О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 343
гр. Хасково, 31.10.2019г.
Окръжен
съд - Хасково, НО, I-ви
въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. ч. н. д. № 593 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано
е по частна жалба от адвокат С. Ч., защитник на подсъдимия Б.Г.У., против протоколно
определение от 01.10.2019г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 393
по описа за 2019г. на Районен съд – Димитровград, с което на основание чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК е било прието, че на досъдебното производство не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
В
жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за липса на
съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, тъй като същото е
водено от прокурор, пред който е извършено инкриминираното деяние. Твърди се,
че е процесуално недопустимо прокурорът, пред който е извършено престъплението,
в което се обвинява подсъдимия, да образува досъдебното производство съответно
наказателното и да ръководи извършването на действия по разследване по
него. По изложените съображения моли настоящата
съдебна инстанция да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с
което на основание чл. 249, ал. 1 от НПК да прекрати съдебното производство и
да върне делото на прокурора.
В
законоустановения срок срещу подадената жалба не са направени писмени
възражения.
Съдът,
като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Съдебното
производство по НОХД № 393 по описа за 2019г. на РС – Димитровград е образувано
на 21.08.2019г. по обвинителен акт, внесен от РП – Димитровград, с който е било
повдигнато обвинение на Б.Г.У. за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, за
това, че на 04.12.2018г. в град Димитровград, пред РС – Димитровград, в състав
председател – съдия И. М., в публично заседание по НОХД №
360 по описа за 2018г. на РС – Димитровград, като ******, устно съзнателно е потвърдил
неистина /че в края на 2015г. в гр. С. З. се е срещнал с М. Г. Д. на когото дал сумата от
10 000 лева във връзка с образувано и водено от Д. изпълнително дело срещу ***** му Г. Б. У./.
На
30.09.2019г. е постъпило писмено становище от адвокат Ч. по въпросите, предмет на
разпоредителното заседание. В него се твърди наличието на отстраними съществени
процесуални нарушения на досъдебното производство, ограничаващи правото на
защита на подсъдимия. Прави се искане за прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото на прокурора. В случай, че това не бъде уважено се прави
отвод на прокурора по делото.
В проведеното
на 01.10.2019г. разпоредително заседание съдът е докладвал становището на
защитника на подсъдимия, към което същият заявява, че се придържа. От своя
страна представителят на РП-Димитровград е изразил несъгласие с посочените
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения.
С
обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че не са налице
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия
по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК. Намира, че не съставлява основание за
отвод на прокурора, водил действията по разследването, убедеността му в
извършването на престъпление.
Въззивната
инстанция, след като съобрази изложените доводи и извърши проверка на
постановеното определение, намира подадената частна жалба за основателна по
следните съображения:
Настоящата
въззивна инстанция намира, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и
законосъобразен. Досъдебното производство е било образувано на основание чл.
208, т. 4 от НПК. Предпоставките за
образуване на досъдебно производство са наличието на законен повод, достатъчно
данни за извършване на престъпление, компетентен орган и надлежен акт. Разпоредбата
на чл. 208 от НПК изчерпателно посочва законните поводи за образуване на
досъдебно производство. Съгласно чл. 208, т. 4 от НПК законен повод е
непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци
на извършено престъпление. Този случай касае хипотезите, в които орган на
досъдебното производство, извършвайки разследване по конкретно дело, разкрие в
хода на това разследване и признаци за друго извършено престъпление или когато
прокурорът, осъществявайки правомощията си по надзор за законност, извършва
надлежна проверка по този повод и в хода на проверката констатира признаци за
извършено престъпление. Законен повод по смисъла на чл. 208, т. 4 от НПК може
да бъде и разкриването на престъпление от прокурора при разглеждане на
наказателното производство в неговата съдебна фаза. Това може да се приеме като
частна хипотеза на разкриването на признаци на извършено престъпление в хода на
друго наказателното производство с разликата, че установяването им не става в
хода на разследването в досъдебната фаза, а в хода на съдебното следствие в
съдебната такава. Съществува разлика между разкриването на признаци на
престъпление при работа по конкретно дело и случайното възприемане на
извършване на инкриминираното деяние.
В
настоящия случай в хода на осъществяване на служебните задължения и
проследяване на крайния резултат по внесения обвинителен акт, с който е била
ангажирана наказателната отговорност на
Г.
Б.
У., прокурорът е установил наличието на достатъчно
данни за извършване на друго престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Едва с
постановяване на двата съдебни акта, с който свидетелските показания на Б.Г.У. са
определени като недостоверни, прокурорът непосредствено е разкрил признаци на
извършено престъпление. С оглед на това настоящата въззивна инстанция намира,
че образуването на наказателното производство от прокурор, пред който е
извършено деянието, не съставлява отстранимо съществено процесуално нарушение
ограничаващо правото на защита на подсъдимия по смисъл на чл. 249, ал. 4, т. 1
от НПК.
Другото
основание, на което защитникът на подсъдимия твърди наличието на съществено
процесуално нарушение е извършване на разследването в досъдебното производство
от прокурор, който счита за предубеден. Правилен е изводът на
първоинстанционния съд относно липсата на наведеното съществено процесуално
нарушение в досъдебното производство. Съгласно чл. 47, ал. 4 от НПК по
основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство се произнася
прокурор от по-горестоящата прокуратура, а в съдебното производство – съдът,
който разглежда делото. Произнасяне в хода на досъдебното производство е
извършено от по-горестоящата прокуратура и е потвърден отказът на наблюдаващия
прокурор да се отведе от наказателното производство.
Същевременно
мотивите за липсата на отстраними съществени процесуални нарушения в
досъдебното производство, изразяващи се в предубеденост на наблюдаващия
прокурор съвпадат с мотивите на първоинстанционния съд за отказ от приемането
на отвод на прокурора в съдебното производство. Определението, с което съдът се
произнася по искането за отвод на прокурора не подлежи на самостоятелно
обжалване, доколкото съгласно чл. 341, ал. 3 от НПК всички разпореждания и
определения, които не са от посочените в чл. 341, ал. 1 и ал. 2 от НПК не
подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата. Следователно
искането за отвод на наблюдаващия прокурор не може да бъде предмет на
настоящото производство, тъй като е извън компетентността на въззивната
инстанция.
Предвид
липсата на други възражения по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, правилен
е изводът на първоинстанционния съд за липсата на отстраними съществени
процесуални нарушение на досъдебното производство, водещи до ограничаване
правото на защита на подсъдимия.
Така мотивиран
и на основание чл. 345 вр. чл. 249, ал. 3 НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 01.10.2019г., постановено в разпоредително заседание
по НОХД № 393 по описа за 2019г. на Районен съд – Димитровград, с което на
основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е било прието, че на досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия.
Определението
не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: Членове: 1.
2.