Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
гр. Пловдив, 01 февруари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3275 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, във връзка с чл.83, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Б.А.Б., ЕГН **********, в лично качество и като собственик на ЕТ “БЛАКОМ- Б.Б.”, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. *******, ЕИК *****, представляван от Адвокатско дружество “Р., М. и партньори”, ЕИК *********, пълномощник, обжалва Акт за дерегистрация (АдР) по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) с №160991801331348 от 27.06.2018г., издаден от Р.Д.В.- главен инспектор по приходите в Сектор “Регистрация” (єД), на Отдел “Услуги за клиента” (О”УК”), при Дирекция “Обслужване” (Д”О”), към Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение №500 от 30.08.2018г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който е прекратена регистрацията по ЗДДС на жалбоподателя, считано от 28.06.2018г.
Претендира се обявяване нищожността на оспорения акт. Алтернативно се поддържа искане за отмяната му поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт И.П.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Решение №500 от 30.08.2019г. (листи 13-17) на ответника е получено от жалбоподателя по електронна поща на 11.10.2018г., според приетото по делото заверено копие на нарочна разпечатка (лист 11). От своя страна, жалбата (листи 3-9) е подадена чрез ответника по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, е постъпила при лицензиран пощенски оператор на 25.10.2018г., според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 10), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според нарочна разпечатка (лист 87) от програмен продукт на НАП (VatReg), жалбоподателят е регистриран по ЗДДС на 18.05.2002г., което обстоятелство не е спорно между страните.
Спрямо жалбоподателя е извършена ревизия относно задължения за данък по ЗДДС за периода 01.06.2011г. – 31.12.2014г.; задължения за годишен и авансов данък на едноличен търговец по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 01.01.2010г. – 31.12.2014г.; задължения за данък върху доходите на физически лица- свободни професии, граждански договори и др. по ЗДДФЛ за периода 01.01.2010г. – 31.12.2014г.; задължения за вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) по Кодекса за социално осигуряване (КСО) за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2010г. – 31.12.2014г.; задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), универсален пенсионен фонд (УПФ) по КСО за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2010г. – 31.12.2014г.; задължения за вноски за здравно осигуряване (ЗО) по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2010г. – 31.12.2014г., за което е издаден Ревизионен акт (РА) с №Р-16001615007061-091-001 от 12.04.2016г. (листи 90-105). Според посочения РА, на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 4 390,51 лв., допълнително е начислен ДДС в размер от 188,60 лв. и са начислени законни лихви върху тези суми в общ размер от 1 651,43 лв. Общият размер на установените с процесния РА задължения на жалбоподателя е сумата от 65 382,05 лв., от които общо 48 590,15 лв. главници и общо 16 791,90 лв. лихви.
По жалба на Б.Б., в лично качество и като собственик на ЕТ “БЛАКОМ- Б.Б.”, против РА с №Р-16001615007061-091-001 от 12.04.2016г., изменен с Решение №427 от 28.06.2016г. на ответника (неприложено по делото), е образувано административно дело №1808 по описа на Административен съд- Пловдив за 2016г., ХІІІ-ти състав. Общият размер на задълженията по процесния РА, изменен с Решение №427 от 28.06.2016г., е сумата от 57 182,19 лв., от които общо 43 472,07 лв. главници (в това число 4 579,11 лв. задължения по ЗДДС) и общо 13 710,12 лв. лихви (в това число 1 651,43 лв. за задължения по ЗДДС).
Според Решение №113 от 18.01.2018г. (листи 37-40) по административно дело №1808/2016г. (допусната очевидна фактическа грешка в решението, че делото е от 2017г.), жалбоподателят оттегля частично жалбата си против процесния РА, в частта му, с която на жалбоподателя са установени задължения за данък по ЗДДС, респективно процесният РА е влязъл в сила по отношения на установените задължения по ЗДДС в общ размер от 4 579,11 лв. и начислените законни лихви върху тази сума в общ размер от 1 651,43 лв. Пак според Решение №113 от 18.01.2018г., процесният РА е частично отменен и изменен. По касационни жалби на Б.Б. ***, при ЦУ на НАП, против Решение №113 от 18.01.2018г. е образувано административно дело №3396 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2018г., Първо отделение. С Решение №13927 от 31.10.2018г. на ВАС, Първо отделение, (неприложено по делото, но достъпно на сайта на ВАС в интернет), Решение №113 от 18.01.2018г. е отменено частично, в частите му, с които е отменен и изменен процесния РА и е отхвърлена жалбата на Б. против процесния РА, в частите му, отменени и изменени с Решение №113 от 18.01.2018г. Респективно, по отношение на жалбоподателя са потвърдени установените с процесния РА, изменен с Решение №427 от 28.06.2016г., задължения, чийто общ размер е сумата от 57 182,19 лв.
На 11.05.2018г. е изготвена Справка за общите задължения (е-услуга) на Б.Б. (листи 68-78) от И.Ш.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП. Според посочената справка, към 11.05.2018г публичните задължения на Б. са в общ размер от 78 854,62 лв., от които общо 55 402,28 лв. главници и общо 23 452,34 лв. лихви. Пак според посочената справка, спрямо жалбоподателя е образувано изпълнително дело №********* по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2016г.
Изготвена е нарочна информация за банкови сметки на Б.А.Б. и ЕТ “БЛАКОМ- Б.Б.” (лист 79), актуална към 06.05.2018г.
Изготвена е нарочна справка за декларирано имущество (лист 80), облагаеми по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Изготвена е нарочна Справка за имущество по данни от общини за Б.Б. (лист 81).
Изготвена е нарочна Справка за ПС (превозни средства), с данни, предоставени от КАТ (лист 82), по отношение на Б.Б..
Изготвена е нарочна Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори от 13.06.2018г. (лист 83), според която справка в предприятието на ЕТ “БЛАКОМ- Б.Б.” са ангажирани по трудови правоотношения общо 9 лица.
Изготвена е нарочна справка за регистрирани фискални устройства на ЕИК (лист 84), според която справка ЕТ “БЛАКОМ- Б.Б.” има регистриран 1 брой ЕКАФП (електронен касов апарат с фискална памет).
Изготвена е нарочна справка за декларирани електронни адреси (пощи) от жалбоподателя (лист 85).
Изготвена е нарочна справка от програмен продукт на НАП (лист 86) за подадени справки-декларации (СД) по смисъла на ЗДДС от жалбоподателя за периода 09.2017г. – 04.2018г.
Отново на 11.05.2018г. е изготвен Протокол с Изх.№С180016-026-0012584 (лист 90) от И.Ш.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП, според който протокол по изпълнителното дело (с непосочен номер и година) задълженията на Б.Б., в лично качество и като собственик на ЕТ “БЛАКОМ- Б. Б.”, по ДОС (данъчно-осигурителна сметка) са в общ размер от 81 305,44 лв., в това число задължения по ЗДДС в размер от 6 937,59 лв., от които 4 011,12 лв. по подадени СД за периода 12.2016г. – 02.2018г. За периода 01.01.2018г. – 10.05.2018г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 3 078,60 лв. за погасяване на задълженията по изпълнителното дело. Според публичния изпълнител, налице са условията, предвидени в чл.176, т.3 от ЗДДС, във връзка с чл.106, ал.2, т.2, б.”б” от ЗДДС за прекратяване на регистрацията, тъй като е налице условието- системно не изпълнява задълженията си по този закон.
Като приложение към писмо с Изх.№РД-16-1475 от 17.05.2018г. (лист 89) на директора на Дирекция “Събиране” при ТД- Пловдив на НАП, (протокол за действие) с Изх.№С180016-026-0012584 от 11.05.2018г. на публичен изпълнител И.Ш. се изпраща на Дирекция “Обслужване” при ТД- Пловдив на НАП за предприемане на действия по компетентност.
С Резолюция за извършване на проверка (РИП) с №162691801085970 от 23.05.2018г. (лист 49) на К.Х.- старши инспектор по приходите при ТД- Пловдив на НАП, е определено да бъде извършена проверка за наличието на основания за дерегистрация по ЗДДС на жалбоподателя. Проверката е възложена на Й.Б.- инспектор по приходите в офис Пловдив при ТД- Пловдив на НАП.
Изготвена е нарочна справка за задълженията на задълженото лице Б.Б. към 13.06.2018г. (листи 54-60, 61-67), според която справка жалбоподателят има публични задължения в общ размер от 84 563,05 лв., от които общо 60 499,45 лв. главници и общо 24 063,60 лв. лихви. Общо задължения по ЗДДС в размер от 7 251,32 лв., от които общо 4 732,29 лв. главници и общо 2 519,03 лв. лихви. Задълженията за данък по ЗДДС са формирани от установени задължения с РА №Р-16001615007061-091-001 от 12.04.2016г. (общо 731,90 лв.), както и от общо 4 000,39 лв. по три броя СД, съответно за месец 06.2017г. с Вх.№16003339857 от 06.07.2017г. (лист 119), с данък за внасяне от 1 292,08 лв.; за месец 11.2017г., с Вх.№16003487850 от 14.12.2017г. (лист 118), с данък за внасяне от 2 438,94 лв. (2 439,05 лв.); както и за месец 04.2018г., с Вх.№16003623612 от 14.05.2018г. (лист 117), с данък за внасяне от 269,37 лв. Дължимите лихви върху задължения по СД за периода 01.12.2016г. – 30.04.2018г. са в общ размер от 316,54 лв.
На 13.06.2018г. от Й.М.Б.- инспектор по приходите в офис Пловдив при ТД- Пловдив на НАП, е изготвен Протокол с №********** (листи 50-51, 52-53), според който протокол са налице данни и обстоятелства за прилагане разпоредбите на чл.176, т.3 от ЗДДС, тъй като жалбоподателят системно не изпълнява задълженията си по този закон- не внася дължимия ДДС в срока по чл.89 от ЗДДС по СД за 3 данъчни периода, след регистрацията по ЗДДС.
По делото не са ангажирани доказателства за датата на постъпване на преписката при Румяна Василева, след което е издаден оспореният по делото АдР (листи 42-43).
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Според чл.110, ал.1 от ЗДДС, регистрацията се прекратява по инициатива на орган по приходите с издаване на АдР, при наличието на някоя от изчерпателно изброени хипотези в 3 точки. А според чл.176 от ЗДДС, компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, по отношение на което е налице някоя от изчерпателно изброените хипотези в 6 точки.
Според чл.7, ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), органи по приходите са: 1) изпълнителният директор и неговите заместници; 2) териториалните директори и техните заместници; 3) директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори; 4) служителите, заемащи длъжност “държавен експерт по приходите”, “държавен инспектор по приходите”, “главен експерт по приходите”, “старши експерт по приходите”, “експерт по приходите”, “главен инспектор по приходите”, “старши инспектор по приходите” и “инспектор по приходите”.
В случая, като издател на оспорения АдР е вписана П.М.Б.- началник на єД при ТД- Пловдив на НАП, като пред положения върху акта подпис на издателя е поставена запетая. Така направеното подписване на акта е индиция, че същият не е подписан (издаден) от посоченото в него лице.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на докладна записка с Изх.№РД-41-736 от 22.06.2018г. (лист 35) на началника на О”УК” в Д”О” при ТД- Пловдив на НАП, адресирана до директора на ТД- Пловдив на НАП, с която докладна записка, на основание чл.84, ал.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е направено искане да бъде издадена заповед, по силата на която заповед Р.Д.В.- главен инспектор по приходите в єД в О”УК” при Д”О”, да замества П.М.Б.- началник на єД в О”УК” при Д”О”, за времето от 25.06.2018г. до 05.07.2018г. включително.
Прието е заверено копие на Заповед №РД-09-1182 от 22.06.2018г. (лист 34) на директора на ТД- Пловдив на НАП, с която заповед е наредено Р.Д.В.- главен инспектор по приходите в єД, О”УК” при Д”С”, издала оспорения АдР, да замества за срок от 25.06.2018г. до 05.07.2018г. включително, но за не повече от 6 месеца, считано от 25.06.2018г., П.М.Б., началник на сектор “Р” в О”УК” при Д”С”, посочена като издател на оспорения АдР.
Според Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004г. на ВАС по д. №ТР-4/2002г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение А.И., “Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган”.
Предвид посоченото, настоящият състав на съда приема за установено, че оспореният по делото АдР е издаден от компетентен орган- Р.Д.В.- главен инспектор по приходите в єД, О”УК” при Д”С”, притежаваща качеството на орган по приходите по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в хипотеза на заместване на П. М. Б. - началник на сектор “Р” в О”УК” при Д”С”, също притежаваща качеството на орган по приходите по смисъла на чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП.
Разбира се, неправилното посочване в оспорения АдР, че негов издател е П.М.Б.- началник на єД при ТД- Пловдив на НАП, вместо действителния издател Р.Д.В.- главен инспектор по приходите в єД, О”УК” при Д”С”, както и непосочването на заповедта за заместване (Заповед №РД-09-1182 от 22.06.2018г.) сочат за допуснати нарушения на изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.т.1 и 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, но посочените нарушения не са съществени такива и не предпоставят нищожността, нито пък незаконосъобразността на акта.
В тази връзка следва да се посочи, че в оспорения акт са посочени фактическите и правни основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.
На следващо място, според чл.106 от ЗДДС, (1) Прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго; (2) Регистрацията се прекратява: 1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор; 2. по инициатива на органа по приходите, когато: а) е установил основание за задължителна дерегистрация; б) е налице обстоятелство по чл.176.
Според чл.110, ал.1, т.3 от ЗДДС, регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато е налице основание за дерегистрация по чл.176.
Според чл.176 от ЗДДС, компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което: 1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК; 2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред; 3. системно не изпълнява задълженията си по този закон; 4. има публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения; 5. не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване; не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите.
В случая, като фактическо основание за издаването на оспорения по делото АдР е посочената хипотезата на чл.176, т.3 от ЗДДС, системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, описани в чл.89, ал.1 от ЗДДС, изразяващи се в невнасяне на дължимия данък в републиканския бюджет по сметка на ТД- Пловдив на НАП.
Според чл.89, ал.1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на ПАП в срока за подаване на СД за този данъчен период.
А съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС, СД се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
Съответно, за месец 06.2017г. не е внесен ДДС в размер от 1 292,08 лв. (119,89 лв. лихва), за месец 11.2017г. не е внесен ДДС в размер от 2 438,94 лв. (122,63 лв. лихва) и за месец 04.2018г. не е внесен ДДС в размер от 269,37 лв. (2,24 лв. лихва).
В рамките на развилото се производство по оспорване на процесния АдР по административен ред пред ответника в настоящето производство е изготвена нарочна Справка за задълженията на задължено лице към дата (листи 18-25). Според посочената справка, към 24.08.2018г. задълженията на жалбоподателя по ЗДДС са в общ размер от 38 707,19 лв., от които общо 35 757,37 лв. главници и общо 2 949,82 лв. законни лихви. Наред със задълженията по трите процесни СД, от страна на жалбоподателя не е внесен и ДДС в размер от 31 025,93 лв. (336,13 лв. лихва) за периода месец 06.2018г. по СД с Вх.№16003680371 от 16.07.2018г., в която сума вероятно е включен начислен данък по чл.111, ал.1 от ЗДДС (доставка във връзка с дерегистрацията).
Също така, за нуждите по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) с вещо лице А.Ж.с. и задачи, подробно формулирани от процесуалния представител на жалбоподателя в нарочна молба (листи 108-109).
Според заключението на вещото лице С. (листи 137-161), прието неоспорено от страните и което съдът намира за обективно и безпристрастно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, за периода 01.01.2017г. – 26.06.2018г. жалбоподателят има задължения по ЗДДС в общ размер от 32 795,86 лв.; платени са суми за покриване на задължения по ЗДДС в общ размер от 28 795,47 лв.; неплатените задължения за данък по ЗДДС са в размер от 4 000,39 лв., която сума е еднаква с посочената в оспорения АдР.
Експертът уточнява, че жалбоподателят е направил плащания в периода 01.01.2017г. – 26.06.2018г. по сметка на НАП в общ размер от 46 887,57 лв., от които 28 795,47 лв. за задължения по ЗДДС, а останалите суми са отнесени за погасяване на задължения за данъци по ЗДДФЛ.
В табличен вид (листи 140-149) вещото лице представя задълженията на жалбоподателя по изпълнително дело №*********/2016г. към 17.01.2019г., като същите са в общ размер от 113 652,95 лв., от които общо 84 695,38 лв. главници и общо 28 957,57 лв. лихви. Видно от посочената таблица (лист 147), задълженията по трите процесни СД по ЗДДС не са погасени.
Пак според заключението на вещото лице С., при извършената на място в счетоводството на жалбоподателя проверка, на експерта са представени 3 броя платежни нареждания, удостоверяващи направени плащания към бюджета, респективно по банкова сметка ***- Пловдив на НАП (BG94 IORT 7375 3350 0025 03). Едното от нарежданията, с банкова референция №361B1D01901147E1 от 11.01.2019г., е за сумата от 21 890,18 лв., като в нареждането е посочено основание за плащане (според експерта) “С160016-139-0000138/18.04.2016 г. пълно пл. Главница пл.по запор № 331956“.
Останалите две платежни нареждания, съответно от 04.01.2019г. за сумата от 9 980,00 лв. и от 07.01.2019г. за сумата от 9 980,00 лв., са обработени на каса в “Инвестбанк” АД. В същите няма вписана референция по тях, поради което експертът приема, че двете суми са внесени на каса от жалбоподателя по сметка на ТД- Пловдив на НАП (BG94 IORT 7375 3350 0025 03).
При това положение, експертът приема, че към 15.01.2019г. общият размер на задълженията на жалбоподателя е сумата от 71 802,77 лв. (113 625,95 лв. – 21 890,18 лв. – 9 890,00 лв. – 9 890,00 лв.).
Също така, експертът посочва, че въз основа на Протокол-опис №1 от 14.07.2018г. (неприложен по делото), представляващ Приложение №9 към чл.77, ал.4 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), за данъчния период месец 06.2018г. на жалбоподателя е начислен ДДС в общ размер от 21 317,39 лв. (чл.111, ал.1 от ЗДДС), предвид наличието на заведени активи на обща стойност от 106 586,94 лв. (данъчна основа), от които по сметка “206-сгради и конструкции” на обща стойност (данъчна основа) от 29 863,78 лв. и заведени активи по сметка “302-материали” на обща стойност (данъчна основа) от 76 723,16 лв.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на платежно нареждане от 18.01.2019г. (лист 136), представено от процесуалния представител на жалбоподателя, за което се твърди, че удостоверява направено плащане от банкова сметка ***- Пловдив на НАП (BG94 IORT 7375 3350 0025 03) на сумата от 19 725,82 лв.
При това положение, чисто хипотетично за общ размер на задълженията на жалбоподателя към 18.01.2019г. би следвало да се приеме сумата от 52 076,95 лв. (71 802,77 лв. – 19 725,82 лв.), доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че действително от негова страна са внесени по сметка на ТД- Пловдив на НАП сумите по цитираните от експерта три броя платежни нареждания от месец 01.2019г.
Независимо от обстоятелствата, че жалбоподателят погасява установените му публични вземания, обстоятелството, че същият не е внесъл ДДС по трите процесни СД в законоустановените срокове за целта, се явява несъмнено установено по делото и не е спорно между страните.
Според установената практика на ВАС, Първо отделение, докладчик съдията Б.Ц., израз на която са Решение №3420 от 12.03.2013г. по адм. дело №9089/2012г.; Решение №12603 от 24.11.2015г. по адм. дело №15556/2014г.; Решение №6768 от 31.05.2017г. по адм. дело №9114/2016г.; аксиоматично е разбирането за системността като явление, предполагащо наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда.
Съответно, неизпълнението от жалбоподателя на задължението за внасяне на ДДС в трите процесни данъчни периоди представлява системно неизпълнение на задължения по ЗДДС и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите юридически факт по чл.176, т.3 от ЗДДС да разпореди дерегистрацията на жалбоподателя. Следователно, оспореният по делото АдР се явява издаден при наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни норми.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспореният АдР за издаден и в съответствие с целта на закона, насочена към преустановяване и санкциониране на данъчни нарушения.
Що се отнася до направеното възражение от страна на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.176, т.3 от ЗДДС предоставя на органа по приходите възможност за прекратяване на регистрация по ЗДДС при условията на оперативна самостоятелност, което налага преценка и за спазване на принципа за съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, каквато преценка в случая не е направена от органа по приходите, то същото е неоснователно.
Според чл.169 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.
В случаите по чл.176 от ЗДДС, във връзка с чл.106, ал.2, т.2, б.”б” от ЗДДС, органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност за издаването на акт от вида на оспорения по делото. Освен това, систематичното място на нормата на чл.176 от ЗДДС е в Глава двадесет и пета от закона, озаглавена “ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ ПО ПРИХОДИТЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ИЗМАМИ”, поради което предприетите от органа по приходите действия, израз на които са издаването на оспорения по делото АдР, се явяват съответстващи (съразмерни) на важността на обществените отношения, регулирани от нормите на ЗДДС.
В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на жалбоподателя към 27.06.2018г. е налице и хипотезата на чл.176, т.4 от ЗДДС, тъй като според посочената по-горе справка от 13.06.2018г. (листи 54-60, 61-67) общият размер на задълженията му е сумата от общо 84 563,05 лв., а според цитирания от експерта С. Протокол-опис №1 от 14.07.2018г., Приложение №9 към чл.77, ал.4 от ППЗДДС, към 14.07.2018г. активите на жалбоподателя са на обща стойност 106 586,94 лв.
Съответно, публичните задължения на жалбоподателя (84 563,05 лв.) надхвърлят стойността на активите му (106 586,94 лв.), намалена с неговите задължения (84 563,05 лв.), доколкото 84 563,05 лв. е повече от 22 023,89 лв. (106 586,94 лв. – 84 563,05 лв.).
Ето защо, като издаден от компетентен орган, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона, оспореният в настоящето производство акт е валиден и законосъобразен, а жалбата против този акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.А.Б., ЕГН **********, в лично качество и като собственик на ЕТ “БЛАКОМ- Б.Б.”, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. *******, ЕИК *****, против Акт за дерегистрация по ЗДДС с №160991801331348 от 27.06.2018г., издаден от Р.Д.В.- главен инспектор по приходите в Сектор “Регистрация”, на Отдел “Услуги за клиента”, при Дирекция “Обслужване”, към ТД- Пловдив на НАП, потвърден с Решение №500 от 30.08.2018г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който е прекратена регистрацията по ЗДДС на жалбоподателя, считано от 28.06.2018г.
ОСЪЖДА Б.А.Б., ЕГН **********, в лично качество и като собственик на ЕТ “БЛАКОМ- Б.Б.”, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. *******, ЕИК *****, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 500,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:./П/.......................
/Н.Бекиров/