№ 7317
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110100785 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. Н. П. /уточнена с молба с вх. №
19590/22.01.2024 г./ срещу Столична община, с която са предявени искове за установяване,
че ищецът не дължи на ответника следните суми: 11 782.48 лв. – главница, ведно със
законната лихва, дължима до окончателното плащане, която за периода от 10.12.2021 г. до
28.11.2023 г. е в размер на 2 587.25 лв.; 285.65 лв. – присъдени разноски; 100 лв. –
адвокатски хонорар по изпълнителното дело; 1 612.23 лв. – такси и разноски съгласно
ТТРЗЧСИ, за които суми е образувано изп. д. № 2594/2023 г. по описа на ЧСИ Р. М., с рег.
№ 790, с район на действие СГС, въз основа на изпълнителен лист от 23.09.2022 г., издаден
по ч. гр. д. № 70909/2021 г. по описа на СРС, 68 състав.
Ищецът твърди, че на 01.12.2023 г. му е връчена покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело, ведно с преписи от заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 70909/2021 г. по описа на СРС, 68 състав.
Оспорва дължимостта на сумите по заповедта и изпълнителния лист, както и на таксите и
разноските по изпълнителното дело. Сочи, че в срок – на 02.01.2024 г., е подал възражения
срещу заповедта, поради което тя не е влязла в сила. Поради това счита, че има правен
интерес от отрицателен установителен иск, макар и той да е подаден след изтичане на срока.
Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува, е
допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното
производство, но до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу
издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че
вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още
повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с
възражения, че то не съществува, и тези възражения са направени пред съд. Страната по
1
материалноправен спор има право да избере в какво процесуално качество да защити
правата си в съдебен процес – ищец или ответник. Предявяването на заявление по чл. 410
или чл. 417 ГПК не изключва правото на длъжника в заповедното производство да заеме
ролята на ищец в едно исково производство с цел да установи, че не дължи. Правният
интерес не е изключен само поради обстоятелството, че законодателят е предвидил нарочна
процедура за защита на правата му, а именно – подаване на възражение по чл. 414 ГПК. За
длъжника съществуват алтернативни методи за защита и публичното му преобразуващо
право на иск не може да бъде отречено поради това, че срещу него е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл – Определение № 318/09.07.2019 г. по ч.
гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО/.
В случая обаче отрицателният установителен иск е предявен след срока за
възражение срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 23.09.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 70909/2021 г. по описа на СРС, 68
състав. Така е, защото П. в качеството му на длъжник в заповедното производство е получил
покана за доброволно изпълнение ведно с препис от заповедта на 01.12.2023 г., т.е. срокът
по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който е било допустимо да оспори заповедта чрез иск е бил до
02.01.2024 г. включително /присъствен ден/, а в случая искът е предявен на следващия ден –
на 03.01.2024 г. След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възможността за възражение
на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че
вземането не съществува, е недопустим /в този смисъл – Определение № 318/09.07.2019 г.
по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Този извод не се променя от
обстоятелството, че в случая в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение срещу
заповедта, поради което тя не е влязла в сила. Съдът счита, че длъжникът, подавайки в срок
възражение вместо отрицателен установителен иск, е избрал да осъществи защитата си
срещу претенциите на Столична община в заповедното производство и в евентуално исково
производство, което би могло да се развие, ако заявителят предяви в срок установителен иск
за вземането си по заповедта по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /каквито указания са му дадени от
заповедния съд на 24.01.2024 г./, а ако заявителят не предяви такъв иск, то защитата на
длъжника, пропуснал да подаде в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК отрицателен установителен
иск, ще се изрази в обезсилване на заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск, с който се оспорват вземания на ответника по издадена в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е недопустим. Ето защо и на основание чл. 130 ГПК
производството следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 785/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85
2
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3