Р Е Ш Е Н И
Е
№560
Бургас,
29/04/2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, осми състав, в открито заседание на тринадесети април, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар Вяра Стоянова
Прокурор Андрей Червеняков
като
разгледа административно дело номер 2495
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.198, ал.5 във връзка с
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на М.Г.Т. ***, против заповед №РД-01-611 от 03.09.2021
г. на кмета на община Царево, с която на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл.198,
ал.1, т.2 ЗУТ е наложена строителна забрана на територията на с.Синеморец, общ.
Царево, от издаване на заповедта до трайното разрешаване на установения проблем
с канализацията на селото, в частта относно собствения й поземлен имот/ПИ/ с
идентификатор 66528.501.593 по КККР на с.Синеморец, община Царево. Предвидено е
изключение само за неотложни аварийно-ремонтни и геозащитни мерки и дейности и
в случаите на реализиране на обекти от
техническата и социална инфраструктура, финансирани от оперативни програми и
общинския бюджет, както и за обекти, чието отвеждане на отпадъчните води е
решено с водоплътни резервоари/безотточни резервоари/ и за всички обекти, чието
изпълнение и функциониране няма отношение към канализационната мрежа.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени заповедта, в частта
касаеща собствения му недвижим имот . Излага подробни съображения. Ангажира
доказателства. Претендира разноски. Представена е писмена защита.
Ответникът,
редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по жалбата.
Представил е административната преписка по издаване на оспорения
административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице, което има правен интерес от
оспорване на заповедта, в частта касаеща собствения му поземлен имот/ПИ/ с идентификатор
66528.501.593 по КККР на с.Синеморец, община Царево, съдържа необходимите форма и реквизити, поради
което е допустима.
Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
От
представените в административната преписка доказателства се установява, че
жалбоподателят Т. е собственик на
поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 66528.501.593 по
КККР на с.Синеморец, община Царево, с площ от 759.00 кв.м./съобразно нот.акт
№99, т.ХІ, дело №2463, вх.рег.2848/18.11.1999 г., служба по вписванията Царево,
л.9 от делото/.
Във връзка с
упражнен надзор за законност от Окръжна прокуратура/ОП/ Бургас по повод
публикации в медиите, че плаж „Бутамята“ и устието на река Велека са превърнати
във фекална яма, поради бездействието на община Царево, е направено
предложение, с оглед преустановяване замърсяването на Черно море с непречистени
отпадъчни битово-фекални води, община Царево да предприеме необходимите
действия за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води/ПОСВ/ в
с.Синеморец с осигурено дълбоководно заустване, като кметът на община Царево
наложи строителна забрана по реда на чл.198, ал.1, т.2 ЗУТ на територията на
с.Синеморец за времето необходимо за трайното решаване на установения проблем с
канализацията на селото/виж предложение от 24.08.2021 г. на прокурор в ОП
Бургас, изх.№2555/2021 г., л.18-21 от делото/.
На 03.09.2021 г.
кметът на община Царево, във връзка с предложението на прокурора е издал
заповед №РД-01-611, с която на основание
чл.198, ал.1, т.2 ЗУТ е наложил строителна забрана на територията на
с.Синеморец, община Царево от издаване на заповедта до трайното решаване на
установения проблем с канализацията на селото. Изключение е предвидено само за
неотложни аварийно-ремонтни и геозащитни мерки и дейности и в случаите на реализиране на обекти от техническата и
социална инфраструктура, финансирани от оперативни програми и общинския бюджет,
както и за обекти, чието отвеждане на отпадъчните води е решено с водоплътни
резервоари/безотточни резервоари/ и за всички обекти, чието изпълнение и
функциониране няма отношение към канализационната мрежа/л.13 от делото/.
Със заповед
№ДК-11-Б-4 от 29.09.2021 г. на началника на РДНСК Бургас по реда на чл.156 ЗУТ,
са отменени като незаконосъобразни разрешение за строеж №100/15.09.2021 г. на
главния архитект на община Царево за „жилищна сграда“ в ПИ с идентификатор 66528.501.593 по КККР на
с.Синеморец, община Царево, представляващо УПИ VІІ-78, кв.22 по плана на
с.Синеморец, община Царево, ведно с одобрените на 15.09.2021 г. инвестиционни
проекти, тъй като главният архитект на общината не е съобразил издадената на
03.09.2021 г. заповед по чл.198, ал.1 ЗУТ/л.7 и 8 от делото/.
Заповед №РД-01-611
от 03.09.2021 г. на кмета на община Царево, в частта касаеща поземлен имот/ПИ/ с идентификатор
66528.501.593 по КККР на с.Синеморец, община Царево, собствен на М.Т., е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, заповед №РД-01-611 от 03.09.2021 г. е издадена от компетентен орган
- кмета на община Царево, съобразно
нормата на чл.198, ал.1 ЗУТ и е в предвидената писмена
форма.
На второ
място обаче, при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел и
съображенията за това са следните:
Процесната
заповед е съобщена чрез обявление, обнаровдано в „Държавен
вестник“, според
изискванията на чл.198, ал.5 ЗУТ и е обжалвана по реда предвиден в нормата на
чл.215 ЗУТ, към който препраща цитираното правило на чл.198, ал.5 ЗУТ. Освен
това заинтересованите лица са уведомени за издаването й с публикувано на
страницата на общината обявление, както и с поставени такива на информационните
табла на общината и кметското наместничество в с.Синеморец/л.15 и 17 от
делото/. Същият е оспорил заповедта, в частта касаеща собствения му имот, и не
е лишен от възможността да изложи доводи и да направи възражения пред съда,
каквито би могъл да направи в хода на административното производство. В тази
връзка твърдението на жалбоподателя, че не е уведомен надлежно за процесния
акт, довело до нарушаване правото му на защита, е неоснователно.
Административният акт е издаден в хипотезата на чл.198,
ал.1, т.2 ЗУТ, според която строителна
забрана може да се налага със заповед на кмета на общината за времето,
необходимо за извършване на проучвания за подземни мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура и за изграждането им, и във връзка с предложение на
прокурор в Окръжна прокуратура Бургас. При установено замърсяване на Черно море
с непречистени отпадни битово-фекални води е отправено предложение към община Царево
като собственик на канализационната система да предприеме необходимите мерки и
действия за изграждане на ПСОВ в с.Синеморец като осигури дълбоководно
заустване, а кметът на общината издаде и заповед по чл.198, ал.1, т.2 ЗУТ на
територията на с.Синеморец за времето, необходимо за трайното решаване на
установения проблем с канализационната система, което е сторено.
Забраната
не е абсолютна. От нея са изключени неотложните аварийно-ремонтни и геозащитни
мерки и дейности и случаите на
реализиране на обекти от техническата и социална инфраструктура,
финансирани от оперативни програми и общинския бюджет, както и за обекти, чието
отвеждане на отпадъчните води е решено с водоплътни резервоари/безотточни
резервоари/ и за всички обекти, чието изпълнение и функциониране няма отношение
към канализационната мрежа.
Заповедта е
издадена в противоречие с правилото на чл.198, ал.1, т.2 ЗУТ. Строителната
забрана в тази хипотеза, представляваща временна мярка, се налага с оглед
извършване на проучвания за подземни мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура и за изграждането им. За да бъде наложена строителна забрана, с
която да се спре прилагането на действащите подробни устройствени
планове/чл.198, ал.4 ЗУТ/, освен наличието на започнала процедура по
създаването на нов план, е необходимо също да е налице произтичащо от заданието
по чл.125 ЗУТ или от проектите по чл.126 ЗУТ разлика в режима на застрояване за
съответната територия или имоти, тъй
като смисълът на разпоредбата на чл.198, ал.1, т.2 ЗУТ е осъществяването на
бъдещата концепция и предвиждания за предназначението и устройството на
съответната територия. В конкретния случай липсват данни за стартиране на
процедура за такива проучвания и тяхното изграждане, както и такива, че
допуснатото със съществуващия план строителство в имота на жалбоподателя,
препятства осъществяването на тези предвиждания, предвид последиците от
строителна забрана, предвидени в нормата на чл.198, ал.4 ЗУТ.
При
издаване на заповедта не са изпълнени правилата, касаещи съдържанието на
административния акт, предвидени в
чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като не съдържа конкретно изложение и
посочване на фактическите основания за издаването му, в резултат на което волеизявлението
на органа е неясно. Съгласно тълкувателно
решение/ТР/ № 16/ 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, „изискването за
мотивировка представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които
законът е установил за защита на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотиви се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в
избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу
такива актове. Значението на изискването за мотивите е такова, че неизлагането
на мотиви към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и
основание за отмяна на акта“.
Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на
които се извършва упражнявания от съда контрол следва да бъдат инкорпорирани в
самия акт, като изрично се посочат в него или съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК
на ВС на РБ се приобщят други документи, съставени с оглед предстоящото
издаване на административния акт от помощни или подчинени на издателя на акта
длъжностни лица или органи.
В конкретния случай, в
обстоятелствената част на оспорваната заповед е посочено единствено, че се
издава във връзка с предложение на прокурор в Окръжна прокуратура, което
предложение не изхожда от издателя на акта. Отделно от това, макар и да навежда
изграждане на пречиствателна станция за отпадни води/ПОСВ/ в с.Синеморец с
осигурено дълбоководно заустване, предвид съществуващите от години сериозни
проблеми със замърсяването на Черно море с отпадни води в този район,
съществуващи от години, не могат да бъдат решени в рамките на временна мярка по
реда на чл.198, ал.1, т.2 ЗУТ/виж писмо, изх.№К-2390-1/18.08.2021 г., „ВиК“ЕАД,
Бургас, л.83 от делото/.
Основателно
е твърдението на жалбоподателя, че заповедта не отговаря на изискванията на
чл.198, ал.2 ЗУТ. Посочено е, че
строителната забрана на територията на с.Синеморец, община Царево се
налага от издаване на настоящата заповед/03.09.2021 г./ до трайното решаване на
установения проблем с канализацията на селото. С разпореждане кметът на
общината е допуснал предварително изпълнение на акта, което не е оспорено от
жалбоподателя и е влязло в сила. Налице е неопределяемост на срока, за който е
наложена забраната. Както бе посочено липсват данни за начало на проучвания за
подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и за изграждането им
и за начина по който последните биха засегнали собствения на жалбоподателя
поземлен имот с идентификатор 66528.501.593 по КККР на с.Синеморец, община
Царево. Така липсва неяснота относно крайния срок на наложената строителна
забрана, който според нормата на чл.198, ал.2 ЗУТ е еднократен и не по-дълъг от
две години.
Липсата на конкретика и яснота относно срока, за който се прилага
временната мярка-строителна забрана води до невъзможност да бъде направена
проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния
административен акт с целта на закона, което е изискване за неговата
законосъобразност -чл.146, т.5 АПК.
По
изложените съображения заповед №РД-01-611 от 03.09.2021 г. на кмета на община
Царево, в оспорената част, като издадена от компетентен орган, но при допуснати
съществени нарушения административнопроизводствените правила, материалния закон
и неговата цел, е незаконосъобразна и следва да се отмени.
При този резултат и предвид направеното искане в полза на
жалбоподателя се следват разноски в общ размер на 510.00/петстотин и десет/
лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена за производството
държавна такса и 500.00/петстотин/ лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №РД-01-611 от 03.09.2021
г. на кмета на община Царево, с която на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл.198,
ал.1, т.2 ЗУТ е наложена строителна забрана на територията на с.Синеморец, общ.
Царево, от издаване на заповедта до трайното разрешаване на установения проблем
с канализацията на селото, в частта относно собствения на М.Г.Т. ***, поземлен имот/ПИ/ с идентификатор
66528.501.593 по КККР на с.Синеморец, община Царево.
ОСЪЖДА община
Царево да заплати на М.Г.Т. ***, разноски в размер на 510.00/петстотин и десет/
лева.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: