Решение по дело №862/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 152
Дата: 26 юли 2022 г. (в сила от 11 август 2022 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Станчев
Дело: 20214120200862
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Горна Оряховица, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. С.
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. С. Административно
наказателно дело № 20214120200862 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Й. СТ. Д. чрез защитника адв. Й.А. Й. от АК –
Велико Търново обжалва наказателно постановление № 21-0350-
000330/03.12.2021 г., издадено от началника РУ – Стражица при ОД на МВР –
Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 за нарушаване на
разпоредбата на чл. 150 от същия закон. Оспорва факта, че е неправоспособен
водач. Посочва, че е придобил право да управлява моторни превозни средства
от категория С през 1987 г. През 1989 г. му било наложено наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
години. След като изтърпял това наказание, не си подменил свидетелството за
управление. Поддържа, че не е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Й.А. Й. от АК – Велико Търново поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Допълнително посочва, че наказващият
орган не е преценил справката, приложена по воденото срещу жалбоподателя
наказателно дело от общ характер, която му станала известна още преди да се
1
произнесе с обжалваното наказателно постановление. Освен това в
постановлението не била конкретизирана приложената
административнонаказателна разпоредба, тъй като не било посочено
конкретното предложение от чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП, на основание на
което е наложено административното наказание глоба. Моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление.
НАЧАЛНИКЪТ НА РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – СТРАЖИЦА при
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, конституиран като страна с протоколно
определение от 12.04.2022 г., представя писмено становище по същество в
определения от съда срок. Поддържа, че към момента на проверката
жалбоподателят не е бил правоспособен водач, тъй като никога не е имал
валидно издадено свидетелство за управление. Моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.10.2021 г. в 8:40 часа жалбоподателят Й. СТ. Д. управлявал лек
автомобил „Ф.“ с рег. № ***, собственост на „E.“ ООД по ул. „М.Д.“ в гр.
Стражица. В района на бензиностанция „С.“ управляваният от жалбоподателя
автомобил бил спрян за проверка от свидетелите ЦВ. Т. СТ. и Р. Г. Р. –
служители на РУ – Стражица, които изпълнявали задълженията си като
органи за контрол на движението. При извършената проверка на документите
и след справка в информационната система полицейските служители
установили, че водачът няма правоспособност за управление на моторно
превозно средство. Свидетелят ЦВ. Т. СТ. съставил против жалбоподателя в
негово присъствие акт за установяване на административно нарушение, в
който приел, че Д. е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил срещу
разписка препис от акта.
На 03.12.2021 г., след като разгледал административнонаказателната
преписка, образувана по така съставения акт за установяване на
2
административно нарушение, началникът на РУ – Стражица издал
обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя
Й. СТ. Д. административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 150 от същия
закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 09.12.2021
г. На 15.12.2021 г. подписаната от защитника адв. Й.А. Й. от ВТАК жалба
против постановлението била заведена в РУ – Стражица.
В хода на посочената по-горе проверка от 27.10.2021 г. Д. представил на
полицейските служители неистинско свидетелство за управление. За това
деяние срещу жалбоподателя било образувано досъдебно производство №
204/2021 г. по описа на РУ – Стражица за престъпление по чл. 316 от НК.
От служебно изисканата справка рег. № 264000-2911/24.02.2022 г. на
директора на ОД на МВР – Габрово (л. 30) се установява, че съгласно
протокол № *** г. жалбоподателят е издържал изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от категория С. В архива на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово нямало документи за издавано на
свидетелство за управление на Д., с уточнението, че периодът за съхраняване
на заявления за издаване на свидетелства за управление е 20 години.
От справка изх. № 1275р-7460/19.11.2021 г., издадена от началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново с приложено към
нея копие от личен картон на водач на МПС (л. 31 – 35), издадена по искане
на разследващия орган по ДП № 204/2021 г. по описа на РУ – Стражица,
препис от която е приет като доказателство в настоящото производство, се
установява, че жалбоподателят е придобил правоспособност за управление на
МПС от категории С и В съгласно протокол № *** г. Д. е притежавал стар
образец свидетелство за управление, издадено на 22.01.1988 г., с валидност до
22.04.1996 г. и контролен талон към него, което към момента на изготвяне на
справката е невалидно поради изтекъл срок на валидност.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите ЦВ. Т.
СТ. и Р. Г. Р. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протоколите за проведените съдебни заседания.
3
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има
право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
Жалбоподателят Д. е наказан за това, че е управлявал пътно превозно
средство, без да е правоспособен водач, с което е нарушил разпоредбата на
чл. 150 от ЗДвП. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
се установи, че на 22.01.1988 г. на жалбоподателя е било издадено
свидетелство за управление на МПС от категории С и В с контролен талон
към него, със срок на валидност до 22.04.1996 г. След изтичане на срока на
валидност на това свидетелство на Д. не е издавано друго свидетелство за
управление. Следователно на посочената в наказателното постановление дата
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, въпреки че срокът
на валидност на свидетелството му за управление е бил изтекъл.
Управлението на моторно превозно средство със свидетелство за
управление с изтекъл срок на валидност е нарушение на разпоредбата на чл.
150а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, а не нарушение на чл. 150 от същия закон, както
е приел наказващият орган. Следователно при издаване на обжалваното
наказателно постановление е допуснато неправилно приложение на
материалния закон. Последното обстоятелство е регламентирано в
разпоредбата на чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН като основание за отмяна на
постановлението.
Допуснатото неправилно приложение на материалния закон не може да
бъде санирано чрез изменение на постановлението с прилагане на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, тъй като съгласно
изричния текст на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН предпоставка за допустимостта
на такова изменение е да не се налага съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление наказващият орган не е изложил фактите, че на
жалбоподателя е било издадено свидетелство за управление и че срокът на
4
валидност на това свидетелство е бил изтекъл към датата, на която е
осъществено описаното в постановлението управление на моторно превозно
средство. При това положение изменението на постановлението на
посоченото в чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН основание предполага съдът да
приеме за установени невписаните от наказващия орган фактически
констатации с изложеното по-горе съдържание. А без всякакво съмнение
приемането за установени на тези нови фактически констатации представлява
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да отмени обжалваното
наказателно постановление.
При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН съдът следва
да уважи искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски
в производството пред районния съд за платено възнаграждение за един
адвокат. От представените доказателства (разписката, включена в текста на т.
III от договора за правна защита и съдействие на л. 6) се установява, че
жалбоподателят е платил 50 лв. от общия размер на уговореното
възнаграждение. Посочената сума е под минималния размер на адвокатското
възнаграждение, регламентиран в Наредба № 1/09.07.2004 г., а с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото размерът й не е
прекомерен. Поради това възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Ето
защо на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50
лв. По аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК за дължимите на жалбоподателя
разноски следва да бъде осъдена Областната дирекция на МВР – гр. Велико
Търново, която е юридическото лице, в структурата на което е
административният орган, издал отмененото наказателно постановление.
Предвид преобразуването на РУ – Стражица в Участък към РУ – Горна
Оряховица, в сила от 01.07.2022 г., съдът следва да постанови съобщението за
постановеното решение до административнонаказващия орган да се връчи на
началника на РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0350-000330/03.12.2021
г., издадено от началника на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико
Търново, с което на Й. СТ. Д. , ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за
призовки и съобщения *** – чрез адв. Й.А. Й. от АК – Велико Търново, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. (триста
лева) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 за нарушаване на разпоредбата на чл.
150 от същия закон.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО , код по БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7,
ДА ЗАПЛАТИ на Й. СТ. Д. , ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за
призовки и съобщения *** – чрез адв. Й.А. Й. от АК – Велико Търново,
сумата 50 лв. (петдесет лева), представляващи направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение за представителство и защита
в производството пред районния съд.
Съобщението за постановеното решение до
административнонаказващия орган да се връчи на началника на РУ – Горна
Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6