СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
10.06.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 16.05.19г.
/с участието на секретаря Р. Манолова/
гражданско дело № 16034/17г.
и констатира следното:
Предявен е частичен иск
от С. П. противА.„П.И.“ с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата
30 000 лева – частична претенция от цяла такава в размер на общо
45 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл.
86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума, считано от 25.11.16г.
За същите суми е
предявен /при условията на чл. 219, ал. 3 от ГПК/ и обратен иск наА.„П.И.“ против ДЗЗД „С. – Юг“.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 25.11.16г. е
настъпило ПТП-е /ищецът е претърпял само-катастрофа/ и в резултат на същото С. П.
/като водач на МПС-во/ е претърпял физически увреждания /травми/. Механизмът на
инцидента е удостоверен по делото със събраните: писмени, гласни /изслушани по
делегация/ и експертни доказателства. Описаният доказателствен материал
/преценен в съвкупност/ установява, че една от причините за настъпването на инцидента
/ПТП-е/ е – необезопасена /при зимни условия/ пътна настилка от републиканската
пътна мрежа.
Главният иск /за
неимуществени вреди/ е основателен - изцяло:
Горните обстоятелства
/относими към фактическият и правен състав на иска по чл. 49 от ЗЗД/ са
надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства
свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитираният
законов текст за присъждане на търсеното обезщетение /доколкото: ответникът не
е изпълни законово вмененото му задължение - да поддържа пътната настилка в
годно и безопасно състояние за пътуване, придвижване на МПС-ва, в това число
конкретно и при зимни условия/. На практика /в случая/ ответникът и не оспорва
принципната предпоставка на иска /материално-правната си легитимация/ да носи
отговорност в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
Председателят на
настоящият съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице
физическо увреждане - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е.
обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинено телесно увреждане/.
От друга страна - по делото е приета и медицинска експертиза /в същата връзка
са събрани и гласни доказателства – по делегация/, които очертават конкретното
измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на -
здравословното състояние на пострадалия към момента на инцидента,
непосредствено след това и в перспектива/.
Процесното обезщетение
се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на
състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга
страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно
претърпените неимуществени вреди /медицинска експертиза и свидетелски показания/.
Председателят на състава съобразява и факта /който също следва да се презумира
в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента ищецът е претърпял и
психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалия и наличието на
доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. В
тази връзка – приетата по делото техническа експертиза констатира изрично, че причина
за настъпването на инцидента е и поведението на водача на МПС-во /който не е
съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка – мокър, хлъзгав,
частично заледен път/. Това именно поведение на ищеца /преценено в контекста на
конкретният механизъм на ПТП-е/ следва да се окачестви като допринасящо /по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ за настъпването на процесните вреди. В същата
връзка обаче:
Констатираните от приетата
по делото медицинска експертиза /и от показанията на разпитаният свидетел/
физически увреждания /травми/ на ищеца, както и преживеният от С. П. психически
стрес /преценен в контекста на конкретният механизъм на ПТП-е, който стрес в
случая следва да се презумира, съобразно изложеното по-горе/ не позволяват
редуциране на заявеното обезщетение до размера на по-малка сума /въпреки
наличието на предпоставката по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, въпреки констатираното
съпричиняване на процесния вредоносен резултат/.
Основателен е и
акцесорният иск:
На ищеца следва да бъде
присъдена и законната лихва върху горната главница за периода след 25.11.16г. /датата
на произшествието/ доколкото във всяка хипотеза на деликт законна лихва се
дължи при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Основателен е и
обратният иск:
Представените по делото
писмени доказателства /а това обстоятелство не е и спорно в случая/
удостоверяват, че – ответникът /именно в качеството си на правен субект –
нормативно ангажиран със задължението да стопанисва и поддържа процесният
участък от пътя/ от своя страна е възложил изпълнението на това свое задължение
на ДЗЗД „С. – Юг“. С оглед това
процесната имуществена отговорност в крайна сметка следва да рефлектира /при
условията на чл.
219, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 54 от ЗЗД/ в правната сфера на – ответника
по обратният иск.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДАА.„П.И.“ да
плати на С.Г.П. ЕГН ********** сумата 30 000 лева /обезщетение за неимуществени
вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 49; законната лихва върху тази
сума от 25.11.16г. до цялостното й изплащане и 1 030 лева лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДАА.„П.И.“ да
плати на адвокат М. 1 430 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от
ЗА.
ОСЪЖДАА.„П.И.“ да
плати на СГС 800 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА при условие, че А.„П.И.“ изплати
реално на С.Г.П. горните суми – ДЗЗД „С. – Юг“ да плати наА.„П.И.“ сумата
30 000 лева; законната лихва върху същата от 25.11.16г. до цялостното й
изплащане и 1 030 лева – съдебни разноски /по главният иск/, съответно 1 200
лева – държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него /по обратният иск/.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: