Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 321

Гр.Габрово, 24.06.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на осемнадесети юни .................................................. през две хиляди и деветнадесета година ........ в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ...................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 491 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателката Е.И.Е. *** е обжалвала Наказателно постановление № 19-0892-000071, издадено на 21.02.2019 г. от Началника на Сектор “ПП” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”А” от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП същата е била санкционирана, както следва: с „Глоба” в размер на сумата от 200 лева, наложена за първото въз основа на чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП; с „Глоба” в размер на сума от 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Един месец” за второто от тях, наложени на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; с „Глоба” в размер на сумата от 10 лв., наложена за третото въз основа на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-во и 2-ро от ЗДвП; с „Глоба” в размер на сума от 10 лева, наложена за четвъртото въз основа на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3-то от ЗДвП и с „Глоба” в размер на сумата от 10 лв., наложена за петото въз основа на чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По съображения, изложени в подадената жалба, същата е счела издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвала като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна чрез свой процесуален представител, който е упълномощен по предвидения за това ред, оспорва твърденията и искането в подадената жалба, като застъпва становище за оставяне на последната без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно, обосновано и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС от категориите „В”, „М” и „АМ”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, както и собственик на лек автомобил марка „Пежо”, модел „307” с Рег. № ЕВ 56-81 ВВ.

Вечерта на 02.02.2019 година жалбоподателката и нейния приятел – Б.К. от гр. Габрово, пътували в посочения лек автомобил, който бил управляван от Е. *** в посока на ул. „Чардафон” в същото населено място. Около 20,10 часа на ул. „Никола Войновски” № 146 поради своето движение със скорост, несъобразена с пътя и пътните условия, на лява за нея крива по посоката на движението й тя загубила контрол върху МПС и се блъснала в дърво, разположено вдясно на пътя, след което се завъртяла и се ударила в бордюр край пътното платно. Е. и нейния приятел изтикали колата встрани от него, за да не пречи на движението, след което я заключили и напуснали мястото на ПТП. Малко по-късно автомобилът бил видян от преминаващ по пътя водач, който подал сигнал в ОД на МВР Габрово.

В резултат на подадения сигнал дежурния в ОДЧ изпратил на ул. „Никола Войновски” полицейски екип, в чиито състав влизали св. И.Д. и И.Г.. При отиването си на място те не заварили водача на посочения автомобил, което наложило да предприемат мерки за установяване на собствеността му чрез справка по неговия регистрационен номер. Когато в резултат на същата станало ясно, че МПС е собственост на жалбоподателката, до нейния адрес бил изпратен втори полицейски екип, включващ и св. Т.К., служителите от който около 20,30 часа установили Е. ***. След като тя пристигнала на ул. „Никола Войновски” и с нея бил проведен разговор във връзка с причините, довели до ПТП, а на автомобила бил извършен оглед от свид. И.Г., последният съставил в личното присъствие на жалбоподателката протокол за ПТП № 1697051/02.02.2019 г., в който отразил свързаните с него констатации. На място Е. попълнила и подписала декларация, с която удостоверила, че към момента за настъпване на произшествието автомобилът е бил управляван именно от нея. При разговора, който бил проведен с Е., св. Г. и Д. установили, че тя била в явно нетрезво състояние и че лъха на алкохол. Същата не представила свидетелството си за правоуправление на МПС и контролния талон към него, както и свидетелството за регистрация на автомобила, въпреки че е била поканена да представи тези документи от полицейските служители. Освен двете свидетелства, тя не представила и изисканата полица за застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за този автомобил. В личното присъствие на жалбоподателката е бил съставен (а след съставянето – и надлежно връчен) акт за установяване на административно нарушение, който е бил получен страна на Е. без последната да изложи възражения във връзка с отразените в акта констатации. В последствие въз основа на този акт и всички останали материали по административно-наказателната преписка, от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово е издадено и посоченото наказателно постановление, което е предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

 Разписката в екземпляра на наказателното постановление, който е приложен на л. 5 от делото, съдържа отбелязване, което сочи, че препис от него е получен лично от жалбоподателката на 03.05.2019 година. Според датата на отбелязания в нея входящ номер тя е постъпила при наказващия орган на 07.05.2019 година, или преди изтичането на определения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на съответния препис. С оглед на изложеното и заради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

От констатациите, които са отразени в приложения на л. 6-7 от делото протокол за ПТП, е видно, че към момента на неговото съставяне пътната обстановка се е характеризирала с ясно време и сухо асфалтово покритие. Протокола е съставен в 21,00 часа на 02.02.2019 г., т.е. по-малко от час след самото ПТП, а с оглед на това може да се твърди, че тези характеристики очевидно са били налице и към момента на неговото (по-ранно) настъпване. Във връзка с изложеното по-горе не са налице причини да се счита, че ПТП е настъпило заради спукана гума при движението на колата, още повече че твърденията във връзка с нея и „лошите атмосферни условия” не намират никаква опора в събраните по делото доказателства. В обобщение на казаното и при надлежно отразените в протокола данни, които са удостоверени и чрез положения подпис от жалбоподателката, с основание следва да се приеме, че тя е осъществила състава на първото от петте вменени й във вина нарушения от обективна страна. Формираните изводи от актосъставителя и наказващия орган по отношение на него са основани на писмените материали, и тъй като отразените в същите данни кореспондират на показанията на разпитаните свидетели, следва да се приеме, че именно скоростта, която не е била съобразена с лявата крива по посоката на движение на управлявания от Е. автомобил е довела до загуба на управление върху МПС, а от тук - и до настъпване на ПТП с него. Като правоспособен водач жалбоподателката положително е била запозната с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и тъй като не се е съобразила с тях при избиране скоростта си на движение, в резултат на което е станала причина за възникване на ПТП, тя е осъществила състава на посоченото нарушение и от субективна страна. Освен самата несъобразена скорост, за ПТП обективно е допринесла и употребата на алкохол от страна на Е., за която се твърди в показанията на разпитаните полицейски служители. Последните са дадени под страх от наказателна отговорност, като по делото не са установени обстоятелства, които са в състояние да наложат съмнение във връзка с достоверността на тази част на заявеното от тях. В подкрепа на казаното от св. Д. и Г. са и данните, отразени в писмените обяснения на приятеля на Е., приложени на л. 9, които водят до заключение не само за употребата на алкохол от страна на жалбоподателката, но и за обстоятелството, че той очевидно е бил употребен преди управлението на автомобила от нея. По делото не е спорно, че след ПТП жалбоподателката е напуснала мястото, на което то е възникнало. С оглед на това следва да се приеме, че тя е осъществила и състава на второто от нарушенията – по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.”А” от ЗДвП, за което е била санкционирана, от обективна страна, тъй като чрез това свое действие същата (на практика) не е изпълнила задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите, възникнали от него. В съдебно заседание жалбоподателката е изложила доводи, отричащи съставомерността на въпросното нарушение от субективна страна, които не биха могли да бъдат споделени, тъй като незнанието на закона не представлява обстоятелство, годно да да изключи умисъла по отношение на него, още повече и от страна на водач, който е придобил право да управлява МПС по предвидения от закона ред и като такъв би следвало да е запознат с изискванията, съдържащи се в нормите на ЗДвП. Актът е съставен от компетентен (по смисъла на чл.189 ал.1 от ЗДвП) автор при спазване на процедурата, която се отнася до установяване на всички описани в него нарушения от фактическа страна, а отразените в същият констатации съдържат всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Всички нарушения се явяват не само установени, но и санкционирани според предвидения от закона ред, тъй като отбелязването в титулната част на самото наказателно постановление / което по своето съдържание напълно отговаря на предписаното в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН / и приложената Заповед Рег. № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, водят до заключение, че Началника на Сектор “ПП” при ОД на МВР Габрово е бил компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП лице.

Освен за правилно по вид, съдът намира, че наказанието, което е определено за нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е законосъобразно и по отношение на неговия размер. Разпоредбата на чл. 179 ал.2 от ЗДвП с основание е отчетена като приложима за санкционирането на въпросното нарушение, тъй като в конкретния случай се касае за ПТП, което е настъпило поради движение със скорост, несъобразена със съдържащите се изисквания в първата от тези норми на закона. Предвидената в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП глоба не се характеризира с минимум и максимум, а само с абсолютно определена стойност от 200 лв., поради което няма обективна възможност за нейната промяна дори и при наличието на смекчаващи обстоятелства, които не са отчетени от наказващия орган. Действията във връзка със санкционирането на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.”А” от ЗДвП също се явяват извършени при спазване на законовите изисквания, и то не само с оглед на правилно приложената санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, но и предвид наложените въз основа на нея наказания, които по отношение на глобата и лишаването от право да се управлява МПС се явяват определени в минималните размери за всяко едно от тях. По тези съображения съдът счита, че няма основания, които да налагат изменяването или отмяната на обжалваното постановление в обсъжданата до момента част, и намира, че по отношение на нея същото следва да се потвърди.

След като отчете отразените в описателната част на акта и НП констатации във връзка с третото, четвъртото и петото от нарушенията, и ги съпостави с показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът прие, че по отношение на тях наказателното постановление също следва да се потвърди независимо от факта, че към момента, в който документите са били изискани за представяне от полицейските служители, автомобилът не е бил управляван от Е.. В жалбата си тя твърди, че документите са били останали в МПС след ПТП, но не дава обяснения за естеството на причините, поради които те не са представени от нея на полицейските служители. Обяснения за тези причини не са изложени от жалбоподателя и в рамките на съдебното производство. С оглед на изложеното следва да се приеме, че свидетелството за управление заедно с контролния талон към него, както и свидетелството за регистрация на управлявания от същата автомобил и полицата за сключената застраховка „ГО” за него не са били представени не защото са останали в колата (дори и да са били там, то не е установена никаква обективна пречка те да бъдат извадени и представени за проверка), а защото нито един от тях не е бил носен от Е. още към момента, в който автомобилът е бил управляван от нея, в разрез със задълженията на същата като водач, предвидени в чл. 100, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП. Освен за правилни по вид, съдът намира, че наказанията, които са определени за всяко едно от тези нарушения, са законосъобразни и по отношение на техните размери. Чл. 183, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП визират наказания за водач, който не носи свидетелство за управление, контролен талон, свидетелство за регистрация на управлявано от него МПС и документ за сключена задължителна застраховка „ГО”, т. е. документи, каквито не са били носени от страна на жалбоподателката в конкретния случай. Установената в тези текстове глоба не се определя с минимум и максимум, а само с абсолютно предвидена стойност от 10 лева, която не позволява нейната промяна дори и при съществуването на смекчаващи обстоятелства, които не са били отчетени от наказващия орган. По тези съображения съдът счита, че няма основания, които да налагат изменяване или отмяна на обжалваното постановление в свързаната с тези нарушения част, и намира, че по отношение на нея то също следва да се потвърди.

Воден от изложеното по-горе, и на основание чл.63 ал.1 пр.1-во от ЗАНН, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0892-000071, издадено на 21.02.2019 година от Началника на Сектор “ПП” при ОД на МВР Габрово, чрез което за нарушения по: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”А” от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на на Е.И.Е. ***, ЕГН **********, са били наложени: ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 200 (двеста) лева – на основание чл. 179 ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от ЕДИН МЕСЕЦ – на осн. чл. 179 ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 10 (десет) лева – на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-во и 2-ро от ЗДвП; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 10 (десет) лева – на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3-то от ЗДвП и ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 10 (десет) лева – на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................