Решение по дело №65451/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15646
Дата: 14 август 2024 г.
Съдия: Светлана Йорданова Бъчева
Дело: 20221110165451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15646
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110165451 по описа за 2022 година
Производството е за делба във фазата по извършването й.
С постановено по настоящото дело Решение № 179006 на СРС от
29.07.2019 г. е допуснато извършване на делба между К. М. и Ц. П. М., на
основание чл. 34 ЗС, по отношение на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ №7, находящ се в гр.************“, кв. ************
я етаж, със застроена площ от 76.83 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна,
баня-тоалетна, антре, при граници по доказателствен нотариален акт: от изток
- двор, от запад - ******, от север - двор, от юг - ул. “С*****, отгоре - Л*****
отдолу - *****, заедно с МАЗЕ № 7 с площ от 12.03 кв.м., при граници: от
изток - **** Х., от запад - ******, от север - **** от юг - ул.“С*****, заедно с
5.681 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, върху който е построена сградата, който апартамент е с
идентификатор 68134.4085.137.1.7 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-
1099725/21.09.2022 г. на АГКК; с адрес на имота: гр. София. Район „Младост“,
бул. „С***** № 5, бл.2, вх.“А“, ет. 3, ап. 7; Самостоятелният обект се намира
на етаж 3 в сграда с идентификатор 68134.4085.137.1; Предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4085.137; Предназначение на самостоятелния обект:
ЖИЛИЩЕ, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение; Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ:
1
76.83 кв.м.; прилежащи части: 5.681% ид.ч. от общите части на сградата;
Ниво: 1, Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.4085.137.1.8; под обекта: 68134.4085.137.1.4; над обекта:
68134.4085.137.1.10 – като съсобствен поради прекратена с развод съпружеска
имуществена общност, при съделители и при квоти:
К. М. – ½ идеални части ;
Ц. П. М. – ½ идеални части.
От страна на ищеца К. М. са заявени:
- претенция за възлагане на делбения имот, при условията на чл.
349, ал. 1 ГПК, при твърдение, че на нея е било възложено упражняването на
родителските права върху родените от брака деца, като не притежава друго
жилище;
-претенция по чл. 30, ал. 3 ЗС за 17 667,39 лв., която сума се
претендира като припадащ се за ответника дял /съответен на притежаваните
от ответника ½ ид.части от правото на собственост/ от всички погасителни
вноски, които се твърди, че са били самостоятелно платени от ищеца в
периода 20.07.2017 г. - 24.01.2024 г. по сключения с „ОББ“ АД Договор за
ипотечен кредит /от дата 26.07.2011 г./, ведно със законната лихва от
24.01.2024 г. /дата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане;
- претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 2 000 лв., която сума се
претендира като лихва за забава относно всяка платена от ищеца вместо
ответника част от всяка от погасителните вноски и за забава в периода от
24.01.2021 г. до 24.01.2024 г.
От страна на ответника претенциите на ищеца не се оспорват.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Според заключението на извършената от инж. М. съдебно-техническа
експертиза, че делбеният имот е неподеляем, като е със средна пазарна цена в
размер на 174 835 лв.
Според повторното заключение на извършената от инж. Д. съдебно-
техническа експертиза, делбеният имот е със средна пазарна цена в размер на
180 267 лв.
Ответникът оспорва двете експертни заключения, като счита, че
дадените от двете вещи лица оценки са занижени. Съдът не възприема
изложените от името на ответника възражения срещу двете оценки и при
положение че ответникът не е страната, от чието име е заявена претенцията за
възлагане /съответно – в полза на която страна ще възникне вземането за
плащане на уравнение/, съдът намира, че заявеното от името на ответника
2
оспорване не ползва правният интерес на ответника. Двете експертни
заключения са обосновани, поради което и съдът възприема за сравнително
най-точна осреднената оценка на имота, която се получава от дадените от
двете вещи лица оценки, а именно – за средна пазарна цена на имота се
приема сумата 177 551 лв., като това е цената въз основа на която подлежи
на определяне дължимата държавна такса, както и евентуално
паричното уравнение с оглед претендираното възлагане.
От страна на ответника не са оспорени и съдът намира за доказани
заявените от ищеца претенции – за възлагане и по сметки.
Относно претенцията за възлагане:
По отношение на ищеца К. М. е изпълнена хипотезата на чл. 349, ал. 1
ГПК, на която се позовава. Според нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК, ако
неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена
общност, прекратена с развод, и бившият съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма
собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
Процесният делбен имот е съставлявал СИО, прекратена по силата на
влязлото в сила на 20.07.2017 г. решение по гр.д.№ 20845/2016 г. на СРС, Ш-то
г.о., 80-ти състав, с което решение родителските права са били предоставени
на майката, сега ищец К. М.. От страна на ответника не се спори, поради което
и съдът приема представената от ищеца М. декларация за имотно състояние за
достатъчно пълно доказателство, че ищецът М. не притежава друго собствено
жилище, с което хипотезата на чл. 349, ал. 1 ГПК е изпълнена.
За уравняване на дяловете ответникът следва да заплати на ищеца
сумата 88 775,50 лв. – стойността на дела в обем ½ идеални части, която сума
заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането
в сила на решението за възлагане (чл. 349, ал. ГПК).
Относно претенцията на ищеца по чл. 30, ал. 3 ЗС за 17 667,39 лв.,
която сума се претендира като припадащ се за ответника дял /съответен на
притежаваните от ответника ½ ид.части от правото на собственост/ от всички
погасителни вноски, които се твърди, че са били самостоятелно платени от
ищеца в периода 20.07.2017 г. - 24.01.2024 г. по сключения с „ОББ“ АД
Договор за ипотечен кредит /от дата 26.07.2011 г./, ведно със законната лихва
от 24.01.2024 г. /дата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане:
Посоченият период 20.07.2017 г.-24.01.2024 г. е след прекратяване на
брака на страните /считано от 20.07.2017 г. е влязло в законна сила
решението по гр.д.№ 20845/2016 г. на СРС, Ш-то г.о., 80-ти състав за
прекратяване на брака/, поради което и претенцията е допустима, тъй като за
3
този период не е приложима презумпцията за съвместен принос относно
паричните средства, с които единият съпруг е заплащал кредита.
От страна на ответника не са оспорени твърденията на ищеца, че за
посочения период от 20.07.2017 г. до 24.01.2024 г. погасителните вноски по
договора за ипотечен кредит са били плащани само от ищеца М., поради което
и с оглед неоспореното заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза съдът намира, че за посоченият период общата заплатена от ищеца
М. сума е в размер на 34 516,57 лв., от което следва, че платени вместо
ответника са ½ част от тази сума, или претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС е
частично основателна за 17 258,29 лв., като подлежи на отхвърляне за
разликата до пълния предявен размер 17 667,39 лв.
Относно претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 2 000 лв., която сума се
претендира като лихва за забава относно всяка платена от ищеца вместо
ответника част от всяка от погасителните вноски и за забава в периода от
24.01.2021 г. до 24.01.2024 г. Претенцията е изцяло основателна, независимо
че главната претенция е частично основателна, тъй като според неоспореното
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза общият размер на
законната лихва за забава в периода 24.01.2021 г. до 24.01.2024 г. относно
следващата се за ответника половин част от всяка месечна вноска / 221,42
лв./ възлиза на сумата 2 169,55 лв., което е в по-висок размер от заявения от
ищеца. С оглед диспозитивното начало, искът подлежи на уважаване до
размера на претенцията – 2000 лв.
Относно разноските по производството:
На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати държавна такса в
размер на 4 % върху стойността на дела, или всеки от двамата – по 3 551,02
лв.
От нормата на чл. 355 ГПК („страните заплащат разноски съобразно
стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78“) следва, че в делбеното
производство разноските за делбата се разпределят във втора фаза на делбата,
като се имат предвид само разноските за задължителната за назначаване
експертиза за оценка и относно поделяемостта на имота, както и дължимата за
делбата държавна такса.
Заплатеното за делбата адвокатско възнаграждение остава за страната,
а на разпределение подлежи само хонорар във връзка с претенциите по
сметки. В случая от страна на ищеца са заплатени 2 500 лв, като според
изрично вписаното в договора за правна защита /л.56 от делото/ този хонорар
е заплатен от ищеца общо за делбата и за претенциите по сметки по чл. 346
4
ГПК. Като се има предвид, че към датата на сключване на този договор за
правна помощ /23.01.24 г./ минималният размер на адв.хонорар за делбата е в
размер на не по-малко от 1500 лв. само за една фаза от делбата /чл. 7, ал. 4 от
НМРАВ/, следва, че 1000 лв. представлява заплатеният във връзка със
сметките адвокатски хонорар. Съразмерно на уважената част от претенцията
по сметки, ответникът М. следва да заплати на ищеца сумата 979,20 лв.
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение /от 1000 лв./; сумата 775,72
лв. – част от държавната такса за претенцията /от 792,20 лв./; сумата 197,80
лв. – част от платения от ищеца депозит за ССЕ /от 200 лв./
Дължими от ответника в полза на ищеца са също 200 лв. за
назначената експертиза за поделяемост като ½ част от платения от ищеца
депозит за вещо лице /400 лв./
От своя страна ищецът М. във връзка с частично неоснователната
претенция по сметки следва да заплати на ответника: 4,16лв. – част от
платения от ответника депозит за ССЕ; 41,60 лв. - съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение (от 2000 лв., които следват само за сметките, след
намаляване на общо платения за втора фаза хонорар от 3 500 лв. с минимално
дължимите 1500 лв. за делбата). Ищецът следва да заплати на ответника също
200 лв. за назначената повторна експертиза за поделяемост като ½ част от
платения от ответника депозит за вещо лице /400 лв./

Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на К. М. с ЕГН ********** недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ №7, находящ се в гр.************“, кв.
************ я етаж, със застроена площ от 76.83 кв.м., състоящ се от две
стаи, дневна, баня-тоалетна, антре, при граници по доказателствен нотариален
акт: от изток - двор, от запад - ******, от север - двор, от юг - ул. “С*****,
отгоре - Л***** отдолу - *****, заедно с МАЗЕ № 7 с площ от 12.03 кв.м.,
при граници: от изток - **** Х., от запад - ******, от север - **** от юг -
ул.“С*****, заедно с 5.681 % ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата,
който апартамент е с идентификатор 68134.4085.137.1.7 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-35 от
09.06.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, съгласно Схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-1099725/21.09.2022 г. на АГКК; с адрес на
имота: гр. София. Район „Младост“, бул. „С***** № 5, бл.2, вх.“А“, ет. 3, ап.
7; Самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор
5
68134.4085.137.1; Предназначение: Жилищна сграда - многофамилна;
Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4085.137;
Предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, апартамент - в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; Брой
нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: 76.83 кв.м.; прилежащи части:
5.681% ид.ч. от общите части на сградата; Ниво: 1, Съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.4085.137.1.8; под обекта:
68134.4085.137.1.4; над обекта: 68134.4085.137.1.10 на основание чл. 349, ал. 1
ГПК, ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ в ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК от датата на влизане в
законна сила на настоящото решение Ц. П. М. с ЕГН ********** ЗАПЛАТИ
на К. М. с ЕГН ********** сума в размер на 88 775,50 лв. за уравнение на
дяловете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, Ц. П. М. с ЕГН **********
да заплати на К. М. с ЕГН ********** сумата за 17 258,29 лв. - припадащ се
дял, представляващ ½ част от погасителни вноски, платени от К. М. в периода
20.07.2017 г.-24.01.2024 г. по сключения с „ОББ“ АД Договор за ипотечен
кредит /от дата 26.07.2011 г./, ведно със законната лихва от 24.01.2024 г.
/дата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане; на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 000 лв. – законна лихва за забава относно всяка платена
част от всяка от погасителните вноски и за забава в периода от 24.01.2021 г. до
24.01.2024 г.; на основание чл. чл. 355 и чл. 78, ал. 1 ГПК сумите: 979,20 лв.
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение; 775,72 лв. – съдебни
разноски за държавна такса за претенцията по чл. 346 ГПК; сумата 197,80 лв.
– съдебни разноски за ССЕ; 200 лв. - за назначената първоначална СТЕ.

ОТХВЪРЛЯ заявената по реда на чл. 396 ГПК от К. М. против Ц. П.
М. претенция по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС – за разликата над
17 258,29 лв. до пълния предявен размер 17 667,39 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. чл. 355 и чл. 78, ал. 3 ГПК, К. М. с ЕГН
********** да заплати на Ц. П. М. с ЕГН ********** сумите: 4,16лв.
съдебни разноски за ССЕ; 41,60 лв. - съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение; 200 лв. - за назначената повторна СТЕ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК, К. М. с ЕГН ********** да
заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 3 551,02 лв.
държавна такса за делбата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК, Ц. П. М. с ЕГН ********** да
6
заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 3 551,02 лв.
държавна такса за делбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7