструктура“ за републиканските пътища извън
границите на урбанизираните територии - чл.48, ал.1т.1, б. „а“ ППЗП. Според
§ 1, т. 14 от ДР на ЗП "Поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата. Според чл. 167, ал. 1 от ЗДП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като според §1, т.19
ППЗДП „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети и вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението.
В случая, установената на мястото на произшествието голяма площ -
неравност (улягане) на асфалтовата настилка с формата на надлъжна полоса в
лентата за движение на л.а. „Опел“ с размери около 24 м дължина, около 2 м.
ширина и 4-5 см. дълбочина, не е била сигнализирана, нито е била видима и
предвидима за двамата водачи, поради усложнената метериологична
обстановка (снеговалеж и снежна покривнка 2-3 см.) и силно намалената
видимост, както сочи в заключението си вещото лице инж.Х., въпреки че
водачите са се движили със скорост под допустимата за района от 90 км.ч.
(водачът на л.а. „Опел“ с около 55,1 км/ч.) Водачът на лекия автомобил
„Опел“ е загубил управлението му точно в този район на движение (в ивицата
от 24 м. с пропаднала с 4-5 см. надолу и ширина от около 2 м. пътна
настилка), като в тази насока са и огледния протокол и показанията на
свидетелите В. (водача на л.а. „Опел“), св. Г. Г. (пътувал в автомобила) и св.
П.Б. (служител на АПИ). При изслушването му в съдебно заседание, вещото
лице инж. Х. е пояснил, че занасянето на автомолбила е продиктувано от
няколко фактора: от наличието на сняг; от улягането – неравността на пътя;
6
от липсата на стабилност на автомобила (заради гумите); както и от
поведението на водача, който не боравил правилно с управлението – волан и
спирачки. Според вещото лице, ако го нямаше улягането на пътя и ако беше
почистено платното, вероятно не би се случил този механизъм на ПТП. Ако е
било почистено – сцеплението би било по-добро. При поставени четири
зимни гуми на автомобила, вероятността водачът да загуби контрол много
намалява, но не може да се каже категорично дали е щял да предотврати
занасянето. Изразил е предположение, че (при попадане в неравността на
пътя) водачът инстинктивно е отклонил волана и е използвал спирачната
система. В тази връзка в заключението вещото лице е посочило, че водачът на
другия автомобил изобщо не е имал техническа възможност да предотврати
сблъсъка, а водачът на л.а. „Опел“ (попадналият в улягането на пътя) е имал
такава при запазване на траекторията на движение на автомобила в рамките
на дясната пътна лента. Неговата адекватна реакция би била правилното
боравене с органите на управление (кормилно устройство, спирачната
система и др.) в съчетания с правилно поставени гуми (четири зимни). Т.е. от
заключенито на вещото лице с поясненията му в съдебно заседание става
ясно, че причините за занасянето на автомобила и загубата на контрол от
водача, довели до сблъсъка с насрещно движещия се такъв, са както
състоянието на пътя – улегналия участък и снежната покривка, така и
поведението на водача на л.а. „Опел“ – липсата на задни зимни гуми и
реакцията му с волана и спирачната система. Почистването на снега е
възложено и е правено по времето на произшествието в съответствие с
договорените условия от снегопочистващата фирма, а водачът на л.а. „Опел“
не е имал задължение съгл. чл. 139, ал.1 т.4 ЗДП да ползва гуми за зимни
условия към датата на произшествието 22.03.2018 г., поради което и това
поведение не е противоправно. Такова, обаче е поведението на служителите
на ответника, които не са изпълнили задълженията си по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата. Те не са изпълнили задълженията си да
поддържат пътя в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок,
въпреки констатираното по-рано голямо улягане на пътя с неравност и
пропадане с 4-5 см дълбочина, съставляващо една от причините за занасянето
7
на автомобила и довело до ПТП (според вещото лице). Ищецът отговаря по
чл. 49 от ЗЗД в качеството си на възложител на работата, като неговата
отговорност е гаранционно- обезпечителна. Той следва да поправи вредите.
В случая, доколкото искът не е насочен срещу водача на л.а.„Опел“ - В.,
без значение е дали неговото поведение е допринесло за вредите, защото на
осн. чл. 53 ЗЗД, ако вредата е причинена от неколцина, те отговарят
солидарно. Затова ответникът Агенция пътна инфраструктура отговаря за
вредата в пълен размер. В този смисъл възраженията на въззивника са
неоснователни.
Вследствие на произшествието, двамата ищци са претърпели телесни
уврежвания и от тях- болки, страдания и ограничения.
Така, установени от писмените доказателства, включително
медицинската документация, заключението на вещото лице д-р Г. по съдебно-
медицинската експертиза и показанията на свидетелите, съответно за ищцеца
И. – св. И.а (съпруга на И.И.) и за ищцата К. - св. П.а (майка на К.К.), са
следните неимуществени вреди:
Ищецът ИВ. К. ИВ. на 54 г. към датата на деликта, водач на другия
автомобил, участвал в ПТП –то, е бил приет по спешност в хирургично
отделение при МБАЛ – Търговище – АД с оплаквания от главоболие,
световъртеж, болки в гръдния кош и лявата китка, загуба на съзнание за
няколко минути и с контузии по тялото и рани по краката. След проведени
изследвания в следващите дни са му установени счупвания на базалната
фаланга на първи пръст и на метакарпалната кост на пети пръст на лявата
ръка, счупване на пета метакарпална кост на дясната ръка с дислокация на
костните фрагменти, като е изписан от отделението на 25.03.2018 г. с
окончателна диагноза: мозъчно сътресение; счупване на базалната фаланга на
първи пръст и на петата метакарпална кост на лявата ръка и счупване на
петата метакарпална кост на дясната ръка с дислокация. На 26.03.2028 год. му
е направена операция на счупванията на костите на двете китки с перкутанно
заигляне с две киршнерови игли от дистално към проксимално на пета
метакарпална кост на дясната длан. Поставена му е гипсова имобилизация до
над лактите на двете ръце. Изписан е на 28.03.2018 год. и лечението му е
продължило у дома под грижите на близките му – съпруга и дъщеря. Според
съпругата му - св. И.а, той имал рани по краката и тялото и двете му ръце
били гипсирани заради счупванията. Над три седмици И. бил в това
състояние и имал нужда от непрекъсната помощ в ежедневието и при
обслужване – преобличане, хранене, хигиена, ходене до тоалетната. Грижите
полагали съпругата и дъщерята, от което И. се чувствал неудобно, бил
притеснен като мъж да зависи от грижите на жените. Той понасял силни
8
болки, вземал болкоуспокояващи и имал проблеми със съня. След махане на
гипса започнал рехабилитация в болницата, а след това и с частен
рехабилитатор. Според заключението на експерта, след извършен преглед на
01.06.2021 г., пострадалият още има оплаквания от болки в областта на
счупените кости при студено и влажно време и при физическо натоварване.
Претърпените увреждания са мозъчно сътресение от по-леките степени, което
е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Счупването на базалната фаланга на палеца на лявата ръка е причинило на
пострадалия трайно затрудняване движението (хватателната функция на
ръката) със среден срок за възстановяване 3-4 месеца, а счупването на двете
кости на лявата и дясната длан (петите метакарпални кости на двете длани) са
осъществили трайно затрудняване движението на двете ръце (хватателната
функция на двете ръце), със среден срок на възстановяване около 5-6 месеца.
Той е претърпял силни болки и страдания, а поради счупените кости на двете
длани не е могъл да се обслужва сам. След отзвучаване на острия период за
продължително време ще останат болки в областта на счупванията при
студено и влажно време и при тежък физически труд. Понастоящем все още
захватът на ръката нямал предишната сила, ищецът продължавал да изпитва
болки при промяна във времето, имал и деформации в областта на
счупванията (според св. И.а). След катастрофата И. се променил - станал
много стриктен преди да тръгне на път и много повече давал наставления на
близките си. Той работел като дистрибутор, пътувал, сам шофирал и нямал
проблеми с това, като тръгнал на работа още на 04.06.2018 г.
Ищцата К.К., на 18 години при инцидента, се е возила отпред до водача
на л.а. „Опел“. Незабавно след произшествието е била приета в ортопедо-
травматолигично отделение при „МБАЛ – Търговище“ АД в съзнание, със
спомен за инцидента и оплаквания от болки в челната област на главата и
таза, без да може да ходи. След направените й изследвания са установени три
счупвания: на срамната и седалищната кости в дясно и на лумбосакралния
отдел на гръбначният стълб, без дислокация и изместване на тазовия пръстен.
Приложено й е само медикаментозно лечение и на 26.03.2018 год. е изписана
за продължаване на лечението в домашна обстановка с щадящ режим на легло
за 25-30 дни и още един месец за облекчаване на ходенето с помощни
средства и медикаментозно лечение. Според вещото лице, от произшествието
К. е получила разкъсно-контузна рана в дясната челна половина и контузия на
таза в дясно и претърпяла силни и продължителни болки и страдания.
Счупванията на срамната и седалищната кости на таза в дясно са довели до
трайно затрудняване движението на десния долен крайник със среден срок за
възстановяване около 6-8 месеца, а счупването на лумбосакралният отдел на
гръбначният стълб е причинило трайно затрудняване движението на снагата,
9
със среден срок за възстановяване около 10-12 месец (средна степен на
телесни увреждания). Според майка й – св. П.а, състоянието на К. било доста
тежко, болките й били силни. Един месец била обездвижена и само лежала,
като лекарите забранили дори да мърда. Получила и рани от залежаване. Не
можела сама да се обслужва. Гледали я и я обгрижвали като бебе. Постепенно
започнала да се учи да сяда, имала световъртеж и гадене. След това започнала
да сяда в инвалидна количка и след това да се учи да ходи с проходилка.
Около два месеца след инцидента започнала да се движи без помощни
средства, но движенията й били доста болезнени. К. спряла да ходи на
училище. Специална рехабилитация нямало, но спазвала предписания
лечебен режим. При прегледа й на 01.06.2021 год. и на 11.06. 2021 г.,
експертът е установил слабо личащ белег в дясната челна половина, над
дясната вежда, както и липсата на затруднения в движенията на снагата и на
долните крайници. Отразил е и оплаквания от болки в областта на счупените
кости на таза и гръбначния стълб при студено и влажно време и при
физически труд.
По размера на обезщетенията:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.
При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също от обичайните размери на
обезщетенията, платими в подобни случаи и от икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната
работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и др.
При определяне размера на обезщетението на И.И., съдът взема
предвид, че същият е бил на 42 години и при произшествието е получил
множество увреждания: по-леки - мозъчното сътресение и нараняванията по
тялото и по крака и по-тежки - три счупвания в китките на двете ръце, заради
10
които му е правена и операция с поставяне на игли. Лечението е било
продължително – 6 месеца, в който период той е търпял силни болки с голям
интензитет в момента на увреждането и непосредствено след него и в
периода на рехабилитация. Бил е с поставен гипс на двете ръце до над лактите
и обездвижване за около месец, което е довело невъзможност за
самостоятелно обслужване, неудобства в ежедневието и битовото
обслужване, зависимост от близките му, както и от необходимост от помощ в
следващия период до пълното възстановяване. Съдът взема предвид също
така, че ищецът се е върнал сравнително бързо на работа и че счупванията са
се възстановили напълно за 6 месеца, но и от друга страна съобразява
невъзстановената в пълнота хватателна сила и остатъчните проявления от
травмите като болки при влошаване на времето, които ищецът ще търпи и
занапред. Съдът съобрази социално-икономическите условия в страната към
датата на деликта, стандарта на живот, доходите на населението и обичайните
размери на обезщетенията, платими в подобни случаи съобразно актуалната
съдебна практика, намира, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди за И.И. в този случай е в размер на 35 000 лв. Искът
е основателен и следва да бъде уважен в този размер. Същото следва да се
присъди със законните лихви от датата на увреждането 22.03.2018 г. до
окончателното изплащане.
Предвид изложените съображения, съдът намира за неоснователни
възраженията на въззивника за завишаване размера на обезщетението и за
липсата на съобразяване от съда на принципа за справедливост в чл. 52 от
ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението на К.К., съдът взема
предвид, че тя е била много млада, на 18 години към датата на деликта,
преживяла е катастрофа и е получила множество контузии, придружени със
силни болки и продължителен срок на възстановяване (лека на челото и три
счупвания - на срамната и седалищната кости на таза в дясно, което е довело
до трайно затрудняване движението на десния крак за около 8 месеца и на
лумбосакралният отдел на гръбначният стълб – със затруднения на снагата и
срок за възстановяване около 12 месеца). Съдът взема предвид и
ограниченията на ищцата от пълното обездвижване за около месец и
неудобствата от битов характер, зависимостта от близките в ежедневното
обгрижване и промяната в социалния живот, включително и спирането от
11
училище. Съдът съобразява и продължителния период на възстановяване с
постепенно раздвижване, използване на проходилка, затруднена походка,
необходимостта от помощ и в този период до пълното зарастване на
счупванията за 12 месеца. Съобразява също така, че към момента са напълно
възстановени движенията на снагата и на крака, а от друга страна съобразява
и остатъчните прояви на болки в областта на счупените кости на таза и
гръбначния стълб при студено и влажно време и при физически труд, които и
занапред ищцата ще търпи. Съдът съобразява също и социално-
икономическите условия в страната към датата на деликта, стандарта на
живот, доходите на населението и обичайните размери на обезщетенията,
платими в подобни случаи съобразно актуалната съдебна практика и намира,
че справедливото обезщетение за неимуществените вреди за К.К. е в размер
на 40 000 лв. Обезщетението следва да се присъди със законите лихви от
датата на увреждането 22.03.2018 г.
Съпричиняване на вредите от ищцата К.К., поради непоставяне на
предпазен колан, няма. Това е така, тъй като е установено от показанията на
свидетелите, че ищцата е била с поставен такъв, а от посочения в
заключението на вещото лице по медицинската експертиза механизъм (ударът
е бил страничен) - и че коланът не предпазва от понесените конкретни
травми.
Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на въззивника за
завишен от окръжния съд размер на обезщетението. Искът следва да бъде
изцяло уважен.
По имуществените вреди:
Разходите по лечението и двамата ищци са доказани с представените
фактури за закупуване на консумативи и медикаменти и със заключението на
вещото лице по медицинската експретиза, което сочи тяхната необходимост и
целесъобразност за правилното провеждане на леченията и на двамата в
претендираните размери. Затова, тези искове са основателни и следва да
бъдат уважени изцяло, съответно в размер на 453,80 лв. за И.И. и 518,55 лв. за
К.К., ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане.
Предвид всичко изложено, решението на окръжния съд като
постановяващо идентичен резултат в обжалваната му осъдителна част, следва
да бъде потвърдено.
12
С оглед изхода от спора и на 78, ал.1 ГПК не се налага промяна на
разноските за първата инстанция. За въззивното производство, с оглед
неоснователността на въззивната жалба и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
дружеството – въззивник следва да заплати на И.И. сумата от 1880 лв. -
платено адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба 1/2004
г. (1580 лв. по иска за неимуществени вреди и 300 лв. по иска за имуществени
вреди), както и в полза на адв. С.С. сумата от 2030 лв. -адвокатско
възнаграждение в минимален размер по Наредба 1/2004 г. (1730 лв. по иска за
неимуществени вреди и 300 лв. по иска за имуществени вреди) за оказана
безплатна правна защита на ищцата К.К. по чл. 38, ал.1 т.2 от ЗАдв.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260061 от 23.07.2021 г., поправено с
решение № 260062 от 25.08.2021 г., постановено по гр.д. № 43/2021 г. по
описа на Търговищкия окръжен съд, в осъдителните му части, с които съдът е
осъдил Агенция пътна инфраструктура гр. София да заплати: - На КР. СТ. К.
сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2018 г. до
окончателното изплащане – неимуществени вреди, както и сумата от 518,55
лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до
окончателното изплащане, представляващи обезщетение за вреди, настъпили
вследствие на пътен инцидент на 22.03.2018 г.; - На ИВ. К. ИВ. сумата от
35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2018 г. до
окончателното изплащане – неимуществени вреди, както и сумата от 453,80
лв. -имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до
окончателното изплащане, представляващи обезщетение за вреди настъпили
вследствие на пътен инцидент на 22.03.2018 г. и 3450 лв. разноски по делото,
според уважения размер на иска и след компенсация с разноските на
ответника; - На адвокат С.Е. С. сумата от 1730 лв. за защитата на К.К. на
основание чл. 38 от ЗА; - По сметка на Окръжен съд – Търговище сумата от
1920,72 лв. направени разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура, със седалище в гр. София,
бул.“Македония“ № 3, ЕИК *********, да заплати на ИВ. К. ИВ., от гр.
Търговище, кв.“Запад“, бл. 21, вх.“Д“, ет. 5, ап. 15, ЕГН **********, сумата
13
от 1880 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на адв. С. за въззивното производство.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура, със седалище в гр. София,
бул.“Македония“ № 3, ЕИК *********, да заплати на адвокат С.Е. С., член на
САК с личен рег. № **********, от гр. София,ул. „Кадемлия“ 1, офис 1,
сумата от 2030 лв. за осъществената безплатна защита на К. К. на основание
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14