№ 355
гр. Червен бряг, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20214440100170 по описа за 2021 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.415 ал.1 във връзка с чл. 422 от ГПК
В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ ........ г. по описа
на РС – Кнежа – ........., седалище и адрес на управление – ............., представлявано от
..................... – Управител е депозирал искова молба за установяване на претендираните
вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело
срещу Е. П. И., с ЕГН ********** от с.................., с цена на иска: 288,34 лв., както и
направените деловодни разноски. След получаване на исковата молба и съгласно чл.129,
ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност – наличие на съществените
реквизити, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата
отговаря на изискванията на посочените правни норми, поради което съдът я намери за
редовна и на ответницата, чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител – адвокат Ц. Г. Й. от ПлАК с адрес: ............... е връчено съобщение, като й е
даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на съда не е
депозиран писмен отговор.
ИЩЕЦА – редовно призован, не се явява. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Изразява становище при наличие на предпоставките по чл.238 или чл. 237 от ГПК по иска да
бъде постановено неприсъствено решение. Позовава се на писмени доказателства.
ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована не се явява, за нея назначения й по реда на чл.47,
ал.6 от ГПК особен представител – адвокат Ц. Г. Й. от ПлАК, който в о.с.з. прави признание
на иска като намира същия за допустим, основателен и доказан изцяло.
С оглед на изложеното и съобразно заявено искане на ищеца, съдът намира, че са налице
1
условията на чл. 237 от ГПК и следва да постанови решение, с което предявения иск с
правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК, следва да бъде уважен. Предявеният иск е
допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от
търсената с иска защита.
Направеното от страна на особения представител на ответника признание на иска
представлява по същество процесуално действие, с което ответната страна се отказва от
защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, което води до
съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. В настоящия случай намира
приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ГПК Особеният представител може да
извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда,
пред който се води делото. Съдът намира, че извършеното от страна на особения
представител на ответника признание на иска следва да бъде одобрено, тъй като се касае за
иск, по който спора е изцяло правен. Признанието на иска касае право, признато от нашия
правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи го, то съдът следва
да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция. С оглед
изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК следва да
бъде уважен, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви
за това.
По разноските: С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски. Следва да се съобразят и направените и претендирани от
ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че
изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада,
ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково
производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. Предвидено е, че с решението
по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на
тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Ищеца е направил
разноски в настоящето производство, както следва: държавна такса в размер на 25.00 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лв. и възнаграждение за назначения по реда
на чл.47, ал.6 от ГПК процесуален представител на длъжника в размер на 300.00 лв., или
общо в исковото производство разноски в размер на 505.00 лв. В заповедното производство
ищеца е направил съдебни разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 180.00 лв.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е. П. И., с ЕГН ********** от с.................., че
вземането на кредитора ........., седалище и адрес на управление – ............., представлявано от
..................... – Управител за сумата 288,34 лв. – представляващи сбор от неплатени вноски за
лизинг в размер на 139.00 лв. и неустойка по договорите, сключени между нея и „БТК“ ЕАД
в размер на 149,34 лв., както и направените деловодни разноски в общ размер на 205.00
/двеста и пет/ лв., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ............... г. по описа на Районен съд – Кнежа СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. П. И., с ЕГН ********** от с.................. да
ЗАПЛАТИ на .................., със седалище и адрес на управление: .............. направените по
делото разноски в размер на 505.00 /петстотин и пет/ лв.
Решението постановено при условията на чл. 237 от ГПК подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3